Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен
състав, в публично съдебно заседание на шести
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА
и прокурора НИНА
ВЕЛИЧКОВА, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм.
нак. д. № 1336/2020 г. по описа
на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.
с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на „ГЕРМАТЕХ" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Т.Д.Д. ЕГН **********,
адрес: ***, против Решение № 528 от 09.04.2020 година, постановено по АНД №
3437/2019 година по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 03-009925 от 29.08.2018 година по описа на Дирекция „ИНСПЕКЦИЯ
ПО ТРУДА“ - Варна, с което за нарушение на чл. 62 ал. 1 КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса
на труда, на основание чл.
416, ал.
5, вр. чл. 414, ал. З КТ на „ГЕРМАТЕХ" ЕООД е наложено наказание „Имуществена
санкция“
в размер на 5000,00
лева (пет хиляди лева), като на основание чл. 414, ал. 1 от КТ въззивният съд е
намалил размера на наложеното наказание, а именно „имуществена санкция“ в
размер на 1 500,00
лева.
В жалбата са изложени твърдения, че решението на ВРС
е постановено при неправилно приложение на материалния закон – отменително
основание по чл. 348, ал. 1 от НПК. Сочи се, че неправилно РС се е произнесъл
по фактическата обстановка, която е подкрепена с доказателствен материал.
Изтъква се, че доказателствата са ценени неправилно поотделно и в съвкупност, с
което е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на
решението на РС и за отмяна
на НП.
В съдебно заседание, за касатора
не се явява представител, не е изразено становище.
Ответникът Дирекция
„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - Варна,
чрез упълномощения юрисконсулт
Н. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение, претендира присъждане на разноски
под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава
заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.
След преценка на изложените от страните доводи и
извършената по реда на чл.
218 АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като
подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен
акт, но
разгледана по същество я намира за
неоснователна.
С обжалваното НП е била наложена на ответника
имуществена санкция в размер на 5000 лв. на
основание чл.
416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 КТ и за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с
чл. 1, ал. 2 КТ и чл. 61, ал. 1 КТ–
затова, че
в качеството си на работодател, на 25.06.2018 г. в строителен обект жилищна сграда находяща
се в гр. Варна,
***, е допуснал Д.А.А.с ЕГН ********** да престира труд в полза на „ГЕРМАТЕХ" ЕООД
с определено работно място- строителен обект жилищна сграда находяща се в гр. Варна, ***, с
определено работно време от 08:00 часа до 17:00 часа и уговорено трудово
възнаграждение в размер на 250 лв. седмично, изпълнявайки трудови функции на
майстор шпакловки без да е сключен трудов договор в писмена форма между
страните по трудово правоотношение.
За да измени
НП, ВРС е приел
за установено, че на 25.06.2018 г. служители на Дирекция "Инспекция по
труда" – Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство
на строителен обект – жилищна сграда, намираща се в гр. Варна, ***. Контролните
органи установили, че на партерния етаж има пет работника, които поставяли
вътрешна изолация. След като се легитимирали проверяващите установили, че
възложител на строежа е „Металекс инвест“, като при разговор с работниците установили,
че последните работят за „Герматех“ ЕООД. Заявеното от работниците било описано
в констативен протокол, в който Д.А.А.посочил, че работи, като майстор -
шпакловчик от 25.06.2018 г. с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч., с почивни
дни събота и неделя и уговорено трудово възнаграждение от 250 лв. седмично. А.
и останалите работници посочили, че са наети във дружеството от представител на
име Драго и нямат сключени трудови договори. Актосъставителят М. се свързала по
телефона с посоченото лице – Драго, който бил упълномощен да представлява
дружеството и насрочила документална проверка, от която се установило, че между
А. и „Герматех“ ЕООД няма сключен трудов договор. За така констатираното
нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
03-009925/20.08.2018 г., въз основа на който е издадено оспореното пред
районния съд наказателно постановление.
Съдът
е приел от правна страна, че А. е изпълнявал трудови функции, като
майстор-шпакловчик, в полза на касатора, без да е имало сключен трудов договор
между страните, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на
касатора. За да постанови решението си съдът е приел, че в проведеното
административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Подробно са изложени съображения защо се кредитират едни и се
отхвърлят други доказателства. По същество съдът е обосновал извод, че е
осъществен състава на нарушението, като това се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поради което правомерно е ангажирана
отговорността на санкционираното дружество за неспазване на трудовото
законодателство. Прието е, че размерът на наложената имуществена санкция е
завишен, предвид това, че липсват доказателства за други нарушения на Кодекса
на труда с влезли в сила наказателни постановления, поради което е намалил размера
на наложената санкция на 1500,00 лв.
Обжалваното решение на Районен съд – Варна е допустимо и валидно,
постановено при правилно установена фактическа обстановка и в
съответствие с приложимия материален закон.
В деня
на проверката е установено, че Д.А.А.е пребивавал на строителния обект, намиращ
се в гр. Варна, ***. От показанията на свидетелите М. и Н. се установява, че
при проверката А., заедно с още 4-ма работници, са били на партера, като са
поставяли вътрешна изолация. Твърденията на свидетеля Д. са, че е извикал Д. А.
и неговия син за да видят обекта и да се договорят за евентуалното му
изпълнение. Същите обаче, се опровергават от установената фактическа обстановка
и свидетелски показания, съгласно които А. и още 4 лица са изпълнявали трудови
функции, изразяващи се в действия по поставяне на вътрешна изолация, като са
били с работно облекло.
Изготвените
в хода на административното производство документи – протоколи, справки и др.,
съдържащи данните за резултатите от извършената проверка, доколкото са
изготвени по надлежния ред и съдържат изискуемите реквизити, са годно
доказателствено средство и съдържанието им не е опровергано от касатора.
Касационният състав намира, че по категоричен начин е доказано обстоятелството
по престиране на труд, както и всички характеристики на трудовото
правоотношение, в това число и качеството работодател на дружеството-касатор, както
правилно е приел и първоинстанционният съд. Предвид това, съдът намира, че
правилно е ангажирана отговорността на касатора на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.
Неоснователно
е възражението във въззивната жалба за неправилна квалификация на
административното нарушение в НП. В оспореното НП административнонаказващият
орган се е позовал на разпоредбата съдържаща се в чл. 62, ал. 1 КТ. Последната
предвижда писмена форма на трудовия договор, но също така е посочил и
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ, според която трудовият договор се сключва
между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. По
този начин, обосновавайки се на двете норми, административнонаказващият орган уточнил,
както липсата сключен трудов договор между А. и касатора, така също и че
трудовият договор е следвало да бъде оформен писмено, поради което не е налице
нарушение на квалификацията на установеното административно нарушение. Следва
да се отбележи, че страната срещу, която е издадено наказателно постановление
се защитава срещу фактите описани в него, а не срещу правните норми, поради
което не е нарушено правото на защита на дружеството. В наказателното
постановление ясно е посочена разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, която е послужила
като основание за налагане на имуществената санкция. Нормата на чл. 414, ал. 3
от КТ съдържа точно пет конкретни състава на административни нарушения, а
първият сред които е неспазване на правилото на чл. 61, ал. 1 от КТ – трудовия
договор се сключва между работодателя и работника преди постъпването на работа.
Нарушението се състои в приемане на работа на работника или служителя без
сключен трудов договор. В наказателното постановление изрично е записано, че
санкционираното дружество, в качеството си на работодател, е допуснал до работа
лицето Д.А.А.без преди това да е сключил трудов договор с нея. Тези факти
напълно съответстват на съставомерните елементи на деянието по чл. 414, ал. 3
предл. първо, вр. с чл. 61, ал. 1 КТ.
Не се
споделят от съда и наложените в касационната жалба твърдения, че в нарушение на
процесуалните правила въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелите
Д., А. и И.. Районен съд - Варна подробно и задълбочено е анализирал
доказателствата, както и е съпоставил показанията на разпитаните свидетели – тези
на актосъставителите, на представителят на дружеството както и тези на св. А. и
св. И.. Във въззивното решение са изложени подробни мотиви относно причините
поради които съдът е разграничил показанията на Д., предвид това, че е
заинтересован от изхода на производството, както и че показанията му
противоречат на останалите доказателства по делото.
Предвид
изложеното, съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са
налице, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а решението
на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от ответника, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал.
5 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лв.
Мотивиран от изложеното и съобразно
правомощията си по чл.222 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 528
от 09.04.2020 г., постановено по НАХД № 3437/2019 г. по
описа на Районен съд – гр. Варна.
ОСЪЖДА „Герматех” ЕООД, ЕИК *********, с управител и представляващ Т.Д.Д.
да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда” Варна сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.