Решение по дело №2418/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1097
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Катя Рудева Боева
Дело: 20205330202418
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 април 2020 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 1097

 

гр. Пловдив, 10.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА

                                                                                         

          при участието на секретаря Десислава Терзова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2418/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, V- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.Н.И., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 251 от 11.12.2019г., издадено от инж. Ц.К.К.- директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на С.Н.И., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 48, ал. 1, т. 11 Закон за водите, на основание чл. 200, т. 2 Закон за водите, е наложена глоба в размер на 2000 лв. / две хиляди лева/.

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения, опорочаващи административно- наказателното производство и водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Изтъква се, че в атакуваното наказателно постановление е налице пълно противоречие между фактическото описание на нарушението и правната норма, чиято диспозиция се твърди да е нарушена. Поддържа се, че от фактическа страна е прието, че жалбоподателят няма разрешително за ползване на воден обект, а същевременно отговорността му е ангажирана на основание чл. 48, ал. 1, т. 11 Закон за водите, който урежда задълженията на лица, които притежават разрешително. Излагат се съображения в насока маловажност на процесния случай. Моли се, атакуваното НП да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, дружеството- жалбоподател, редовно призовано, изпраща процесуален представител в лицето на адв. Д.. Поддържа се така депозираната жалба. Излага се становище по същество на спора.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована,  изпраща представител- гл. експерт Н.Г., притежаваща юридическа правоспособност. Оспорва така подадената жалба. Излага становище по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

            Жалбата е подадена в законово установения седемдневен срок, считано от получаване на препис от атакуваното наказателно постановление ( същото е връчено на 10.02.2020г., а жалбата е входирана на 14.02.2020г.), произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

         Относно приложението на процесуалните правила:

         Съдът, след запознаване с приложените към делото АУАН и наказателно постановление счита, че при съставянето им са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Съображенията за този извод, са както следва:

         От фактическа страна в АУАН и НП е установено, че на 15.11.2019г. експерти при БД „ИБР“ са извършили проверка на плаващи съоръжения в акваторията на язовир „Въча“, намиращ се в местността „Сухото дере“, в землището на гр. Кричим, общ. Кричим. При проверката е установено, че несамоходна плаваща база „Светослава“ / несамоходен понтон/, собственост на С.Н.И. ползва акваторията на язовира. Същата е с дължина 10м. и широчина 10 м, добре закотвена, с изградена жилищна площ- 3 стаи, представляваща дървена конструкция с покрив от ламаринено покритие. Проверяващите установили, че собственикът С.Н.И. не притежава действащо разрешително за ползване на воден обект съобразно чл. 46, ал. 1, т. 1, б.“е“ Закон за водите.

         При така описаната фактическа обстановка, неправилно в АУАН е посочена като нарушена нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „е“ Закон за водите. Прочитът на същата налага разбирането, че тя не съдържа в себе си конкретно правило за поведение, с което правните субекти, нейни адресати следва да съобразят поведението си. Нормата на чл. 46, ал. 1 Закон за водите изброява изчерпателно случаите, при които следва да се подадат съответни документи за издаване на разрешително за ползване на воден обект, но не възвежда забрана за ползването на воден обект, без съответно разрешително. Коректната норма, която е следвало да се посочи като нарушена е тази на чл. 200, ал. 1, т. 2 Закон за водите- същата съдържа в себе си, както правило за поведение, така и санкцията, която следва да се наложи при несъобразяване с диспозицията. Именно предвид това, настоящият съдебен състав счита, че предоставената в АУАН правна квалификация е неправилна, като с това е актосъставителят е нарушил изискванията на чл. 42, т. 5 ЗАНН, въвеждащ задължение да се посочи ясно и недвусмислено коректната нарушена норма.

         Пороци, касаещи дължимата правна квалификация се наблюдават и в атакуваното наказателно постановление. Както вече бе посочено, от фактическа страна наказващият орган приема, че жалбоподателят въобще не разполага с разрешително за ползване на воден обект. Същевременно обаче, в частта на наказателното постановление, третираща правната квалификация ( стр. 2-ра, абз. „последен“), наказващият орган е приел, че с поведението си жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 48, ал. 1, т. 11 Закон за водите, тъй като е ползвал воден обект в отклонение от предвидените условия в разрешителното. В тази връзка, напълно основателно е оплакването на жалбоподателя, че е налице съществено противоречие в атакуваното наказателно постановление. Действително, нормата на чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ съдържа правило за поведение, но негови адресати са единствено водоползвателите - титуляри на разрешителни. След като от една страна органът приема, че разрешително за ползване на воден обект изобщо не е издадено на жалбоподателя, то подчертано неправилно е отговорността му да бъде ангажирана за това, че е нарушил условията на вече издадено разрешително ( именно предвид това, коректната квалификация е чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ). В тази връзка, то следва да се посочи, че дадената правна квалификация, освен че е неправилна, то е и дадена за пръв път с издаването на наказателното постановление- както вече бе посочено, като нарушена норма в АУАН е отразен чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „е“ Закон за водите. Описаната дотук неяснота и противоречие между фактическата и правна рамка на описаното нарушение води до драстично накърняване правото на защита на жалбоподателя. Наказващият орган не е съобразил съдържанието на наказателното постановление с изискванията на чл. 57, ал.1, т. 6 ЗАНН, което води до необходимост от цялостна отмяна на обжалваното НП.

         Съдът счита за нужно да акцентира и върху обстоятелството, че наказващият орган е предоставил непълна квалификация и при определяне на правното основание, на което следва да се наложи глобата в размер от 2000лв. Отразено е, че основанието е чл. 200, т. 2 Закон за водите, като само би могло да се предполага, че административният орган е имал предвид чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ. Следва да се посочи и че в тази част, наказващият орган, в противовес с отразеното от фактическа страна, отново приема, че релевантната хипотеза на чл. 200, ал. 1, т. 2 е - „ползва водни обекти, в отклонение от предвидените условия в разрешителното…“.

         Съобразно гореизложеното, като незаконосъобразно, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост.

         Разноски не са претендирани, предвид което съдът не дължи допълнително обсъждане на този въпрос.

        

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 251 от 11.12.2019г., издадено от инж. Ц.К.К.- директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на С.Н.И., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 48, ал. 1, т. 11 Закон за водите, на основание чл. 200, т. 2 Закон за водите, е наложена глоба в размер на 2 000 лв. / две хиляди лева/.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ТС