Р Е Ш Е Н И Е
№ІV-158 23.12.2015г.
гр.Бургас
Бургаски окръжен съд гражданска
колегия На четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година
В открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КИРИЛ ГРАДЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕСЕЛКА У.ОВА
мл.с. КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар: Жанета Граматикова
като разгледа
докладваното от мл.с. К. НЕНКОВА въззивно гражданско дело номер 1210 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по
делото е образувано по въззивна жалба, с вх. № 2959/04.06.2015 г. от З.А.М.,
ЕГН ********** с адрес с.Р., област Б., улица „И.“ №**; Е.А.Ю., ЕГН **********
с адрес с.С., община Р., област Б.; Е.М.С., ЕГН ********** с адрес с.С. м.,
община Р., област Б.; А.Е.М., ЕГН ********** с адрес с.С. м., община Р., област
Б.; А.Е. А., ЕГН ********** с адрес с.М., община Р., област Б.; Г.Е.Х., ЕГН **********
с адрес с.К., община А., област Б. и Ф.Е.М., ЕГН ********** с адрес с.К.,
община А., област Б., всички със съдебен адрес гр.Бургас, улица „Фердинандова“ №20, етаж 3 – чрез адв.Сашо
Керанов. Жалбата е подадена срещу Решение №63 от 11.05.2015 г., постановено по
г.д. №497/14 г. по описа на АРС за
същата година, с което, съдът е отхвърлил исковете на жалбоподателите, както
следва: иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от З.А.М., Е.А.Ю.,
Е.М.Ю., А.Е.М., А.Е. А., Г.Е.Х., и Ф.Е.М., за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено спрямо Х.Х.А., ЕГН ********** с адрес с.С., община Р., област Б., че
ищците са собственици по наследство на 3/4 ид.ч. от недвижим имот – празно
дворно място с площ от 532 кв.м., находящо се в с.Снягово, община Руен, област
Бургас, представляващо неурегулиран поземлен имот с пл. № 110 по неодобрен кадастрален
план на селото, при граници: улица и поземлени имоти пл. № 108, пл. № 109, пл.
№ 11 и пл. № 113; иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от
същите, за постановяване на решение, с което Х.Х.А., да бъде осъден да им предаде владението на 3/4 ид.ч.
от недвижим имот – празно дворно място с площ от 532 кв.м., находящо се в с.Снягово,
община Руен, област Бургас, представляващо неурегулиран поземлен имот с пл. №
110 по неодобрен кадастрален план на селото, при граници: улица и поземлени
имоти пл. № 108, пл. № 109, пл. № 11 и пл. № 113; и иска, с правно основание
чл.537, ал.2 от ГПК, предявен от ищците за
постановяване на решение, с което да бъде отменен Нотариален акт №***/12.04.2011
г. за собственост на недвижим имот по давност, том ІІ, рег.№1470, дело
№214/2011 г. по описа на нотариус №324 с район на действие района на Районен
съд – гр.Айтос.
Препис от
първоинстанционното решение е връчен на въззивниците, чрез процесуалния им
представител на 19.05.2015г., а въззивната жалба е подадена по пощата
/представен и плик/на 02.06.2015г г., следователно е подадена в
законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от
депозираната въззивна жалба е връчен на въззиваемата страна, която в законоустановения срок по делото е подала
отговор.
Във въззивната
жалба се излагат съображения за необоснованост,
неправилност на първоинстанционното решение, като се моли за
постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
Сочи се, че при постановяване на атакуваното решение, първоинстанционният съд е
приложил едностранчив и избирателен подход при възприемане на фактическата
обстановка и доказателствата по делото. Посочено е, че в мотивите на съда
липсва обсъждане на относими към спора доказателства /свидетелски показания/, а
възприетата фактическата обстановка е в противоречие със същите. Анализирани са
конкретни доказателства, които съдът е игнорирал или/и интерепретирал погрешно.
Моли се за отмяна на първоинстанционното решение изцяло и за постановяване на
друго такова, с което исковата претенция да бъде уважена. Не се правят
доказателствени искания.
В писмения си
отговор ответникът в първоинстанционното производство, чрез своя процесуален представител-
адв. Костов, оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Счита, че оплакванията
на жалбоподателите са неоснователни и недоказани, а постановеното решение е
валидно, правилно и законосъобразно. Посочва, че съдът правилно е изследвал и
възприел фактическата обстановка по делото и доказателствата в производството.
На следващо място се излага, че въззивниците не са подкрепили тезата си с
убедителни доказателства.Изложени са подробни контрааргументи на тези заложени
в жалбата. Моли се за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Съдът е внесъл
делото в открито съдебно заседание за разглеждане и решаване на 28.09.2015г. и го е докладвал, съобразно доклада си от
20.07.2015 г. Възражения по хода и доклада не са били направени от
процесуалните представители и на двете страни по спора, с оглед на което и
съдът е приключил събирането на доказателствата и устните състезания, като е
посочил, че ще се произнесе с Решение в законовия срок.
При последстваща проверка и обследване на доказателствата по
делото, съставът на съда е намерил за необходимо да върне делото за разглеждане
отново в съдебна зала, като отмени протоколното си определение от 28.09.2015г.,
с което е приключено събирането на доказателства и е даден ход на устните
състезания. Със свое определение № ІV-2321 от 08.10.2015 г., съдът е отменил
посоченото протоколно определение, поради
констатирани нередовности на исковата молба по делото, които е счел, че следва
да бъдат отстранени, с оглед постановяването на съдебния акт на въззивната
инстанция /в
този см. и т.5 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС / и при важими в тази част на
Тълкувателното решение постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр.
д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС/. С акта си, съдът е оставил без движение исковата молба на ищците, като е указал на същите в едноседмичен срок от датата на
връчване на определението на съда, същите разполагат с процесуална възможност
да отстранят следните нередовности на исковата молба, както следва: 1/ Да
внесат уточнение и пояснят в обстоятелствената част на исковата молба
наследствените права на всеки от тях и всеки ищец да посочи каква квота от
собствеността претендира да му бъде ревандикирана; 2/ В съответствие с така
направените уточнения в обстоятелствената част на исковата молба по т.1, същото
да намери адекватно отражение в петитума на исковата молба; 3/ Да се уточни в
обстоятелствената част на исковата молба правното основание, на което ищците
претендират, че общата им наследодателка Ф.Х.М. е придобила право на
собственост върху процесния недвижим имот /правна сделка, давност или други
придобивни способи/; 4/ С оглед изясняване на активната процесуална лигитимация
на ищците да се представи актуално удостоверение за наследници на Ф.Х.М., както
и удостоверение за наследниците по закон на починалите наследници на Ф.Х.М.. На
ищците в производството е указано, че след като приведат исковата си молба в
съответствие с дадените в съдебния акт указания в едноседмичен срок от
получаване на акта, делото ще бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Препис от определението е
бил връчен на страните в производството. В срок по делото са постъпили
уточнения към исковата молба, видно от които, чрез процесуалния си представител
–адв. Керанов, ищците са заявили, че досежно обстоятелствената част на исковата
си молба уточняват следното: същите са
съсобственици на общо ¾ ид.ч. от процесния недвижим имот, който са
придобили по наследство от общия им наследодател – Ф.Х.М.. Всеки от тях
претендира респектвино следните ид.ч. от имота: ¼ ид.ч. за ищцата - З.А.М.
– д. на наследодателката; ¼ ид.ч. за ищцата Е.А.Ю. – д. на
наследодателката; 1/24 ид.ч. за Е.М.С. –с. на починалата Т. С.; 1/24 ид.ч.
за М.Е.М.- в. на наследодателката; 1/24
ид.ч. за А.Е.М. -в.
на наследодателката; 1/24
ид.ч. за А.Е. А.- в. на наследодателката; 1/24 ид.ч. за Г.Е.Х. – в. на наследодателката; и 1/24 ид.ч. за Ф.Е.М.- в. на наследодателката. Уточнен е
и петитумът на исковата молба, съобразно така посочените квоти. Досежно общата
наследодателка е посочено, че Ф.Х.М. е придобила процесния имот по давност. Поддържа
се и претенцията за обезсилване на представения по делото констативен
нотариален акт. Представени са актуални удостоверения за наследници, в това
число и на починалите наследници на Ф.Х.М..
В съдебно заседание
пред въззивната инстанция на 14.12.2015
г. въззивниците не се явяват. Явява се процесуалният им представител адв. Керанов, който поддържа уточненията към
исковата молба. Излага становище по съществото на спора. За въззиваемата страна,
редовно призована, не се явява и не се
представлява.
БОС при въззивната проверка по съществото на спора,
като взе предвид наведените от страните доводи, събраните по делото
доказателства и съобразно закона установи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата
/в този см. Решение № 738 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 297/2010
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева, по чл. 290 ГПК/. При
служебната проверка на обжалваното съдебното решение въззивният съд го намери
за валидно , но недопустимо в една негова част, а именно: видно от
данните по делото, един от първоначалните ищци в производството е починал по
време на хода на делото пред първата инстанция-М.Е.М. /починал на 05.02.2015
г., видно от акт за смърт, представен по делото – стр.159 и 160/. Видно от
представени удостоверения за наследници по делото, то същият е оставил като
свои наследници своята с. - С. Х. М., Т. М.А. /д./ и Е.М.Е. /с./. Със свое
протоколно определение от 11.02.2015 г., АРС е спрял производството по делото
при така констатираните обстоятелство по делото и е изискал справка за наследниците
на починалия ищец. След постъпване на същите, съдът със свое Определение от
16.02.2015 г. е възобновил производството по делото, като е конституирал така
посочените наследници като ищци по делото. По делото последователно постъпват молби и от
тримата така конституирани ищци /стр. 181 и следващите по делото/, с което
всеки от тях прави отказ от иска и моли производството да бъде частично
прекратено. С протоколно определение на съда от 09.04.2015 г., съдът прекратява
производството по отношение на С. Х. М., Т. М.А. и Е.М.Е., наследници на М.Е.М..
При постановяване обаче на своето Решение по съществото на спора, съдът видно и
от диспозитива на постановеното Решение не е отчел, че производството по делото
е прекратено във връзка с притежаваните от тези лица идеални части от имота и е
постановил недопустим акт, включвайки и посочените идеални части. Съдът в
диспозитива си е посочил, че отхвърля като неоснователен и недоказан иска с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от З.А.М., ЕГН ********** с
адрес с.Р., област Б., улица „И.“ №**; Е.А.Ю., ЕГН ********** с адрес с.С.,
община Р., област Б.; Е.М.Ю. /като е налице техническа грешка в решението в диспозитива
му при изписването –става въпрос за лицето Е.М.С./, ЕГН ********** с адрес с.С.
м., община Р., област Б.; А.Е.М., ЕГН ********** с адрес с.С. м., община Р.,
област Б.; А.Е. А., ЕГН ********** с адрес с.М., община Р., област Б.; Г.Е.Х.,
ЕГН ********** с адрес с.К., община А., област Б. и Ф.Е.М., ЕГН ********** с адрес с.К.о, община
А., област Б., за постановяване на решение,
с което да се приеме за установено спрямо Х.Х.А., ЕГН
********** с адрес С., община Р., област Б., че ищците са собственици по наследство на 3/4
ид.ч. от недвижим имот – празно дворно място с площ от 532 кв.м., находящо се в
с. Снягово, община Руен, област Бургас, представляващо неурегулиран поземлен
имот с пл. № 110 по неодобрен кадастрален план на селото, при граници: улица и
поземлени имоти пл. № 108, пл. № 109, пл. № 11 и пл. № 113. При същите квоти и
лица съдът се е произнесъл и по иска, с правно основание чл.108 ЗС и досежно
същите лица по иска по чл.537, ал.2 от ГПК. При тези обстоятелства, настоящият
състав намира, че макар и словесно да не е изписал имената на лицата, спрямо
които е прекратил производството по делото, то съдът изрично не е прекратил
делото по отношение на претендиратине за притежавани от тях идеални части от
имота. Посочените вече трима наследници са придобили частта на техния общ
наследодател- М.Е.М., равняваща се на 1/24 ид.ч. от имота /впоследствие съдът
ще изложи мотиви по същество досежно това обстоятелство/, разделена на три
равни части за всеки от тях или равняваща се за всеки на 1/72 ид.ч./. В
посочения смисъл и след депозирания отказ от иска на всеки от тези лица, съдът
е следвало да прекрати производството досежно посочените, идеални части. Като
не е сторил това в тази си част, а е отхвърлил иска за всички ¾ идеални
части, съдът е постановил един недопустим съдебен акт, произнасяйки се по
непредявена претенция, като решението на АРС следва да бъде обезсилено в тази
му част и в посочения смисъл. В останалата част, настоящият съдебен състав
намира постановеното Решение за допустимо,
но неправилно по следните съображения:
На първо място, следва да си отбележи, че
възприетата от районния съд правна квалификация на предявения иск- по чл.108 от
Закона за собствеността, според въззивната инстанция кореспондира с твърденията
в исковата молба и уточненията към същата и отправеното до съда искане за правна защита.
На следващо място следва да се изложи, че искът по 108 СК, от своя страна
съдържа като произнасяне иска по чл.124 ГПК, тъй-като последният се състои
както от установителна, така и от осъдителна част и респективно АРС е следвало
да не извършва произнасяне и по двата иска, като единият се съдържа в другия,
като в тази част, въззивната инстанция счита, че досежно същите факти и
твърдения следва да прецизира правната квалификация на предявената претенция, а
именно като такава по чл.108 ЗС и се произнесе именно по такава претенция,
инкорпорираща в себе си установителната такава по чл.124 ГПК. Шо се отнася до
претенцията по чл.537, ал.2 ГПК, съдът намира, че правилно първата инстанция е
счела, че е сезирана и с такава претенция.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, като взе предвид становищата на страните и съобразно закона по
основателността на въззивната жалба БОС намери следното:
Пред АРС
въззивниците са предявили срещу въззиваемите иск с правно основание чл.108 ЗС- за
приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на описаните по-горе идеални части /пред АРС заявени в цялост за
всички/от недвижим имот – празно дворно място с площ от 532 кв.м., находящо се
в с. Снягово, общ. Руен, обл. Бургас, представляващо
неурегулиран поземлен имот с пл. № 110 по неодобрен кадастрален план на селото,
при граници: улица и поземлени имоти пл. № 108, пл. № 109, пл. № 11 и пл. №
113. Същите са отправили искане и да се осъди ответникът да им предаде владението на собствените им ¾ ид. част
от горепосочения имот. Отправено е било и искане на осн. чл. 537, ал.2 от ГПК да бъде обезсилен
нотариален акт № ***, том ІІ, нот. дело №
214/12.04.2011 г. на нотариус Бисер Демирев, рег. № 324 с район на действие
Районен съд – Айтос. В
едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК пред АРС е постъпил отговор на исковата молба
от ответника Х.Х.А., ЕГН **********, чрез пълномощник
адв. Здравко Костов, с който се е молело да се постанови съдебно решение, с
което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни. С отговора е
направено възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност по
отношение на процесния имот с твърдение, че към момента на подаване на отговора
(октомври 2014 г.) и повече от 13 години ответника владее и ползва процесния
имот необезпокоявано. Никой не бил предявявал претенции до момента. Посочил е, че нито един от ищците не са владели процесния
имот от 2001 г. Посочва се, че ответника е заградил собственоръчно имота и че
волята на общия с ищците наследодател е била същия да бъде собственост Х.Х.А..
При така заявените
претенции, съдът е приел исковата претенция за неоснователна и е отхвърлил
предявените искове. В мотивите си, съдът е посочил, че не се спори върху
индивидуализацията на процесния имот, представляващ празно дворно място с площ
от 532 кв.м., находящо се в с. Снягово, общ. Руен, обл.
Бургас, представляващо неурегулиран поземлен имот с пл. № 110 по неодобрен
кадастрален план на селото, при граници: улица и поземлени имоти пл. № 108, пл.
№ 109, пл. № 11 и пл. № 113. Като друг безспорен факт, съдът е отделил и че Ф.Х.М.,
ЕГН **********, бивш жител с. Снягово, общ. Руен, обл.
Бургас, починала на 13.10.2001 г. е общ на страните наследодател. АРС е счел
също, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че след
смъртта на Ф.М. процесното дворно място се владее, ползва и обработва от отв.Х.Х.А., подпомаган от неговия
баща. След смъртта на Ф.М. процесното дворно място е било разчистено,
намиращата се там жилищна сграда е била съборена и всичко това е било сторено
от ответника и неговия баща. От настъпването на смъртта на Ф.М. мястото се владее
само и единствено от ответника А.. Счел е, че спрямо ответника е изтекла,
предвидената в чл. 79, ал. 1 от ЗС
придобивна давност и е отхвърлил
предявените искове.
За изясняване на
фактическата страна по спора са разпитани четирима свидетели и са събрани
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка и с оглед
ангажираната доказателствена съвкупност по делото, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
За да бъде уважен
ревандикационен иск за собственост,ищецът следва да докаже наличието на трите
кумулативно изискуеми съгласно чл.108 ЗС предпоставки, а именно: че той е
собственик на процесния имот, че ответникът владее имота и че владението е
осъществявано без правно основание. От друга страна при наведени възражение за
изтекла в полза на ответника придобивна давност за имота, то следва да се отбележи следното относно
правното естество на института на придобивната давонст. Действително, за да се
признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение
на един отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на закона (чл. 79,
ал. 1 ЗС) установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в
период по - дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната
вещ (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на
собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик
на вещта поведение на пълноправен собственик (animus) т.е. поведение, което
безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем
единствено за себе си, като corpus-а и animus-а следва да са налице в условията на
кумулативност през целия релевантен темпорален диапазон.
В настоящия случай ищците в уточнителната си искова молба твърдят,
че са собственици на общо ¾ ид.ч.
от процесния недвижим имот, който са придобили по наследство от общия им наследодател
– Ф.Х.М.. Всеки от тях претендира
респектвино следните ид.ч. от имота: ¼ ид.ч. за ищцата - З.А.М. – д. на
наследодателката; ¼ ид.ч. за
ищцата Е.А.Ю.- д. на наследодателката; 1/24 ид.ч. за Е.М.С. –с. на починалата Т.
С.; 1/24 ид.ч. за М.Е.М.- в. на наследодателката;
1/24 ид.ч. за А.Е.М. в. на наследодателката; 1/24
ид.ч. за А.Е. А.- в. на
наследодателката; 1/24 ид.ч. за Г.Е.Х.
- в. на наследодателката; и 1/24 ид.ч.
за Ф.Е.М.- в. на наследодателката.
Досежно общата наследодателка е посочено, че Ф.Х.М. е придобила процесния имот
по давност. Поддържа се и претенцията за отмяна
/ непрецизно записана като „обезсилване“/ на представения по делото
констативен нотариален акт. Представени са актуални удостоверения за
наследници, в това число и на починалите наследници на Ф.Х.М..
Настоящият състав
на БОС при извършена проверка на доказателствената съвкупност намира, на първо
място, че действително би могъл да се направи обоснован извод, че – Ф.Х.М. е
общ наследодател на ищците. Това е видно от представените по делото
удостоверения за наследници, а и този факт не е спорен между страните. Безспорно
по делото се установява, че Ф.Х.М. е починала на 13.10.2001 г. Същата е
оставила четири наследници нейни деца- Х.А. Е., Т. А.С., З.А.М. и Е.А.Ю.. Видно
от данните по делото Т. С. /стр. 5 от делото/ е починала на 02.02.2010 г. и
ищци в производството пред първа и пред настоящата инстанция се явяват нейните
деца и преживял съпруг- Е.М.С.
–с. на починалата Т. С.; М.Е.М., А.Е.М., А.Е. А. Г.Е.Х. , Ф.Е.М.. В хода на
производството, както бе вече описано по-горе в настоящия съдебен акт е починал
и ищецът - М.Е.М. /починал на 05.02.2015
г., видно от акт за смърт, представен по делото – стр.159 и 160/. Видно от
представени удостоверение за наследници по делото, то същият е оставил като
свои наследници своята с.- С. Х. М., Т. М.А. /д./ и Е.М.Е. /с./. Последните са
направили отказ от иска, с оглед на което и производството спрямо тях е било
прекратено. Видно от представено по делото удостоверение за идентичност на лице
- се установява, че Ф.Х.М. е носела и името- Ф. А. К. /стр. 6 от делото/.
Именно с това име и същата фигурира в представената по делото ситуационна схема
за процесния имот, видно от която по разписен лист към неодобрен кадастрален
план на с. Снягово от 1988 г. за п.и. №110
за описани имената на Ф.А.К./Ф.Х.М./- стр.36 от делото. От заключението
на вещото лице по ангажираната по делото експертиза, също се установява , че
процесният имот е бил деклариран от Ф.Х.М. в Данъчната служба като свой
собствен. По делото това обстоятелство се потвърждава и от разпита и на четиримата
ангажирани по делото свидетели /Ш. Ш., А. С., Е. А. и И. У. /, които заявяват,
че имотът е бил собствен на Ф.Х.М. и съпруга и А. /починал преди същата
неустановено по делото точно кога/, като Ф.Х.М. е владяла имота приживе, а ответникът по делото е неин внук.
При тези обстоятелства, настоящият състав приема, че действително по делото се
доказва, че Ф.Х.М. е придобила собственост върху процесния имот по давност /оригинерен способ за придобиване/, като в имота е имало и
къща. След нейната смърт същият е преминал в наследство на оставените от нея
наследници, описани по-горе.
На следващо място,
следва да се установят с точност квотите, за които ищците претендират претенции
за имота. Видно от данните по делото и описаната хронология на развилите се е
процесни отношения, то съдът приема, че ищците претендират от ответника
съответно: Всеки от тях претендира респектвино следните ид.ч. от имота:
¼ ид.ч. за ищцата - З.А.М. – д. на наследодателката; ¼ ид.ч. за ищцата Е.А.Ю.- д. на
наследодателката; 1/24 ид.ч. за Е.М.С. –с. на починалата Т. С.; 1/24 ид.ч.
за М.Е.М.- в. на наследодателката; 1/24
ид.ч. за А.Е.М. в. на наследодателката;
1/24 ид.ч. за А.Е. А.- в. на
наследодателката; 1/24 ид.ч. за Г.Е.Х.
- в. на наследодателката; и 1/24 ид.ч.
за Ф.Е.М.- в. на наследодателката /за
депозиралите отказ от иска, съдът изложи вече мотиви/.
В настоящият
случай, искът от ищците е бил насочен спрямо ответника- Х.Х.А.-
внук на Ф.Х.М.. Искът не е бил следователно насочен срещу съсобственик на
ищците, тъй-като такъв би се явявал бащата на ответника и син на починалата обща
наследодателка- Х.А. Е. / бел. Само ако искът бе насочен срещу Х.А. Е.
би се поставил въпросът за установено владение между съсобственици и сънаследници,
като по силата на наследяването, съответно той би се явявал държател на
идеалните части на другите сънаследници. Последните и без да държат имота са
негови съвладелци като по отношение на техните идеални части, положението на
този, който упражнява фактическата власт върху сънаследствения имот е
аналогично на това на наемателя или на заемателя за послужване на чужд имот. Непротиворечива
е съдебната практика, че когато след смъртта на общия наследодател един от
наследниците му ползва целия имот, той е владелец на собствената си идеална
част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници.
Практиката е установила като безспорно това положение, макар и в действащия ЗС
да липсва изрична разпоредба в този смисъл като тази на чл.309, ал.1 от
отменения ЗИСС. За да се превърне във владелец на целия имот и съответно след
изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този сънаследник следва
да отблъсне владението на останалите сънаследници. Тоест, той следва да доведе
до знанието им намерението си да свои имота. Поради това в едно производство по
предявен на основание давностно владение иск за собственост, за уважаването на
иска не е достатъчно само свидетелите да твърдят, че сънаследникът е ползвал,
обработвал, засявал наследствения имот през последните 10 или 20 години.
Необходимо е да се докаже и че сънаследникът е отблъснал владението на
останалите сънаследници върху притежаваните от тях идеални части. /.
При
наследяването като общо правоприемство владението и съответно съвладението,
преминава по право към наследниците, които се считат за продължители на
личността на наследодателя си, без да е необходимо да се извършват от тях
действия на упражняване на фактическа власт върху вещта. Това намира израз и
във възможността на чл.82 ЗС за присъединяване от владелеца към владението му
това на неговия праводател, което при наследственото правоприемство за разлика
от частното такова, винаги е еднородно, но в случая и тази хипотеза не е
налице- не само няма данни за присъединено владение между бащата на ответника и
ответникът, като именно бащата е наследник на починалата Ф.М., но и ответникът
е инициирал издаване на констативен нотариален акт на свое име на основание изтекла придобивна
давност.
Следователно видно
от данните по делото именно внукът на наследодателката е инициирал производство
по издаване на констативен нотариален акт в негова полза за имота, като такъв е
бил издаден от нотариус Бисер Демирев, вписан в Нотариалната камара,
с район на действие- АРС, признал отв.Х.А. за собственик по давност на процесното дворно
място. Процесният нотариален акт №101/12.04.2011 г., том ІІ, рег.№1470, дело
№214/2011 г. нотариус №324 с район на действие – Районен съд – гр.Айтос е
представен по делото /стр.55 от делото/ и същият е бил атакуван от ищците,
които на основание чл.537, ал.2 ГПК са релевирани искане за неговата отмяна. В
този смисъл и ищците са обосновали процесуалната легитимация на ответника по
делото.
Що се отнася до
ответникът Х.А., то в отговора на исковата молба, същият е направил възражение
за изтекла в полза на него придобивна давност за процесното дворно място. Така
направеното възражение е било зачетено от АРС, който е отхвърли исковете на
ищците, повод за което е било и завеждането на настоящото производство. БОС намира подадената въззивна жалба за
основателна, като счита, че атакуваното Решение е неправилно и следва да бъде
отменено, а предявеният от ищците ревандикационен иск да бъде уважен.
Видно от изложеното
по-горе досежно правната природа на иска по чл.108 ЗС, БОС намира, че са налице
всички предпоставки за уважаването на иска. Безспорно по делото е, че ищците
заявяват собственически права по делото спрямо имота в съответните квоти, както
и че същите са оспорени от ответника, позовал се на давност и на издадения в
негова полза констативен нотариален акт. Безспорно е, а и се заявява и от ответника,
че същият владее имота, като в този
смисъл настоящият състав счита, че неоснователно последният владее имотът. За
да достигне до този извод, съдът освен всичко дотук изложеното по фактите и
доказателствата по делото, констатира следното: видно от ангажираните по делото
свидетели, както на ищцовата, така и на ответната страна, по никакъв начин не
се установява твърдяното непрекъснато и спокойно владеене на имота от страна на
ответника в продължение на 10 години. На
първо място от показанията на всички свидетели /Ш. Ш., А. С., Е. А. и И. се установява, че имотът
преди смъртта на общата наследодателка НА ИЩЦИТЕ се е владял от същата. На
следващо място, в своите показания свидетелите заявяват съответно: св. У.
заявява, че имотът не се работи от никой откакто е починала „БАБА Ф.“ и че не е
виждал никой да ползва имота, както и че не знае кой е съборил къщата в имота и
че последният е празен, с много трева. Показанията на св. А. са сходни на тези
на св. У., като последният заявява единствено, че „Сега мястото се работи от
малкия Х.“/ответникът/- в. на Ф.М.. Св. С. също заявява, че не е виждал никой
да ползва имота, като не знае кой е съборил старата къща. Същият заявява, че
бащата на ответника е идвал и е обработвал имота, както и че не е виждал
ответника в имота. Не е виждал и никой от наследниците да работи имота. Св. Ш.
посочва, че къщата в имота е била съборена от ответника и неговия баща след
смъртта на баба Ф., както и че същите сеят картофи. Само в началото на своите
показания, посочва, че този имот „беше на Х.“ и „Х. ползва имота“.
При така събраната
доказателствена съвкупност по делото не се установява, отв. Х.А. да е
упражнявал в продължение на десет години непрекъснато и спокойно владеене на
имота, което да е манифестирал и противопоставил на останалите наследници. Нещо
повече, видно от депозираните по делото свидетелски показания не се установява
и той самостоятелно да е установил
фактическа власт върху имота, напротив свидетелите, които заявяват подобни
факти, са категорични, че заедно с баща си-Х. Е. последният е виждан в имота.
По делото няма твърдения и данни бащата на ответника да е отстъпил владението
на своя син, а напротив дори да се приеме, че са владяли, то те са владяли
заедно, с оглед на което и при недоказване от страна на ответника на предпоставките на претенцията за придобиване
на имота по давност и при установяване от страна на ищците на предпоставките за
уважаване на иска по чл.108 ЗС, то следователно това възражение се явява
неоснователно е следва да се остави без уважение.
Що се отнася до
представения по делото нотариален акт (12.04.2011 г.), то настоящият състав намира, на първо място,
че не са били налице предпоставките за издаване на същия, а именно, видно от
датата на издаването му -12.04.2011 г., и смъртта на общата наследодателка на
ищците, владяла имота до този момент, както бе отбелязано по-горе, не са били
изминали десет години, тъй-като нейната смърт, по описния по-горе акт е
настъпила на 13.10.2001 г. Следователно, дори и да е текла в полза на ответника
придобивна давност, то тя би следвало да изтече на 14.10.2011 г.,
по
смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС. Следователно не са били
налице законовите предпостаки нотариусът въобще да издаде този констативен
нотариален акт, преди изтичането на предвидения в закона срок за това. На
следващо място, следва да се отбележи, че дори и да бяха налице предпоставките
за издаването на процесния нотариален акт, то най-ранно към момента на издаване
на констативния нотариален акт може да се приеме, че е заявил ответникът самостоятелно владеене на имота и
към датата на подаване на исковата молба- 04.07.2014 г., давността отново няма
как да е изтекла. В
т.2 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. гр.д.№ 9 от 1974 г. е прието, че намерението
на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически
запълват съдържанието на правомощията на собственика, като при промяна на
държането във владение тези действия следва да бъдат насочени и към
собственика. Според по-новата практиката на ВКС, действията, с които се
демонстрира промяната на държането във владение, следва да бъдат конкретни по
отричане правата на останалите съсобственици или сънаследници и да са станали
достояние на тези съсобственици или сънаследници. Не са такива действия декларирането
на имота в данъчните служби на общината на името на вледеещия имота
сънаследник, вместо на името на всички наследници на починалия собственик, без
това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници /в този смисъл
е решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК/,плащането на данъци, както и извършването
на ремонти в съсобствения /сънаследствения/ имот. Спорен е въпросът дали
снабдяването на един от съсобствениците /сънаследници/ с нотариален акт по
обстоятелствена проверка е такова действие. В едни решения се приема, че с
факта на съставянето на такъв нотариален акт владеещият сънаследник манифестира
спрямо останалите наследници намерението си да свои имота. В други решения се
приема, че снабдяването с констативен нотариален акт за собственост не е
действие, с което се демонстрира промяна на намерението да се свои имота спрямо
останалите сънаследници, ако това действие не е доведено до знанието на тези
сънаследници.
Но независимо кое становище би
било застъпено, то в случая, както бе посочено не се касае и до фигурата на
съсобственик, като не са били налице и законовите предпоставки за издаването на
атакувания констативен нотариален акт, не е бил изтекъл и предвиденият в чл.79,
ал.1 от ЗС, правото давностен срок за придобиване право на собственост върху недвижим имот с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Доколкото в случая се касае за установена фактическа
власт, осъществена от внукаа на наследодателката на
ищците , за която по делото са събрани доказателства, че е установена от
ответника със знанието и съгласието на баща му –Х. Е.- син на наследодателката
на ищците, то настоящият състав приема, че горецитираните правни становища в
съдебната практика на ВКС са относими и към настоящия
казус. Ответникът Х.А. е упражнявал фактическа власт върху имота, но по делото
няма доказателства да е демонстрирал намерението си за своене
лично за себе си, като да е извършил действия, обективиращи
намерението му за своене , които да са станали
достояние на ищците. Първото такова действие, според БОС представлява
издаването на констативен нотариален акт. Преди този момент извод за изявено
намерение за своене на имота не може да бъде
направен, а точно обратното – от показанията на всички свидетели, вкл. И
ответника се установява, че Х.А. е упражнявал фактическа власт заедно с баща си
– Х. Е., който е един от наследниците на Ф.М..
Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента:
владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е необходимо
на първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл.68, ал.1 от
ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. Владението има два елемента: обективен
елемент /corpus/- упражняване на фактическа власт и субективен елемент
/animus/- намерение за своене на вещта. Тъй като намерението за своене е факт
от душевния мир на човека, който трудно се доказва, чл.69 от ЗС е установил
презумпцията, че се предполага, че владелецът дължи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго.
При преценката дали
е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на
владението, които са изрично посочени в чл.2 от Закона за давността /отм./:
непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 от ЗС/,
спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по
скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя. Макар по
дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да
се осъществява фактическо въздействие върху имота.
Когато се твърди
придобиване на собственост на основание давностно владение, то се
доказва със свидетелски показания, писмени доказателства за факта на
владението или нотариален акт по обстоятелствена проверка. Този нотариален акт легитимира владелеца като собственик на имота и обръща
доказателствената тежест в процеса, в тежест
на този, който оспорва нотариалния
акт, е да обори констатациите на нотариуса, като в случая видно от изложеното тези
констатации са били оборени. В този смисъл е приетото в Тълкувателно решение № 11 по т.гр.д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. В настоящия казус видно от всичко изложено нито една
от предпоставките на този институт не е налице в посочения смисъл.
Напротив, налице са
всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на иска
с правно основание чл.108 от ЗС: ищецът да е
собственик на претендирания имот
в случая съответни идеални части, ответникът да владее или държи процесните части имот /което е твърдяно към настоящия момент/ и да няма основание за това владение
или държане. Следователно
претенцията на ищците настоящият състав намира за основателна, а оттам и
подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.
На следващо място
следва да се отбележи, че с решението по иска с правно
основание чл.108 от ЗС съгласно чл.537, ал.2 от ГПК, когато се уважава
този иск, съдът е длъжен да отмени нотариалния
акт, който легитимира ответника като собственик на спорния имот, като в случая е
сезиран и с такова конкретно искане от страна на ищците-въззивници. Това следва да бъде направено, дори и ищеците да не е направили
изрично искане затова, тъй като
отмяната на нотариалния акт е изрично разпоредена законна последица от уважаването на иска за
защита на засегнатото с издаването на нотариалния акт материално право. В този смисъл е Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150 от
1985 г. на ОСГК на ВС. В Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по т.гр.д.№ 3 от
2012 г. ОСГК на ВКС прие, че по тозиред
се отменят само констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка, но не
и нотариалните актове за сделки.
В конкретната
хипотеза обаче, нотариалният акт следва да бъде отменен за съответните идеални
части, за които е било извършено
атакуването, а именно : ¼ ид.ч. за ищцата - З.А.М. – д. на
наследодателката; ¼ ид.ч. за
ищцата Е.А.Ю.- д. на наследодателката; 1/24 ид.ч. за Е.М.С. –с. на починалата Т.
С.; 1/24 ид.ч. за М.Е.М.- в. на
наследодателката; 1/24 ид.ч. за А.Е.М. в.
на наследодателката; 1/24 ид.ч. за А.Е.
А.- в. на наследодателката; 1/24 ид.ч. за
Г.Е.Х. - в. на наследодателката; и
1/24 ид.ч. за Ф.Е.М.- в. на
наследодателката /за депозиралите отказ от иска, съдът не следва да извършва
такова обезсилване/, както и за неучаствалия в производството по делото
наследник на Ф.М.- Х. Е.. Следователно настоящата инстанция счита, че
процесният нотариален акт следва да бъде отменен в посочения смисъл, който в
допълнение в общносто би могло да се посочи, че представлява 17/24 идеални
части от имота.
С оглед на всичко
изложено, БОС достигна до извод, че Решението на АРС е неправлино, а подадената
срещу същото въззивна жалба намира за основателна, и следователно акта на
първостепенния съд следва да бъде отменен в посочения в мотивната част на
настоя съдебен акт мотиви.
По разноските:
Предвид
изхода на делото, на въззивната страна
се дължат разноски за водене на делото, като същата е поискала присъждането на
такива за двете инстанции по делото, но не
е представила в срок списък по чл. 80 ГПК. Съдът при извършена проверка в
кориците на делото намира, че на страната следва да се присъдят разноски, както
следва в размер на общо- 1040 лв. /от който- 800 лв., адвокатско
възнаграждение, 150 лв. депозит за експертиза и 90 лв. общо държавни такси /.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение №63 от 11.05.2015 г., постановено по
г.д. №497/14 г. по описа на РС- Айтос за същата година В ЧАСТТА, с която, съдът е отхвърлил иска по чл.124,
ал.1 ГПК и чл.108 ЗС ЗА 1/24 ид.ч. от процесния имот, както и Решението в ЧАСТТА, с
която съдът е отхвърлил иска по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт №
101, том ІІ, нот. дело № 214/12.04.2011 г. на нотариус Бисер Демирев, рег. №
324 с район на действие Районен съд –Айтос за 1/24 ид.ч.
и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ОТМЕНЯ Решение № 39/14.05.2014г. по гр.д. №
139/2013г. по описа на РС- Айтос за същата година, в останалата част като
незаконосъобразно, като вместо него постановява:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на Х.Х.А.,
ЕГН ********** с адрес с.С., община Р., област Б., че ищците са собственици на
основание наследство и изтекла придобивна давност на идеални части от празно
дворно място с площ от 532 кв.м., находящо се в с. Снягово, общ. Руен, обл. Бургас, представляващо неурегулиран поземлен имот с
пл. № 110 по неодобрен кадастрален план на селото, при граници: улица и
поземлени имоти пл. № 108, пл. № 109, пл. № 11 и пл. № 113 както следва за
следните идеални части: ¼
ид.ч. за ищцата - З.А.М., ЕГН ********** с адрес с.Р., област Б., улица „И.“ №**; ¼ ид.ч. за
ищцата Е.А.Ю., ЕГН
********** с адрес с.С., община Р., област Б.; 1/24 ид.ч.
за Е.М.С. ЕГН
********** с адрес с.С. м., община Р., област Б.; 1/24 ид.ч.
за А.Е.М., ЕГН ********** с
адрес с.С. м., община Р., област Б.; 1/24 ид.ч. за А.Е.
А., ЕГН
********** с адрес с.М., община Р., област Б.; 1/24 ид.ч. за Г.Е.Х., ЕГН ********** с адрес с.К., община А.,
област Б. и 1/24 ид.ч. за Ф.Е.М. ЕГН ********** с адрес с.К., община А.,
област Б., всички със съдебен адрес гр.Бургас, улица „Фердинандова“
№20, етаж 3 – чрез адв.Сашо Керанов.
ОСЪЖДА Х.Х.А., ЕГН **********
с адрес с.С., община Р., област Б. ДА ПРЕДАДЕ НА ИЩЦИТЕ ВЛАДЕНИЕТО на идеални
части от празно дворно място с площ от 532 кв.м., находящо
се в с.Снягово, община Руен, област Бургас, представляващо неурегулиран
поземлен имот с пл. № 110 по неодобрен кадастрален план на селото, при граници:
улица и поземлени имоти пл. № 108, пл. № 109, пл. № 11 и пл. № 113, КАКТО
СЛЕДВА: ¼ ид.ч. на ищцата - З.А.М., ЕГН **********
с адрес с.Р., област Б., улица „И.“ №**;
¼ ид.ч. на ищцата Е.А.Ю., ЕГН **********
с адрес с.С., община Р., област Б.; 1/24 ид.ч. на Е.М.С.
ЕГН ********** с адрес с.С. м., община Р., област Б.*; 1/24 ид.ч.
на А.Е.М., ЕГН ********** с адрес с.С. м.,
община Р., област Б.; 1/24 ид.ч. на А.Е. А., ЕГН **********
с адрес с.М., община Р., област Б.; 1/24
ид.ч. на Г.Е.Х., ЕГН ********** с адрес с.К., община
А., област Б. и 1/24 ид.ч. на Ф.Е.М. ЕГН ********** с адрес с.К., община А.,
област Б., всички със съдебен адрес гр.Бургас, улица „Фердинандова“
№20, етаж 3 – чрез адв.Сашо Керанов.
ОТМЕНЯ на осн. чл. 537, ал.2
от ГПК Нотариален акт № 101, том ІІ,
нот. дело № 214/12.04.2011 г. на нотариус Бисер Демирев, рег. № 324 с район на
действие Районен съд – Айтос до размера от 17/24 ид.ч.от
процесния имот, представляващ: дворно място с площ от 532 кв.м., находящо се в с. Снягово, общ. Руен, обл.
Бургас, представляващо неурегулиран поземлен имот с пл. № 110 по неодобрен
кадастрален план на селото, при граници: улица и поземлени имоти пл. № 108, пл.
№ 109, пл. № 11 и пл. № 113.
ОСЪЖДА Х.Х.А.,
ЕГН ********** с адрес с.С.,
община Р., област Б. да заплати на ищците по делото сумата от общо 1040 лв. разноски по делото пред двете съдебни
инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/