Р Е Ш Е Н И Е
№ _________
гр.
Варна _____________2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Варна, VІІ-ми състав, в публичното заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Ромео Симеонов
при секретаря Румела Михайлова, като
разгледа докладваното от съдията
Симеонов адм. дело № 3063 на Административен съд –
Варна по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Г.з.-2011“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна бул. „***представлявано от
управителя Р.Д.И. чрез адв. Г. А. срещу
РА №Р-03000317008596-091-001/29.07.2019г. , потвърден от директора на Д“ОДОП“
при ЦУ на НАП - София с решение №234/15.10.2019 г. Изложени са съображения за
незаконосъобразност на акта, поради противоречие с материалните разпоредби.
Претендират се разноски.
Ответникът чрез пълномощника
изразява становище за неоснователност на жалбата, по съображения изложени в
отговор и писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Варненският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаването
на оспорения акт е започнало със ЗВР №Р-0300031700596-020-001/08.12.2017г.,
спирана със заповеди №Р-03000317008596-020-001/08.12.2017г.,
№Р-03000317008596-023-001/22.01.2018 г. възобновена със заповед №
Р-03000317008596-143-001/21.06.2019г. всички на началник сектор в ТД на НАП Варна, упълномощен съгласно заповед
№Д-1249/30.06.2017г. на директора на ТД на НАП Варна. Определен е обхват на
ревизията – установяване отговорност на „Г.з.-2011“ ЕООД - по чл.177 от ЗДДС за задължения на „Д.И.“ ЕООД
с ЕИК **за ДДС по доставки, извършени от последното дружество за периода 01.10.2016г.
– 31.10.2015г. Срок на ревизията 15.08.2019г.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е изготвен РД №Р-03000317008596-092-001/03.07.2019г. Ревизията завършва с
оспорения РА, издаден от Началник сектор
в дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП Варна – орган, възложил ревизията и
главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна – ръководител на ревизията,
поправен с РА №П-03000319137682-003-001/28.08.2019 г. С него е ангажирана
солидарна отговорност на жалбоподателя по чл.177 от ЗДДС като получател по
облагаема доставка /извършена от „Д.и.“ ЕООД с ЕИК **/, отговарящ за дължимия и
невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на
данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия невнесен данък за данъчен
период 01.10.2016 г.-31.10.2016 г., документирани с ф-ра №**********/15.10.2016
г. с предмет на доставка „зърносушилня
ремарке-цистерна“ издадена от „Р.е.д.“ ЕООД. Дължимият и невнесен ДДС е в
размер на 82000 лв. и лихви за периода до датата на издаване на РА 29.07.2019
г. в размер на 22483,47 лв. от „Г.з.-2011“ ЕООД – Варна. С РА за поправка на РА
процесният РА е коригиран, като е
поправено :
-на
стр. 4 ред 21, текста „Потвърждаваме начислената в РД лихва и на основание чл.
1 от ЦЛДТДПДВ във вр. с чл.177 от“, както следва „Отменяме начислената в РД
лихва и на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във връзка с чл.177 от“
-на
страница 4, ред 23, текста „За периода 04.07-29.07.2019 г. в размер на 592,27
лв. ,съгласно лихвен лист приложен към РА“, както следва „периода 15.11.2016 г.-23.11.2017
г. в размер на 8519,57лв. ,съгласно приложен лихвен лист.“
След
извършените корекции с РА за поправка № П-03000319137682-003-001/28.08.2019г.
/л.81-84/ са определени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен
период м.10-2016 г. в размер на 82000.00лв. главница и 8519,57 лв. лихви. Така
определените задължения очертават предмета на предмет на спора по настоящото
производство.
Мотивите се
изразяват в следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.177 ал.1 от ЗДДС регистриранато лице-получател по облагаема
доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е
ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с
дължимия и невнесен данък. По силата на ал.2 от същия член, отговорността се
реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че
данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на
чл.117-120 от ДОПК/т.е. в РД и/или в РА/.Чл. 177 ал.3 от ЗДДС указва кога едно
лице е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, а именно-когато са
изпълнени едновременно следните условия:
1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно
внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по
облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия,
изменен или преработен вид, и
2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля
закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.
РА е
обжалван в цялост по административен ред по чл.152 и сл. от ДОПК, като
директорът на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП - София се е произнесъл с
решение №1558/10.10.2018г., с което е потвърдил изцяло акта.
В хода на ревизията е
установено, че:
„Г.з.-2011“
ЕООД е получило облагаема доставка от доставчик „Р.е.д.“ ЕООД с ЕИК ***. Чрез
включването си в дневника за покупки и справка-декларация по ДДС за месец
10.2016 г., получателят по доставката „Г.з.-2011“ ЕООД е упражнило право на
приспадане на пълен данъчен кредит по ф-ра №*********/15.20.2016 г. с ДО
420000.00лв. и начислен ДДС 84000,00лв. на доставка „зърносушилня
ремарке-цистерна“, издадена от „Р.е.д. “ ЕООД.
От
своя страна „Р.е.д.“ ЕООД е придобил в същия данъчен период месец 10.2016 г.
процесната земеделска техника/предмет на доставката по посочената фактура/ от
доставчик „Д.и.“ ЕООД с ЕИК **по издадена фактура №**********/11.10.2016 г. с
ДО 410000.00 лв. и ДДС , по която дружеството „Р.е.д.“ е упражнило правото на
пълен данъчен кредит в месец 10.2016 г. На „Р.е.д.“ ЕООД е извършена ревизия, приключила с РА
№Р-222210180002809091-001/21.09.2018 г., в хода на която са изискани всички
относими документи по доставката, получена от „Д.и.“ ЕООД с ЕИК **и съответно
последващата доставка/продажба/ със същия предмет и през същия период от „Р.е.д.
“ на „Г.з.-2011“ ЕООД. Документи от „Р.е.д.“ ЕООД в хода на ревизията не са
представени. При извършена /по време на ревизията/ проверка насрещна проверка
на „Д.и.“ ЕООСД също не са представени документи.Документи и обаснения не са
представени и при извършена насрещна проверка на последния получател на
земеделската техника „настоящият жалбоподател „Г.з.-2011“ ЕООД.
В
хода на ревизионното производство на „Р.е.д. “ ЕООД е извършен анализ на
доставчика „Д.и.“ ЕООД с ЕИК **и е проследен процеса по придобиване и
последващи действия /продажба/ на процесната селскостопанска техника, предмет
на изследваната доставка и съответно начисления и ползван данъчен кредит.
Ревизиращият
орган е установил, че „Д.и.“ ЕООД е подал нулеви СД по ДДС от месец 01.2015 г.
и само през м. 10.2016 г. е декларирал една доставка-тази на процесната
земеделска техника по издадената фактура № 0-48/11.10.2016 г. /ДО 410000,00лв.
и ДДС 82000,00лв./ с получател „Р.е.д.“ ЕООД с ЕИК ***. За
данъчен период м.10.2016 г. „Д.и.“ ЕООД подава СД с резултат за периода ДДС за
внасяне в размер на 82000,00лв., който не е внесен и към датата на издаване на
РА и представлява задължение по РА №22221018000280-091-001/21.09.2018 г. на
осн. чл.177 от ЗДДС за данъчен период м. 10.2016 г. След данъчен период
м.10.2016 г. дружеството не е подавало СД. Дерегистрирано е по ДДС считано от
07.04.2017 г. с Акт за дерегистрация, връчен му по реда на чл.32 от ДОПК.
Предвид
информацията от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Варна офис Добрич, че не е
налице обективна възможност за събиране на задължението на основния длъжник „Д.и.“
ЕООД, данъчните органи са счели за необходимо, че следва да се ангажира солидарна
отговорност по чл.177 ал.1 и ал.2 от ЗДДС на „Р.е.д.“ ЕООД, като на последното
дружество е установена отговорност за невнесените задължение по ЗДДС на „Д.и.“
ЕООД в размер на 82000,00лв. за данъчен период 01.10.2016 г. След приключването
на действията на публичен изпълнител и неуспешното събиране на вземанията,
считано от 20.06.2019 г., дългът на „Р.е.д.“ ЕООД е категоризиран като
несъбираем.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена
срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално
легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка
законосъобразността на оспорения административен акт по чл.160, ал.2 от ДОПК и
оплакванията в жалбата, съдът счита следното:
РА и решението, с което е
потвърден, са издадени от компетентни органи с оглед представените заповеди и
доказателства за подписване чрез електронен подпис, в сроковете по закон,
мотивирани са и са постановени при спазване на административнопроцесуалните
правила по ДОПК.
Страните не
спорят по фактите, а и от писмените доказателствени средства се установява, че
дружеството-жалбоподател е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по
ф-ра №**********/15.10.2016 г. с
доставчик „Р.е.д.“ ЕООД , свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък
от доставчика.
С тези
аргументи е прието, че „Г.з.-2011“ ЕООД носи солидарна отговорност с „Р.е.д. “
ЕООД относно задълженията ме за
неплатения ДДС, доколкото е ползвало данъчен кредит по доставката, данъкът за
която е начислен за пръв пат от „Д.и.“ в издадената от него фактура.
Спорът е
правен и се свежда до наличието на предпоставките за прилагане на чл.177, ал.1
във вр.с ал.3, т.2, пр.1 от ЗДДС. Правната норма е специална спрямо общите
разпоредби на ЗДДС, установяващи задължение на доставчика за заплащане на ДДС.
Предмет на регламентация е солидарната отговорност на получателя по доставката
за дължимия данък, при наличие на изчерпателно изброени условия. Фактическият
състав включва следните елементи - неизпълнение от доставчика на задължението
да внесе начисления данък и упражнено право на приспадане на данъчен кредит от
получателя и субективен елемент - знание или задължение за знание у получателя
за това, че данъкът няма да бъде внесен. Разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗДДС
урежда хипотезата, при която задължението за знание се презюмира ,ако дължимият
данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период, от който и да е
предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга,
независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е
привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от
пазарната. В случая се твърди привидност на доставките.
За да е налице презюмираният
факт - получателят е да е знаел или да е бил длъжен да знае, че данъкът няма да
бъде внесен, в тежест на органа по приходите е доказването на предпоставките за
приложение на презумпцията. Анализът на събрания доказателствен материал по
делото обосновава извода на съда за недоказаност на предпоставката по чл.177,
ал.3, т.2, пр.1 от ЗДДС - облагаемите доставки по ф-ра №**********/15.10.2016г.
да са привидни. Фактите приети от
данъчните органи и отнасящи се до това, че лицето, на което се ангажира
отговорността е знаело, че данъкът по доставките няма да бъде внесен не могат
да ангажира доказана свързаност между доставчика и получателя. Направеното
тълкуване на фактите от органа по приходите не почива на установената
фактическа обстановка и не обосновава извод за знание у
дружеството-жалбоподател по см. на чл.177, ал.3, т.2, пр.1 от ЗДДС. В Решение
по жалба срещу Ревизионен акт №234815.10.2019 г.стр.11 /абзац втори/ е
посочено, че връзките между изброените лица и дружества не отговарят на
дефиницията за „свързани лица“ по см. на пар.1 т.3 от ДР на ДОПК вр. пар. 1
т.34 от ЗДДС.
Съгл.
чл.177 ал.3 от ЗДДС знанието на задълженото лице се презумира, когато са
изпълнени едновременно следните условия:
-дължимият данък по ал. 1 не е ефективно
внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по
облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия,
изменен или преработен вид, и
- облагаемата доставка е привидна, заобикаля
закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.
В процесния случай облагаемата доставка е
реална, не се твърди и няма представени доказателства, че заобикаля закона, а в
с.з. и двете страни подържат становището, че не е налице съществено различие
между цената, която е платена от жалбоподателя и пазарната цена.
Отговорността по чл. 177 ЗДДС
представлява особен вид солидарна отговорност за регистрирано по ЗДДС лице да плати чуждо
задължение, в случай, че е изпълнен сложния фактически състав, предвиден в
закона. От субективна страна следва да бъде установено, че лицето е знаело или
е било длъжно да знае, че данъкът по доставката, във връзка с която е упражнило
право на данъчен кредит, няма да бъде внесен. Това знание или задължение за
знание следва да е налице към датата на упражняване правото на данъчен кредит.
Обстоятелството, че при упражняване правото на данъчен кредит, лицето е знаело,
или че не е можело да не знае следва да бъде доказано чрез факти от обективната
действителност за такава обвързаност между страните по облагаемата доставка,
която да изключва всякакво съмнение, че данъчния кредит е ползван неправомерно,
при убеденост и с цел злоупотреба.
По изложените съображения, съдът счита, че не са
изпълнени кумулативно предвидените елементи на фактическия състав по чл.177 от ЗДДС и отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана неправомерно.
Жалбата се явява основателна, а РА, като постановен при неправилно приложение
на материалния закон, следва се отмени.
В този смисъл е и установена съдебна практика на ВАС:
Решение №17058/12.12.2019г. на ВАС по адм. д.№774/2019 г.; Решение
№9846/26.06.2019 г. по адм. д. № 2215/2019 г.; Решение №8632/10.06.2019 г. по
адм. д. №2081/2019 г.
С оглед изхода от делото на жалбоподателя се дължат
разноски, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в размер на 50 лв. държавна такса
за образуване на делото, платими от дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ Варна и .
Воден от горното, съдът
`Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ РА №Р-03000317008596-091-001/29.07.2019г., поправен с РА за
поправка на РА _№П-03000319137682-003-001/28.08-2019 г. потвърден от
директора на Д“ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП - София с решение №234/15.10.2019г., с
който на „Г.з.-2011“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна **, представлявано от Р.Д.И. за данъчен период м.10.2016 г. са определени задължения по чл. 177, ал.1 от ЗДДС - ДДС в размер на 82000.00 лв. главница и 8519,57 лв. лихви.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: …………………