Р Е Ш Е Н И Е
№ 835
Гр. Пловдив, 21.04. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, І състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от съдия Матеева адм. д. № 968 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на „Лукс фор ю“ ООД, ЕИК по булстат *********, с адрес за
кореспонденция: гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза“ № 8, представлявано от К.Г.Р. -
****, против Ревизионен акт /РА/ № Р-160016180005398-091-001/13.01.2020 г.,
потвърден с Решение № 143/25.03.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който не е
признат данъчен кредит в размер на 6 428.00 лв., с прилежащи лихви
1 910.43 лв. и са установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер
на 17 177.46 лв., ведно с прилежащите лихви от 2 758.16 лв. и е
намалена декларираната данъчна загуба на дружество за 2017 г.
В
жалбата се твърди, че РА е нищожен, тъй като е издаден при липса на
териториална компетентност на органа, издал акта, като се излагат подробни
доводи в тази насока. На второ място се твърди, че РА е незаконосъобразен и
необоснован в частта за установени задължения по ЗДДС и ЗКПО, тъй като е издаден
в противоречие с писмените доказателства, разпоредбите на ЗДДС и практиката на
СЕС, тъй като са в противоречие със събраните при ревизията доказателства. В
частта по ЗКПО жалбоподателят счита, че стопанските операции са вярно
осчетоводени в съответствие с изискванията на счетоводното законодателство,
поради което следва да бъдат признати като разходи на дружеството. Иска се
отмяна на акта и се претендират разноски по делото.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Ц.П.,
поддържа жалбата.
Ответната страна по жалбата- Директор дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Б. оспорва същата като
неоснователна, по аргументите
изложени в потвърдителното решение. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид
констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Началото на ревизионно производство
е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618005398-020-001/05.09.2018
г.(л.497, т.2), издадена от Н.Ж.К.- началник сектор при ТД на НАП Пловдив, с
обхват на ревизията – установяване на задълженията за корпоративен данък за
периода 20.09.2016 г. – 31.12.2017 г.; данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на юридически лица за периода 20.09.2016 г. – 31.08.2018
г. и данък върху добавената стойност за периода от 05.10.2016 г. до 31.08.2018
г. и определен срок за приключване на същата до 2 месеца, считано от датата на
връчване на заповедта, което е сторено на 11.09.2018 г. по електронен път.
Определеният със заповедта ревизиращ екип е от А.Д.П.– ***, ***, и М.С.Н.– ***,
двамата служители на ТД на НАП – Варна. Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/
№ Р-16001618005398-020-002/03.10.2018 г. (л.275, т.2) ревизиращият екип е
разширен, като в състава са включени още – И.Д.И. - Д.– ***и К.Н.В.– ***,
служители при ТД на НАП – София. И тази заповед
връчена по електронен път на ревизираното дружество на 04.10.2018 г. Със
ЗИЗВР № Р-16001618005398-020-003/09.11.2018 г. (л.171, т.1) на същия орган по
приходите, срокът на ревизията е продължен до 11.12.2018 г., като и тази
заповед е връчена по електронен път на 12.11.2018 г. Със Заповед за спиране на
ревизионното производство № Р-16001618005398-023-002/06.12.2018 г. (л.110,
т.1), същото е спряно, считано от 06.12.2018 г. до 06.03.2019 г. Заповедта е
връчена по електронен път на 06.12.2018 г. Със Заповед №
Р-16001618005398-143-001/07.03.2019 г. (л.108, т.1) производството е
възобновено, считано от 12.03.2019 г. Със ЗИЗВР №
Р-16001618005398-020-004/12.03.2019 г. (л.106, т.1) срокът на ревизията е
продължен до 10.05.2019 г., а със Заповед № Р-16001618005398-ЗИД-001/03.05.2019
г. (л.104, т.1) на изпълнителния директор на НАП - до 10.11.2019 г. Със
ЗИЗВР № Р-16001618005398-020-005/09.05.20219 г. (л.101, т.1) срокът на
ревизията е продължен о 10.11.2019 г. Всички заповеди са връчени на
ревизираното лице по електронен път.
В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е
съставен РД № 16001618005398-092-001/25.11.2019 г.(л.51, т.1). В срока по
чл.117 ал.5 от ДОПК и след заявление за продължаване на срока за подаване на възражение
(л.49,, т.1) срокът е продължен до 09.01.2020 г., но не е депозирано възражение срещу така
изготвения РД.
Ревизията е финализирана с
издаването на Ревизионен акт № Р-16001618005398-091-001/13.01.2020 г. (л.30,
т.1) от Н.Ж.К.и А.Д.П..
В срока по чл.152 ал.1 от ДОПК РА е
обжалван пред административния орган, който на основание чл.155 ал.1 от ДОПК, с
Решение № 143/25.03.2020 г. (л.17, т.1) е потвърдил изцяло ревизионния
акт.
С оглед удостоверяване компетентността
на органите по приходите, възложили ревизионното производство и издали
ревизионния доклад и ревизионния акт, са представени: Заповед № РД-09-1 от
03.01.2017 г., Заповед № РД-09-21/10.01.2017 г. и Заповед №
РД-09-1230/11.07.2017 г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л.4-л.8, т.1);
писмо изх. № 11-02-152#6 от 03.10.2018 г. на заместник изпълнителен директор на
НАП (л.276, т.2); Заповед № К-12414/08.10.2018 г. на директора на ТД на НАП –
Варна за командироване на А.Д.П.до гр. Стара Загора, гр. Пловдив, гр. Пазарджик
и обратно в гр. Варна за времето от 11.10.2018 г. до 12.10.2018 г. вкл., със
задача: срещи с ОВР във връзка с ревизионни производства на три дружества, едно
от които е „Лукс фор ю“ ООД (л.522, т.3); Заповед № К-1413/01.11.2018 г. на
директора на ТД на НАП – Варна за командироване на А.Д.П.до гр. Пловдив и гр.
София и обратно във Варна за времето от 04.11.2018 г. до 09.11.2018 г. със
задача – ревизии на три дружества, едно от които „Луксор фор ю“ ООД (л.523,
т.3); Заповед № К-24/07.01.2019 г. на директора на ТД на НАП – Варна за
командироване на А.Д.П.до гр. София, гр. Пловдив и общ. Несебър и обратно във
Варна за времето от 09.01.2019 г. до 11.01.2019 г. със задача – посещения на
обекти и офиси на „Луксор фор ю“ ООД (л.524, т.3); Заповед № К-422/13.03.2019
г. на директора на ТД на НАП – Варна за командироване на А.Д.П.до гр. Стара
Загора и гр. Пловдив и обратно във Варна за времето от 14.03.2019 г. до
15.03.2019 г. със задача – ревизии на три дружества, едно от които „Луксор фор
ю“ ООД, среща с ОВР в ТД на НАП – Пловдив, офис в Стара Загора (л.525, т.3); );
Заповед № К-619/18.04.2019 г. на директора на ТД на НАП – Варна за
командироване на А.Д.П.до гр. Пловдив и обратно във Варна за времето от
22.04.2019 г. до 25.04.2019 г. със задача – ревизии на две дружества, едно от
които „Луксор фор ю“ ООД (л.523, т.3); Заповед № К-1828/22.11.2019 г. на
директора на ТД на НАП – Варна за командироване на А.Д.П.до гр. Пловдив и
обратно във Варна за времето от 24.11.2019 г. до 26.11.2019 г. със задача –
ревизии на три дружества, едно от които „Луксор фор ю“ ООД (л.527, т.3); Заповед
№ К-4/06.01.2020 г. на директора на ТД на НАП – Варна за командироване на А.Д.П.до
гр. Пловдив и обратно във Варна за времето от 13.01.2020 г. до 14.01.2020 г.
със задача – приключване на ревизии на три дружества, едно от които „Луксор фор
ю“ ООД (л.528, т.3); ); Заповед № К-1411/01.11.2018 г. на директора на ТД на
НАП – Варна за командироване на М.С.Н.до гр. Пловдив и гр. София и обратно във
Варна за времето от 06.11.2018 г. до 09.11.2018 г. със задача – ревизия на
„Луксор фор ю“ ООД (л.529, т.3); Заповед № К-1336/12.09.2019 г. на директора на
ТД на НАП – Варна за командироване на М.С.Н.до гр. София и обратно във Варна за
времето от 20.09.2019 г. до 21.09.2019 г. със задача – инвентаризация на стоки
във връзка с ревизия на „Луксор фор ю“ ООД (л.530, т.3); Заповед №
К-1831/22.11.2019 г. на директора на ТД на НАП – Варна за командироване на М.С.Н.до
гр. Пловдив и обратно във Варна за времето от 24.11.2019 г. до 26.11.2019 г.
със задача – ревизия на „Луксор фор ю“ ООД (л.531, т.3); Заповед № К-30/08.01.2019 г. на
директора на ТД на НАП – Варна за командироване на М.С.Н.до гр. София и обратно
във Варна за времето от 09.01.2019 г. до 11.01.2019 г. със задача – посещение в
Специализираната прокуратура и НСС във връзка с ПУФО на „Луксор фор ю“ ООД
(л.532, т.3); Заповед № РД-03-3051/19.11.2019 г. на директора на ТД на НАП –
София за командироване на К.Н.В.до гр. Пловдив и обратно в гр. София за времето
от 25.11.2019 г. до 25.11.2019 г. със задача – извършване на ревизия на „Луксор
фор ю“ ООД (л.540, т.3);
Заповед №
РД-03-3050/19.11.2019 г. на директора на ТД на НАП – София за командироване на К.Н.В.до
гр. Пловдив и обратно в гр. София за времето от 25.11.2019 г. до 25.11.2019 г.
със задача – извършване на ревизия на „Луксор фор ю“ ООД (л.540, т.3).
Цитираните по-горе заповеди за
командировки са придружени с документи за извършени разходи във връзка с
командироването на посочените четири лица.
Решението е връчено на жалбоподателя на 07.04.2020
г. по електронен път, а жалбата пред настоящата инстанция е подадена чрез НАП – Д
„ОДОП“ – Пловдив на 16.04.2020 г.
Предвид изложеното съдът намира, че
жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата
на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл.156 ал.1 от ДОПК. Същата
отговаря на изискванията на чл.149 от ДОПК и, като такава, е
процесуално допустима.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна относно действителността на оспорения ревизионен акт:
Ревизионното производство е
започнало със ЗВР № Р-16001618005398-020-001 от 05.09.2018 г., издадена от
началник сектор при ТД на НАП Пловдив, с която е възложено извършването на
ревизия по отношение на „Лукс фор ю" ООД с предмет задължения за корпоративен
данък за периода 20.09.2016 г. – 31.12.2017 г., данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на юридическите лица за периода 20.09.2016 г. –
31.08.2018 г. и данък върху добавената стойност за периода 05.10.2016 г. –
31.08.2018 г. Определеният ревизиращ екип е в състав А.Д.П., ***, ***, и М.С.Н.–
***при ТД на НАП – Варна.
Липсват каквито и да било
доказателства по какъв начин е зададен този ревизиращ екип.
По административната преписка е
приложено писмо изх. № 11-02-152#6/03.10.2018 г. на заместник
изпълнителния директор на НАП, с което последният, че във връзка с
постановление от Специализираната прокуратура – София по прокурорска преписка №
1394/2018 г. от 31.08.2018 г. и на основание чл.10 ал.1 от Закона за
Националната агенция по приходите /ЗНАП/ във връзка с оправомощаване по ал.2 от
същата норма, възлага на директорите на ТД на НАП – Пловдив, София и Варна да
предприемат съответните процесуални действия по компетентност, като в екипите
за ревизии да бъдат включени органи по приходи, изрично посочени по списък за
конкретни юридически и физически лица. По отношение ревизионното производство
на „Лукс фор ю“ ООД е посочено, че следва да бъдат включени органите по
приходите от ТД на НАП – София – И.Д.И. - Д.– ***, и К.Н.В.– ***. Не е посочено
в писмото, кое налага и какви предпоставки са налице за провеждането на
ревизионно производство от лица извън служителите на компетентната териториална
дирекция. В същото не е указано, нито са представени доказателства за
командироването на тези служители.
По административната преписка, а
впоследствие и в настоящото съдебно производство, не се представят
доказателства, както за оправомощаване на заместник изпълнителния директор на
НАП, на основание чл.10 ал.2 от ЗНАП, така и постановлението на Специализираната
прокуратура – София.
С последваща ЗВР №
Р-16001618005398-020-002/03.10.2018 г., началник сектор при ТД на НАП – Пловдив
е сторил това и в ревизиращия екип са включени посочените органи по приходите
при ТД на НАП – София, като ръководителят на ревизията е останал същият орган
по приходите при ТД на НАП - Варна – А.П., а с последващи заповеди за изменение
на ЗВР, включително и заповед за продължаване на срока на изпълнителния
директор на НАП, подробно описани по-горе, последователно е продължен срокът на
ревизията.
Цитираните заповеди са издадени от Н.Ж.К.,
в качеството му на началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, оправомощен да
възлага извършването на ревизии със Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г. на директора
на ТД на НАП – Пловдив.
В срока по чл.117 ал. 1 от ДОПК е
издаден Ревизионен доклад № Р-16001618005398-092-001 от 25.11.2019 г.,
фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване
задължения, са потвърдени с РА № Р-16001618005398-091-001 от 13.01.2020 г.
Ревизионният акт е обжалван по
административен ред пред директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив,
който с Решение № 143/25.03.2020 г., го е потвърдил.
Прави впечатление, както се посочи и
по-горе, че ръководителят на ревизията е, както и другият член на екипа, са
органи по приходите от ТД на НАП - Варна, видно от представените заповеди за
командировка, подробно описани по-горе, като същевременно ревизираното лице е
местно юридическо лице със седалище в гр. Пловдив. От тук е мотивирано и
възражението за нищожност на оспорвания акт.
Съгласно чл.8 ал.1 т.3 от ДОПК
компетентна териториална дирекция на НАП относно производства по този кодекс,
освен ако е предвидено друго, е тази по седалището на местните юридически лица,
т. е. в случая ТД на НАП Пловдив. Както се установява от преписката,
ревизионният доклад и ревизионният акт са съставени с участието на ***,
определен със ЗВР, който е служител в ТД на НАП Варна.
Съгласно чл.10 ал.8 от ЗНАП (действаща
редакция, ДВ, бр.105
от 2016 г.) при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции
изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице може да нареди
служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална
дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова
служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса
на труда. Анализът на цитираната разпоредба от ЗНАП показва, че същата
регламентира последователност на действията на съответните органи на НАП. С оглед
правната норма е необходимо изпълнителният директор на НАП или оправомощено от
него лице да нареди на служители от една териториална дирекция да преминат в
друга териториална дирекция за извършване на конкретни действия, които той
трябва да формулира в нареждането си, следва да е мотивирана и необходимостта
от това, след което, териториалният директор в дирекцията, в която работят тези
служители, въз основа на нареждането на изпълнителния директор, трябва да ги
командирова в друга дирекция, за срока на ревизията, респективно за
осъществяване на възложените от изпълнителния директор конкретни задачи и при
условията на КТ.
По отношение на ЗВР №
Р-16001618005398-020-001 от 05.09.2018 г., издадена от началник сектор при ТД
на НАП – Пловдив, липсват каквито ида било доказателства за подобно
оправомощаване, както от страна на изпълнителния директор на НАП, така и от
страна на териториалния директор на ТД на НАП – Варна. Приложените по делото
командировъчни заповеди на А.Д.П.и М.С.Н.са издадени на основание чл.86 от
ЗДсл.
В случая, с посоченото по–горе писмо
на зам. изпълнителния директор на НАП от 03.10.2018 г. в ревизиращия екип са
включени органи по приходите от ТД на НАП – София изрично посочени, но пък в
писмото не се посочват предпоставки, които налагат производството да се проведе
от лица, извън тези на компетентната териториална дирекция. За последните двама
служители на ТД на НАП – София са налични командировъчни заповеди, издадени от
директора на ТД на НАП – София, също на основание чл.86 от ЗДсл, а не по реда
на КТ.
В опит да се докаже изпълнение на
изискванията на закона за наличие на териториална компетентност, са представени
командировъчните заповеди на директорите на ТД на НАП – Варна и София, с които сочените
органи по приходите са командировани в Пловдив и в София за определени дни от
периода на ревизията, със задачи, свързани с ревизионното производство на
"Лукс фор ю" ООД, което командироване обаче не може да обоснове
наличието на командироване за периода на извършване на ревизията и съставянето
на съответните РД и РА така, щото да се приеме, че същите служители са такъв
работещ в ТД на НАП - Пловдив, а не в ТД на НАП – Варна и ТД на НАП - Пловдив.
Очевидно е, че освен, че липсва разпореждане на изпълнителния директор на НАП
или оправомощена от него лице служител от една териториална дирекция да премине
в друга териториална дирекция, не е изпълнено и кумулативното изискване на
закона, съответният териториален директор да командирова служителите от
поверената му дирекция при условия и по ред, определени в КТ. Така, органите по
приходите са осъществили редица процесуални действия, свързани с установяване
задълженията на ревизираното дружество без да са били териториално компетентни
за това и това важи и за издаването на самия ревизионен акт съставен от *** без
териториална компетентност.
Относимата разпоредба на чл.121 ал.1
от КТ регламентира командироване на работника или служителя за изпълнение на
неговите задължения извън мястото на постоянната му работа, а и в този смисъл
следва да се тълкува изразът "да преминат в друга териториална
дирекция" от чл.10 ал.8 от ЗНАП. Освен това според чл.115 ал.3 от ДОПК при
невъзможност за извършване на ревизията при проверяваното лице тя се извършва в
териториалната дирекция, а последната е компетентната дирекция.
Неизпълнението на фактическия състав
по чл.10 ал.8 от ЗНАП опорочава РА до степен на нищожност. Следва да се посочи,
че РА е индивидуален административен акт, чието издаване е възложено на органите
по приходите, посочени в чл.118 ал.2 от ДОПК, по реда на административното
производство по установяване на задълженията за данъци в ДОПК. Като
волеизявление на публичен орган, ревизионният акт се издава въз основа и в
границите на закона и, за да породи правните последици, които той му възлага, е
необходимо да е съответен на предписанието на правните норми за неговото
издаване. Законодателят е възложил компетентността за извършване на ревизия,
респективно за издаване на РД и РА на няколко органа по приходите, т. е. има
въведена едновременност за реализиране на възложената компетентност, която сама
по себе си не конституира нов колегиален орган, а въвежда специални правила за
валидност на издадените РД и РА. В случая, органът по приходите подписал
ревизионния акт в качеството на ***, не притежава териториална компетентност,
поради което актът е нищожен, тъй като законът предвижда съвместна
компетентност на издателите на РА. В тази насока са и решения на ВАС
постановени по адм. д. № 2537/2018 г., по адм. д. № 12352/2017 г., по адм. д. №
7101/2017 г., VIII о., по адм. д. № 3331/2017 г., VIII о. и др.
Действително, единият от издателите
на РА, а именно органът, възложил ревизията, притежава материална и
териториална компетентност, но такава според чл.119 ал.2 от ДОПК се изисква и
за двамата издатели, а чл.8 ал.1 от с.к. изисква и ревизионното производство да
е извършено от органи по приходите от компетентната териториална дирекция.
По аргумент от чл.112 ал.3 от ДОПК,
териториалната компетентност би могла да бъде преодоляна, ако ревизията бе
възложена в хипотезата на чл.112 ал. 2 т.2 от ДОПК от изпълнителния директор на
НАП или определен от него заместник изпълнителен директор, каквато обаче в
настоящия случай не е налице. В случая, е налична само и единствено заповед на
изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.114 ал.4 от ДОПК, същият
е удължил срока на ревизионното производство с 6 месеца.
Отделно от това, каза се също така
по-горе, липсва надлежно упълномощаване на заместник изпълнителния директор на
НАП по ред на чл.10 ал.2 от ЗНАП.
Според приетото в ТР № 2 от
14.05.1991 г. по гр. д. № 2/1991 г. на ОСГК на ВС всяка некомпетентност води до
нищожност. След като органът по приходите, подписал оспорения ревизионен акт в
качеството на ***, не притежава териториална компетентност, актът е нищожен. С
оглед предвидената в закона съвместна компетентност на издателите на РА,
опорочаване участието дори и на единия от тях влече нищожност на РА като цяло.
В случая се касае за порок, който не
може да бъде отстранен в съдебна фаза. За наличието му съдът следи служебно,
независимо от това дали жалбоподателят се е позовал на него. При констатиране
на порок, водещ до нищожност на обжалвания акт, нищожността следва да бъде обявена
с решението на съда, тъй като преценката за това е част от предметните предели
на съдебната проверка.
При установената нищожност на РА не
е необходимо обсъждането на останалите въпроси от съществото на спора, свързани
с материалната законосъобразност на акта. На основание разпоредбата на чл.160
ал. 5 от ДОПК (в сила от 01.01.2021 г.) преписката следва да бъде изпратена на
компетентния орган по приходите, възложил ревизията, за възлагане на ново
ревизионно производство на жалбоподателя, на териториално компетентни органи по
приходите.
При този изход на спора съдът не
обсъжда събраните по делото доказателства относно правилността и
законосъобразността на констатациите на приходната администрация за
допълнително установените задължения по ЗДДС и ЗКПО.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски от двете страни в процеса. След като
се съобрази с разпоредбата на 161 ал.1 изр.1 от ДОПК и изхода на делото пред
настоящата инстанция, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по
делото разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя е представил
списък на претендираните разноски в размер на 3753.60 лева, от които 50 лева за
държавна такса, 850 лева възнаграждение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза и 2 853.60 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат,
съгласно представен по делото договор правна защита и съдействие. Процесуалният
представител на ответника е направил възражение на основание чл.161 ал.2 от ДОПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което възражение, съда
намира за основателно. В случая, съгласно чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с
определен материален интерес в размер на 28 274.05 лева (както е по РА)
възнаграждението е 1 378.22 лева, до който размер следва да се признаят
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното и на
основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд – гр. Пловдив, първи състав,
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на ревизионен акт № Ревизионен акт /РА/ №
Р-160016180005398-091-001/13.01.2020 г., потвърден с Решение № 143/25.03.2020
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д
„ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който не е признат данъчен кредит в размер
на 6 428.00 лв., с прилежащи лихви 1 910.43 лв. и са установени
допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 17 177.46 лв., ведно с
прилежащите лихви от 2 758.16 лв. и е намалена декларираната данъчна
загуба на дружество за 2017 г.
ИЗПРАЩА преписката на компетентния
орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, възложил ревизията, за възлагане на
ново ревизионно производство спрямо «ЛУКС ФОР Ю» ООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите да заплати на „Лукс фор ю“ ООД, ЕИК *********, с адрес за
кореспонденция: гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза“ № 8, представлявано от К.Г.Р., сумата
от 2 278.22 (две хиляди двеста седемдесет и осем и 0.22) лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Р България в 14- дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: