№ 52
гр. Благоевград, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20211200500868 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на СЛ. ХР. Д., гр.Б, ул.
Х.Т, против решение №901546/26.07.21г на РС-Сандански по гр.д.№1062/20г,
с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение са уважени исковете по чл.422 ГПК, ведно със
всички произтичащи от това последици.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателя, който го счита
за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази
насока.Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции,
ведно разноските.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и подържа
атакувания акт, за което също подобно се аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
1
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.
Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното
преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след
подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и
законосъобразно е приела, че за процесния период между страните са
съществували договорни отношения, по силата на които жалбоподателя се
явява потребител на доставена от въззиваемото дружество ел. енергия за
къщата му в с.Илинденци, общ.Струмяни.По тези въпроси не се спори, както
и относно притежаваната от ищеца лицензия за разпределение на ел. енергия.
Безспорно е също, че за времето от 02.11.19г до 01.04.20г въззиваемото
дружество е доставило на въззивника в горния имот ел. енергия, възлизаща
общо на 1 71 704,71лв, надлежно фактурирани за отделните
месеци(вж.счетоводните справки за консумираната ел. енергия, справката-
извлечение за възникналите задължения и постъпилите плащания и
приложените фактури).
Анализирани са и показанията на свидетелите Б. и П., според които в
кметството на с.Илинденци от години е преустановена практиката на
получаване поща от ищцовото дружество за задълженията на абонатите им.
Видно от ищцовото писмо от 21.04.21г и приложеното към него писмо
на куриера "М",последното редовно е доставяло на въззивния адрес
фактурите за процесния период по подробно описания начин.
Видно от ч.гр.д.№601/20г по описа на СРС въззиваемото дружество е
получило заявената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за
сумата от 1 704,71лв, дължима за ползвана ел. енергия за периода 01.11.19г-
01.04.20г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението-
10.06.20г; 30,84лв мораторна лихва за периода 03.01.20г – 28.05.20г, както и
разноски-34,71лв платени за държавна такса и 63лв за адвокатско
възнаграждение.В предвидения от закона срок и ред длъжника е възразил
срещу дължимостта им по реда на чл.414 ГПК.
При тези данни РС обосновано е счел за доказано съществуването по
см. на чл.422, ал.1,вр. с чл.415, ал.1 ГПК на горните вземания за главница и
лихви.Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от
настоящият състав, тъй като са основани на закона, теорията и константата
съдебна практика.Поради това и по арг. на чл.272 ГПК препраща към
2
първоинстанционните мотиви.
Неоснователни са оплакванията за неправилност на атакувания акт,
поради неуведомяване жалбоподателя от въззиваемото дружество за
издадените фактури.Тези изводи се обосновават от преценката по отделно и в
съвкупност с останалите доказателства на ищцовото писмо от 21.04.21г и
писмото-потвърждение на куриерската фирма, които недвусмислено сочат на
доставка през процесния период на пратка с фактури за въззивника на
сочения адрес.Жалбоподателя се е ограничил само с оспорването им и
противопоставяне на тяхното приемане, без да ангажира убедителни
доказателства в подкрепа на твърденията си.Свидетелските показания не са в
състояние да обосноват тезата му, понеже са бегли, повърхностни и не
съдържат конкретни данни за въззивника. св.Б сочи за неполучавани от 3г
писма от ЧЕЗ, но в К-И Споменават също така за проявен интерес от абонати
и близки на въззивника, но отново пред кметството, Изипей, не и към
ЧЕЗ.Докато изнесените данни в двете писма, макар да не съдържат описание
на всяка една пратка, времето на доставката и пр. подробности,
недвусмислено касаят спорните моменти от отношенията между страните.Ето
защо настоящия състав счита така наведените от жалбоподателя доводи и
възражения за неоснователни.
За пълнота следва да се отбележи, че дори горното да се игнорира,
неизпращането на съобщение до абоната за дължимите суми, не го
освобождава от задължението заплащането им.Това така, понеже доставката е
основание за плащане, а не фактурата, която само я удостоверява. Съгласно
общите правила, регламентиращи продажбените отношения, купувача дължи
плащането на цената при предаване на стоката, а не само при предаване
документите, оторизиращи го да я получи(така Р1064/27.06.03г по гр.д.
№215/03г, ІГО; Р523/26.03.02г по гр.д.№1308/01г, V ГО на ВКС и др.).
След като не е спорно, а и материалите по делото го установяват, че
през процесния период ищцовото дружество е изпълнило задълженията си за
доставка на ел. енергия до възззивника, то за последния възниква задължение
за плащането на нейната цена.Клаузите на ОУ не обвързват изискуемостта на
вземанията с получаването на съобщения за дължимостта им.Особено при
възможността всеки абонат да извърши онлайн-справки за непогасените си
задължения на ищцовия сайт.
3
Доколко се касае за отсъствие на дължимото поведение от доставчика
на ел. енергия, последното има отношение към забавата на кредитора по чл.95
ЗЗД, като наподобяващо липса на дължимо съдействие за изпълнението на
длъжника.Но и в такава хипотеза престацията от последния си остава
дължима, от която длъжника може да се освободи по нарочно предвидените
способи в ЗЗД.
Впредвид горното атакувания акт се явяват правилен и
законосъобразен, което налага потвърждаването му изцяло.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на спора.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК въззивната страна дължи на въззиваемата
направените по делото разноски пред настоящата инстанция, които според
доказателствата възлизат на 10лв, платени за адвокатско възнаграждение(вж.
списъка по чл.80 ГПК и платежното нареждане).
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №901546/26.07.21г на РС-Сандански по гр.д.
№1062/20г.
ОСЪЖДА СЛ. ХР. Д., гр.Б, ул. Х.Т, да заплати на "Ч", ЕИК, седалище и
адрес на управление в гр.С,, бл.Б, сумата от 10лв, представляващи разноски
пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4