Решение по дело №1553/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба подадена от „Керенор“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „Ангел Димитров“ № 90Б, ет.3, представлявано от управителя Тохнер Исак Итсхак, подадена чрез адв. Н., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0239-000147/09.06.2023 г., издадена от началник на РУ Асеновград при ОД на МВР – Пловдив, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 09.06.2023 г., като са отнети документи – два броя регистрационни табели с № А 1134 РА и СРМПС № *********.

Заповедта се обжалва като неправилна, незаконосъобразна и необоснована, като се иска отмяна на същата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Процесуалният му представител представя писмено становище по делото, в което излага допълнителни доводи за отмяна на оспорения административен акт. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - началник на РУ Асеновград при ОД на МВР – Пловдив, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя административната преписка по издаване на обжалваната заповед, като моли за отхвърляне на жалбата. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна по следните причини:

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-0239-000027/08.02.2023 г. (непредставена по делото), издадена от мл. автоконтрольор в РУ Асеновград към ОД на МВР - Пловдив, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на Тохнер Исак Итсхак била наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, за управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

В тази връзка било образувано ДП № 80/2023 г. по описа на РУ – Асеновград за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

На 09.06.2023 г., около 19:16 часа, в гр. Асеновград, пл. „Академик Николай Хайтов“ № 8 – паркинг на РУ Асеновград, жалбоподателят, в качеството си на собственик и законен представител на „Керенор“ ЕООД, допуска или предоставя управлението на автомобил Мерцедес Е 220 Блутек 4Матик рег. № А 1134 РА на лицето Исак Итсхак Тохнер, като последният бил установен от контролните длъжностни лица да управлява посоченото МПС, след като свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП.

Прието било, че дружеството е извършило нарушение на чл. 102, ал. 1, т.1 от ЗДвП за което му било съставен АУАН серия АД № 14000069 (бл. № 469407) от 09.06.2023 г., с който били иззети два броя регистрационни табели с № А 1134 РА и СРМПС № ********* (л. 7-8 от делото).

Със ЗППАМ № 23-0239-000147/09.06.2023 г., издадена от началник на РУ Асеновград при ОД на МВР – Пловдив (л. 7 от делото), на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на „Керенор“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена процесната принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 09.06.2023 г.

Заповедта е връчена на 26.07.2023 г., видно от направеното отбелязване и е обжалвана с жалба вх. № УРИ 239000-14262/01.08.2023 г., подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Ответникът е представил по делото още и заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив (л. 10 от делото), заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи (л. 9 от делото), заповед № 8121К-10512/31.08.2022 г. на министъра на вътрешните работи (л. 11 от делото), както и справка за водача Тохнер Исак Итсхак с ЕГН **********, за отнетите му контролни точки, съставените му АУАН и фишове, както и за наложените му ПАМ (л. 12-17 от делото).

Процесуалният представител на жалбоподателя е представил писмо вх. № 769000-17976/12.07 2023 г. на РП – Пловдив, Териториално отделение – Асеновград до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас (л.35 от делото), както и протокол № 60 от 09.06.2023 г. по НОХД № 354/2023 г. на Районен съд Асеновград (л. 36 от делото).

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР Пловдив (л. 10 от делото), издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи (л. 9 от делото), са определени длъжностните лица, в т.ч. и началниците на РУ на МВР, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Заповедта е издадена в предвидената от законодателя писмена форма и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, но същата е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "а." от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: … 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установяване на управление на МПС от лице, на което СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. В конкретния случай фактическото основание, послужило за издаването на процесната ЗПАМ е предходно издадена такава, а именно ЗПАМ № 23-0239-000027/08.02.2023 г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ Асеновград към ОД на МВР - Пловдив, с която на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП на Тохнер Исак Итсхак била наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, за управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

От данните по делото се установява, че в РУ – Асеновград е образувано ДП № 80/2023 г. по описа на РУ – Асеновград за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като на 09.02.2023 г. Исак Тохнер е привлечен като обвиняем за посоченото престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и чл. 216, ал. 1 от НК. В хода на ДП е извършена химико-токсикологична експертиза, като в предоставените проби от кръв и урина на Тохнер не се установява наличие на наркотични вещества или техни аналози. В тази връзка на 02.05.2023 г. Исак Тохнер е привлечен с ново прецизирано обвинение за престъпления по чл. 216, ал. 1 и чл. 339, ал. 1 от НК респ. отпада обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК. Доколкото разпоредба на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП предвижда временно отнемане на свидетелството за управление на МПС – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, то в конкретния случай с прецизиране на обвинението срещу Тохнер на 02.05.2023 г. е отпаднало и фактическото основание за наложената ПАМ, а действието на същата е преклудирано.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че и фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя, представляващо управление на собственото му МПС от лице, на което СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП, се явява също оборено, с оглед на което не е налице необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката, наложена с оспорената по делото заповед респ. същата се явява издадена в нарушение на материалния закон.

Установеното нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.

По изложените съображения и с оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по делото, които са своевременно поискани и доказани в размер на 450 лева, от които 400 лева - адвокатско възнаграждение и 50 лева – държавна такса.

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0239-000147/09.06.2023 г., издадена от началник на РУ Асеновград при ОД на МВР – Пловдив, с която на „Керенор“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 09.06.2023 г., като са отнети документи – два броя регистрационни табели с № А 1134 РА и СРМПС № *********.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на „Керенор“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „Ангел Димитров“ № 90Б, ет.3, представлявано от управителя Тохнер Исак Итсхак, направените по делото разноски в размер на 450 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгл. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Съдия: