Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…………………/….02.2021 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на втори декември през  2020 година, в следния   състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                             мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   14056  по    описа   за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 386692 от 17.04.2018 г. постановено по гр.д. № 46924/2017 г. на СРС, 25 състав, са уважени частично и отхвърлени частично предявените от „Т.С.” ЕАД  срещу В.А.Ш. и И.А.Ш., обективно, кумулативно и субективно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, ЗА УСТАНОВЯВАНЕ, че В.А.Ш. и И.А.Ш., дължат разделно (всеки от тях по 14) на ищеца сумата 5265,78 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2014 год. до м. 04.2016 год. и отразената в обща фактура №**********/31.07.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к."********, аб. № 152768, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 04.04.2017 г. до окончателното й погасяване и сумата 845,68 лева - законна лихва за забава върху главницата, за периода 15.09.2014 г. - 23.03.2017          год., за които суми в производството по ч. гр. д. № 21247/2017 год. по описа на СРС, ГО, 25 състав, е издадена заповед за изпълнение, като са отхвърлени главния иск за разликата до предявения размер от 5269,86 лева и акцесорния иск за разликата до предявения размер от 848,73 лева, като неоснователни. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, като е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците да заплатят на ищеца 727,58 лева - разноски за исковото производство и 172,17 лева - разноски в заповедното производство. Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ищеца- „Т.” ООД.

  Това решение е обжалвано в срок от ответниците В.А.Ш. и И.А.Ш., поотделно, в частите, в които исковете срещу тях са били уважени и обуслровената от това отговорност за разноските. С въззивните им  жалби се правят оплаквания за неправилност на решението, поради липса на доказателства за дължимост на исковите сум,, които да обосноват извод за дължимост на претендираните от ищеца суми, като оспорват фактурите на ищеца да са такива доказателства, не се установявало годност на средствата за измерване на ТЕ, за нарушение при  приемане доказателствената стойност на СТЕ и на ССчЕ, които били оспорени от ответниците, че вещите лица работела по документи, които нямали доказателсктвена стойност, били частни и не носели подпис на товтениците, а. Претендират за присъждане на разноските по делото по списък по чл.80 от ГПК.

            Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД и третото лице-помагач не са дали писмен отговор по въззивната жалба, в  срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД с  писмена молба слезд този срок, подадена за откритото съдебно заседание пред СГС, оспорва жалбата, претендира разноски за въззивната инстнация вкл. за защита от юрисконсулт, без списък по чл.80 от ГПК, оспорва и размера на адв.възнаграждение.ГПКГПСГПК

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение, е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на заявените с исковата молба претенции.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивните жалби на ответниците оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предметът на проверка на въззивния съд е очертан от оплакванията с въззивните жалби относно преценката на събраните по делото доказателства и значението на липсващите такива, както и относно приетите и кредитирани от СРС заключения на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводната експертиза, и несъгласието на ответниците с нея, както и относно приложението на материалния закон.

По наведения с въззивните жалби на страните довод за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е основал решението си в частите, в които е уважил исковете, на база приетите по делото доказателства за качеството потребител на ТЕ на ответниците като съсобственици при равни дялове,  и за размера и цената на реално доставената ТЕ за жилището им, установети от приетите по делото експертизи, като е възприел заключението на СТЕ за установяване на количеството доставена и потребена в жилището ТЕ. 

Правилен е извода за наличие на облигационна връзка по договор при общи условия, възникнала по силата на ЗЕ, за доставка на ТЕ, тъй като ответниците не са оспхорили този факт с въззивните си жалби.

Оплакванията на ответниците за годността на събраните по делото доказателства да послужат като такива за установяване на правнорелевантния факт относно доставка на ТЕ в жилището им, въззивният съд намира за основателно.

Изготвяни от ищеца фактури като изготвени от него документи, нямат обвързваща доказателствена сила и ищецът не може да бъде освободен от процесуалното си задължение да установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно доставяне на претендираното количество ТЕ за исковия период за имота собствен на отвтениците. Ищецът не е доказал с годни доказателства какво количество топлинна енергия и на каква стойност е доставил на ответниците за исковия период, както му е било указано с доклада на съда по чл.146 от ГПК, предвид направени от ответниците още с отговорите на исковата молба възражение в този смисъл и оспорване на представените от ищеца частни писмени доказателства. Вписванията по  извлечението от сметки подлежат на доказване и самостоятелно не установява количеството доставена от ищеца на ответниците топлинна енергия в процесния период, нито установяват нейната стойност, а по делото не са представени други писмени доказателства за количеството доставена и отчетена ТЕ, която да е потребена от ответниците за собственото им жилище, също и за общите части на сградата. Заключенията на съдебно - техническата експертиза и на съдебно - счетоводната експертиза, са били изготвени от вещите лица и на база документи, които не са приети по делото като писмени доказателства (документална проверка при ищеца и при третото лице-помагач на протоколи и др., които не са приети като писмени доказателства). Възражение относно липсата на доказателства по чл.127, ал.2 от ГПК от ищеца, които да установяват реалното потребление на ТЕ, ответниците са направили и с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК. Първоинстанционният съд е указал на третото лице-помагач да представи отчетните формуляри за топлоразпределителите и водомерите, въз основа на които са изготвяни изравнителните сметки с определението по чл.140 от ГПК. произнесъл по поисканите с отговора на исковата молба доказателства които да се представят от третото лице-помагач, но те са останали несъбрани по делото пред СРС, вкл. и липсата на искане за попълване на доказателствения материал с тях по реда на чл.266 от ГПК от въззивния съд.

Заключенията на вещите лица не може да служи като самостоятелно доказателство за това, а за изясняване дали правилно ищецът с помощта на трето лице- ФДР, е определил количеството ползвана ТЕ за жилището на отвтениците за исковия период, и на базата на първичните документи за това, съобразно изискването на ЗЕ- документи за отчет на индивидуалните измервателни уреди в жилището, респ.  протоколи за неосигурен достъп като основание за служебно начисляване на ТЕ, и др. касаещи отчитане на ТЕ в абонатната станция. Непредставянето на такива документи по делото лишава ответната страна от оборване удостовереното с тях, а вещото лице с оглед чл.195 от ГПК, може да изясни спора дали отразеното в тези документи –особено тези за отчет на индивидуалните разпределителни уреди, съответства на изискванията на ЗЕ и подзаконовата уредба по прилагането му, касаещи топлоснабдяването, но не и изцяло да замести липсата на тези доказателства по делото. Действително, вещите лица носят наказателна отговорност за даденото от тях заключение, но съдът не е длъжен автоматично да възприеме заключенията им като достатъчно доказателство за установяване на количеството ТЕ, а преценява същите с оглед другите събрани по делото доказателства и доводите и възраженията на страните. При липсата на представени по делото писмени доказателства, изискуеми по ЗЕ за установяване на количеството консумирана ТЕ за жилището на ответниците, респ. на такива за причините за липса на отчет на средствата за измерване в имота на ответниците, въззивният съд намира, че приетите експертизи не могат сами да докажат основателността на иска по отношение на количество потребена реално ТЕ в сградата-етажна собственост и в имота на ответниците, респ. и нейната цена за исковия период. 

Ето защо исковете се явяват недоказани за главниците, също и за лихви за забава, тъй като при липса на главен паричен дълг не се дължат и лихви. Исковете подлежат изцяло на отхвърляне.

Поради несъвпадане изводите на двете инстанции, решението в обжалваните от ответниците части следва да се отмени и исковете да се отхвърлят изцяло-и за разликата до сумите, за които са били уважени. Това налага отмяна на решението и относно разноските.

 Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора, ищецът няма право на разноски нито в исковото нито в заповедното производство, нито по въззивното производство. Ответниците имат право на разноски за двете съдебни инстанции съгласно чл.78, ал.3 от ГПК така : по 300 лева /2х150лв./ всеки за реално заплатено адвокатско възнаграждение, което подлежи на възстановяване от ищеца в пълен размер, тъй като не е прекомерно / в минимален размер по Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС е/ и отговорността на ответниците е разделна, и по 60 лв. за държавна такса по жалбите, съгласно и искането по списъка по чл.80 от ГПК. Воден от горните мотиви, СГС

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 386692 от 17.04.2018 г. постановено по гр.д. № 46924/2017 г. на СРС, 25 състав, В ЧАСТИТЕ, В КОИТО са били уважени предявените от „Т.С.” ЕАД  срещу В.А.Ш. и И.А.Ш., искове за главници и лихви, вкл. и частта за разноските по чл.78, ал.1 вр.ал.8 от ГПК, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу В.А.Ш., ЕГН ********** и И.А.Ш., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, кантора 335, адв.Г.К., обективно, кумулативно и субективно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за установяване, че В.А.Ш. и И.А.Ш., дължат разделно (всеки от тях по 1/2) на ищеца сумата 5265,78 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2014 год. до м. 04.2016 год. и отразената в обща фактура №**********/31.07.2014 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к."********, аб. № 152768, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 04.04.2017 г. до окончателното й погасяване и сумата 845,68 лева - законна лихва за забава върху главницата, за периода 15.09.2014 г. -23.03.2017         год., за които суми в производството по ч. гр. д. № 21247/2017 год. по описа на СРС, ГО, 25 състав, е издадена заповед за изпълнение.

ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, да заплати на  В.А.Ш., ЕГН ********** и И.А.Ш., ЕГН **********,  на основание чл. 78, ал.3 ГПК, по 360лв. разноски за двете съдебни инстанции.

            Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ищеца - „Т.” ООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.