Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 10.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 999 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 18-1006-003137 от 05.10.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик е наложена глоба в размер на 3000 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.179, ал.3, т.1 ЗДвП на Р.А.Ч. с ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.139, ал.5 ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от Р.А.Ч., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението. Твърди, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и се моли да бъде отменено.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата в съдебно заседание. Излагат се допълнителни доводи за отмяна на атакуваното НП.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. По делото с административнонаказателната преписка е постъпило писмено становище, с което се иска потвърждаване на постановлението.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 01.10.2018 г. около 15.35 часа жалбоподателят Р.А.Ч. управлявал товарен автомобил „М.А.“ с рег. № **с прикачено полуремарке „Ш. К.“ с рег. № **, собственост на „Ар Ас Ей Транспорт“ ЕООД по Автомагистрала „Тракия“ в посока гр. София. Жалбоподателят навлязъл на автомагистралата на пътен възел Гелеменово, като преди това се движил в посока от гр. Пазарджик. На АМ Тракия км.89 му била извършена проверка от авто-патрул при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, в чийто състав бил свидетелят А.Д.. Полицаите поискали документите на водача. При проверката на автомобила полицаите установили, че жалбоподателят управлява автомобила без залепен винетен стикер на предното стъкло. Жалбоподателя им заявил, че негов колега е следвало да закупи винетка, но не го бил сторил. Като приел, че жалбоподателят е нарушил на чл.139, ал.5 ЗДвП, Д. съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, който АУАН е подписан и получен от жалбоподателя без възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното постановление.
По делото е разпитан като свидетел А.Д.. Съдът кредитира показанията на свидетеля. В показанията си той потвърждава гореописаната фактическа обстановка по време на проверката на автомобила и мястото на спирането му. Тя се потвърждава и от писмените доказателства по делото – съставения АУАН. Съдът счита, че в случая на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая жалбоподателят не е оспорил фактите по акта, поради което съдът ги приема за установени. Показанията на А.Д. се подкрепят и от останалите събрани по делото писмени доказателства. В самата жалба не се отрича, че жалбоподателят се е движил по АМ Тракия без заплатена винетна такса, но се твърди, че идвайки от гр. Пазарджик, жалбоподателят е смятал да закупи винетка от бензиностанцията на „Шел“ непосредствено след пътния възел „Гелеменово“, но поради ремонт на пътния участък на АМ „Тракия“, нямало как да отбие на бензиностанцията, като е спрян за проверка непосредствено след това.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателят Р.А.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по по чл.139, ал.5 ЗДвП, като на 01.10.2018 г. около 15.35 часа е управлявал товарен автомобил „М.Актрос“ с рег. № **с прикачено полуремарке „Ш. К.“ с рег. № **, собственост на „Ар Ас Ей Транспорт“ ЕООД по Автомагистрала „Тракия“ в посока гр. София, като не е изпълнил задължението си да заплати винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 ЗП. АМ „Тракия“ е част от републиканската пътна мрежа съгласно чл.3, ал.2 от Закона за пътищата, като съгласно чл.10, ал.1, т.1 от същия закон за използването на този път се заплаща винетна такса. Не се спори по делото, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „М.А.“ с рег. № **с прикачено полуремарке „Ш. К.“ с рег. № ** в инкриминирания ден и място.
По отношение на доводите, изложени от жалбоподателя и представителя му, съдът намира следното:
Няма спор и неяснота по делото, че в момента на проверката автомобилът на жалбоподателя е бил спрян на АМ „Тракия“. Това се потвърждава и от актосъставителя и от АУАН. Установи се, че действително същия ден е имало ремонт на пътния участък и достъпът до бензиностанция „Шел“ е бил възпрепятстван. Това обаче не води до отпадане на отговорността на жалбоподателя да се движи по републиканската пътна мрежа след заплащане на винетна такса. Бензиностанция „Шел“ не е единственото място откъдето може да се закупи винетен стикер. Твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че нарушението не е извършено виновно, защото преди проверката жалбоподателят не е успял с управляваното от него МПС да отбие към бензиностанцията, не държат сметка за обстоятелството, че съгласно техническите характеристики това МПС няма как да се е озовало на Автомагистрала „Тракия“, км. 89 м., в посока гр. София по начин различен от придвижването му по републиканската пътна мрежа на собствен ход. Няма данни това МПС да има летателни възможности или да може да се телепортира. Самият жалбоподател заяви, че се е качил на Автомагистрала „Тракия“ на пътен възел „Гелеменово“, като преди това идвал от гр. Пазарджик, очевидно по републикански път II-37. Видно е, че в процесния ден жалбоподателят е управлявал МПС по пътищата на Република България и по други републикански пътища, не само Автомагистрала „Тракия“ - очевидно отново без заплатена винетка такса. Нещо повече - следва да се отбележи, че според актосъставителя Д. жалбоподателят първо им е заявил, че е следвало негов колега да закупи винетка за служебното МПС, а не, че е имал въобще намерение той да закупи такава от бензиностанция „Шел“, но не успял.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с движението по пътищата, опазване на републиканската пътна мрежа и нейната рехабилитация, за която са необходими немалко средства, поради което именно е въведена винетната такса, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Още повече и с оглед вида на МПС, което е управлявал жалбоподателя.
Съдът намира, че в случая не са налице и твърдените процесуални нарушения при издаването на НП. Не се събраха данни за антидатиране на НП. На първо място резолюцията на празния АУАН по никакъв начин не е ясно от кого е поставена и не обвързва с нищо АНО, а и подобна резолюция не намира законово основание в ЗАНН, за да бъде поставена там и въобще да бъде обсъждана от съда като част от административнонаказателното производство. По-важното е обаче, че дали НП е издадено на 05.10.2018 г., както е посочено в него или на 06.10.2018 г., когато е резолюцията, само по себе си не води до никакви съществени последици, дотолкова, доколкото законовият срок за подаване на писмени възражения срещу АУАН е спазен и в двата случая и не се нарушават ничии права.
При определяне на вида и размера на административното наказание административно наказващият орган обаче не се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.2, вр. чл.3, ал.2 ЗАНН и е определил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 3000 лв. на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.173, ал.3, т.1 от ЗДвП. Така определеното наказание към момента не са съобразено с промяната на посочената норма от ЗДвП, обнародвана в ДВ, бр.105 от 18 Декември 2018 г., съгласно която: „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.“ Съгласно чл.3, ал.2 ЗАНН ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая новата редакция на чл.173, ал.3, т.1 ЗДвП се явява по-благоприятна такава за жалбоподателя, поради което ще следва да се измени атакуваното наказателно постановление, като се намали размерът на глобата от 3000 лв. на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд Пазарджик
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18-1006-003137 от 05.10.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 3000 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.179, ал.3, т.1 ЗДвП на Р.А.Ч. с ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.139, ал.5 ЗДвП, като
НАМАЛЯВА размера на глобата от 3000 (три хиляди) лв. на 300 (триста) лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: