РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Карлово, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320101000 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава тринадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.37и, ал.8 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Съдът е сезиран с жалба Д. А. П., ЕГН: **********, от гр. С., ул. „Г.
Н.“ № **, чрез адв. Л.Н. против Протокол от 26.04.2021 г., издаден на
основание чл. 37и ал.6 от ЗСПЗЗ от комисия, назначена със заповед № РД-
311/16.04.2021 г. на Кмета на Община К. и Протокол от 26.05.2021 г., издаден
на основание чл. 37и ал.7 от ЗСПЗЗ от комисия, назначена със заповед № РД-
311/16.04.2021 г. на Кмета на Община К..
В жалбата се твърди, че Д. А. П. притежава животновъден обект в с.
П., регистриран в Интегрираната информационна система на БАБХ под №
********** /стар 4335-0068/ и след представено Заявлението по образец,
одобрен със Заповед № РД 46- 90/26.02.2016г. на Министерство на
земеделието и храните /MЗX/ е заведено с вх. № 94-00-1223/05.03.2021 и има
правен интерес да оспори неблагоприятен за същия акт.
Д. А. П. бил заявител в процедура по чл. 37и от ЗСПЗЗ, отнасяща се
до площта на разпределените в проведената процедура имоти. Релевантен
1
към допустимостта на обжалването бил и фактът, че жалбата е по отношение
площите на разпределени имоти в землището на с. П., община К., в което
именно землище Д.П. заявил и бил допуснат до участие в процедурата по чл.
37и от ЗСПЗЗ, за което землище именно подал заявление. Разпоредбата на чл.
37и, ал. 8 от ЗСПЗЗ предвиждала възможност заявител в процедура по чл. 37и
от ЗСПЗЗ да обжалва протокола по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ по отношение
площта на разпределените му имоти от съответното землище. В случая Д.П.
не бил несъгласен, че имоти от землището на с. П., за участие в
разпределението на които заявил участие, били неправилно разпределени,
което рефлектирало върху общата площ на разпределените на имотите и
целесъобразността на това разпределение.
Протоколът от 26.04.2021г. на Комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ
при Община К., назначена със Заповед № РД-311/16.04.2021 год. на Кмета на
Община К. и Протоколът от 26.05.2021г. на Комисията по чл. 37и, ал. 7 от
ЗСПЗЗ при Община К., назначена със Заповед № РД-311/16.04.2021 год. на
Кмета на Община К. били обявени, публикувани на официалния сайт на
Община К. на 11.06.2021г., поради което жалбата била подадена в срока по
чл. 37и , ал.8 от ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят счита протоколите за неправилни и
незаконосъобразни по следните съображения:
Протоколът за разпределение на пасища, мери и ливади от
Общински поземлен фонд бил публикуван на официалния сайт на Община К.
едва на 11.06.2021 г., в нарушение на разпоредбата на чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ –
Кметът на общината назначава комисия, която определя необходимата за
всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределя имотите за всяко землище.
Комисията съставя протокол за окончателното разпределение на имотите при
наличие на необходимите площи в срок до 1 май.
Като собственик на животновъден обект в с. П., регистриран в
Интегрираната информационна система на БАБХ под № ********** /стар
4335-0068/, полагащите се на жалбоподателя пасища, мери и ливади от
Общински поземлен фонд от 1 до 7 категория били 2280.00 дка.
Същевременно в Заявлението подадено на 05.03.2021 г. с вх. №94-00- 1223
той бил посочил, че за пасища с №000190, с площ от 41,247 дка, № 000195, с
площ от 11,358 дка, №028002, с площ от 10,000 дка, №028003, с площ от
2
35,272 дка, находящи се в село П., общ. К. има сключен договор с
животновъд, но същият не се изпълнявал коректно от три години (не се
плащали таксите на Общината в изпълнение на Договора.
Съгласно списък на „Свободни имоти за индивидуално ползване, с
начин на трайно ползване пасище, мера и ливада в землище с. П., подлежащи
на разпределение през 2021 г.“ свободен имот бил и имот с ид. №55676.65.130
(стар № 000066), с площ от 15.498 дка, находящ се в местността „К.“, който
също не бил предоставен на жалбоподателя. Животновъдният му обект се
намирал в с. П., като в землището на селото му било предоставено само
Пасище с ид. № 55676.2.11 от 26.353 дка, местност „К.“. Предоставени му
били пасища в друго землище – на село С., с номера: 67235.143.2,
67235.143.8, 67235.143.99, 67235.164.114, 67235.536.8, които се намирали в
необлагодетелствани райони и на практика било невъзможно да се използват
по предназначение.
Жалбоподателят счита, че както било посочено и в горецитирания
Протокол, при единствен кандидат той – Д. А. П., трябвало да му бъдат
предоставени и тези пасища – №000190, № 000195, №028002, №028003, имот
с ид. № 55676.65.130 (стар № 000066), находящи се в село П., общ.К., тъй
като полагащата му се площ била в размер на 2 280.00 дка.
Счита и двата Протокола за незаконосъобразни, поради
неопределяне с обжалваната част на административния акт на необходимата
за животните на всеки заявител площ, неяснота въз основа на какви критерии
са определени тези площи и дали разпределението е извършено съразмерно и
пропорционално на притежаваните от заявителите животински единици,
липса на посочена обща площ, подлежаща на разпределение, както и неяснота
относно начина за разпределение на площите между Д. А. П. и
заинтересованата страна за землището на с. П., община К..
И двата оспорени Протокола били немотивирани, което водело до
липса на мотиви в оспорените актове, от които да се изведе „логиката“ на
извършената преценка, на която се основава извършеното разпределение.
При съставянето на процесиите протоколи било допуснато
нарушение на материалния закон, което обосновавало отмяна на оспорената
част от административния акт по чл. 146, т. 4 от АПК. В производството по
издаване на оспорваните протоколи били допуснати съществени нарушения
3
на административнопроизводствените правила, поради немотивираност на
административните актове. Немотивираността на административния акт по
своята същност представлявала издаване на акта при неспазване на
установената в закона форма. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
административният акт трябвало да има за съдържание фактическите и
правни основания за издаването му. Това изискване се отнасяло към формата
на административния акт, тъй като не съдържа
административнопроизводствени правила, регламентиращи действията на
административния орган и страните, целящи издаването на законосъобразен
административен акт, поради което било във връзка с основанието по чл. 146,
т. 2 от АПК, а не с това по т. 3 на посочената правна норма. Това било така,
тъй като изискването административният акт да съдържа мотиви нито било
обвързано с предходно, нито предпоставяло последващо действие на органа
при водене на административното производство по издаване на акта.
Изискването за форма на административния акт, що се отнася до посочване в
същия на фактически и правни основания за издаването му, в съдебната
практика трайно се приемало за изключително важно. Само при наличието на
такива посочени основания адресатът на акта можел да осъществи
гарантираното му от закона право на защита, респективно съдът можел да
осъществи контрол за законосъобразност на административния акт.
Във връзка с горното в административните актове не били посочени
фактическите основания за извършеното разпределение по чл. 37и, ал. 4 от
ЗСПЗЗ. Тази разпоредба предписвала пасищата, мерите и ливадите на първо
място да се разпределят между правоимащите, т. е. в протокола следвало да
се съдържат конкретните факти, които обосновават, че съответния заявител
има право да участва в извършваното разпределение. В протокола било
посочено, че Д.П. е собственик на животновъден обект с пасищни
селскостопански животни, регистриран обаче в землището на с. П., а не на с.
С., от което му били разпределени имоти с протокола. От тези факти не
следвало, че заявителят има право да участва в разпределението за това
именно землище, ако се съди по съдържанието на протокола, който не
препращал към други документи, част от административната преписка, които
да се възприемат като мотивирали административния акт в тази му част. Дори
и да е могло да се приеме, с оглед данни по делото, че Д.П. е правоимащ за
землището на с. П., разпоредбата на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ изисквала също
4
разпределението да е съобразно броя и вида на регистрираните животни.
Посочването в протокола единствено на общия брой на животните в обекта на
Д.П. не обосновавало как разпределението е съобразено с броя и вида на
регистрираните животни. Това не се установявало и от съдържанието на
преписката по издаване на протокола в цялост, както и протоколът не
препращал към такива документи. На следващо място разпоредбата на чл.
37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ изисквала разпределението да е в зависимост и от
притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади.
Такива факти в оспорваната част на протокола или в друг документ, съставен
във връзка със изготвянето му, към който и протоколът да сочи, също не били
изложени, респективно не се съдържали.
От Протокола за разпределение не било ясно по какви критерии, т. е.
какви са конкретните факти, въз основа на които е обосновано
разпределението на съответните площи в землището на с. П., дали
разпределението е съразмерно, пропорционално, на притежаваните от всеки
от заявителите животински единици. В протокола не били изложени
съображения (фактически основания) и относно начина, по който комисията е
разпределила площите за ползване на всеки от заявителите за землището на с.
П., съобразно притежавани или ползвани на правно основание пасища, мери и
ливади в съответното землище.
Всичко гореизложено обосновавало извод за извършено
разпределение, немотивирано от фактическа страна. В тази връзка единствено
посочването в протокола, че разпределението е извършено съгласно чл. 37и,
ал. 4 от ЗСПЗЗ не било достатъчно да обоснове извод за посочени в акта
фактически основания за издаването му в смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от
АПК. Протоколът не бил издаден в изискуемата форма съгласно разпоредбата
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което водело до неговата незаконосъобразност.
По преписката също не се намирали документи, съдържащи обстоятелствата,
които да обосновават извършването на разпределение съобразно критериите
по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ, към които протоколът следва да сочи. Липсата на
фактически основания съставлявало липса на мотиви, което било съществено
нарушение на закона. В съдебната практика трайно се възприемало, че
неизлагането на мотиви относно фактическите основания за издаване на акта
било съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
било самостоятелно основание за отмяна на акта.
5
Липсата на фактически основания за извършеното разпределение
било пречка да се извърши проверка за съответствие на разпределението с
материалноправната разпоредба на чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Следвало да се
отбележи, че фактическите основания могат да се съдържат както в самия
административен акт, така и в доказателствата към административната
преписка, на които обаче административният орган следва изрично да се е
позовал при постановяване на акта си или изрично да е препратил. Мотивите
били от съществено значение както за адресатите на административния акт,
така и за съда. Непосочването на фактически основания за издаване на
оспорения административен акт правело невъзможна съдебната проверка,
както за материалната му законосъобразност, така и за съответствието му с
целта на закона.
С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени Протокол от 26.04.2021 г., издаден на основание
чл. 37и ал.6 от ЗСПЗЗ от комисия, назначена със заповед № РД-
311/16.04.2021 г. на Кмета на Община К. В ЧАСТТА, с която е извършено
разпределение по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ на свободните пасища, мери и
ливади от общинския поземлен фонд в землището на с. П., община К., област
П., като бъде върната преписката на Комисията за ново произнасяне, при
което на Д. А. П. му бъдат предоставени за ползване и следните пасища,
находящи се в село П., общ. К. – №000190, № 000195, №028002, №028003,
Имот с ид. № 55676.65.130 (стар № 000066).
Жалбоподателят моли с решението си съда да отмени ИЗЦЯЛО
Протокол от 26.05.2021 г., издаден на основание чл. 37и ал.7 от ЗСПЗЗ от
комисия, назначена със заповед № РД-311/16.04.2021 г. на Кмета на Община
К., като бъде върната преписката на Комисията за ново произнасяне.
Претендират се разноските по делото.
Ответникът – Комисия, назначена със заповед № РД-311/16.04.2021
г. на Кмета на Община К., с председател Н.Ц. – Заместник-кмет на Община
К., чрез пълномощника си юрк. И. Д., оспорва жалбата.
Сочи, че съгласно чл.37и, ал.1 изр. първо от ЗСПЗЗ пасищата,
мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под
наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на
животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в
6
Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на
регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм.
Пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които
имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно
броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, като за
целта лицата подават заявление по образец до кмета на общината в срок до 10
март, към което прилагат документи, определени в правилника за
прилагането на закона. (чл.37и, ал.4 и 5 от ЗСПЗЗ).
Посочва се, че Кметът на общината назначава комисия, която
определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределя
имотите за всяко землище. Комисията съставя протокол за окончателното
разпределение на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1
май. (чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ). Съгласно чл. 37и от ЗСПЗЗ, Протоколът се
обявява в кметството и се публикува на интернет страницата на общината и
може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14-
дневен срок пред районния съд. Обжалването не спира изпълнението на
протокола, освен ако съдът разпореди друго.
От горецитираните правни норми ставало ясно, че процедурата по
чл. 37и от ЗСПЗЗ, доразвита в разпоредбите на чл. 98-100 от ППЗСПЗЗ, е
специална. Тя касаела предоставяне под наем или аренда на пасища, мери и
ливади от ДПФ и ОПФ без търг или конкурс на правоимащите лица по чл.
37и, ал.1 от ЗСПЗЗ. Осъществявала се в два етапа. През първия етап
Комисията по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ определяла необходимата за всеки
кандидат площ по реда на ал.4 от закона и извършвала разпределение на
имотите за всяко землище. Етапът завършвал с изготвяне на протокола на
Комисията. Съгласно чл. 37и, ал.8 от ЗСПЗЗ протоколът подлежал на съдебно
обжалване по отношение площта на разпределените имоти. Вторият етап
касаел сключване на договора за наем или аренда от кмета на общината,
съответно – директора на ОДЗ, с правоимащите лица въз основа на протокола
на Комисията.
С Решение № 2243 от 22.04.2015 г. на Общински съвет - Карлово
били определени пасищата и мерите от общинския поземлен фонд на
територията на община К. за индивидуално и общо ползване.
За землище с. П. за индивидуално ползване били определени имоти
7
с обща площ 139,737 дка.
С Решение № 156/25.02.2016 г. на Общински съвет - К. били
определени ливадите от общинския поземлен фонд на територията на община
К. за общо и индивидуално ползване на собственици и ползватели на
животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни регистрирани в
интегрираната информационна система, съобразно броя и вида на
регистрираните животни.
Следвало да се има предвид, и видно от жалбата срещу Протокол от
26.04.2021 г. издаден на чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ от Комисия назначена със
Заповед № РД-311/16.04.2021 г. и срещу Протокол от 26.05.2021 г. издаден на
чл.37и, ал.7 от ЗСПЗЗ от Комисия назначена със Заповед№ РД-311/16.04.2021
г., че подлежащите на разпределение през 2021 г. в землището на с. П.
пасища, мери и ливади за индивидуално ползване са: имот с идентификатор
55676.2.11. /стар № 000011/, 26.355 дка, местност „К.“ и имот с
идентификатор 55676.65.130 /стар № 000066/ 15.498 дка, местност „К.“. По
отношение на последния кметът на с. П. дал писмено становище, че в имота е
започнало самозалесяване, както и че същият бил заобиколен с обработваеми
земеделски земи и при преминаване на пасищни селскостопански животни до
пасището, е възможно да настъпят вреди на селскостопанската продукция.
Към настоящия момент имот 55676.65.130 бил изваден от списъка на
ПМЛ за индивидуално ползване съгласно Решение № 750 от 24.02.2022 г. на
Общински съвет - К..
В изпълнение на чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ комисията назначена със
Заповед № РД-311/16.04.2021 г. на Кмета на Община К. определила
полагащата се площ в декари за единствения животновъд, подал заявление в
законоустановения срок.
Площта на пасищата и мерите необходима за задоволяване нуждите
на собственика на животновъдния обект Д.П. в землището на с. П. била
2280.00 дка.
Видно било, че няма как да бъде удовлетворен в максимална степен
собственикът на животновъден обект в землището на с. П. поради факта, че
площта за разпределение била в пъти по-малко от необходимата.
При разпределението на пасищата и мерите за индивидуално
ползване подлежащи на разпределение за 2021 г., било взето предвид от
8
комисията и отразено в процесиите протоколи, че жалбоподателят Д.П. не е
получил пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд от предходни
разпределения.
Неоснователно било и твърдението, че в Протокола от 26.04.2021 г.
по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и в Протокола от 26.05.2021 г. по чл. 37и, ал. 7 от
ЗСПЗЗ не били посочени критерии за разпределение, животновъдни единици
и т.н.
Неоснователни били твърденията, че при извършване на
разпределението от комисията не ставало ясно дали жалбоподателят има
право да участва в разпределението, и ако има право това да е с оглед на вида
и броя на притежаваните животни.
Също така неоснователно било твърдението на жалбоподателя, че не
е обследван въпросът за притежаваните и ползвани на правно основание ПМЛ
в землището на с. П., което е критерии за разпределение съгласно ЗСПЗЗ.
Изрично било записано в Протокола от 26.04.2021г. , че в землището на с. П.
жалбоподателят не ползва ПМЛ.
Сочи се, че съгласно горецитираните правни норми, които
препращат към ал. 4 на ЗСПЗЗ, ПМЛ се разпределят между:
1. Правоимащите, притежаващи животновъден обект в сътветното
землище;
2. Като се вземат предвид:
2.1. броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански
животни;
2.2. притежавани и ползвани на правно основание ПМЛ
С оглед вида на животинските единици/ЖЕ/, законът определял
площта, която се пада на ЖЕ.
При разпределението на ПМЛ през 2021 г., комисията служебно
направила справка относно регистрираните животновъдни обекти в
землището на с. П., а също така и за регистрираните видове пасищни
селскостопански животни от участника в процедурата по разпределение на
ПМЛ. Към заявлението на кандидата бил прикрепен резултатът от тази
служебна проверка в Българската агенция по безопасност на храните –
регистриран животновъден обект и видове животни разпределени в
9
категории: говеда от 6-24 месеца, мляко; биволи автохтонни породи от 6 - 24
месеца и т.н.
Също така били извадени и прикрепени справки за регистрирани и
ползвани ПМЛ от кандидата.
Видно било, че изложените твърдения в жалбата се явявали
неоснователни и неподкрепени от приетите и приобщените по делото
писмени доказателства.
Поради наличието на свободни ПМЛ в съседното землище и с оглед
задоволяване на нуждите на жалбоподателя, Комисията назначена със
Заповед № РД-311 от 16.04.2021 г. пристъпила към разпределение по реда на
чл. 37и, ал.7 от ЗСПЗЗ.
Всички доказателства по делото обосновавали извод за спазена
процедура за разпределението на пасища, мери и ливади в землището на с. П.
и землището на с. С. и законосъобразност на Протоколите от 26.04.2021 г. и
26.05.2021 г. Наведените в жалбата твърдения в обратна посока се явявали
неоснователни и необосновани, поради което същата следвало да се отхвърли
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, с правен
интерес от обжалването и срещу подлежащи на съдебен контрол за
законосъобразност индивидуални административни актове.
Оспорените протоколи от 26.04.2021 г. и 26.05.2021 г. обективират
процедура по чл. 37и ЗСПЗЗ. Нормата на чл. 37и ЗСПЗЗ, доразвита в
разпоредбите на чл. 98 – 100 от ППЗСПЗЗ, регламентира специална
процедура по предоставяне под наем или аренда на пасища, мери и ливади от
държавния и общинския поземлен фонд, без търг или конкурс на
правоимащите лица. Правоимащи лица по смисъла на чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ са
собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни
селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна
система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена,
определена по пазарен механизъм. Посочените лица не трябва да имат
данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд „Земеделие“,
държавен поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в, ал.
10
3, т. 2 ЗСПЗЗ.
Предвидената в закона процедура се осъществява на два етапа. При
първия етап комисията по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ определя необходимата за
всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и извършва разпределение на имотите
за всяко землище, като за целта издава протокол. Съгласно чл. 37и, ал. 8
ЗСПЗЗ протоколът може да се обжалва по отношение на площта на
разпределените имоти пред районния съд в 14-дневен срок. Вторият етап от
процедурата включва сключване на договор за наем или аренда от кмета на
общината, съответно – директора на ОДЗ с правоимащите лица въз основа на
протокола на комисията.
Едно от съществените задължения на комисията по чл. 37и, ал. 6
ЗСПЗЗ е да определи необходимата за всеки кандидат площ по реда на чл.
37и, ал. 4 ЗСПЗЗ. Цитираната норма предвижда конкретни критерии, като
определящ е броят на притежаваните от кандидата животни. Пасищата,
мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат
регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно вида и
броя на регистрираните пасищни селскостопански животни, в зависимост от
притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади, но
не повече от 15 дка за 1 животинска единица в имота от първа до седма
категория и/или 30 дка за 1 животинска единица в имоти от осма до десета
категория. Разпоредбата предвижда още, че на правоимащите лица, които
отглеждат говеда с предназначение за производство на месо и животни от
местни (автохтонни) породи, се разпределят до 20 дка за 1 животинска
единица в имоти от първа до седма категория и до 40 дка за 1 животинска
единица в имоти от осма до десета категория.
С протокола от 26.04.2021 г. е разпределено ползването на общински
пасища, мери и ливади за стопанската 2021/2022 г. в землището на село П.,
община К.. От протокола и останалите писмени материали, съдържащи се в
административната преписка по издаването му, е видно, че на жалбоподателя
Д. А. П. е разпределено ползването на пасище с идентификатор 55676.2.11,
находящо се в землището на с. П., местност „К.“, с площ 26.355 дка.
Според приетите по делото доказателства, вкл. и според процесния
Протокол от 26.04.2021 г., за отглежданите от Д. А. П. общо 114,00
животински единици (ЖЕ), се полагат общо 2280.00 дка ПМЛ, приравнени
11
към категория 1 – 7.
Видно от приложения по делото списък на „Свободни имоти за
индивидуално ползване, с начин на трайно ползване пасище, мера в землище
с. П., подлежащи на разпределение през 2021 г.“ (л.88), в същия са включени
два имота – предоставеният на жалбоподателя имот с идентификатор
55676.2.11, местност „К.“, с площ 26.355 дка и имот с идентификатор
№55676.65.130 с площ от 15.498 дка, находящ се в местността „К.“ (стар №
000066). Именно относно втория имот е основното възражение на
жалбоподателя, който счита, че също следвало да му бъде разпределен за
ползване. Съдът намира доводите му за неоснователни, като съображенията
за това са следните:
С Решение № 2243 от 22.04.2015 г. на Общински съвет - К. (л.121) са
определени пасищата и мерите от общинския поземлен фонд на територията
на община Карлово за индивидуално и общо ползване. За землище с. П. за
индивидуално ползване са определени имоти с обща площ 139,737 дка.,
описани в Приложение №1 към решението на ОС – К. (л.124). Един от
имотите е този в местността „К.“, стар № 000066, с посочена площ 15.501 дка
(според списъка на свободните имоти подлежащи на разпределение през 2021
г. площта му е 15.498 дка).
Съгласно Решение № 750 от 24.02.2022 г. на Общински съвет – К.
(л.169) имот 55676.65.130 в местността „К.“ (стар № 000066) е изключен от
списъка на ПМЛ за индивидуално ползване. Това е станало по предложение
на Кмета на с. П. Б. Б., който е изложил съображенията си в становище до
Кмета на Община К. (л.154). Посочил е, че при извършен оглед, е
констатирал, че в имота е започнал процес на самозалесяване, като по-голяма
част от площта му представлява гора и има участъци с унищожен тревостой.
Освен това имотът граничи с масив №65, който е обработваема земеделска
земя и евентуалното преминаване на пасищни животни би довело до щети по
посевите и насажденията. С оглед изложеното, Кметът на с. П. е предложил
имот № 000066 да не се разпределя за индивидуално ползване през 2021 г. и в
бъдеще да се изключи от описа на пасища за индивидуално ползване.
В обясненията си, дадени по реда на чл.176 ГПК, председателят на
комисията, назначена със заповед № РД-311/16.04.2021 г. на Кмета на
Община К., потвърждава заявеното от Кмета на с. П.. Пояснява, че въпреки
12
състоянието си, този имот е бил включен в списъка заедно с всички свободни
имоти, които към този момент са имали статут на пасища. Предполага, че
впоследствие кметът на с. П. е проявил инициатива и е уведомил кмета на
общината и затова едва през 2022 г. имотът е бил изключен от списъка.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на пълномощника на
жалбоподателя, че Решението на Общински съвет – К. за изключване на
спорния имот от списъка на ПМЛ за индивидуално ползване е взето след
издаването на процесния Протокол от 26.04.2021 г. (и то по предложение от
неустановена дата на кмета на с. Б.). Въпреки това, на основание чл.144 АПК,
вр. чл.235, ал.3 ГПК, съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска (жалбата), които са от значение за спорното право.
Видно е, че претендираният от жалбоподателя имот 55676.65.130 в
местността „К.“ (стар № 000066) понастоящем е изключен от описа на
пасищата за индивидуално ползване и няма как да му бъде разпределен. Няма
как да му бъдат разпределени за ползване и другите претендирани от него
имоти, находящи се в землището на село П. – №000190, с площ от 41,247 дка,
№ 000195, с площ от 11,358 дка, №028002, с площ от 10,000 дка, №028003, с
площ от 35,272 дк,. Самият жалбоподател посочва, че за тях е сключен
договор за ползване между общината и друг животновъд, а това дали
последният коректно изпълнява договорните си задължения е без значение за
настоящото дело и касае отношенията между наемателя и наемодателя.
Неоснователно се твърди от жалбоподателя, че Комисията не е
определила необходимата за всеки кандидат площ и, че протоколите не
съдържат необходимата информация по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ, чл. 37и, ал. 6
от ЗСПЗЗ, чл. 100, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Използваното от Комисията понятие
„полагаща се площ“ е равнозначно на „необходима площ“, а освен това в
протокола по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, след изброяване на членовете на
комисията, се посочва, че са разгледани постъпилите заявления и се определя
необходимата площ, като се разпределят конкретни имоти (имот). В
протокола по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ се съдържат данни, извлечени от
приложените към заявлението на Д. А. П. документи, изискани от закона –
Приложение № 1 – опис на видовете и броя на пасищните селскостопански
животни, отглеждани в животновъден обект, Приложение № 2 – опис на
собствени и ползвани имоти с НТП – пасища, мери и ливади, декларация по
чл. 99, ал. 1, т. 4 от ППЗСПЗЗ, справки за животни в обект по категория към
13
м. март 2021 г. от Интегрираната информационна система на БАБХ. В
табличен вид са посочени брой, вид и порода на регистрираните животни,
полагащата се площ в дка, съобразно категорията на земята, като при
определяне на конкретните имоти е взето предвид, че Д.П. не е получил
пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд от предходни
разпределения. Посочено е и правното основание за извършване на
разпределението – чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, съответно – чл. 37и, ал. 7 от
ЗСПЗЗ.
От изложеното дотук се установява, а и в оспорения протокол от
26.04.2021 изрично е посочено, че с извършеното разпределение не се достига
необходимата площ, тоест налице е недостиг на ПМЛ от ОПФ на община К. в
землището на с. П.. Съгласно разпоредбата на чл. 37и, ал.7 от ЗСПЗЗ, при
недостиг на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд в землището
към разпределените по реда на ал.6 имоти, съответната комисия извършва
допълнително разпределение в съседно землище, което може да се намира в
съседна община или област, и съставя протокол за окончателното
разпределение на имотите в срок до 1 юни, като този ред се прилага до
изчерпване на имотите от общинския поземлен фонд или до достигане на
нормата по ал.4. Именно в изпълнение на тази процедура на 26.05.2021 г.е
съставен и вторият оспорен протокол, с който на жалбоподателя са
разпределени имоти в землището на с. С., с номера: 67235.143.2, 67235.143.8,
67235.143.99, 67235.164.114, 67235.536.8, с обща площ 16.3245 дка.
Съдът не споделя доводите за незаконосъобразност на процесните
протоколи. Същите са издадени от компетентен орган – комисия, назначена
със заповед № РД-311/16.04.2021 г. на Кмета на Община К.. Съставът на
комисията е надлежно конституиран с оглед изискванията на чл. 37и, ал. 6
ЗСПЗЗ, вр. чл. 100, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а именно: състои се от трима редовни
членове, един от които – правоспособен юрист (гл. юрк. Р. Б.) и двама
резервни членове. Представени са декларации от членовете на комисията по
смисъла на чл. 100, ал. 1 ППЗСПЗЗ, че не са свързани лица по смисъла на
Търговския закон с участник в процедурата или с членове на неговите
управителни или контролни органи. Спазена е и предвидената в закона
писмена форма – чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ и чл. 100, ал. 3 ППЗСПЗЗ. Оспорените
административни актове са мотивирани. Изпълнени са изискванията на чл.
59, ал. 2 АПК, съдържат се фактически и правни основания за издаването им.
14
Мотивите за извършеното разпределение са посочени в преписката по
издаване на обжалваните протоколи, като този начин на процедиране е в
съответствие с трайната практика на ВАС и ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК
на ВС, според които е допустимо мотивите за издаване на административен
акт да се съдържат в друг документ, съставен с оглед издаване на акта или в
отделен документ, изготвен най-късно до изпращането на жалбата срещу акта
за разглеждането й от горестоящия орган или съда.
От изложеното е видно, че сочените от жалбоподателя пороци на
двата оспорени протокола не са налице и жалбата му следва да бъде
отхвърлена.
По искането на жалбоподателя за разноски, съдът намира следното:
Отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно
предизвикан правен спор и в случая, по арг. от чл.144 АПК, вр. с чл.78, ал.2
ГПК, такива следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. С
поведението си административният орган е дал повод за завеждане на делото,
тъй като към момента на подаване на жалбата, Д. А. П. е имал основание да
оспорва Протокол от 26.04.2021 г., издаден на основание чл. 37и ал.6 от
ЗСПЗЗ и издадения впоследствие, на основание чл. 37и ал.7 от ЗСПЗЗ,
Протокол от 26.05.2021 г. Както се посочи по-горе, едва в хода на
образуваното съдебно производство – на 24.02.2022 г., административният
орган е изключил от списъка на ПМЛ за индивидуално ползване имот
55676.65.130 в местността „К.“ (стар № 000066), който имот основателно Д.
А. П. е претендирал да му бъде разпределен. В настоящия случай, ответникът
е предизвикал правния спор, поради което следва да бъде осъден да заплати
сторените от жалбоподателя разноски в размер на 300.00 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. А. П., ЕГН: **********, от гр. С., ул. „Г.
Н.“ № ** против Протокол от 26.04.2021 г., издаден на основание чл. 37и ал.6
от ЗСПЗЗ от комисия, назначена със заповед № РД-311/16.04.2021 г. на Кмета
на Община К. В ЧАСТТА, с която е извършено разпределение по чл. 37и, ал.
15
6 от ЗСПЗЗ на свободните пасища, мери и ливади от общинския поземлен
фонд в землището на с. П., община К., област П..
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. А. П., ЕГН: **********, от гр. С., ул. „Г.
Н.“ № ** против Протокол от 26.05.2021 г., издаден на основание чл. 37и ал.7
от ЗСПЗЗ от комисия, назначена със заповед № РД-311/16.04.2021 г. на Кмета
на Община, с която е извършено разпределение по чл. 37и, ал. 7 от ЗСПЗЗ на
свободните пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд в землището
на с. С., община Карлово, област П..
ОСЪЖДА Комисията, назначена със заповед № РД-311/16.04.2021 г.
на Кмета на Община К. да заплати на Д. А. П., ЕГН: **********, от гр. С., ул.
„Г. Н.“ № **, разноските по делото в размер на 300.00 лв. (триста лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред А. с. П. в
четиринадесетдневен срок от връчването на съобщението, че е изготвено.
Ц.Ч.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
16