О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………….
гр. Варна, 07.03.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХIV състав, в закрито заседание на седми март две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
разгледа докладваното от съдия Васил Пеловски адм. дело №
2803/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Н.А.Н.,
с ЕГН **********, срещу Решение № ППН-01-639/2021 от 22.11.2022 г. на Комисията
за защита на личните данни.
Със Разпореждане № 16061/15.12.2022 г.,
съдът оставя без движение жалбата като нередовна и дава възможност на
оспорващия в 7-дневен срок от получаване на съобщението за разпореждането да
представи в АдмС-Варна документ за плащане на дължимата държавна такса в размер
на 10,00 (десет) лева по сметка на АдмС-Варна за държавни такси.
На 15.12.2022 г. оспорващият изпраща на
имейл на съда „Молба в отговор на разпореждане от 15.12.2022 г.“ (с.д. № 18773),
с която на основание чл. 83, ал. 2 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) прави
искане за освобождаване от такси, по която моли съдът да се произнесе.
С Определение № 3593/19.12.2022
г., съдът изисква по отношение на Н.А.Н., с ЕГН **********, справка от сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна за притежава собственост върху моторни
превозни средства, регистрирани в Република България, информация от ТД на НАП –
Варна за регистрираните трудови договори, справка от ТП на НОИ – Варна за
получавани обезщетения по Кодекса за социално подпомагане или парични помощи по
Закона за социалното подпомагане от 01.01.2022 г. до 19.12.2022 г., както и
информация от РС – Варна данни за получени суми от оспорващия по дела.
След запознаване с постъпилите писмени доказателства от
Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието, сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, ТД на НАП – гр. Варна, ТП на НОИ – гр.
Варна и РС-Варна, съдът е приел, че молбата на оспорващия да бъде освободен от
задължението за заплащане на държавна такса е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение, поради следните съображения:
От изготвената справка от Директора на Териториално
поделение – Варна към националния осигурителен институт на Република България, Н.А.Н.,
с ЕГН **********, е получил за периода от м. януари 2022 г. до м. януари 2023
г., сумата в размер на 4939,34 лева. От постъпилата информация от РС-Варна се
установява, че оспорващият е получил сума в размер на 1974,06 лев,а по изп. дело № 4048/2021г., а по изп. Дело № 5066/2020 г.
сума в размер на 2093,78 лева. Според съдът получените суми могат да позволят
на оспорващия да заплати сумата в размер на 10,00 (десет) лева, представляваща
държавна такса за образуване на настоящото производство.
По изложените съображение с Определение №
114/12.01.2023 г., по адм. дело № 2803/2022 г. по описа на АдмС-Варна, остава
без уважение искането на Н.А.Н. да бъде освободен от задължение за
заплащане на държавна такса в размер на 10,00 (десет) лева в производството по
адм. дело № 2803/2022 г. на Административен съд – Варна, указва в 7 – дневен
срок от получаване на съобщението за процесното определение ищецът да представи
писмено доказателство за заплатена държавна такса в размер на 10,00 (десет)
лева в производството по адм. дело № 2803/2022 г., по описа на Административен
съд – Варна. Изрично е указано, че при неизпълнение на указанията в срок на
основание чл. 158, ал. 3 АПК, производството ще бъде прекратено, а жалбата
върната.
Определението е обжалвано пред Върховния административен
съд на Република България (ВАС).
С Определение №1527/13.02.2023 г. по адм.
дело № 1245/2023 г., по описа на ВАС, е оставено в сила Определение № 114/12.01.2023 г. на АдмС-Варна
постановено по адм. дело № 2803/2022 г., в частта му, с която е оставено без
уважение искането на Н.А.Н. да бъде освободен от заплащане на държавна такса в
размер на 10,00 (десет) лева в производството по адм. дело № 2803/2022 г. на АдмС–Варна.
Като мотиви към определението, ВАС е установил, че при извършените служебни справки АдмС-Варна е установено,
че лицето получава доходи, поради което обосновано е приел, че получаваните от
жалбоподателя доходи са достатъчни, за да може да заплати дължимата държавна
такса.
В допълнение се отбелязва, че предвид многобройните
дела водени от Н., което е служебно известно на съда, искането за освобождаване
от държавна такса по всички тях граничи със злоупотреба с права.
Правораздаването е публична услуга. Дължимостта на такса за тази услуга следва
да мотивира правните субекти и към добросъвестно упражняване на правото на
съдебна защита. Освобождаването от такса не е самоцел и тъй като при
основателност на искането и освобождаване на лицето от задължението за внасяне
на такса разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от
бюджета на съда (чл. 82, ал. 3 ГПК), то следва внимателно да се преценява дали
са налице основания за освобождаване на едно лице от задължението за внасяне на
дължимата такса. В случая по-изложените по-горе съображения тези основания не
са налице.
На 12.01.2023 г. постъпва молба от
оспорващия за отвод на съда (с. д. № 493), с която се навеждат съображения, че
съдът неоснователно е изискал информация от РС–Варна за получени доходи от Н.,
като по този начин това представлява основание за съмнение за липса на
справедлив процес. Наведени са твърдения за вмешателство в работата на съда.
На 12.01.2023 г. със с. д. № 495 постъпва
молба от оспорващия с искане за предоставяне на правна помощ, във връзка с произтичащото
от чл. 212, ал. 2 АПК задължението на частния жалбоподател Н. за преподписване
на частната жалба и евентуално касационна такава от адвокат. Навеждат доводи,
че минималният адвокатски хонорар за такива процесуални действия e в размер на 1000 лева на основание чл. 8, ал. 3 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Като разгледа делото, съдът намира следното:
По отношение на искането за освобождаване на Н.А.Н. от
заплащане на държавна такса по адм. дело № 2803/2022 г., по описа на
АдмС-Варна:
Срокът за отстраняване на нередовността на жалбата
по отношение заплащане на дължимата държавна такса изтича на 24.01.2023 г.,
включително. Такава към настоящия момент не е внесена.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от АПК обжалването
на определенията не спира тяхното изпълнение и настоящият състав на съда няма
компетентност да спре производството по делото.
Поради което са налице основания за оставяне
на жалбата без разглеждане и за прекратяване на съдебното производство на
основание чл. 158, ал. 3 АПК.
Неизвършването от оспорващия в случая по
настоящото оспорване на надлежни процесуални действия във връзка с поправяне
недостатъците на жалбата, независимо от дадената от съда възможност, сочи на
липса на положителна процесуална предпоставка за разглеждане на спора, респ.
налице е основание за прекратяване на образуваното съдебно производство по
делото.
По аргумент Определение №
10375 от 16.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9887/2022 г., V отделение, докладчик
председателят Диана Добрева.
Предвид изложеното, съдът приема, че
нередовностите по жалбата не са отстранени, което възпрепятства провеждането на
следващите процесуални действия и представлява
основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване
на производството по делото.
По отношение на искането за отвод
на съдия Васил Пеловски по адм. дело № 2803/2022 г., по описа на АдмС-Варна:
Настоящият състав на съда намира, че напълно
неоснователно оспорващият изразява съмнение за липса на безпристрастност и
необективност у съдия Васил Пеловски, като подхожда предубедено и не осигурява
справедливо правосъдие, без да отчита наличното и изрично заявено в случая
субективно съдийско възприятие за безпристрастност и непредубеденост.
Напълно несъстоятелни са твърденията на
оспорващия, че съдът умишлено спъва производството и не освобождава Н. от
държавна такса. Липсата на възможност на оспорващия да заплати дължимата
държавна такса и своевременната преценка на съда за липсата на основания за
освобождаването от държавна такса, не сочат на твърдените от оспорващия
обстоятелства.
Освен заобикаляне на принципа за случайно
разпределение на делата с неоснователните
искания за отводи недопустимо се упражнява натиск върху съда, на който не
следва съдът да се поддава.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК във вр. с
чл. 144 АПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица,
за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По
молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство,
имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение,
здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, както и други
констатирани обстоятелства. Законодателят не е поставил граници на извършването
на проверка по отношение на имущественото състояние и доходите на едно
физическо лице, въз основа на което се извършва преценка за наличие на
основание за освобождаване на едно лице от заплащане на държавна такса,
особено, когато се касае за такава в размер на 10 (десет) лева. Настоящия
съдебен състав е изискал информация за имущественото състояние и получаваните
доходи от държавни и съдебни институции, което е легален способ за събиране на
информация.
Несъгласието на оспорващия с
предприети от съда процесуални действия не са основания за отвод на съдия-докладчика
по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК.
Предвид изложеното не са налице основания за приемане на отвода и за
отстраняване на съдия Васил Пеловски от участие като съдия по адм. дело № 2803/2022
г. на АдмС-Варна.
По
отношение на искането за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 2803/2022
г., по описа на АдмС-Варна:
Както беше споменато по-горе с Определение №1527/13.02.2023
г. по адм. дело № 1245/2023 г., по описа на ВАС, остава в сила Определение № 114/12.01.2023 г. на АдмС-Варна
постановено по адм. дело № 2803/2022 г., в частта му, с която е оставено без
уважение искането на Н.А.Н. да бъде освободен от заплащане на държавна такса в
размер на 10,00 (десет) лева в производството по адм. дело № 2803/2022 г. на АдмС–Варна. Частният жалбоподател не е бил лишен от достъп до
правосъдие, като частната му жалба е разгледана от ВАС, респ. по същата е
налице произнасяне.
По отношение на втория довод за
предоставяне на правна помощ във връзка с подаване на касационна жалба срещу
решение по адм. дело № 2803/2022 г., XIV състав,
по описа на АдмС-Варна, към настоящия момент не е налице годен съдебен акт подлежащ на обжалване, поради което
съдът не дължи произнасяне.
Независимо
от горното следва да се отбележи, че безплатна правна помощ за процесуално
представителство по чл. 21, т.3 от Закона за правната помощ ЗПП), се
предоставя в два случая. Първо, когато по закон се предвижда задължителна
адвокатска защита и второ, по преценка на съда. По преценка на съда безплатната
правна помощ за процесуално представителство се предоставя, когато въз основа
на представени доказателства от съответните компетентни органи, съдът прецени,
че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случая,
с оглед характера на производството, не е налице първата хипотеза на
задължителна адвокатска защита. Преценката по чл. 23, ал. 3 ЗПП, за липсата на
парични средства, съдът прави като съобрази представените от страната
доказателства, установяващи доходите на лицето, имущественото му състояние,
семейното и здравословно положение, възрастта, трудовата заетост и други. В
случая не се представят такива доказателства. От приложения по делото справки и
информация е видно, че молителят притежава доход и имуществено състояние, което
може да бъде източник на заплащане на правна помощ. При тези данни, съдът
счита, че не са налице условията на чл. 23, ал. 3 ЗПП, а именно липсата на
средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което и искането за
предоставяне на правна помощ е неоснователно.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен
състав счита, че не следва да се приеме отвода, молбата за предоставяне на
правна помощ следва да бъде оставена без уважения, а производството по делото следва
да се прекрати поради неотстраняване на нередовността на оспорването.
С
оглед изхода от спора и своевременно заявеното от ответника искане за
присъждане на разноски във вид юрисконсултско възнаграждение, такова му се
дължи на основание чл. 143, ал. 3, предл. второ АПК (ДВ, бр. 15 от 2021 г.)
определено по реда на чл. 37 ЗПП в размер на 100,00 лв.
На основание чл. 23, ал. 2, във вр. с чл. 22, ал. 2 ГПК,
чл. 25, ал. 1 ЗПП и чл. 158, ал. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА отвода по
искането на Н.А.Н. за отстраняване на
съдия Васил Пеловски от участие в състава на съда, разглеждащ адм. дело № 2803/2022 г. на АдмС-Варна.
ОТКАЗВА предоставянето на
безплатна правна помощ по адм. дело № 2803/2022 г. по описа на АдмС-Варна на Н.А.Н., с ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
от Н.А.Н., с ЕГН **********, срещу Решение № ППН-01-639/2021 от 22.11.2022 г.
на Комисията за защита на личните данни.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 2803/2022 г. на АдмС – Варна.
ОСЪЖДА Н.А.Н., с ЕГН **********, да заплати на Комисията за защита на личните данни
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100,00 (сто)
лева.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: