Р Е Ш
Е Н И Е
№ 13.07.2020 година гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
X състав
На шестнадесети юни
2020 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Милка Тончева
като разгледа докладваното от председателя
търговско дело № 58 по описа за 2019 г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава 32 от ГПК.
Искове с
правно основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, съединени с иск по чл. 86 от ЗЗД.
Производството
е образувано по депозираната от А.С.С., ЕГН **********, с адрес *** и Ш.Х.И.,
ЕГН**********, с адрес ***, действащи чрез адвокат Н.Н.Д., адрес ***, полует.4, офис 4, телефон
**********, искова молба, както и по
тази, присъединена по делото, подадена от Д.В.А., ЕГН **********,***, в
качеството му на фактически съжител на Д. А. С., ЕГН **********, чрез адв. Н.Н.Д.,
против Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***.
В
исковата молба на А.С.С., ЕГН **********, с адрес *** и Ш.Х.И., ЕГН **********,
с адрес ***, се твърди следното:
На
08.07.2016 г., в Румъния, гр. Боица по път DN7 на километър 251+500, окръг
Сибиу, настъпило ПТП с участието на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Каравел“ с
per. № Т 6244 СТ, управляван от водач С.М.А., ЕГН **********, адрес: ***, който
в нарушение правилата за движение по пътищата е управлявал МПС с несъобразена
скорост, в резултат на което е настъпило ПТП, при което са причинени
изключително тежки телесни повреди на Д.
А. С., ЕГН **********, явяваща се дъщеря на А.С.С. и Ш.Х.И.. Пострадалата е
получила следните травми, изразяващи се в черепно мозъчна травма, мозъчен
кръвоизлив, сърдечно респираторен арест. В пряка причинно-следствена връзка с
реализираното пътно транспортно произшествие Д. А. С., явяваща се пътник в МПС - „Фолксваген“ с per.
№ Т 6244 СТ, управлявано от С.М.А., претърпява тежки телесни повреди, в
резултат на което настъпва смъртта на същата дата - 08.07.2016 г.
Към
датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение с
ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с полица № BG/02/116001311596 с начална дата на покритие-
08.05.2016 г. и крайна дата на покритие - 07.05.2017 г. и дата на прекратяване
- 23.11.2016 г.
В качеството
си на увредени лица по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, А.С.С. и Ш.Х.И. са
депозирали писмена претенция от дата 14.02.2019 г., във връзка с която са
образувани щети № ********** и № ********** при ответното дружество за изплащане
на обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания по
повод смъртта и загубата на Д. А. С.. Рекламационното производство било без
успех.
Ищците
твърдят, че изживяват изключително тежко загубата на тяхната дъщеря Д. А. С.,
поради което молят съда да осъдите Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, да заплати:
- Сумата
от 200 000,00 (двеста хиляди) лева, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди на А.С.С., ЕГН: **********, явяващ се баща; - ведно със законна лихва
върху посочената по - горе сума, съгласно чл. 497, ал 1, т. 1, считано 15 дни
след уведомяването с извънсъдебна претенция - 01.03.2019 г. до окончателното й
изплащане;
- Сумата
от 200 000,00 (двеста хиляди) лева, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди на Ш.Х.И., ЕГН: **********, явяваща се майка; - ведно със законна лихва
върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 497, ал 1, т. 1, считано 15 дни
след уведомяването с извънсъдебна претенция - 01.03.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В
исковата молба на Д.В.А., ЕГН **********,***, в качеството му на фактически
съжител на Д. А. С., се излага следното:
Ищецът
твърди, че е живеел във фактическо съжителство със загиналата Д. А. С., от
която чакал дете. Твърди, че намирал в Д. любима, приятел, искал е да бъде
майка на децата му, партньор в живота, прекарвали са изцяло времето си
споделено в любов и разбирателство, поради което загубата на Д. съставлява едно
от най - тежките възможни житейски събития за него. Отделно твърди, че в в
момента на трагичното събитие от 08.07.2016 г. Д. А. С. е била бременна в 28-та
седмица(7 месец) с негов син. Имайки предвид силната емоционална връзка и
привързаност, която Д. е изпитвал към своето неродено дете и неговата любима,
загубата на двамата в един и същи ден, по такъв нелеп начин, му се отразила по
изключително тежък начин и все още се обвинявал, че не е успял да ги спаси, тъй
като той също пътувал във въпросния автомобил.
Ищецът Д.В.А.
твърди, че е депозирал в ответното дружество писмена претенция от дата
21.11.2018 г., във връзка с която е образувана щета № ********** при ответното
дружество. Същото е отговорило с писмо с изх. № НЩ-8857 от 07.12.2018 г., с
което е постановен отказ по така предявената претенция.
Ищецът Д.В.А.
претендира следните суми:
1.
Обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, които
е претърпял, търпи и ще продължава да търпи, в резултат настъпилата смърт на Д.
А. С., ЕГН: ********** са в размер на 200 000,00 (двеста хиляди) лева,
2.
Законна лихва върху горепосочената сума, съгласно чл. 497, ал.1, т.1 считано 15
дни след уведомяването с извънсъдебната претенция - 05.12.2018г., до
окончателното й изплащане;
3.
Обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които е
претърпял, търпи и ще продължава ща търпи, в резултат настъпилата смърт на
неговото неродено дете - син са в размер на 200 000,00 (двеста хиляди) лева;
4. Законна лихва върху горепосочената сума,
съгласно чл. 497, ал.1, т.1 считано 15 дни след уведомяването с извънсъдебната
претенция - 05.12.2018 г., до окончателното й изплащане;
5.
Обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в разходи за извършено
погребение в България на Д. А. С., ЕГН: ********** съгласно Фактура №
132/18.07.2016г. в размер на 1045, 00 (хиляда четиридесет и пет) лева;
6.
Законна лихва върху горепосочената сума, съгласно чл. 497, ал.1, т.1 считано 15
дни след уведомяването с извънсъдебната претенция - 05.12.2018 г., до
окончателното й изплащане;
В срока
по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
"БУЛ ИНС" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов заедно, чрез
процесуалния му представител Адвокат В.В.А., от Адвокатска колегия - гр. София,
Съдебен адрес:***, в който се изразява следното становище по исковите
претенции:
На първо
място се излага становище за нередовност на исковите молби – липса на посочени
банкови сметки на ищците и липса на изложени фактически обстоятелства, които
обосновават претенциите им.
На
следващо място оспорват предявените искове като недопустими, неоснователни,
необосновани, недоказани и прекомерно завишени по размер, поради следните
съображения:
1. Ищците
не са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение. Същите нямат
качеството на увредени лица по смисъла на чл.478, ал. 1 от КЗ. Считат, че от
представените документи не се доказва безспорно обстоятелството, че ищците са
от кръга на лицата, които имат право на обезщетение.
2. Поради
факта, че всички ищци под една или друга форма / А.С.С. и Ш.Х.И. чрез завишения
размер на исковите претенции, а Д. Банков А. като отделен иск/ претендират
обезщетение за претърпени неимуществени вреди не само за смъртта на Д. А. С.,
но и за смъртта на нероденото й дете- за първите двама внуче, за другия син,
изрично оспорват исковете в тази им част, т.к. правоспособността на субекта на
правото възниква от момента на раждането, а не от момента на зачеването и не
могат да бъдат претендирани неимуществени вреди за неродено дете.
3.
Оспорват да е причинен деликт от С.М.А., водач на лек автомобил марка
„Фолксваген Каравел" с per. № Т 6244 СТ, застрахован при моя доверител.
4. Дори и
да бъде доказано в хода на процеса противоправно поведение на застрахования при
тях водач твърдят, че е налице т.н. независимо съизвършителство от водачите на
другите два автомобила с румънска регистрация. Твърдят, че същите са се движили
с несъобразена с пътните условия и обстановка скорост и не са предприели
навременни действие по спиране и предотвратяване на ПТП. С оглед горното
поддържат, че травмите на пострадалата, довели до смъртта й, са настъпили като
резултат от виновно поведение на другите двама водачи на МПС, участвали в
процесното ПТП. При условията на евентуалност, твърдят и наличие на т.нар.
независимо съизвършителство или независимо съпричинителство от водачите и на
трите автомобила, участвали в процесното ПТП, като считат, че следва да бъде
преценен процента на съпричиняване на всеки от водачите на автомобилите и
отчетен при определяне на размера на евентуално дължимото обезщетение.
5.
Оспорват и твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
причинените и претендирани от ищците имуществени и неимуществени вреди.
Оспорват и наличие на причинно-следствена връзка между уврежданията от ПТП и
настъпилата смърт. Оспорват изрично твърдението, че смъртта на плода, с който
пострадалата е била бременна е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП. Твърдят, че в настоящия случай е налице изключителен принос на
пострадалата, който прекъсва причинно-следствената връзка между поведението на
застрахования водач и настъпване на събитието. Твърдят, че причина за
настъпване на вредите от процесното ПТП се корени във факта, че пострадалото
лице е било без поставен предпазен колан и по собствена воля се е съгласило да
бъде пътник в неизправен лек автомобил, управляван от неправоспособен водач.
6. Дори и
да се приеме, че вредите са настъпили вследствие на твърдяното ПТП, молят да се
вземе предвид, че вредите не са в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а в резултат на случайно деяние според дадената в чл. 15 от НК дефиниция.
7.
Оспорват размера на предявените искове за имуществени и неимуществени вреди,
като считам същите за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа
за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
8.
Възразяват и считат за неоснователно искането от страна на ищците в настоящото
производство за присъждане на законна лихва от посочената от тях дата. От
представената извънсъдебна претенция, а и дори с настоящите искови молби не са
представени банкови сметки, по които евентуално да бъдат преведени някакви
обезщетения, в тази връзка застрахователят не е в забава и не дължи лихва, а в
условията на евентуалност - най-ранната дата, от която може да се претендира
законна лихва за забава е датата на подаване на исковата молба в съда.
С
отговора са направени доказателствени искания.
В срока
по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от тримата ищци, в
която се твърди следното:
Заявяват,
че след справка в електронния адрес на съда в Авриг, Румъния, става ясно, че на
30.09.2019 г., е била постановена присъда срещу виновния водач С.А., като съдът
е посочил, че ищецът Д.А. няма качеството на граждански ищец, което и
потвърждават, а именно, че същият не е предявявал искове срещу виновния водач
и/или ЗД Бул Инс АД в рамките на образувано наказателно производство в съда в
Авриг, Румъния, № 2048/787/2018 г. Молят съда да определи като безспорно и
ненуждаещо се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1,т. 4 от ГПК
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за процесния автомобил е била
сключена с ответното дружество
Поддържат доказателствените си искания за назначаване на СПЕ, като считат,
че ищците разполагат с това свое
процесуално право, както и същото се явява правен способ да докажат предявените
искове в своето основание и размер.
В срока
по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ, в който
ответното застрахователно дружество чрез своя процесуален представител излага
следното:
Оспорват
представителната власт на процесуалния представител на ищците поради
нередовност на нотариалното удостоверяване. В тази връзка изрично оспорват
активната процесуална легитимация на адвокат Н.Н.Д. като представляващ ищците
по доброволното извънсъдебно производство протекло пред застрахователя и по
настоящото съдебно производство и като подател на исковите молби против „Бул
инс" АД на посочените в тях основания и за претендираният размер на
главница, лихви и разноски. Считат, че при това положение не може да се приеме,
че е протекла задължителната в закона рекламационна процедура.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковите претенции.
В съдебно
заседание ответното застрахователно дружество оспорва исковете така, както са
предявени. Представени са писмени бележки от процесуалния представител на
ответника адвокат В.В.А., от Адвокатска колегия - гр. София -
пълномощник на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов
заедно, Съдебен адрес:***.
Със
своето определение по насрочване на делото в открито заседание съдът се е
произнесъл по допустимостта на така предявените искове. Приел е, че исковете,
предявени от А.С.С. и Ш.Х.И. в качеството им на родители на загиналата Д., се
явяват допустими. Що се отнася до исковите претенции на третия ищец Д.В.А. за
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. А. С., съдът е приел, че се
касае за един иск, предявен в размер на 400 000 лева, а не за два самостоятелни
иска. Оставил е без разглеждане и е прекратил производството в тази му част
относно предявения от Д.В.А. инцидентен установителен иск с правно основание в
разпоредбата на чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде установено, че той е биологичен
баща на плода, който е износвала Д. С. и прекратителното определение е влязло в
сила поради липса на обжалване.
Правната
квалификация на претендираните от всеки
ищец права – иск по чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД,
съединени с иск по чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, представени с исковата молба, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
фактите съдът съобрази следното:
На дата 08.07.2016, около 04:00 часа, докато
обвиняемият С.А. е шофирал превозно средство марка Фолксваген Каравел, в бял
цвят, с регистрационен номер Т 6244 СТ в посока Сибиу-Ръмнику Вълча, в зоната
на км 251+500 м, той се е опитал да изпреври композиция ТИР, шофиран съгласно
правилата от Марин Добрин Сидя, който се е придвижвал в същата посока. По време
на извършване на маневрата, тоест докато се е намирал в насрещното платно,
обвиняемият е забелязал, че в насрещната посока се приближава друг ТИР и след
като е преценил, че няма достатъчно време да задейства спирачката и така да се
върне в своето платно зад изпреварвания ТИР, той е ускорил, за да довърши
маневрата. Докато е правел завой надясно, за да се върне в своето платно,
шофираният от обвиняемия автомобил е бил блъснат в предната лява част от ТИР-а,
идващ от обратната посока й (от Марин Уруку) в страничната му лява част, от
задната част на седалката на шофьора, до задната част на автомобила. В следствие на удара е
причинена смъртта на Д. С., която е пътувала на мястото зад шофьора, съответно
обвиняемия, и нараняванията на Надежда Христова, също пътничка в шофирания от
обвиняемия автомобил. Последната обаче не е повдигнала предварително обвинение
срещу обвиняемия за виновно причиняване на телесни щети. Тази фактическа
обстановка е разкрита от изявленията на водачите на двете превозни средства
ТИР, съответно на свидетелите Марин Добрин Сидя и Марин Уруку, чиито показания
съответстват на дадените обвиняемия и на протокола за разследване на
местопрестъплението. Съгласно доклада за аутопсия номер 2090/АЗ/168 от
08.07.2016г., извършен от Окръжна служба по съдебна медицина Сибиу смъртта на Д.
С. в била насилствена и се дължи на сърдечно-респираторен арест след
черепно-мозъчна травма, с фрактури на черепа, менинго-мозъчен кръвоизлив и
белодробна кръв, като тези наранявания имат решаваща роля за настъпването на
смъртта. Като се имат предвид гореизложените факти, съдът приема, че в този
случай опасността от пътно-транспортно произшествие е създадена от обвиняемия С.А.
като е навлязъл в насрещното движение с цел извършването на маневра по
изпреварване, без да се е уверил, че в насрещното движение не се приближава
друго превозно средство и че има достатъчно пространство, за да се прибере в
своята лента.
Установя се професионалната вина на обвиняемия С.А.,
който е шофирал превозното средство, участващо в произшествието, като е нарушил
разпоредбите на чл. 45, ал. 3 от Правителствена заповед номер 195/2002 и на чл.
120, ал. 1, буква j от Правилника за прилагане на Правителствена заповед номер
195/2002, като по този начин е причинил смъртта на Д. С.. Съгласно закона
деянието на обвиняемия С.А. да шофира на дата 08.07.2016г. моторно превозно
средство Фолксваген Каравел, бял цвят, с регистрационен номер Т 6244 СТ, по
Национален път 7, в посока Сибиу-Ръмнику Вълча, нарушавайки законовите
разпоредби относно движението по обществените пътища, от което следва смъртта
на Д. С., обединява състава на престъплението виновно причиняване на смърт,
предвидено от ал. 192 ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс (НК), законов текст, въз
основа на който при прилагане на чл. 396, ал. 10 НПК, съдът разпорежда той да
бъде осъден на наказание от 1 година и 6 месеца затвор.
От назначената от съда медицинска експертиза се установява следното:
Причините
за телесните увреждания на Д. А. са вследствие на претърпяното пътно-транспортно
произшествие на 08.07.2016 г., като пострадалата е била пътник в
катастрофиралия автомобил.Уврежданията са предимно по главата със
счупвания на черепа, вътрешни черепни кръвоизливи, мозъчна
контузия и кръв в мозъчните стомахчета с оток на мозъка, като тези увреждания
са получени от действието на твърд, тъпи и тъпоръбести предмети с голяма сила и
са получени от удари в предмети вътре в купето на автомобила. Установените
увреждания са в пряка причинно следствена връзка с претърпяното пътно
транспортно произшествие, като тези увреждания са довели и до настъпването на
смъртта. С оглед на уврежданията смъртта е настъпила много бързо и е била
неизбежна. Пострадалата е била бременна към момента на настъпването на
пътно-транспортното произшествие на 08.07.2016 година -установен мъртъв плод в
матката, отговарящ на 28 г. седмица. Плодът е бил от мъжки пол. След
настъпването на смъртта на майката на 08.07.2016 г. се прекратява достъпа на кислород
от кръвта на майката към плода, като смъртта на плода настъпва за около 3 до 5
минути от вътрематочна асфиксия. При поставен обезопасителен колан несъмнено
телесните увреждания биха били по леки и би могло да бъде избегнат смъртен
изход.
По делото
са разпитани свидетели, които свидетелстват за възприети от тях факти и
обстоятелства относно състоянието на ищците след загубата на тяхната дъщеря,
респ. съжителка, които съдът ще
коментира по надолу.
По делото
не е спорно, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно
правоотношение с ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” с полица № BG/02/116001311596 с начална дата на
покритие- 08.05.2016 г. и крайна дата на покритие - 07.05.2017 г. и дата на
прекратяване - 23.11.2016 г.
Спорните
въпроси касаят вида, характера и обема на претендираните от ищците
неимуществени вреди и дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на загиналата Д., обуславящо намаляване на обезщетението за
неимуществени вреди.
От правна гледна точка съдът съобрази
следното:
Имуществената
отговорност на застрахователя по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради което тя е функционално
обусловена от основанието и размера на имуществената отговорност на
застрахованото лице, т.е. застрахователят по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” обезпечава деликтната отговорност на виновния извършител на
противоправното деяние – до размера на установената в закона, респ. уговорената
в застрахователния договор застрахователна сума. Съобразно правната природа на
обезпечително-гаранционната отговорност застрахователят отговаря за причинените
вреди само на основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован -делинквент
по застраховка „Гражданска отговорност”. Функциите на този вид специална
имуществена застраховка, са обезщетителна и обезпечителна - целящи да бъдат
отстранени неблагоприятните последици, възникнали в тежест на застрахования от
непозволено увреждане, чрез покриване на отговорността му за обезвреда от
застрахователя, с което се гарантира запазване на неговото имущество, както и
да се обезпечи правото на обезщетение чрез възможността пострадалият да иска пряко
от застрахователя плащане на дължимото от делинквента парично обезщетение. При
застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите втората функция има
не само обществена оправданост, но и важно социално предназначение - да се
осигури засилена защита на увредените трети лица. Специфичното предназначение
на тези застраховки е основанието те да бъдат уредени от закона като
задължителни и да бъдат подчинени на специални правила и на институции за
контрол относно удостоверяване сключването на застрахователния договор по
законовоопределен начин, информация за конкретния застраховател и за заплащане
на обезщетение по прекия иск на увредения в определени хипотези от създадения
Гаранционен фонд.
В отношенията
между страните в настоящото производство е безспорно установено наличието на
правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на
увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от
застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение, сключено по полица „
Гражданска отговорност” - застрахователна полица № BG/02/116001311596 с начална
дата на покритие - 08.05.2016 г. и крайна дата на покритие - 07.05.2017 г.; настъпване на застрахователно събитие в
срока на действие на договора - ПТП, претърпени
неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетения, които вреди са в
резултат на виновното поведение на застрахования водач.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК „Влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.“
Спорните
въпроси основно са свързани с размера на обезщетението за неимуществени вреди,
което обезщетение следва да се определи по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с
наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно
чл. 51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. В т.
7 на ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е прието, че приносът
на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и
да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
По
въпроса за предпоставките, при които се прилага разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД е налице многобройна задължителна съдебна практика, обективирана в ППВС №17/63 г., р.№159/24.11.10 г. по
т.д.№1117/09 г. на ВКС, второ т.о., р. №58/29.04.11 г. по т.д.№623/10 г. на
ВКС, второ т.о., р. №98/24.06.13 г. по т.д.№596/12 г. на ВКС, второ т.о., р.№52/08.04.14
г. по т.д.№1498/13 г. на ВКС, второ т.о., р.№153/31.10.11 г. по т.д.№971/10 г.
на ВКС, второ т.о., р.№169/ 28.02.12 г. по т.д.№762/10 г. на ВКС, второ т.о.,
р. №206/12.03.10 г. по т.д. № 35/09 г. на ВКС, второ т.о., р. № 151/12.11.10 г.
по т.д. № 1140/11 г. на ВКС,второ т.о., р. № 16/04.02.14г. по т.д. № 1858/13 г.
на ВКС, първо т.о., р. № 92/24.07.13 г. по т.д. № 540/12 г. на ВКС, първо т.о.,
р. №144/27.12.16 г. по т.д.№1000/15 г. на ВКС,второ т.о. и др. С нея се приема,
че за да бъде намалено дължимото обезщетение поради наличие на принос на
пострадалия, следва да е пряко доказано такова негово обективно поведение, изразяващо
се както в действие, така и в бездействие, пряко
създаващо предпоставки за настъпването на увреждането и без наличието на което
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, като съотношението
му спрямо поведението на деликвента следва да се преценява с оглед това кой е
основният фактор за причиняването на вредоносните последици.
1. По така предявения иск от А.С.С. и от Ш.Х.И. за сумата от 200 000,00 (двеста хиляди)
лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди за всеки един от тях, съдът приема следното:
Двамата ищци са родители на загиналата Д.. При
определяне на размера на претендираното обезщетение по справедливост съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид установените от събраните по
делото доказателства обстоятелства за претърпените от тях неимуществени вреди. Без съмнение
е, че какъвто и да е размерът на присъдената сума, ищците
не биха преодолели огромните болка и страдание от загубата на едно от
децата си. Свидетелските показания на свидетеля Арифов в тази връзка са
категорични. Въпросният свидетел от години е осигурявал работа на родителите на
Д. в своето животновъдно стопанство. Познава ги много добре и тях, и техните
деца. Той е бил човекът, който им е съобщил за станалата в Румъния катастрофа и
за смъртта на Д.. Същият заявява следното: „Ш. припадна. А. седна, едвам го успокоих. Тежко го преживяха, все пак е
тяхно дете. Все плачеха. Като ги прибрах в Преселец, в тяхната къща дойдоха
роднини, приятели. Хората се събраха. Удар беше…. След погребението Ш. около месец и нещо беше като полудяла, тя дори не можа
да работи, а А. след четири, пет дни се осъзна и започна да работи. Тежко го
преживяха. Те знаеха, че дъщеря им е бременна….: Сега дори като приказвам ми се
плаче. Тя (Д. )при мен се роди. На 13 години започна да дои биволи. Такова пъргаво, такова
работно дете не съм виждал аз.” Свидетелят заявява, че родителите на Д. близо
година и половина след смъртта й били като болни. Те много разчитали на дъщеря
си. Бащата на Д. бил убеден, че на старини точно Д. ще се грижи за тях, въпреки
че имат и други деца. Преди да заживее с третия ищец, Д. живеела с майка си и
баща си. Била много работна и от малка помагала за всичко в домакинството.
Несъмнено
причинените на тези ищци-родители на загиналата млада бременна жена, неимуществени вреди са голям обем. Смъртта на
Д. за тях е била голям удар, от който не биха могли да се съвземат никога,
защото става дума за смърт на дете. Те не само са обичали своята дъщеря, но са
имали и разумни основания да очакват занапред нейната грижа и подкрепа като
любяща и отговорна дъщеря.
Съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане
на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съобразявайки посоченото, съдът намира, че на родителите на Д. следва да
бъде определено обезщетение в размер на 150 000 на всеки от тях.
И тук се
поставя въпросът дали обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
редуцирано с оглед наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на загиналата Д..
От
събраните по делото доказателства се установява, че починалата Д. е била на
седалката зад шофьора, като вероятно поради своята бременност, същата е била
полегнала на седалката така, че главата й е към прозореца. Св.А. заявява: „ Тя
си беше опънала краката и си беше сложила главата на стъклото.” И ударът с
насрещния ТИР става точно там, където е била главата на младата жена. Една
нещастна случайност, която е обусловила смъртния изход от възникналото ПТП.
Според вещото лице-съдебен медик, ако загинала Д. е била разположена така, че
да е седнала и с предпазен колан, то смъртният изход би могъл да бъде избегнат.
В случая
следва да се посочи, че за Д. не е съществувало задължение да пътува с
предпазен колан, тъй като същата е бременна. Тя можеше да е седнала правилно и
с предпазен колан, но главата й пак да е разположена на стъклото на автомобила
към нейна страна, което е обичайна поза за пътуване нощем. Съдът не приема
тезата на ответното дружество, че поведението на Д., изразяващо се в пътуване
без предпазен колан, е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. С оглед
механизма на настъпилото ПТП, посочен по-горе, ударът между насрещно движещия
се ТИР и автомобилът, в който е пътувала Д., е станал точно там, където е била
младата жена. С колан или без колан, дали полегнала или седнала с глава, опряна
на стъклото, смъртта на Д. е била неизбежна. В присъдата на румънския съд се
отбелязва, че „шофираният от обвиняемия автомобил е бил блъснат в предната лява
част от ТИР-а, идващ от обратната посока й (от Марин Уруку) в страничната
му лява част, от задната част на седалката на шофьора, до задната част на
автомобила.” Младата жена е починала на място, а както отбелязва вещото
лице-съдебен лекар, видно от данните на извършената аутопсия, се установяват разкъсно-контузни
рани по главата, охлузвания по лицето, счупвания на свода на черепа и основата
му, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка със субдурално кървене, травматичен
излив на кръв под меките мозъчни обвивки, остър мозъчен оток, кръв в мозъчните
стомахчета. Явно е, че ударът между двете превозни средства е бил точно на
мястото, където е била главата на пострадалата. Нейното поведение в случая не
би могло да се определи като такова, с което е допринесло по някакъв начин за
смъртта си.
Направеното от ответното застрахователно дружество възражение за
съпричиняване съдът приема за неоснователно.
По
претенцията на ищците обезщетението да бъде присъдено ведно със законната
лихва, считано от 01.03.2019 г., жответното дружество в отговора на исковата
молба е изразило становище, че от представената извънсъдебна претенция, а и
дори с настоящите искови молби не са представени банкови сметки, по които
евентуално да бъдат преведени някакви обезщетения; в тази връзка
застрахователят не е в забава и не дължи лихва, а в условията на евентуалност -
най-ранната дата, от която може да се претендира законна лихва за забава е
датата на подаване на исковата молба в съда.
Съдът
приема следното:
На основание
чл. 498, ал.3 вр. ал. 1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване
на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към
застрахователя или негов представител по чл. 503, ал. 1 КЗ на писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, на което кореспондира
задължението на застрахователя по чл. 496, ал. 1 КЗ да се произнесе по нея в
рамките на установен от закона максимален срок от три месеца, считано от
предявяването й. Според чл. 496, ал. 2 КЗ, произнасянето на застрахователя в
лимитирания от чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок, може да се изрази: или 1/ в
определяне и изплащане на размера на обезщетението, или 2/ в отказ за плащане,
поради - а/ доказано основание за отказ за плащане на обезщетението; б/ липса
на пълно доказване на основанието на претенцията или на размера на вредите,
като в последния случай отказът за плащане може да бъде и частичен – само по
отношение на недоказания от общо претендирания размер на вредата. В чл. 497,
ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ /т.1/ или
изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ за произнасяне по
извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ /т.2/. С оглед обезпечаване на извънсъдебното уреждане на застрахователните
претенции, с разпоредбата на чл. 106, ал. 3 КЗ е възложено в тежест на
застрахователното дружество да изиска от увреденото лице представяне на
необходимите за доказване на претенцията доказателства, в качеството му на
професионалист при осъществяване на дейността по предоставяне на
застрахователните услуги, включваща и изплащане на дължимите застрахователни
обезщетения.
Видно от
разпоредбите на чл. 498, ал. 1 и чл. 496, ал. 1 КЗ, предявяването на писмената
застрахователна претенция по задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите става по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя. Съгласно
нормата на чл. 380, ал. 1 КЗ, заедно със застрахователната претенция лицето е
задължено да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на
възстановяване в натура. В чл. 380, ал. 3 КЗ е предвидено, че непредставянето
на данни за банковата сметка от страна на увреденото лице има последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи
лихва по чл. 409 КЗ след изтичането на срока, в който е следвало да се извърши
плащането на застрахователното обезщетение. С оглед систематичното място на чл.
380 КЗ в Глава тридесет и шеста „Обща част” от Дял първи „Общи изисквания към
всички договори” на КЗ и препращането на чл. 498, ал. 1 и чл. 496, ал. 1 КЗ към
реда по чл. 380 КЗ, спрямо увреденото лице, предявило претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, приложение намира,
както правилото на ал. 1 на чл.380 КЗ, установяващо задължение на увредения за
представяне на данни за банковата му сметка, ведно с претенцията му, така и
нормата на ал. 3 на чл.380 КЗ, уреждаща последиците от неизпълнение на това
задължение – забава на кредитора по отношение на плащането и произтичащата от
това недължимост на мораторната лихва, въпреки забавата на длъжника, която при
този вид застраховка настъпва с изтичането на срока по чл. 497, ал. 1 КЗ.
Общата
уредба на института „забава на кредитора” се съдържа в чл.95 ЗЗД. Според
даденото в цитираната разпоредба определение, забава на кредитора е налице,
когато кредиторът: 1/ неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение
или 2/ не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да
изпълни задължението си. Правилото на чл. 380, ал. 3 КЗ урежда конкретна
проявна форма на забавата на кредитора относно плащането на застрахователното
обезщетение, а именно - непосочване от лицето, предявило застрахователна
претенция, на банкова сметка ***, като свързва с нея настъпването на една от
уредените в чл.96 ЗЗД последици на забавата на кредитора – освобождаване на
длъжника от последиците на собствената му забава, и по-конкретно – от заплащане
на законна лихва за забава, тъй като престацията на длъжника е парична. Когато
застрахователят не е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, мораторна лихва не се дължи
с оглед липсата на забава на длъжника, поради което въпросът за приложението на
чл.380, ал.3 КЗ не стои, тъй като посочената разпоредба урежда условията за
отпадане на последиците от забавата на длъжника, каквато в тази хипотеза не е
налице.
Непосочването
на банковата сметка, видно от самата разпоредба на чл. 380, ал. 3 КЗ, не касае
дължимостта на обезщетението и не може да бъде основание за отказ за образуване
на щета по застрахователната претенция и за определяне на размера на
застрахователното обезщетение. Непосочването на банковата сметка от увреденото
лице като кредитор възпрепятства единствено изплащането на застрахователното
обезщетение и то в хипотезата, когато то е определено по размер от
застрахователя или с влязло в сила съдебно решение. Когато произнасянето по
застрахователната претенция по чл. 498, ал.1 КЗ е отказ на застрахователя да
заплати обезщетение, мотивирано с недължимост или недоказаност на същото по
основание или размер, въпреки представяне на изисканите от застрахователя по
реда на чл.106, ал. 3 КЗ доказателства или в хипотеза на неизискани от
застрахователя доказателства по реда и условията на чл.106, ал.3 КЗ,
неизпълнението на длъжника не е поради непосочване на банкова сметка ***. В
този случай не е налице причинна връзка между неизпълнение на задължението за
посочването й и неизплащането на застрахователното обезщетение. Забава на
кредитора по чл.380, ал.3 КЗ е налице само, ако неплащането на обезщетението се
дължи единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка, ***.380,
ал.1 вр. ал.3 КЗ съдействие от страна на кредитора за изпълнение на
задължението на застрахователя за плащане на обезщетението. Когато длъжникът
отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не може да се приеме, че
причина за неизпълнението е неоказано от кредитора съдействие, като в този
случай е неоправдано за длъжника да отпадат негативните последици на
собствената му забава.
С оглед
горното, ВКС в свое Решение №167/30.01.2020 по дело №2273/2018 на ВКС, ТК, II
т.о. приема, че когато застрахователят е в забава по чл. 497, ал.1 КЗ, но не е
определил дължим размер на застрахователно обезщетение и оспорва изцяло
претенцията на увреденото лице, включително в съдебното производство по чл. 432,
ал. 1 от КЗ, в хода на което е посочена от увредения банкова сметка ***етение,
не е налице забава на кредитора по см. на чл. 380, ал. 3 КЗ за периода от
изпадане на длъжника в забава по чл. 497, ал.1 КЗ до посочване от увреденото
лице на пълните и точни данни за банковата сметка, по която да се извърши
плащането на обезщетението.
В
конкретния случай ищците са предявили своята претенция пред ответното
застрахователно дружество на 14.02.2019 година. Поискани са им допълнителни
документи, каквито те са представили, но с писмо № НЩ – 2306 от 27.03.2019
година застрахователят е отказал изплащането на застрахователно обезщетение.
Съдът счита, че това е датата, от която застрахователят е изпаднал в забава –
27.03.2019 година.
2. По
така предявения иск от Д.В.А. иск за обезщетение за неимуществените вреди,
изразяващи се в болки и страдания, които е претърпял, търпи и ще продължава да
търпи, в резултат настъпилата смърт на Д. А. С. и нероденото им дете в размер
на 400 000 лева, съдът съобрази следното:
Въз основа на събраните гласни доказателства
следва да се приеме, че ищецът е активно легитимиран по иска по чл. 432, ал. 1
ал.1 КЗ, тъй като има качеството на съжител на загиналата Д., като между
двамата са съществували житейски отношения, които са напълно сходни с
отношенията между съпрузи. Д. и родителите му някъде преди година преди
произшествието са дошли от с. Беломорци в с. Преселец да искат Д. за съпруга на
Д.. После Д. и Д. /известен още като Гюрсел/ заживели заедно в дома на Д. ***,
а някъде три месеца преди произшествието заминали за Франция на работа,
откъдето са се връщали в момента, в който става процесното произшествие. Д. е
била бременна в резултат от съжителството си с Д..
От
показанията на свидетелката Бонка Иванова се установява, че младите (Д.
и Д.)
са се разбирали много добре и са имали общи планове за вбъдеще. Същата заявява:
„Не са имали препирни. Не са имали караници. Много се уважаваха децата. Добри
деца бяха.” Д. се радвал, че Д. е бременна и за да имат пари за детето,
заминали във Франция на работа. Д. тежко понесъл смъртта на Д.. Свидетелката
пояснява: „Гюрсел на погребението беше много зле. Нали бяхме комшии, той не
искаше да приказва. Ние искахме да знаем
какво стана, как стана. Всеки го пита, разпитва, а той каза „Не ме питайте“. Не
му се приказваше на детето…ревеше…стана му лошо на погребението.”
Назначената от съда по искане на ищеца психологическа експертиза
установява, че
„Д. не е лишен от своето преживяване на тъга, мъка
и афект на гняв непосредствено след случката на 08.07.2016 г., но това е
останало там за същата година. От психологичното изследване се отчита, че той
не е преработил травмиращото събитие в болестния регистър и поради тази причина
не е приемал и не приема медикаменти относно преживяното. Към момента на
изследването е с възстановен психичен свят и не му е нужно медикаментозно
лечение.” В съдебно заседание вещото лице-клиничен психолог пояснява, че „Д. е
изпитвал в началото мъка, гняв. Това са афекти, които са първоначални. Те са
много първични, и всеки човек ги изживява, включително и той. Това е било в
рамките на същата година, около нея година, лятото на 2016 година, след което
той много бързо е успял да преодолее тази травма, като се е върнал към нормално
психологическия начин на живот, който
той си познава в годините.”
Съобразявайки посоченото, съдът намира, че на ищеца Д.В.А. следва да
бъде определено обезщетение в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за
причинените му болки и страдания от загубата на неговата фактическа съпруга. Несъмнено
смъртта на Д. го е разстроила, той е страдал за нея и нероденото им дете, но
бързо е успял да преодолее това свое състояние. Предявеният иск е основателен
за сумата от 50 000 лева и следва да се уважи в такъв размер, ведно със
законната лихва, считано от 03.04.2019 година до окончателно изплащане на
задължението, като се отхвърли за горницата над присъдената сума до пълния
предявен размер от 400 000 лева.
Обезщетението на Д.В.А. следва да се присъди ведно със законната лихва
за забава, считано от 03.04.2019 година, когато с писмо изх. № НЩ – 2719 от
03.04.2019 година застрахователят е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение на този ищец поради липса на близки отношения със заганилата Д..
3. По
така предявения иск от Д.В.А. за обезщетение за имуществените вреди, изразяващи
се в разходи за извършено погребение в България на Д. А. С., ЕГН: **********
съгласно Фактура № 132/18.07.2016 г. в размер на 1045, 00 (хиляда четиридесет и
пет) лева /л. 99 и л. 100 от т. д. 59/2019 година, присъединено към настоящото
дело/, същият се явява основателен. Ищецът е направил разходи за погребение на
неговата фактическа съпруга, които следва да бъдат репарирани чрез присъждане
на исканото обезщетение за имуществени вреди. Размерът е доказан със съответен
документ. Претенцията следва да се
присъди ведно със законната лихва, считано от 03.04.2019 година по съображения,
изложени по-горе.
Относно разноските:
С оглед частичната
основателност на предявените искове ищците имат право да им бъдат присъдени
разноски съобразно уважената част на исковете. Ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част на исковете.
Ищците са
представлявани безплатно от адвокат като претендират ответното дружество да
бъде осъдено да заплати адвокатско възнаграждение съобразно Наредба № 1 от 2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 38. от
Закона за адвокатурата адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени
лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5. (нова -
ДВ, бр. 84 от 2016 г.) при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. - 3530 лв.
плюс 2 % за горницата над 100 000 лв. – т.е. адвокатското възнаграждение следва
да се определи на 4530 лева за представителство на всеки един от първите двама
ищци съобразно уважената част на исковете.
За третия
ищец съдът прилага чл. 7, ал. 2, т. 4. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ,
бр. 28 от 2014 г., изм. ДВ, бр. 84 от
2016 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 9273 от
27.07.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017 г.) при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000
лв., поради което следва се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2061.35
лева за процесуално представителство на третия ищец.
Разноските
на ответното дружество са адвокатско възнаграждение в размер на 11436 лева с
ДДС по отношение исковете на първите двама ищци и 11461.08 лева по отношение
иска на третия ищец. Отделно се претндират и 35 лева за внесен депозит за призоваване
на свидетел, който разход съдът разделя на три съобразно броя на ищците.
Направено е възражение за прекомерност, което съдът не приема за основателно,
доколокото самата искова претенция е висока, но фактическата обстановка е
усложнена с оглед обстоятелството, че застрахователното събитие е настъпило в
Румъния. Съобразно отхвърлената част на исковете първите двама ищци следва да
носят отговорност за разноски, както следва: искова претенция 200 000
лева, уважена искова претенция – 150 000 лева, респ. – отхвърлена за
50 000 лева; разходи на ответното дружество – 11459 лева. При това
положение първите двама ищци дължат разноски на ответното дружество в размер на
2864.75 лева общо. Третият ищец има заявена искова претенция в размер на 401 045
лева, а същата е уважена в общ размер на 51 045 лева, респ. е отхвърлена за
сумата от 350 000 лева. Разходите
на ответното дружество по неговата искова претенция са в размер на 11482.08 лева. Съобразно отхвърлената част на
исковете (81.27%)
третият ответник дължи на ответното дружество 9331.49 лева.
Доколкото
ищците са освободени от заплащане на държавна такса, дължимата държавна такса
за разглеждане на делото следва да се присъди в тежест на ответника. Последният
следва да заплати по сметка на Окръжен съд-Търговище държавна такса в размер на
14041.80 лева при обща уважена искова претенция в размер на
351 045 лева. Ответникът следва да поеме и част от направените разходи, които
са изплатени за сметка на съда – две експертизи с изплатено възнаграждение на
всяко вещо лице в размер на 150 лева или общо 300 лева и общо за превод от
румънски език възнаграждение в размер на 280 лева. Общо разходите, направени за
сметка на бъджета на съдебната власт са в размер 580 лева като ответното
дружество следва да заплати 58.41% от тези разходи съобразно общааааата уважена
искова претенция или сумата от 338.78 лева.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д.
Крумов, действащи заедно, чрез адвокат В.В.А., със съдебен адрес:***, да
заплати на А.С.С., ЕГН **********, с
адрес ***, действащ чрез адвокат Н.Н.Д.,
адрес ***, полует. 4, офис 4, сумата от 150 000
/сто и петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени му от смъртта на дъщеря му Д. А. С., ЕГН **********, загинала на 08.07.2016
г., в ПТП в Румъния, гр. Боица по път
DN7 на километър 251+500, окръг Сибиу, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2019
година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497, ал. 1 от КЗ, като отхвърля така
предявения иск до пълния му предявен размер от 200 000 /двеста хиляди/
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д.
Крумов, действащи заедно, чрез адвокат В.В.А., със съдебен адрес:***, да
заплати на Ш.Х.И., ЕГН **********, с
адрес ***, действаща чрез адвокат Н.Н.Д.,
адрес ***, полует. 4, офис 4, сумата от 150 000
/сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, причинени й
от смъртта на дъщеря й Д. А. С., ЕГН **********, загинала на 08.07.2016
г., в ПТП в Румъния, гр. Боица по път
DN7 на километър 251+500, окръг Сибиу, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2019
година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497, ал. 1 от КЗ, като отхвърля така предявения
иск до пълния му предявен размер от 200 000 /двеста хиляди/ лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Стоян Станимиров
Проданов и Крум Д. Крумов, действащи заедно, чрез адвокат В.В.А., със съдебен
адрес:***, да заплати на Д.В.А., ЕГН
**********,***, действащ чрез адвокат Н.Н.Д.,
адрес ***, полует. 4, офис 4, сумата от 50 000
/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, причинени му от
смъртта на неговата фактическа съжителка Д. А. С., ЕГН **********, загинала на
08.07.2016 г., в ПТП в Румъния, гр.
Боица по път DN7 на километър 251+500, окръг Сибиу, ведно със законната лихва,
считано от 03.04.2019 година до окончателно изплащане на задължението, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497, ал. 1 от КЗ, като отхвърля така предявения иск до пълния му предявен размер от
400 000 /четиристотин хиляди/ лева като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д.
Крумов, действащи заедно, чрез адвокат В.В.А., със съдебен адрес:***, да
заплати на Д.В.А., ЕГН **********,***, действащ чрез адвокат Н.Н.Д., адрес ***, полует. 4, офис 4, сумата
от 1045 (хиляда четиридесет и пет) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за погребение на неговата
фактическа съжителка Д. А. С., ЕГН **********, загинала на 08.07.2016 г., в ПТП
в Румъния, гр. Боица по път DN7 на
километър 251+500, окръг Сибиу, ведно със законната лихва, считано от 03.04.2019
година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497, ал. 1 от КЗ.
Осъжда
ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов,
действащи заедно, чрез адвокат В.В.А., със съдебен адрес:***, да заплати общо сумата от 11091.35 лева /единадесет
хиляди деветдесет и един лева и 35 стотинки/ на адвокат Н.Н.Д.,***, полует. 4, офис 4, Софийска
адвокатска колегия, в качеството му на процесуален представител на А.С.С., ЕГН **********,
Ш.Х.И., ЕГН **********, Д.В.А., ЕГН **********, по търговско дело № 58/2019
година по описа на Търговищкия окръжен съд, на основание чл.38, ал.2 във вр. с
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********, с адрес ***,
и Ш.Х.И., ЕГН **********, с адрес ***, действащи чрез адвокат Н.Н.Д., адрес ***, полует. 4, офис 4, общо да заплатят на ЗД "БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, действащи заедно,
чрез адвокат В.В.А., със съдебен адрес:***, сумата от 2864.75 /две хиляди
осемстотин шестдесет и четири лева и 75 стотинки/ лева, представляваща направени
по делото разноски съобразно отхвърлената част на исковете им.
ОСЪЖДА Д.В.А., ЕГН **********,***, действащ чрез
адвокат Н.Н.Д., адрес ***, полует. 4,
офис 4, да заплати на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д.
Крумов, действащи заедно, чрез адвокат В.В.А., със съдебен адрес:***, сумата от
9331.49 /девет хиляди триста тридесет и един лев и 49 стотинки/ лева,
представляваща направените по делото разноски съобразно отхвърлената част на
исковете му.
Осъжда ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д.
Крумов, действащи заедно, чрез адвокат В.В.А., със съдебен адрес:***, да
заплати по сметка на Окръжен съд – Търговище в полза на бюджета на съдебната
власт сумата от 14041.80 /четиринадесет
хиляди и четиридесет и един лева и осемдесет стотинки/ лева дължима държавна такса в производството съобразно уважената част на
исковете, както и сумата от 338.78 лева
направени разноски за сметка на бюджета на съда.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Апелативен съд-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: