Р Е
Ш Е Н
И Е № 469
гр. Хасково, 29.11......2018
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД.. ..................колегия в публичното
заседание на ....... 7 ноември….…..………....................................……
две хиляди и осемнадесета..….….…………… ...........година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ТОШКА ИВАНОВА
ЙОНКО
ГЕОРГИЕВ
при секретаря ..В* К* като…………………….....
разгледа
докладваното
от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ….В.гр.д.№…674..…..…..
по описа
за 2018 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Обжалвано е решение № 137/19..06.2018
год., постановено по гр.д.№ 78/2018 год. по описа на РС-Свиленград,с което е отхвърлен
предявения от „Райвъл“ ЕООД гр.Карлово против „Флора Любимец“ ООД гр.Любимец положителен установителен иск по чл. 422,
вр. чл.415 от ГПК за сумата общо от 3123,33
лева,в т.ч. главница - 2400 лв.
стойността на незаплатена работа по договор за изработка и 723,33
лева-лихва за забава върху посочената главница за периода от 18.12.2014 год. до
04.12.2017 год. год. ,ведно със законна лихва и разноски,които суми са били
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 843/2017 год. по описа на РС-Свиленград.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Райвъл“ ЕООД-гр.Карлово, който го е обжалвал
в срок и в този смисъл въззивната жалба е процесуално допустима. В същата се
правят оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Твърди се, че
съдът неправилно приел, че не се дължи исковата сума от ответника.Допуснато
било съществено нарушение на материалния закон.Изводите на съда били изградени
при неизяснена фактическа обстановка и в разрез със събраните по делото доказателства.Следвало
съдът да прецени задълбочено доказателствата,при което неминуемо е щял да
достигне до извода,че се касае за две различни облигационни правоотношения,между
различни правни субекти и от там да
направи и решаващия извод,че е дължимо изпълнение по всяко едно от
тях.Неправилен бил извода на съда и относно факта,че осчетоводяването на
фактурата,по която се претендира плащането,макар да намерила отражение в
счетоводството на ответното дружество,нямало основание да се приеме,че
това практически е признание на иска или
по-точно на задължението на ответника спрямо ищеца.Следвало извършването на тази счетоводна операция да
се приеме като приемане на извършената работа без забележки,което от своя
страна дава основание да се счита,че се дължи плащане на същата. Моли за
решение,с което обжалваното да бъде отменено и се постанови ново такова,с което
да се уважи иска,като се присъдят и разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е
постъпил писмен отговор от въззиваемата страна със становище за
неоснователност на жалбата.
Страните не правят искания за
събирането на нови доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания и с
оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, констатира от фактическа страна
следното:
Районен съд Свиленград е бил сезиран с
искова молба от „Райвъл“ ЕООД-Карлово,с
която е предявен иск с правно основание чл.
422 ал.1 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 266 ал.1 от ЗЗД,вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД,вр. с чл. 286 ал.1 от ТЗ и по чл. 86 ал.1 от ЗЗД. В същата ищецът твърди,че
с ответника са сключили договор за изработка,по силата на който поел задължение
да извърши почистване и подравняване на парк пред стадиона в гр.Карлово.Съответно
от своя страна ответникът поел задължението да заплати стойността на
работата.Твърди,че изпълнил поетите задължения и извършил работата,като след
това издал фактура с дата 03.12.2014 год.Заявява още,че с ответника са имали и
други облигационни отношения,които обаче били уредени.Задължението по
процесната фактура ответникът не
изпълнил,като неизпълнението му се изразявало в неплащане стойността на същата.Падежът
настъпил след изтичането на 14 дневен срок от датата на издаването на
фактурата,поради което претендира и лихва за забава за времето от 18.12.2014
год. до датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК-04.12.2017
год.
Ответникът е оспорвал иска като неоснователен.
В хода на първоинстанционното производство съдът е
установил по несъмнен начин истинските отношения между страните въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства. И при напълно изяснена фактическа
обстановка е постановил съдебния си акт. По безспорен начин съдът е
установил,че при изпълнение на
уговорената работа ответното дружество „Флора Любимец“ ООД е използвало
подизпълнители в лицето на „РВ Дизайн“ ЕООД освен ищеца „Райвъл“ЕООД.Установено
е,че се касае за договор за изработка,по силата на който ответникът се е
задължил да заплати стойността на изработеното.Няма спор,че ответното дружество
е заплатило сумата 4000 лева на „РВ Дизайн“ ЕООД въз основа на издадена от
същото дружество фактура № 34/15.09.2014 год.,както и сумата 2000 лева на
ищцовото дружество въз основа на издадена от него фактура № 72/10.11.2014
год.Правилно съдът е локализирал спора, като е приел,че същият се отнася за
неплатената стойност по фактура № 74/03.12.2014 год.,издадена от ищеца и намерила
отражение в счетоводството на ответника.Същевременно от събраните гласни
доказателства съдът е изяснил фактите и обстоятелствата,които са имали
съществено значение.Установено е,че фактурата е била подписана от ответника,но
това е станало преди той да се е уверил,че работата е била извършена и то както
в срок,така и в насока качество.При извършена от страна на ответника конкретна проверка на извършеното на място,се
е установило,че работата не е завършена изцяло, а само частично/ почистени,подравнени
и подготвени за сеитба бил само 500 кв.м./, а останалата площ до 4000 кв.м. все още не била довършена.За
тези 500 кв.м. извършена работа ответникът,както посочихме и по-горе е изплатил
стойността по цитираните два броя фактури
на дружеството- ищец и на „РВ Дизайн“ общо сумата 6200 лева / 2000 лева
+ 4000 лева/В този смисъл съдът именно е приел,че след като ищецът не е доказал
изпълнение на договорните си задължения в пълен обем,то и за ответника на
възниква задължение да плати цялата договорена сума.
Преценявайки всички
доказателства по делото съдът е приел,че ищецът не е доказал претенцията
си по основание, като е постановил
обжалваното решение.
Хасковският окръжен
съд напълно споделя фактическите констатации, направени от първата инстанция и
окончателните й правни изводи за разрешаването на спора и на основание чл. 272
от ГПК препраща към мотивите на РС- Свиленград. Направените от въззивния съд
изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което въззивната жалба
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението на Свиленградския
районен съд да бъде потвърдено на основание чл. 271 ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на делото ще следва
въззивника да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените деловодни
разноски за настоящата инстанция в размер на
450 лева,представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137/19.06.2018
год.,постановено по гр.д.№ 78/2018 год.на
районен съд – Свиленград.
ОСЪЖДА “ Райвъл“ ЕООД,ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Карлово, ул.“Генерал Карцов“ № 42 да заплати
на „Флора Любимец“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Любимец, ул.“Търново“ № 21 направените пред настоящата инстанция разноски в
размер на 450 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.