№ 791
гр. Варна, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500641 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на С. ИЛ. Д., ЕГН
**********, действаща като майка и законен представител на ИЛ. Д. ИСМ.,
ЕГН **********, чрез процесуален представител, срещу Решение
№211/09.12.2021г. по гр.д. №683/21г. по описа на РС- Провадия, в частта, с
която е отхвърлен предявения от въззивницата иск за изменение на размера
на определената с решение № 1018/15.08.2019 г., постановено по г. д. №
884/2019 г. на ОС – Варна, месечна издръжка, дължима от Д. ИСМ. ИСМ.,
ЕГН **********, с адрес: **************, на малолетното дете ИЛ. Д. ИСМ.,
ЕГН **********, за разликата над 220 лв. до 250 лв. В жалбата се излага, че
съдът не е направил правилна преценка на установената фактическа
обстановка, не е констатирал нуждите на детето, както и е направил невярна
преценка на свидетелските показания. Моли решението да бъде отменено в
отхвърлителната част и бъде постановено ново, с което искът за изменение на
издръжката да бъде уважен изцяло и за разликата над 220лв. до 250 лв.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Д. ИСМ. ИСМ., ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв. Н.. Същият оспорва жалбата, като излага, че сочи, че не е
установено нуждите на детето да са нараснали, както и че да е необходима
издръжка над 170 лв. Сочи, че бащата издържа още едно дете, както и че
реализира минимални доходи. Майката демонстрира висок стандарт. В
отговора на въззивната жалба е инкорпорирана и насрещна въззивна жалба от
1
И. срещу решението в частта, с която е увеличена издръжката от 170 лв. на
220 лв. Съображенията са идентични. Моли решението да бъде отменено в
частта, с която искът за изменение на издръжката е уважен чрез
увеличаването й от 170 лв. на 220 лв. и искът бъде отхвърлен изцяло. В
евентуалност моли увеличението да бъде допуснато от 170 лв. на 200 лв.
Контролиращата страна ДСП Провадия не е изразила становище по
депозираните жалби.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения
от страните:
Ищцата И.И., действаща чрез законната си представителка и майка С.Д.
излага в исковата молба, че с решение № 1018/15.08.2019 г. по г.д. №
884/2019 г. на ОС - Варна, ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка
на детето И. в размер на 170 лева. Твърди се, че майката разчита само на
доходите си от сезонна работа и подкрепата на родителите си, които са
крайно недостатъчни, за да осигури всичко необходимо за детето. Заявява се,
че поради протичащите динамични социално-икономически условия в
страната е налице повишаване на цените на стоките и услугите, като
покупателната стойност на сумата от 170 лева е много по – малка в сравнение
с тази през 2019 г. За периода от 2019 г. до настоящия момент е увеличен
размерът на МРЗ за страната, както и минималният размер на издръжката.
Едновременно с нарастване възрастта на издържаното лице са се увеличили и
неговите потребности, включително като са възникнали и нови такива. Прави
се искане за увеличаване на размера на издръжката за детето ИЛ. Д. ИСМ. от
170 лева на 250 лева месечно.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д.И. е депозирал отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
предявения иск, поради което го оспорва изцяло. Твърди, че не е налице
реално изменение на обстоятелствата, обуславящи необходимостта от
изменение на определената месечна издръжка. Ответникът твърди, че детето е
материално задоволено и че с оглед икономическата ситуация в гр. Провадия
и стандарта на живот заплащаните средства за издръжка са напълно
достатъчни с оглед възрастта на детето и поради обстоятелството, че и
двамата родители дължат издръжка на детето си. Заявява, че има и друго дете,
за което също трябва да се грижи и че няма високи доходи, от които да се
издържа. Моли да се отхвърли иска като недоказан и неоснователен. Сочи, че
в евентуалност е съгласен на издръжка в размер на 200 лв.
Контролиращата страна ДСП –Провадия намира, че съдът следва да
прецени размера на издръжката.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
2
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото удостоверение за раждане на ИЛ. Д. ИСМ.,
издадено въз основа на акт за раждане № 1451/03.08.2016 г., съставен от
Община Варна се установява, че С. ИЛ. Д. и ответникът Д. ИСМ. ИСМ. са
родители на детето ИЛ. Д. ИСМ., ЕГН **********, родена на ******. Няма
спор, че детето от раздялата на родителите до настоящия момент се отглежда
от майката.
С влязло в сила на 18.09.2019 г. решение № 1018/15.08.2019 г. по в.гр. д.
№ 884/2019 г. на ОС – Варна, ответникът Д. ИСМ. ИСМ. е осъден да изплаща
на детето И., чрез неговата майка и законен представител С. ИЛ. Д., месечна
издръжка в размер на 170 лева, считано от влизане на решението в сила.
От писмо вх. № 4712/05.11.2021 г. от ДСП – Провадия се установява, че
С. ИЛ. Д. е подпомагана от ДСП – Провадия с помощ по чл. 7 от ЗСПД за
детето И. в размер на 40 лева месечно от 01.08.2016 г. Не се установява по
делото с какви доходи разполага майката С.Д.. Същата не работи по трудов
договор, а има частна практика.
От удостоверение за раждане на Дж. Д.И., издадено въз основа на акт за
раждане № V – 119/26.05.2010 г., съставен от Община Варна е видно, че баща
на детето Дж. Д.И., ЕГН **********, роден на ****** г. е ответникът Д.
ИСМ. ИСМ., а негова майка е Е.Илк.П., ЕГН **********.
От приложената справка по данни за лицето Д. ИСМ. ИСМ. от Агенция
по вписванията – Имотен регистър, за периода от 01.01.1995 г. до 09.11.2021
г. се установява, че от влизане в сила на решението на ОС – Варна –
18.09.2019 г., до 09.11.2021 г. въз основа на сключени договори за покупко –
продажба на недвижим имот, сключени с трето лице, ответникът Д. ИСМ.
ИСМ. е придобил собствеността върху 33 кв.м. ид. части от недвижим имот,
представляващ поземлен имот целият с площ по документи 1978 кв.м.,
находящ се в местността До село, гр. Варна, кв. Галата, ул. „Стария фар” №
159, самостоятелен обект в сграда с площ по документи 56.46 кв.м., находящ
се в кв. Галата, сграда № 1, ет. 1, ап. 10, ведно с прилежаща изба № 10 с площ
1.70 кв.м., както и самостоятелен обект в сграда с площ по документи 64.97
кв.м., находящ се в кв. Галата, сграда № 1, ет. 1, ап. 5. С договор за покупко
продажба на недвижим имот, продавач по който е трето лице, а купувач - Дж.
Д.Исм., на ответника е учредено вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в сграда с площ по документи 116.34 кв.м., находящ се в
кв. Галата, сграда № 1, ет. 1, ап. 3,4, ведно с прилежаща изба № 24 с площ
3.50 кв.м.
От представената справка от имотния регистър е видно, че за периода от
влизане в сила на решението на ОС – Варна – 18.09.2019 г., до 08.11.2021 г.
въз основа на договори за покупко – продажба, сключени с трети лица, С. ИЛ.
Д. е придобила собствеността върху поземлен имот с площ по документи 368
3
кв.м., находящ се в с. Горни Окол, община Самоков, област София, ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна вилна сграда – югоизточен
близнак с площ по документи 100 кв.м. и гараж с площ 15 кв.м., както и
поземлен имот с площ по документи 230 кв.м., находящ се в гр. Провадия,
област Варна, ул. Матей Стоянов” № 16, ведно с построените в него жилищна
сграда с площ 72 кв.м., с прилежащо мазе с площ 32 кв.м., лятна кухня с площ
по документи 10 кв.м. и гараж с площ по документи 15 кв.м.
Пред настоящата инстанция са представени доказателства, че майката
закупува дрехи и обувки за детето.
Въззивникът е ангажирал доказателства, установяващи невъзможност да
полага труд за продължителен период от време- 20.09.2021г. до 25.01.2022г.
поради оперативна интервенция на междупрешленните дискове.
По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява
следното:
В показанията си свидетелят Д.Я. посочва, че детето И. посещава детска
градина, като е водено и взимано от майката. Детето посещавало уроци по
английски език и балет от около 2 месеца. С. споделила, че бащата не
контактува с детето и то не го познава, но получава издръжката редовно.
Детето било облечено много добре. Майката имала кола и двете с детето
ходили с колата на плаж във Варна. Колата била подарък на С. от брат.
Майката не работела от миналата година. Ходила в чужбина 1-2 пъти при
неин приятел, но на гости, а не за да работи. Нейните родители помагали, но
майката на С. била болна и не можела да я замести изцяло. С. се опитала да
живее сама в нейната къща, която купила по - миналата година, но се върнала
при родителите си след около месец, тъй като била безработна и имала
разходи. Разходите за детето били за храна, дрехи, отопление, за детската
градина, за развлечения. С. се оплаквала на свидетеля, че не стигат парите.
Твърди, че е виждала във Фейсбук, че бащата препродава недвижими имоти.
Свидетелят Е.Ибр. твърди, че С. е грижовна майка. Баща й и братята й я
подпомагали финансово, тъй като издръжката, която плащал бащата на
детето, не стигала. Преди две години единият от братята оставил кола на С.,
за да води детето и майка си на лекар, ако се наложи. С. не водела детето на
курорт и развлечения, но го водела с колата при роднини. Детето било здраво,
имало само обикновените настинки. Било умно дете. Нещата, които купувала
майката, били според възможностите й. Купувала му дрехи и обувки, а
храната била купувана от семейството на майката. С. казала, че иска да
работи, тъй като не й стигат, парите, но не я вземали на работа, защото имала
дете. Твърди, че ответникът не е идвал да види детето.
Свидетелят Н.Т. изнася информация, че ответникът има син - Дж., който е на
11 години и че очаква още едно дете, от майката на сина си. Твърди, че Д. е
грижовен баща, отделя време за сина си и го води на разходка. Дж. бил в 5
клас и бил здраво дете. Обичал математиката и се явявал на състезания по
математика. В момента майката на Дж. не работела, тъй като била в
4
болнични. Посочва, че след като Д. се разделил със С., заживял с Ем. и
продължават да живеят заедно. Свидетелят знае, че С. има приятел, който й
помага, както и че прави микроблейдинг. Виждала е профила на С. във
фейсбук и по видяното съди за стандарта на живот, който тя има. Твърди, че е
виждала С. в заведения във Варна с детето и сама. Посочва, че И. не гостува в
дома на баща си, защото родителите й са в конфликт. За ответника посочва,
че ходи в чужбина, ако има работа или за да си намери работа. Сега се
занимавал с имоти. Карал кола, която не била негова. Имал кредити. Знае, че
той е ходил да види И., когато е била малка и твърди, че тя самата е пращала
подаръци на детето. Твърди, че когато детето е било бебе, Д. подкрепял
финансово майката.
По делото е представен социален доклад от ДСП - Провадия, според
който при социалното проучване е установено, че детето И. се чувства
обичано и обгрижвано от своята майка и нейните близки, които задоволяват
всички негови потребности. Основни грижи за него полага майка му,
подпомагана от родителите си и брат си. Жилището, в което се отглежда
детето представлява двуетажна къща с добри хигиенно - битови условия, в
която за детето има осигурено лично пространство. Детето е в добро
здравословно състояние. Посещава детска градина „Снежанка” в гр.
Провадия. Майката е споделила, че бащата от 4 години не е търсил контакти с
детето, но преди около два месеца е посетил дома им, за да я принуди да се
откаже от делото за увеличение на издръжката. Социалните работници са
направили заключение, че за детето се полагат адекватни грижи,
потребностите му са задоволени и за него не съществува риск. Моли се съда
при определяне размера на издръжката да бъде взета предвид възрастта на
детето, доходите на родителите му, както и постоянно нарастващите му
потребности.
В съдебно заседание социален работник Ж. посочи, че детето живее в спокоен
дом, в който няма видими проблеми, че майката полага изключително добри
грижи за него. Детето се отглеждало добре и в спокойна обстановка. Домът
им бил чист, детето си имало стая и кът с играчки, и всичко необходимо за
него. Посещавало редовно детска градина. Говорело добре български език.
Детето било интегрирано и контактувало нормално.
При изслушването майката посочва, че детето се разболявало често,
защото ходило на детска градина. Преди един месец И. започнала уроци по
английски и танци. Учителите идвали в детската градина. За тези уроци се
заплащало ежемесечно по 20 лева. Детето растяло и всеки месец му трябвали
дрехи. Когато се родило детето, бащата дошъл на седмия ден, защото тя го
помолила за нещо. След това дошъл, когато детето било на 9 месеца, а после
след година и половина. Спомня си, че донесъл едно златно синджирче за
ръката на детето. Дошъл преди 2 месеца, донесъл подаръци на детето, но
твърди, че повод за идването му било за да се споразумеят по делото. Детето
познавало баща си по снимката, която тя му показвала. Признава, че бащата
плаща редовно издръжката. Видяла във фейсбук, че родителите ходят със
5
сина си на ресторанти. Детето изглеждало много добре и родителите му се
грижили добре за него. Тя самата се обръщала за помощ към родителите си и
брат си. В момента не търсила работа. Искала да работи, но не сега. Опитала
да работи преди години, но детето не можело без нея. Твърди, че на първо
място са необходими средства за храна и дрехи на детето. Трябвало да има
спестени пари в банковата сметка, защото детето се разболявало.
При изслушването бащата твърди, че плаща редовно издръжката на
детето и че има лични причини, за да не отива да го вижда. Заявява, че е готов
да вземе детето, за да го гледа. Оставя на съда да определи размера на
издръжката.
При така установеното от фактическа страна, съдът стигна до
следните правни изводи:
Нормата на чл.150 СК, в която намира правното си основание
предявеният иск, предвижда, че при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или
прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от издръжка
на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и
възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена вече от
съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите
на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
В конкретния случай по главния предявен иск се твърди трайно
изменение в нуждите на детето, тъй като същото е пораснало, нуждите му за
закупуване на дрехи, обувки, образователни книжки и играчки са се
увеличили. Твърди се, че покупателната стойност на средствата, давани за
издръжка, а и на парите въобще значително е намаляла през посочения
период от определяне на предходната издръжка до подаване на исковата
молба.
Съставът, като съобрази всички ангажирани по делото доказателства,
намира, че не е налице трайно и съществено изменение нито на нуждите на
детето, нито на възможностите на задължения за издръжка родител. От
определяне на издръжката с решението по №884/19г. по описа на ВОС до
настоящия момент не са настъпили някакви съществени изменения в
потребностите на детето. При определяне на първоначалната издръжка детето
е било на три години, а към настоящия момент е на пет. Посещавало е и
понастоящем посещава детска градина. Освен заплащаната такса и
заниманията в детската градина, които допълнително се заплащат в размер на
20 лв. /по твърдения на сама ищца/, разходите за детето не са претърпели
промяна. Същото не е започнало училище към настоящия момент, което да
обуславя възникването на нови нужди от закупуване на учебни помагала,
6
материали и униформа, джобни пари, транспортни разходи и т.н. Детето не е
посещава и някакви допълнителни занимания извън детската градина.
Воденето на детето на плаж, на увеселителни заведения и разходки не налагат
разходи, различни от разходите, които е имало детето и към 2019г. Детето
боледува от обичайните детски заболявания – настинки, вируси, като не са
установени някакви сериозни здравословни проблеми или изключителни
специални нужди. Приложените доказателства за заплатено дентално
лечение установяват само заплащане на определена сума, но не и че
денталното лечение е необходимо да бъде постоянно или с продължителен
характер. Поради което и съставът приема, че денталното лечение има
инцидентен характер и представлява трайно нужда за задоволяване.
Единственото трайно изменение на обстоятелствата, което се
констатира, е намалялата покупателна способност, инфлационните промени и
задълбочаването на икономическата криза. За две години – от 2019г. до 2022г.
МРЗ се е увеличила от 560 лв. на 710 лв. Респективно е променена и
минималната издръжка- от 140 лв. на 177 лв. Съответно и така определената
издръжка от 170 лв. към настоящия момент е под минималната такава. При
тази установеност в полза на детето следва да бъде определена издръжка в
размер на 350 лв. месечно, от които бащата следва да заплаща 200 лв. При
определяне на този размер настоящият състав съобрази, че ответникът Д.И.
има задължение за заплащане на издръжка и към още едно дете Дж. И., както
и семейство със съпруга и очаква още едно дете. Не се установи доходите на
ответника какви са били към 2019г., но понастоящем няма данни за някакво
трайно изменение. Закупените от ответника недвижими имоти са вид
търговска дейност, упражнявана от него, както се установява от
свидетелските показания. Какви доходи иса реализирани от тази дейност
обаче е неустановено. Само фактът, че ответникът е вложил средства в
закупуване на имоти, не е основание да се приеме, че доходите му трайно са
се увеличили. В противен случай следва същият извод да бъде направен и за
майката С.Д., която е закупила два недвижими имота и лек автомобил за
изминалия период от две години.
Предвид изложените съображения, съставът приема, че следва да бъде
уважен предявеният иск за изменение на определената предходна издръжка,
като същата бъде уваличена от 170лв. на 200 лв. месечно. Искът за разликата
до 250 лв. следва да бъде отхвърлен. Решението на РС-Провадия следва да
бъде отменено частично в посочения смисъл.
Съобразно чл.78 ал.6 ГПК дължимите разноски от ответника по
уважения иск за изменение на издръжката възлизат на 43,20 лв. Решението на
ВРС следва да бъде изменено в частта за разноските, дължими в полза на
бюджета на съдебната власт.
Предвид направеното искане за присъждане на разноски, съдът
намира, че всяка от страните има право на такива съобразно уважената част от
жалбата й. Жалбата на С. Д. е изцяло отхвърлена и същата следва да получи
7
възнаграждение само за упражнената защита по насрещната въззивна жалба,
която е частично неоснователна. Затова и в полза на С.Д. следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. В
полза на Д.И. следва да бъде присъдено възнаграждение за защита по
отхвърлената жалба на С.Д. и частично уважената насрещна жалба. Поради
това и следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 200 лв. след
уважаване на направеното възражение за прекомерност на уговорения
адвокатски хонорар от 400 лв. и намаляването му на 300 лв.Предвид
представения договор за правна помощ по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. 200 лв.
следва да бъдат присъдени в полза на адв. П.Н..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №211/09.12.2021г. по гр.д. №683/21г. по описа на
РС- Провадия, в частта, с която е изменен размера на определената с решение
№ 1018/15.08.2019 г., постановено по в. гр. д. № 884/2019 г. на ОС – Варна,
месечна издръжка, дължима от Д. ИСМ. ИСМ., ЕГН **********, с адрес:
**************, на малолетното дете ИЛ. Д. ИСМ., ЕГН **********, чрез
увеличението й за разликата над 200 лв. до 220 лв.,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. ИЛ. Д., ЕГН **********, действаща като
майка и законен представител на ИЛ. Д. ИСМ., ЕГН **********, чрез
процесуален представител, срещу Д. ИСМ. ИСМ., ЕГН **********, с адрес:
**************, иск за изменение на размера на определената с решение №
1018/15.08.2019 г., постановено по в. гр. д. № 884/2019 г. на ОС – Варна,
месечна издръжка, дължима от Д. ИСМ. ИСМ., ЕГН **********, с адрес:
**************, на малолетното дете ИЛ. Д. ИСМ., ЕГН **********, за
разликата над 200 лв. до 220 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №211/09.12.2021г. по гр.д. №683/21г. по
описа на РС- Провадия, в частта, с която е изменен размера на определената с
решение № 1018/15.08.2019 г., постановено по в. гр. д. № 884/2019 г. на ОС –
Варна, месечна издръжка, дължима от Д. ИСМ. ИСМ., ЕГН **********, с
адрес: **************, на малолетното дете ИЛ. Д. ИСМ., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител С.Д., чрез увеличението й от 170
лв. на 200 лв. /двеста лева/, на осн. чл.150 СК, както и в частта, с която е
отхвърлен искът за изменение на размера на определената с решение №
1018/15.08.2019 г., постановено по в. гр. д. № 884/2019 г. на ОС – Варна,
месечна издръжка, дължима от Д. ИСМ. ИСМ., ЕГН **********, с адрес:
**************, на малолетното дете ИЛ. Д. ИСМ., ЕГН **********, за
разликата над 220 лв. до 250 лв.
ОСЪЖДА Д. ИСМ. ИСМ., ЕГН **********, с адрес: **************,
да заплати на С. ИЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: ************, сума в
8
размер на 100 /сто лева/, разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено
за защита пред настоящата инстанция и съобразно яважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. ИЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: ************, да
заплати на адвокат П.Н., АК-Варна, рег. №**********, сума в размер на 200
/двеста лева/, представляващи адвокатско възнаграждение за защита на Д.
ИСМ. ИСМ., ЕГН **********, с адрес: **************, на осн. чл.78 ал.3
ГПК вр. чл.38 ЗАдв.
ИЗМЕНЯ Решение №211/09.12.2021г. по гр.д. №683/21г. по описа на
РС- Провадия, в частта, в която е определен размера на дължимата от Д.
ИСМ. ИСМ., ЕГН **********, държавна такса, като я ОПРЕДЕЛЯ НА 43,20
/четиридесет и три лева и двадесет ст./, на осн. чл.78 ал.6 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9