№ 849
гр. Варна , 22.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Светла В. Пенева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно
гражданско дело № 20213100500237 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:31 часа се явиха:
Въззивникът М. Т. Б. , редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се
лично и се представлява от адв. П.Л., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззивницата М. Ц. К., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява
се лично и се представлява от адв. И. Л., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна З. В. З., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не
се явява, представлява се от адв. И.В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
СЪДЪТ констатира, че в Списъка на лицата за призоваване следва да се допусне
корекция, като посоченият под № 3 в качеството на необходим другар М. Ц. К. следва да
бъде вписана под № 2 в качеството и на въззивник по делото, поради което
́
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА корекция в Списъка на лицата за призоваване, като посоченият под № 3 в
качеството на необходим другар М. Ц. К. се вписва под № 2 в качеството и на въззивник по
́
делото.
АДВ. П. Л.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. И. Л.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
Производството се развива след Решение № 104 от 20.01.2021г. по гр.д. №
4498/2019г. на ВКС, I ГО, с което е обезсилено решение от 27.08.2019г. по в.гр.д. №
2169/2017г. по описа на ВОС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда, със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на М. Т. Б. и М.Ц.
кокин – Б.а срещу Решение № 2112 от 23.05.2017г., постановено от ВРС по гр.д. №
7392/2016г., XLI състав, с което на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е прието за установено
по отношение на въззивниците, че З. В. З. е собственик на терен с площ 25 кв.м.
принадлежащ към имот с ид. № 10135.536.306, който по КККР е част от имот ид.№
10135.526.511, заключена между т. А,Б,В и Г, при обозначените граници на комбинирана
скица на л. 115, приподписана от съда, и към датата на обявяване и влизане в сила на КК на
„Приморски план“, м. „Горчивата чешма“ одобрена със заповед № 300-15-3/16.02.2004г. на
Изп. директор на АК е допусната грешка при заснемане границите на двата имота и
процесната част неправилно е заснета в очертанията на имот ид.№ 10135.526.511,
собственост на ответника.
В срока за писмен отговор е представено становище от въззиваемата страна З. В. З.,
чрез адвокат Ив.В., за неоснователност на жалбата и законосъобразност на постановеното
решение.
АДВ. П. Л.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната
въззивна жалба, оспорвам отговора.
АДВ. И. Л.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната
въззивна жалба, оспорвам отговора.
АДВ. В.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам депозирания отговор. За първи път с въззивната жалба се въвежда възражение,
че Заповед № Г-153 от 2003г. страда от тежък порок, а именно невярна кадастрална основа,
довела до несъобразяване с чл. 36 от ЗУТ, касаеща намалени отстояния при текущи сгради.
Такова възражение не е наведено и не е разгледано пред първата инстанция, поради което е
2
преклудирано и моля да не бъде разглеждано от настоящия състав, то е и неоснователно.
АДВ. П. Л.: Във връзка с процедурата моля да се назначи вещо лице – геодезист,
което досега не е правено. И двете вещи лица не са имали такава задача и затова така се е
получило. Задачите са следните:
1. Планоснимачен номер 1909 по кадастралния план от 1956г. идентичен ли е с
планоснимачен номер 2063 по кадастралния план от 1977г.? При положение, че не са
идентични, къде е грешката – при кадастралния план от 1956г. или при попълване на
кадастралния план от 1977г.?
2. При планоснимачен номер 1909 по кадастралния план от 1956г. нанесен ли е
отводнителният канал, прокопан от военните или не?
3. Правилно ли е изготвен Протокол № 13 от 26.11.1992г. за въвод във владение?
Липсват ли в него ъглите, тъй като трасирането е само с дължините на страните и какво
влияние оказва това? В същия протокол приложен ли е полярният способ с посочен ъгъл и
разстояние на граничните плочки със зададени координати или по ортогонален способ с
абсциси и ординати?
4. Така, както е определен имота в протокола при отлагането му, спорен ли е или не?
Предлагаме вещо лице, което да изчисти тези въпроси.
АДВ. И. Л.: Присъединявам се към казаното от адв. Л.. В мотивите си Районният съд
приема кой е началният момент, когато е започнало владението. Това е казано на стр. 9 от
мотивите на решението на Районния съд. В мотивите на Окръжния съд на стр. 5 от
решението приема следното: Обсъдените в тази част показания сочат непротиворечиво, че
постройката с настоящите параметри на моите доверители е изградена значително по-късно
след одобрената кадастрална карта от 2004г., затова моля да бъдат допуснати двама души
свидетели при режим на водене за изясняване на следните обстоятелства: От кога
владетелят владее имота непрекъснато? Прекъсвал ли е владението и кога е станало това?
Новопостроеното разширение какво представлява - самостоятелна постройка или
разширение на старата постройка, която фигурира в нотариалния акт? От коя година е
направена новата ограда от доверителите ми?
АДВ. В.: Считам, че нито едно от направените искания не следва да бъде допускано.
Всички въпроси, изложени в тези искания и тази молба, са разгледани от
първоинстанционния съд, където бяха изготвени четири съдебно-технически експертизи –
една първоначална, допълнителна и още две вещи лица изготвиха съдебно-технически
експертизи. Категорично всички въпроси, включително въпросът за протокола за въвод във
владение, са разгледани пред първоинстанционния съд. На второ място, ако страната счита,
че не са разгледани, в такъв случай исканията са преклудирани, следваше да бъдат
направени пред първоинстанционния съд. Още повече, че във въззивната жалба няма
3
направени подобни оплаквания. За първи път в момента се правят, след като няма направени
подобни оплаквания, подобни искания са недопустими. Въвеждането на допълнение към
въззивната жалба по този начин със съвсем нови основания срещу първоинстанционното
решение поставя въззиваемата страна в невъзможност да даде своевременно отговор и да
ангажира доказателства. На трето място, въззивният съд е ограничен от пределите на
въззивното обжалване по чл. 269 от ГПК, поради което не би могъл да приеме нови
възражения извън изложените вече във въззивната жалба за разглеждане в настоящото
производство.
АДВ. П. Л.: Тези искания за вещо лице са, за да се изясни имотът, защото това не е
направено в нито една от четирите експертизи.
За да се произнесе по направените в днешно съдебно заседание доказателствени
искания за ангажиране на експертни знания, както и за ангажиране на гласни доказателства
за установяване на описаните от процесуалните представители на въззивниците факти,
СЪДЪТ съобрази, че производството се развива по реда на чл. 294 от ГПК, като делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания по
прилагане на правото. При настоящото разглеждане на производството, съдът се ръководи
от пределите на въззивното производство и с оглед ограничението на чл. 266 от ГПК,
намира, че при настоящото разглеждане на този етап доказателствените искания,
навеждането на нови факти и събирането на доказателства за тях е преклудирано. По делото
са събрани експертни заключения, както и гласни доказателства, въз основа на които
спорните по делото факти са изяснени. По преценката на същите СЪДЪТ ще се произнесе
при произнасяне по същество на спора.
Ето защо исканията в тази връзка следва да бъдат оставени без уважение, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на процесуалните представители на
въззивниците за допускане на съдебно-техническа експертиза с описаните в днес
представената молба и в изявлението на адв. Л. задачи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на процесуалните представители на
въззивниците за ангажиране на гласни доказателства посредством разпит на двама души
свидетели при режим на водене за установяване на посочените от процесуалния
представител на въззивницата факти.
АДВ. П. Л.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. И. Л.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. В.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски. Правя
4
възражение за прекомерност на разноските и на двамата процесуални представители на
двамата въззивници. Възнагражденията значително надвишават размерите, указани в
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и предвид фазата, в която се намира
производството, и извършените процесуални действия от въззивниците, те във всички
случаи са прекомерни и моля да бъдат намалени.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. П. Л.: Моля да отхвърлите иска на ищеца като необоснован и неправилен.
Съобразявайки се със задължителните указания на ВКС, считаме, че нашите доверители по
давност са собственици на тези 25 кв.м. Видно от нотариалния акт и разпитаните свидетели,
нашите доверители владеят имота много повече от десет години. Не само от предявяването
на иска, но много по-дълго - още от 1978г., като е получено от баща му, поради тази
причина моля да отхвърлите иска. Моля да ми бъде предоставена възможност за
представяне на писмени бележки.
АДВ. И. Л.: Присъединявам се към изявлението на адв. Л..
АДВ. В.: Безспорно е установено с приетите по делото четири съдебно-технически
експертизи и писмени документи – нотариални актове, кадастрални планове, скици, че
процесната реална част винаги е била границата на собственост на имота на моя доверител и
неговите праводатели. Първоначално границата на имота планоснимачен номер 1909 по
кадастралния план от 1956г., а след това и границите на имот планоснимачен номер 2063 по
кадастралния план от 1977г., сега границата на имот УПИ IV-2063, кв. 1 по ПРЗ на
Приморска зона – Варна. Предвид това, направеното възражение от въззивниците, че имотът
е тяхна собственост, е неоснователно. Това изключва и възможността да се претендира
придобиване на имота с кратката петгодишна давност, тъй като те не са придобили, не са
били никога собственици на процесната реална част на правно основание, годно да ги
направи собственици. Със заповед на кмета на общината № Г-153 от 2003г. за имот
планоснимачен номер 2063 е бил отреден УПИ IV – 2063, кв. 1 по ПРЗ на Приморска зона –
Варна, като тази заповед е влязла в сила от 23.10.2003г. след което е издадена заповед по чл.
5
16 от ЗУТ, която е влязла в законна сила на 19.02.2004г. Въпреки че по силата на чл. 17, ал.
7 от ЗУТ копия от влезлите в сила ПУП се изпращат служебно от общината до СГКК,
Заповед № Г-153 не е била съобразена при изготвянето на по-късно изготвената кадастрална
карта от 2004г., одобрена със Заповед № 300-5-13 от 2004г., влязла в сила на 26.04. 2004г.
Предвид изложеното считаме за безспорно установено, че е допусната грешка в
кадастралната карта от 2004г., тъй като има несъответствие между действителните
пространствени характеристики на имота на ищеца и отразените в кадастралната карта, а
именно процесните 25 кв.м., неправилно са били заснети в имота на ответниците, а същите
безспорно доказано са собственост на моя доверител към момента на завеждане на иска. По
направеното възражение за придобиване имота по давност моля да имате предвид следното:
След уточнение в съдебно заседание ответниците заявиха, че владеят непрекъснато и
необезпокоявано имота от 1995г., когато имот планоснимачен номер 2062 по кадастралния
план от 1977г. им е бил реституиран, което е станало с решение на ВКС от 14.03.1995 г.
Дори да се приеме, че именно от тогова Б.и са владели имота, до влизането в сила на Заповед
№ Г-153 от 2003г. на 23.10.2003г. не са минали десет години, за да могат да придобият
процесната реална част по давност. След тази дата чл. 200 от ЗУТ категорично не допуска
придобиването на реална част от имот по давност, тъй като не са налице нито хипотезата на
чл. 200, ал. 1 от ЗУТ, т.е. процесната реална част не отговаря на изискванията на чл. 19 от
ЗУТ, нито е налице хипотезата на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ, тъй като имотът на ответниците не е
в процедурата по чл. 17, ал. 2 или по чл. 15 от ЗУТ, за да може да се приложи тази хипотеза.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че такива са били нормите и преди
нормата на чл. 200 от ЗУТ, изложила съм в писмена защита по-подробни съображения. По
делото безспорно е установено мястото на предходната ограда. Това се установява както с
приетите съдебно-технически експертизи, така и с намиращия в кориците на делото
кадастрален план от 1977г. , така и от скицата на лист 157 от първоинстанционното дело. От
тези доказателства безспорно се установява, че по границите между имоти с планоснимачни
номера 2062 и 2063 е имало паянтова ограда, отразена в кадастралния план от 1977г.
Паянтовата ограда е от двете страни и не се е намирала на мястото на сегашната ограда, а е
била точно на регулационната граница между двата имота по Заповед № Г-153. Този факт е
безспорно доказан с тези писмени доказателства. Това се потвърди и от показанията на
разпитаните свидетели. Освен законовите забрани, които няма как да бъдат преодолени за
придобиването, въззивниците не доказаха твърденията си за придобиване на имота по
давност, затова че са владели непрекъснато и необезпокоявано от 1995г. до сега, както и
техните праводатели от 30-те и 40-те години на миналия век, като първите доказателства за
фактическа власт, осъществявана от ответниците върху техния имот с идентификационен
номер 511 по кадастралната карта от 2004г. датират едва от 2006г., когато ответникът Б. е
подал заявления до общината, за да извърши реконструкция на сградата в имота си.
Доведеният от ответниците свидетел Петър Петров познава ответниците Б.и и техния имот
едва от 2002г., но не само, че ги познава от един вече по-късен период, но той заяви, че към
2002г. имотът на сем. Б.и е бил пустеещ, каквито са били и всички останали имоти. Предвид
изложеното няма как да се твърди и няма как да е доказано фактическо владение както
6
върху собствения им имот, така и върху процесната реална част. Не се доказа и кога е
построена новата ограда на мястото на старата от страна на ответниците, както и не се
доказаха конкретни обстоятелства, които да покажат, че ответниците са осъществявали
фактическа власт както върху собствения си имот, така и върху процесната реална част от
1995г. Представям писмена защита. Моля да ми дадете възможност до сряда да допълня
писмената си защита.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните в срок до сряда да депозират по делото
писмени бележки, в които да изложат подробни аргументи.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7