№ 239
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Анна Щ. Т.ова
в присъствието на прокурора К. Ив. Н.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100601219 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
В Софийски градски съд е депозирана жалба от упълномощения
защитник на подсъдимия Т. В. Е. срещу присъда на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 95 състав ,от 11.11.2024г., по НОХД 9515/2023г., с
която подсъдимия Т. Е. е признат за виновен в това,че: На 23.12.2017г., около
22,00 часа, в гр.София, при управление на МПС-лек автомобил „Опел-Зафира“
с ДК № *******, по ул.“Промишлена“, с посока на движение от ул.“Братя
Прошек“ към бул.“Президент Линкълн“, на пешеходна пътека на
бул.“Президент Линкълн“, обозначена с пътна маркировка М8.2 от ППЗДвП, в
района на кръстовището с ул.“Промишлена“, при извършване на маневра
завиване наляво, нарушил правилата за движение по пътищата- чл.65 ЗДвП,
чл.116 ЗДвП, чл.119,ал.4 ЗДвП и чл.120,ал.1,т.2 ЗДвП, и по непредпазливост
причинил на Е. С. И. средна телесна повреда, изразяваща се в „двуглезенно
счупване на лява подбедрица с изкълчване на лявата глезенна става и
руптура/разкъсване/ на сухожилието на задния тибиален мускул“ довело до
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от
1
30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на
основание чл.343,ал.3,пр.последно,
б.А,пр.2;вр.ал.1,б.Б,пр.2;вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК и чл.55,ал.1,т.1 НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, чието
изтърпяване, на основание чл.66,ал.1 НК, било отложено за срок от три
години. На основание чл.55,ал.3 НК на подсъдимия Е. не е било наложено и
предвиденото в чл.343Г НК по-леко наказание „лишаване от право да
управлява МПС“.
С въззивната жалба упълномощеният защитник на подсъдимия Е. атакува
първоинстанционния съдебен акт с искане за неговото изменение, като
подсъдимия да бъде оправдан по поддържаното срещу него обвинение по
чл.343,ал.3 НК, тъй като липсвали доказателства за това деянието да е било
осъществено на пешеходна пътека, а спрямо същото /деянието/ да бъде
приложен привилигирования състав на чл.343а НК, като подсъдимия бъде
освободен от наказателна отговорност, на основание чл.78а НК.
От частния обвинител Е. И., чрез упълномощен от нея повереник, е
депозиран отговор на жалбата на подсъдимия, в който И. изразява
становището си за правилност и обоснованост на първоинстанционния
съдебен акт и претендира неговото потвърждаване.
В съдебно заседание по настоящото въззивно производство, проведено
на 11.03.2025г. ,по време на съдебните прения пред въззивния съд ,
защитникът на подсъдимия Е. поддържа изнесените от него в жалбата
твърдения за необоснованост на атакуваната присъда , с посочване на
съображения ,в които се изразява,според него, неправилната оценка на
доказателствената съвкупност като коментира липсата на категорични
доказателства за мястото на настъпилия при ПТП-то удар. Изразява се
становище,че в резултат на тези нарушения, допуснати от
първоинстанционният съд при анализа на доказателствената съвкупност, била
приета за установена некоректна фактическа обстановка, което довело и до
неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се искането за
изменение на атакуваната присъда и постановяване на решение, с което
подсъдимия Е. да бъде освободен от наказателна отговорност с приложението
на чл.78А НК.
Подсъдимият Т. Е. подкрепя изказаните от неговия защитник доводи и
2
искане, като при упражняване на правото си на последна дума заявява,че
съжалява за случилото се и за причинените на пострадалата травми.
Повереникът на частния обвинител Е. И. също поддържа становището
си, отразено в депозирания от него отговор, че оспорената присъда е правилна
и законосъобразна и следва да бъде потвърдена, която позиция се поддържа и
от самия частен обвинител.
Прокурорът в производството пред Софийски градски съд изразява
становище, че инкриминираното деяние и авторството на подсъдимия Е. са
доказани по безспорен и категоричен начин от събраната доказателствена
съвкупност,включително и относно квалифициращия го/деянието/ признак,
като наложеното му наказание е съответно на извършеното от него и с оглед
на това обжалваната присъда на районния съд се явява правилна,
законосъобразна и обоснована, във всичките й части и като такава следва да
бъде потвърдена, а жалбата на подсъдимия да бъде отхвърлена.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства намери, че жалбата на упълномощения защитник на
подсъдимия е допустима ,тъй като е депозирана своевременно и от
легитимирана страна в наказателния процес.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания
съдебен акт, настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционната
присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която
се обосновава от събраните по делото доказателства, коректно анализирани в
мотивите към присъдата.
Извършвайки самостоятелен анализ на събраните в хода на
първоинстанционното съдебно производство доказателства, настоящият
въззивен съдебен състав приема за установено от фактическа страна
следното:
На 23.12.2017г. в гр.София подсъдимия Т. Е. управлявал лек автомобил
„Опел-Зафира“ с рег.№ *******, като се движел по ул.“Промишлена“ с посока
от ул.“Братя Прошек“ към бул.“Президент Линкълн“. Около 22,00 часа
подсъдимият Е. стигнал с управлявания от него лек автомобил до
кръстовището, образувано между ул.“Промишлена“ и бул.“Президент
Линкълн“, където движението на превозните средства било регулирано от
работеща трисекционна светофарна уредба, а движението на пешеходците от
3
светофари за пешеходци с две светлинни секции. Пътното платно било сухо, а
кръстовището добре осветено, което осигурявало добра видимост за
подсъдимия Е.. Подсъдимият Е. спрял управлявания от него автомобил на
ул.“Промишлена“, непосредствено преди кръстовището, тъй като
светофарната уредба забранявала преминаването му, като лекия автомобил
„Опел“ бил първа кола. В това време през кръстовището по бул.“Президент
Линкълн“ с посока към „Околовръстен път“ преминал автобус на столичния
градски транспорт, като автобуса спрял на обособената след кръстовището
автобусна спирка. На тази автобусна спирка от автобуса на градския
транспорт слязла возещата се в него свидетелка Е. И.. След слизането си от
автобуса св.И. се придвижила пеша по тротоара на булеварда до
кръстовището. Стигайки до кръстовището, образувано от бул.“Президент
Линкълн“ и ул.“Промишлена“, свидетелката И. видяла, че двусекционния
светофар за пешеходци, регулиращ преминаването им през булеварда, светнал
в разрешителен режим /в зелено/ и предприела пресичане на булеварда, като
се движела по изградената там пешеходна пътека, обозначена с пътна
маркировка „М 8.2“ по ППЗДвП. Движението на пътни превозни средства по
бул.“Президент Линкълн“ било двупосочно, като били обособени по две ленти
за движение във всяка посока. Едновременно с даденото от светофарната
уредба за пешеходци разрешение на пешеходката И. да пресече пътното
платно на булеварда, за лекия автомобил, управляван от подсъдимия Е., също
светнал зелен разрешителен режим на трисекционния светофар, регулиращ
преминаването му през кръстовището. При това подсъдимия Е. привел
автомобила в движение и предприел маневра за завиване наляво от
ул.“Промишлена“ по бул.“Президент Линкълн“ в посока „Околовръстен път“,
като насочил автомобила към лявата лента за движение в тази посока на
движение по булеварда. Управляваният от подсъдимия лек автомобил „Опел“
се движел със скорост от около 20 км/ч., когато преминавайки през
кръстовището, навлязъл в обозначената на пътното платно пешеходна пътека,
по която се придвижвала пешеходката И., която пресичала булеварда в посока
от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила управляван от
подсъдимия. Подсъдимият Е. не предприел действия ,за да намали скоростта
на управлявания от него лек автомобил или да спре същия, поради което
ударил с предната лява част на автомобила пресичащата на пешеходната
пътека пътното платно на булеварда пешеходка И. в областта на левия й крак.
4
При този удар свидетелката И. паднала на пътното платно в посока напред и
вляво спрямо ударилия я лек автомобил. След настъпилия удар подсъдимия Е.
спрял лекия автомобил „Опел“ и слязъл от него, за да помогне на
свидетелката И.. Подсъдимият Е. вдигнал св.И. от пътното платно и на ръце я
пренесъл, първоначално на тротоара на булеварда, а след това обратно до
спрения на пътното платна лек автомобил „Опел“, където я настанил на
предната дясна седалка. След това подсъдимия Е. транспортирал с
управлявания от него лек автомобил св.И. до паркинг на намиращия се
наблизо магазин от търговска верига. Там подсъдимия Е. услужил на св.И. с
мобилния си телефон, от който И. позвънила на своя приятел-св.Т. С., когото
извикала да й помогне. Св.С. се отзовал бързо като пристигнал с лек
автомобил на паркинга, от където транспортирал с него св.И. до УМБАЛСМ
„Пирогов“, където след тях пристигнали и подсъдимия Е. и неговия баща
св.В.Т.. След осъществения в медицинското заведение преглед на св.И.,
същата била приета за лечение, при което спрямо И. била осъществена
необходима хирургическа интервенция. От заключението на извършените в
хода на започналото досъдебно производство експертни медицински
изследвания било установено, че в резултат на удара от лекия автомобил,
управляван от подсъдимия Е., на свидетелката И. било причинено
„двуглезенно счупване на лява подбедрица с изкълчване на лявата глезенна
става и руптура /разкъсване/ на сухожилието на задния тибиален мускул“,
което е довело до трайно, за повече от 30 дни, затруднение на движението на
левия долен крайник, за срок от около 3-4 месеца.
При постановяване на атакувания съдебен акт първостепенният съд е
обсъдил коректно/заедно и поотделно/ събраните пред него и на досъдебно
производство относими гласни и писмени доказателства и способи за
доказване: показанията на свидетелите Е. И., Т. С., В.Т., В.Т., С.М. и В. К.,
писмени доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост,
копия на медицински документи, констативен протокол, протоколи за оглед,
скица, схеми, фотоалбум, справка-картон на водача, характеристика ,
циклограма на светофарната уредба; способи за доказване – извършените
СМЕ и АвТЕ.
Въззивният съд преценява, че вътрешното убеждение на
първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано
въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен
5
материал , като споделя доводите и съображенията му, отразени в мотивите
към оспорваната негова присъда.
Показанията на свидетелката Е. И. , в качеството й на очевидец на
поведението на подсъдимия Е., са носител на пряка доказателствена
информация за времето и мястото на извършване на инкриминираното
деяние; за конкретните действия на подсъдимия, чрез които същия я ударил с
управлявания от него лек автомобил, докато пресичала пътното платно,
движейки се пеша по пешеходната пътека; за падането й на пътното платно; за
видимите наранявания, получени от нея след удара от лекия автомобил; за
предприетите от подсъдимия действия след настъпване на ПТП-то по
вдигането й от пътното платно и транспортирането й до паркинг наблизо; за
обаждането й на Т. С. и за пристигането на свидетелите С., В.Т. и В.Т. на този
паркинг; за транспортирането й до „Пирогов“ и за получената там от нея
медицинска помощ; за извършената й хирургична операция и за проведеното
й лечение. Недвусмислено, ясно, последователно и непротиворечиво
свидетелката Е. И., при разпитите й в хода на съдебното следствие пред
районния съд и в показанията си от досъдебното производство е описвала
/индивидуализирала по време, конкретно място, последователност и
последици/ собственото си поведение и действията на подсъдимия Е.,които
действия лично и непосредствено е възприела, при реализиране на
инкриминираното деяние.
Правилно районният съд е кредитирал и показанията на свидетелите Т. С.,
В.Т. и В.Т., като е съобразил ,от една страна обстоятелството,че всеки от
свидетелите е последователен и еднопосочен в позицията си относно лично
възприетите от него обстоятелства, касаещи поведението на подсъдимия, на
св.И. и на всеки от другите двама свидетели след процесното събитие, и че
показанията на коментираните трима свидетели, в тази им част са в
съответствие помежду си, намират се в хронологична и логическа
последователност и не се изключват взаимно. От друга страна, прецизен е
извода на районния съд,че в другата им част, в която описват обстоятелства,
касаещи самото деяние, показанията им имат вторичен характер, тъй като не
са основани на лични техни възприятия, а на информация предоставена им от
подсъдимия Е./за В. и В.Т.и/ и от св.И./за св.С./. Дори и в тази им част
показанията на коментираните свидетели са еднопосочни,а и съответни и на
6
показанията на св.И., относно времето на деянието, мястото /района/ на
настъпване на ПТП-то, участниците в него,за управлявания от подсъдимия лек
автомобил и посоката му на движение; за пътната обстановка на мястото на
събитието; за състоянието на И. след удара и при транспортирането й до
„Пирогов“.
Наред с това показанията на коментираните свидетели-И., С., В. и В.Т.и, в
посочените части относно времето , мястото /района/ на пътното
произшествие, механизма на настъпването му, участвалите в него лица,
пътната и метеорологична обстановка на мястото на инцидента, режима на
работа на светофарната уредба се подкрепят изцяло и категорично и от
протоколи за оглед и изготвените скица и фотоалбум, от справката от НИМХ,
от циклограмата на светофарната уредба.
От приложените по делото медицински документи за проведеното
лечение на И., както и от заключенията на извършените по делото съдебно-
медицински експертизи, а така също и от разясненията, направени от вещите
лица, които са ги изготвили , при разпита им пред районния съд,
непротиворечиво се установяват, обстоятелствата относно вида, естеството и
медико-биологичните характеристики на причинените на Е. И. телесни
увреждания и конкретния механизъм на тяхното причиняване.
От заключенията на извършените по делото автотехнически експертизи
непротиворечиво се установяват обстоятелствата, касаещи причините за
настъпване на ПТП-то, конкретния механизъм, при който е било реализирано,
скоростта на движение на управлявания от Е. лек автомобил и опасната му
зона за спиране, отстоянието на подсъдимия от мястото на удара, когато за
него било технически възможно да възприеме пресичащата пътното платно
пешеходка.
С оглед изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК въззивният състав намира за
необходимо да даде изричен отговор на довода на защитата за претендираната
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваната присъда в една
определена нейна част, изложен във въззивната жалба и поддържан в съдебно
заседание. Твърди се, че обосновавайки обстоятелството относно конкретното
място на настъпване на процесното ПТП, а именно на пешеходна пътека, с
показанията на свидетелите Е. И. и Т. С., както и със заключенията на
извършените по делото комплексни медицински и автотехнически
7
експертизи, районния съд е изградил своите фактически, а и правни, изводи
върху доказателствени източници, имащи характер на предположения, тъй
като не били безспорни, а и са опровергавани от други доказателства по
делото/твърденията на подсъдимия и показанията на свидетелите Т.ови/,
поради което районния съд бил обосновал този си извод- за реализиране на
деянието на пешеходна пътека, неоснователно игнорирайки тези други
доказателства.
В конкретния случай правилно районният съд се е доверил на твърденията
на свидетелката Е. И., след обективно извършен техен съпоставителен анализ
/с другите доказателствени източници/, и законосъобразно ги е поставил в
основата на своя категоричен краен извод за точното място на реализиране на
ПТП-то, а именно на пешеходна пътека. Това е така, тъй като, както бе
посочено и по-горе, така депозираните от Е. И. показания се характеризират с
последователност, логичност и неизменчивост, като не разкриват твърдяната
от защитата колебливост и неяснота относно този съществен за предмета на
делото факт. Последователно и непротиворечиво свидетелката И. е изнесла в
многократно провежданите й разпити твърденията си за лично възприетите от
нея обстоятелства, касаещи времето, мястото, обстановката и поведението на
подсъдимия Е. при настъпилото между нея и управлявания от Е. лек
автомобил пътно-транспортно произшествие; за предприетото от нея
пресичане на пътното платно на булеварда по обозначената за целта
пешеходна пътека и при разрешителен за нея сигнал на пешеходната
светофарна уредба; за изненадващия силен удар в левия й крак,който й бил
нанесен при сблъсъка й с лекия автомобил, управляван от подсъдимия; за
падането на И. на земята ,в резултат на този удар; за преместването й от
местопроизшествието от страна на подсъдимия; за пристигането на
свидетелите С. и Т. след деянието; за транспортирането й до болнично
заведение; за причинените й в резултат на този сблъсък травматични
увреждания и за проведеното й медицинско лечение. Обосновано районния
съд се е доверил на твърденията на свидетелката И. и относно оспорения от
защитата факт за настъпване на удара на пешеходната пътека, като ги е
съпоставил със заключенията на извършените по делото автотехнически и
комплексни автотехнически и медицински експертизи. Несъмнено,
различните вещи лица, изготвили тези заключения, не са се ангажирали с
изначално категорично становище относно точното място на настъпване на
8
сблъсъка, тъй като поради последващите деянието действия на подсъдимия
местопроизшествието не е било запазено, не са били събрани и закрепени
всички данни, което ги възпрепятствало технически да обосноват крайния си
извод. Наред с това, обаче, вещите лица, изготвили допълнителната
автотехническа и медицинска експертиза по ВНОХД № 967/22г. на СГС,
приета и от районния съд, основавайки се на специалните си знания,
съпоставяйки разнопосочните твърдения на подсъдимия и св.И. и
анализирайки закрепените в протоколи за оглед, скица, фотоалбум,
медицински документи данни, убедително са стигнали до извод,че ПТП-то
/удара/ е настъпило в десния край на пешеходната пътека, считано по посока
движението на И., на 6,60-7,00 метра в ляво от десния край на платното за
движение, считано по посока на движение на автомобила и на 4,10-4,20 метра,
след линията на светофара, считано в същата посока.
Лишена от основание е и претенцията на защитата ,че необосновано
районния съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия Е. и на свидетелите
В. и В.Т.и, отхвърляйки тяхната достоверност единствено поради „защитната“
им насоченост и „двойнствена“ природа на обясненията на Е.. Най-напред
следва да бъде посочено,че районния съд е погледнал с доверие върху онази
част /посочена по-горе/ от твърденията на свидетелите Т. а и на подсъдимия
Е., които се подкрепят от другите доказателства, като аргументирано е
отхвърлил онази част /твърдението им,че удара не е настъпил на пешеходната
пътека/ от тях, която се опровергава от тези други доказателствени източници.
Твърдението на подсъдимия Е., пресъздадено и от свидетелите Т. че удара
между управлявания от него лек автомобил и пешеходката И. не бил на
пешеходната пътека, а след нея, на разстояние около 7-8 метра и при
спирането на автомобила неговата задна част била на около 1,5-2 метра след
пешеходната пътека, се опровергава от последователните и категорични
показания на св.И. и на производните от тях показания на св.С.. На следващо
място именно тези твърдения /тази предложена от него версия за събитията/
на Е. научно обосновано, категорично и убедително се опровергават и от
заключението на коментираната допълнителна автотехническа и медицинска
експертиза, с което тази версия/за отстоянието на автомобила от пешеходната
пътека след удара/ е била определена от вещите лица като технически
невъзможна.
Горните обстоятелства сочат, че упрека отправен от страна на защитника на
9
подсъдимия към извършения от районния съд доказателствен анализ, е
неоснователен, тъй като фактическия извод на първия съд за реализиране на
ПТП именно на пешеходната пътека, не е основан на предположения, а
почива на процесуално годни източници на достоверна информация, каквито
са показанията на свидетелката И., имащи пряко доказателствено значение,
показанията на свидетеля С.-производен източник, и заключенията на
извършените по делото основни и допълнителни медицински, автотехнически
и комплексни експертизи, които с достатъчна степен на категоричност
подкрепят твърденията на И. и със същата степен на убедителност
опровергават предложената от подсъдимия Е. версия на процесните събития.
При гореописаната фактическа обстановка, правилно установена и от
районния съд, предходната съдебна инстанция напълно обосновано от правна
страна е приела, че с действията си подсъдимия Т. Е. е осъществил
обективните и субективните признаци на състава на престъплението по
чл.343,ал.3,пр.последно,б.А,пр.2;вр.ал.1,б.Б,пр.2; вр. чл.342,ал.1,пр.3 НК.
От обективна страна безспорно се установява, че на 23.12.2017г., около
22,00 часа, в гр.София, при управление на МПС-лек автомобил „Опел-Зафира“
с ДК № *******, по ул.“Промишлена“, с посока на движение от ул.“Братя
Прошек“ към бул.“Президент Линкълн“, на пешеходна пътека на
бул.“Президент Линкълн“, обозначена с пътна маркировка М8.2 от ППЗДвП, в
района на кръстовището с ул.“Промишлена“, при извършване на маневра
завиване наляво, нарушил правилата за движение по пътищата- чл.65 ЗДвП,
чл.116 ЗДвП, чл.119,ал.4 ЗДвП и чл.120,ал.1,т.2 ЗДвП, и по непредпазливост
причинил на Е. С. И. средна телесна повреда, изразяваща се в „двуглезенно
счупване на лява подбедрица с изкълчване на лявата глезенна става и
руптура/разкъсване/ на сухожилието на задния тибиален мускул“ довело до
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от
30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Посочените обстоятелства са съставомерни признаци от обективната
страна на състава на престъплението по чл.343,ал.3, пр.последно,б.А,пр.2 ;
вр.ал.1,б.Б,пр.2;вр.чл.342,ал.1,пр.3 НК, тъй като гореописаните действия на
подсъдимия Е. са били годни и реално са довели до причиняване на конкретни
телесни увреждания на Е. И., а именно „двуглезенно счупване на лява
подбедрица с изкълчване на лявата глезенна става и руптура/разкъсване/ на
10
сухожилието на задния тибиален мускул“. Това телесно увреждане ,съобразно
неговите медико-биологични характеристики, е причинило трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник на И. за срок повече от 30
дни и осъществява признаците на средна телесна повреда по смисъла на
чл.129,ал.2 НК, като пряка и непосредствена причина за това увреждане е
именно поведението на подсъдимия Е., който при управлението на МПС е
нарушил правилата за движение по пътищата, предписани в разпоредбите на
чл.65 ЗДвП, чл.116 ЗДвП, чл.119,ал.4 ЗДвП и чл.120,ал.1,т.2 ЗДвП, което
обстоятелство е подробно мотивирано от районния съд и не се оспорва от
страните, поради което не е необходимо да бъде отново анализирано и от
въззивния съд.
Коректна е оценката на районния съд и относно обстоятелството,че
инкриминираното деяние е било осъществено от подсъдимия Е. на пешеходна
пътека, поради което законосъобразно районния съд е приел,че в конкретния
случай е бил изпълнен и поддържания с обвинителния акт квалифициращ
деянието признак по чл.343,ал.3,пр.последно НК.
От субективна страна подсъдимия Т. Е. е извършил инкриминираното
деяние, при форма на вина небрежност – не е предвиждал настъпването на
конкретните обществено опасни последици от своите действия, но е бил
длъжен и е могъл да го направи.
Необходимо е да бъде отразено и това,че претендираните от защитата
условия на „чл.2,ал.2 НК“, за приложение на привилигирования състав на
чл.343а,ал.1,б.В НК спрямо осъщественото от Е. деяние, квалифицирано по
чл.343,ал.3,пр.последно НК , тъй като след извършване на инкриминираното
деяние подсъдимия е направил възможното , за да окаже помощ на
пострадалата, не намират нормативна опора в относимите към случая
материално правни норми. Сравнение между предходна и настояща редакция
на състава на „изменена“ материално правна норма за даване на оценка за
„благоприятност“ се прави и е дължимо единствено, когато изменението на
тази норма касае фактическия състав/хипотезата/ за нейното приложение
и/или нейната санкционна част. Направеното със ЗИДНК,обн.ДВ № 39/24г.
изменение на нормата на чл.343а,ал.1,б.В НК не касае хипотезите за
приложението й и/или размера на предвидената там санкция, а единствено
отстранява създадената с предходни изменения на НК от законодателя
11
юридическа неяснота, като коригира „препращането“ към ал.3 на чл.343 НК,
предвиждаща квалифицираните признаци на деянието по чл.343,ал.1 НК,
вместо към ал.2 на чл.343 НК, уреждаща хипотези за отпадане наказуемостта
на деяние по чл.343,ал.1, б.А и б.Б НК. С коментираното изменение от 2024г.
на чл.343а,ал.1,б.В НК законодателя не е променил, действащото и към датата
на деянието на Е., правило, че тази привилигирована разпоредба намира
приложение за деяние по чл.343,ал.3 НК, само в хипотеза на осъществен
единствено квалифициращ признак „причинена средна или тежка телесна
повреда на повече от едно лице“. Според мнението на настоящия въззивен
състав такова законодателно разрешение не е случайно и не се дължи на негов
пропуск. Това становище на съда се аргументира от обстоятелството,че
другите предвидени в чл.343,ал.3 НК квалифициращи признаци са свързани с
предходно или последващо деянието друго укоримо действие на дееца
/алкохол,наркотици,отказ от изследване, бягство/ или с нарушение на
общоизвестни основни/базисни/ за безопасността на движението правила
/правоспособност, червен светофар,пешеходна пътека, висока стойност на
превишаването на скоростта/.
Районният съд в своите мотиви е посочил коректно онези установени по
делото обстоятелства,които са от значение за индивидуализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия Т. Е..
Правилно районният съд е акцентирал върху необремененото съдебно
минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, трудовата му
ангажираност и коректното процесуално поведение на Е., оценявайки ги като
смекчаващи отговорността му обстоятелства и на последващото деянието
негово поведение, довело до незапазване на местопроизшествието и
неуведомяване на компетентните органи за реализираното ПТП, оценено като
отегчаващо отговорността му такова. Обоснован е и изводът на районния съд,
че в конкретния случай приложение следва да намери разпоредбите на
чл.55,ал.1,т.1 и ал.3 НК, тъй като е налице изключително смекчаващо
отговорността на Е. обстоятелство, каквото е необоснованата от
процесуалните действия на подсъдимия и неговата защита продължителност
на наказателното производство.
Поради това въззивния съд намира,че определеното на подсъдимия Т.
Е. от първоинстанционния съд наказание „лишаване от свобода“ за срок от
12
седем месеца , което е под минималния размер на предвиденото в
санкционната част на чл.343,ал.3,б.А НК наказание, се явява законосъобразно.
Така определеното на Е. наказание „лишаване от свобода“, както и това,че на
основание чл.55,ал.3 НК на подсъдимия Е. не е било наложено и предвиденото
в чл.343Г НК по-леко наказание „лишаване от право да управлява МПС“, от
една страна гарантира постигане на генералната и специална превенции, а от
друга, осигурява необходимата в случая компенсация за допуснатата от
съдебните органи неразумна продължителност на воденото срещу Е.
наказателно производство.
Настоящата съдебна инстанция се присъединява към преценката на
предходната такава и относно приложението на чл. 66,ал.1 от НК, като също
намира, че са налице материалноправните предпоставки за отлагане на
изтърпяването на така наложеното на Т. Е. наказание „лишаване от свобода“ с
изпитателен срок от 3 години, тъй като в настоящия случай за постигане на
целите на наказанието не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.3 НПК
районният съд е осъдил подсъдимия Т. Е. да заплати в полза на частния
обвинител Е. И. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение на повереника й в размер на 1500 лева.
Предвид характера на постановената спрямо Т. Е. присъда и на
настоящото въззивно решение и с оглед направеното пред въззивния съд
нарочно такова искане от повереника на ЧО , подсъдимия Е. следва да бъде
осъден да заплати на частния обвинител Е. И. и сторените от нея разноски
пред въззивната инстанция, които възлизат на сумата от 1500 лева, което се
обосновава от приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
а така също Т. Е. следва да заплати и сумата от 5 лева, държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
Тези размери на направените от частния обвинител Е. И. разноски пред
първоинстанционния и пред въззивния съд се явяват съответни на усилията,
които упълномощените й повереници са били принудени да направят, за да
осигурят дължимата защита на нейните интереси. Този извод на настоящия
съдебен състав се аргументира от предмета и развитието на наказателното
производство, което се характеризира с известна фактическа , а и правна
сложност, макар срещу Е. да е било поддържано обвинение за едно
13
престъпление, тъй като поради незапазване на местопроизшествието
разследващите органи, а по-късно и съдебните състави и страните по водените
съдебни производства са били изправени пред необходимост от провеждане и
участие в множество съдебни заседания по делото и в извършването на
значителен брой съдопроизводствени действия. Тези обстоятелства сочат,че
направеното от страна на защитника на подсъдимия възражение за
прекомерност на претенциите на повереника на частния обвинител за
възлагане в тежест на подсъдимия Е. заплащането на цялото уговорено и
платено от страна на Е. И. адвокатско възнаграждение, както пред първия,
така и пред въззивния съд, се явява неоснователно.
При извършената служебна проверка на материалите по наказателното
производство въззивният състав не установи допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са довели да ограничаване правата на
страните и изискващи отмяна на атакувания съдебен акт, за да бъдат те
поправени.
Поради гореизложените съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда,от 11.11.2024г., на Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 95 състав по НОХД 9515/2023г.
ОСЪЖДА подсъдимия Т. В. Е. с ЕГН ********** , на основание
чл.189,ал.3 НПК да заплати в полза на Е. С. И. с ЕГН ********** сумата от
1500 /хиляда и петстотин/ лева, за направените от нея разноски като частен
обвинител, както и сумата от 5 лева, по сметка на съда, представляваща
държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване и протест .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15