Присъда по дело №887/2010 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ по НОХД №887/2010 година по описа на ЛРС
VІІІ – ми наказателен състав

Срещу подсъдимия М.Н.М. ***,  било предявено обвинение за престъпление по чл.192а, ал.1 от НК, за това, че на 09.07.2009 г. в гр.Ловеч в кафе – аперитив „Аризона” в качеството си на Управител на ЕТ „Ники МЦ – М.М.”*** без надлежно разрешение от Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч, съгласно чл.303, ал.3 от КТ, приел ненавършилата 18 годишна възраст С.С.С., ЕГН: ********** *** на работа, като работник в кухня.

Представителят на РП - Ловеч поддържа обвинението срещу подсъдимият така, както е внесено с обвинителния акт. Излага, че от събраните  в хода на съдебното следствие  факти и  данни съдържащи се в  гласните  и писмени доказателства  по делото по  безспорен начин се установила фактическата  обстановка описана в обв. акт, въз основа на което излага, че се прави несъмнен  извод, че подс. М. е осъществил  инкриминираното  деяние за което  е предаден на съд. Излага, че по безспорен начин се установило, че на 09.07.09г  във връзка  с подаден  сигнал до инспекцията  по труда  нейните служители   - свидетелите И. и Б. извършили проверка  в кафе аператив „Аризона” гр. Ловеч.  Излага, че влизайки във въпросното заведение същите виждат лице, което се намира вътре в кухнята и подава пържени картофи от  гише, което се намира в дясно от бара. Излага, че виждат и барманката, която ги поема за което обявяват проверка, легитимират се и молят лицата извършващи работната дейност да излязат пред тях и попълнят декларации във връзка  с проверката. Излага, че при попълването на декларациите се установява, че лицето С. е непълнолетна, няма сключен трудов договор както и разрешение от инспекцията по труда и от родителите  си за извършване  на такава дейност. Излага, че заедно с другите лица посочва, че работодател им е М.М., като дори едната от служителките имала и сключен договор с него. Излага, че след приключване на проверката двамата служители  правят нова проверка в търговски обект намиращ се в близост до кафе „Аризона” и същите виждат, че С.С. през отворените врати на обекта продължава да извършва дейност в кухнята, а именно да отваря шкаф и да взема продукти, както и да помага в кухнята. Излага, че в тази връзка С. ***., че наистина е извършена проверка от служители  от инспекцията  по труда и  тя била в кухнята като заявила, че работата при М.  е започнала няколко дни преди това. Излага, че същата посочила, че заведението отваря в 16.00-16.30ч., че  тя самата ходела на работа малко по късно  и в 22.00ч. приключвал работния й ден в кухнята. Излага, че заявила, че извършвала дейностите - белила картофи, режела  яйца и подавала поръчката на барманката, като подавала готовите порции или ги оставяла на рафта и сервитьорката ги вземала. Излага, че Събева заявила, че след проверката на въпросната вечер не си  е тръгнала веднага,  а продължила да извършва работата си в кухнята, което се  потвърдило от думите на двамата свидетели Б.  и И. - служители  на Инспекцията по труда. Излага, че не без значение било установеното  и при очна ставка между Б. и Ненчев,  при която се установило, че именно фирмата на М.М. е стопанисвала кафе аператива към момента на проверката и същата е отговаряла за наемането на персонала. Излага, че в този смисъл е представен договор между двете фирми, като в тази насока било писменото пояснение което свидетеля Ненчев дал в Инспекцията по труда, като бил заявил по безспорен начин този факт. Излага, че от обективна страна е осъществено престъпление  не регламентирана експлоатация на непълнолетно лице без надлежно разрешение за това от родителите  и надлежните органи. Излага, че от субективна страна  инкриминираното  деяния е осъществено от подсъдимия  виновно при наличие на пряк умисъл, и че изпълнителното деяние е експлоатация на непълнолетно лице. С оглед на гореизложеното   моли съда да признае за виновен подс. М.  в извършване  деянието за което  е предаден на съд и му наложите наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, което  на осн. чл.66, ал.1 от НК отложи за срок от 3 години, както и глоба в размер на 3 хил. лева. Моли след приключване  на наказателното производство да бъдат предоставени протоколите от с.з. и писмената декларация попълнена от свидетелката С.С.  с оглед данни за престъпление  по чл.290 и 313 от НК.

Подсъдимият М.М., редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и с адв. Н. от ЛАК. Подсъдимия не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, отказва да дава обяснения по делото. Защитникът му адв. Н. ***. излага, че срещу подзащитният му е повдигнато обвинение по  чл.192а, ал.1  от НК, затова, че без надлежно разрешение   е приел на работа лице не навършило  18г. възраст. Излага, че подсъдимият не е виновен по така повдигнато  обвинение. Излага, че на първо място М. не следва бъде  обвинен  за такова престъпление, тъй като не той  е лицето собственик на фирмата,  която  е стопанисвала  и извършвала търговската дейност в проверяваното  заведение  и не той  е отговорен за назначаването на персонала. Излага, че всички официални документи във връзка с   извършване  на дейността в заведението не били издадени на  фирмата на М., а на друга фирма - „Пиги”- П.Ненчев. Излага, че изслушаните свидетели,  също казали, че собственик  на заведението не е М., че служителите на Инспекцията по труда са извършили проверка на ЕТ „Пиги”  и на тази фирма са дадени задължителни предписания свързани с инструктажа на работещите в обекта. Излага, че Инструктажа се прави винаги от извършващите търговската дейност. Излага, че от показанията на свидетеля Ненчев се установило, че лятото на 2009г. е било спряно действието на сключения договор между двете фирми за съвместна дейност. Излага, че след  като двете страни са имали съгласието, че се спира действието на този договор и не се изисквала особена форма за този договор за него извода бил, че фирмата на М. не  е извършвала  каквато  и да  е дейност в момента на проверката в заведението. Излага, че не  се представили доказателства  по делото, че лицето С. е била назначена на работа в заведението и самата тя и родителите й и другите разпитани свидетели  дали показания взаимно допълващи се, че С. не е работила в заведението,  а само е отишла да се запознае с работата, тъй като е имала желание да започне работа там. Излага, че прокурора не представил нито едно доказателство от кога непълнолетното лице работи в заведението, при какво работно  време при какво възнаграждение. Излага, че свидетелите от Инспекцията по труда  е трябвало не само да дадат на С. да попълни формуляр и въз основа на него да констатират, че непълнолетното  лице работи, но и да съберат допълнително сведения  за наличие или не на трудови правоотношения. Излага, че безспорно за наличие на трудово правно отношение не се представили доказателства, и че факта, че С.  е помагала в заведението независимо от обстоятелството дали това правоотношение  е оформено с трудов договор,  както е изискването на закона дори да няма такъв договор възниква с договаряне на мястото на работата за  работно време, възнаграждение  и други  условия между работника  и работодателя, отпуск. Излага, че тези елементи не са проверени нито в административната  преписка нито в ДП. Излага, че възникват и сериозни съмнения дали на непълнолетното лице преди да попълни предоставения формуляр е била разяснена целта на попълването на този формуляр за да се направи извода от данните от този формуляр. Излага, че не се представил и писмен договор за да се приеме, че е налице трудово правоотношение. Излага, че нямало доказателства по делото, че изпълнителното деяние е извършено. Излага, че за обективната съставомерност на деянието е необходимо наличие на трудови  правоотношения между субекта  и наетото лице. Излага, че разрешение по чл.303, ал.3 от КТ е необходимо за приемането на работа на лице ненавършило 18 г. възраст, и че последното е необходимо единствено във връзка  с възникване на такова трудово правоотношение, каквото в случая не  е доказано. Излага, че видно от доказателствата  по делото подсъдимия  нямал субективното  отношение и че е приел на работа дъщерята на свой приятел. Излага, че дори да се приеме, че формално са осъществени предпоставките  по чл.192а  от НК, то същото е малозначително поради явната незначителност и липсата на обществена опасност. Излага, че се установило, че С.  е имала желание и   разрешение  от родителите си да започне работа, че от деянието нямало настъпили вредни последици и до настъпването  на пълнолетието на С. са оставали  4 месеца, че тя е завършила  средно професионално  образование  с такава  специализация. Излага, че от друга страна  подсъдимия  е с ниска степен на обществена  опасност, тъй като липсвали отекчаващи обстоятелства и моли съда да го  признае за невиновен по повдигнатото му внесено обвинение.

            От събраните по време на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства, от показанията на разпитаните свидетели, от приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК показания на св. С. Събева, от проибщените по реда на чл.281, ал.5 във вр.  ал.1, т.1 от НПК показания на св.М.,  от заключението на в.л. д-р Драмбозов по изготвената в хода на съдебното производство експертиза, от проведената очна ставка между св. Б. и Ненчев, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 Подсъдимият М.Н.М. /л.37-38/ бил роден на *** ***. Понастоящем живущ ***. Средното си образование завършил в гр.Ловеч. Женен с едно дете. Имал наложено Административно наказание глоба при условията на чл. 78А от НК от Районен съд – гр.Ловеч за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК с Решение от 30.06.2005 г. , влязло в законна сила на 19.07.2005 г.

Видно от писмо изх. № 5129/28.04.2010 г. на ТД на НАП – гр.Ловеч, подс. М. към настоящият момент не е заплатил  дължимата сума от 600 лв. по образуваната преписка към ТД на НАП – гр.Ловеч във връзка с наложеното Административно наказание по НАХД № 159/2005 г. на Районен съд – гр.Ловеч.

На 09.07.2009 г. около 20.00 ч. служителите на Дирекция «Инспекция по Труда» гр. Ловеч, свидетелити инспектор И.Д.Б. и гл. инспектор Е.Н.И. извършили проверка във връзка с постъпил сигнал в кафе аперитив „Аризона”, намиращо се в жк. „Младост” гр. Ловеч за работещ персонал без трудови договори. При влизането в заведението инспекторите заварили сервитъорка, лигитимирали се и обявили проверка. През това време от гише до бара, лице работещо в кухнята подавало чинии с пържени картофи. Проверяващите се представили и на него, като го помолили да излезе от кухнята, да отиде при тях, след което му предоставили да попълни Декларация, изискваща се по Закон при подобен вид проверки. Декларацията била попълнена от св. С. собственоръчно. След като попълнили декларациите се установило, че лицето, което работело в кухнята се казвало С.С.С., ЕГН: ********** *** и същата била непълнолетна. В декларацията лицето С.С. посочила, че работното и време било от 16-17.00 ч. до 23.00 ч., и че в проверяваният обект започнала работа от 01.07.2009 г. Св. С. била разпитана пред Съдия от Ловешки районен съд на 15.03.2010 г., пред който заявила, че не е подписвала официално Трудов договор с работодателят си, не и е било издавано и Удостоверение от Д „ИТ” – гр.Ловеч. Същата признала, че в момента на проверката била в кухнята с престилка и боне и работила от седмица в процесното питейно заведение. Свидетелите И. и Б. направили и оглед на работните места по отношение на осигуряване на здравословни и безопастни условия на труд. Докато попълвали Декларациите в кафето дошъл подс. М.М., на когото му било обяснено, че в кафето работело непълнолетно лице. След прегледа на установената документация налице бил и Договор за съвместна работа от 01.04.2009 г. между фирма ЕТ „Пиги – Пенко Ненчев” – гр.Ловеч и фирма ЕТ „Ники МЦ – М.М.”*** в раздел ІІ, чл.4, т.1 и чл.5, било видно, че фирма ЕТ „Пиги – Пенко Ненчев” – гр.Ловеч предоставяла своята материална база кафе - аперитив „Аризона” за ползване на фирма ЕТ „Ники МЦ – М.М.”***, която според договора приемала да организира процеса на извършваната дейност и осигурявала персонала за обслужване на заведението. Видно от договора кафе- аперитив „Аризона” към дата 09.07.2009 г. е бил стопанисван от фирмата на подс. М..

На следващият ден свидетелката Б. извършила проверка в регистъра на инспекцията за издаване на разрешение, при което установила, че такова не било искано и съответно не било издавано на нито една от двете фирми. Свидетелката Б. била съставила актове за административано нарушение.

От изготвената справка до Инспекцията по Труда гр.Ловеч било видно, че не е постъпвало искане за даване на разрешение за непълнолетната С.С.С. ***.

От изготвена справка до ТД на НАП гр. Ловеч било видно, че към извършване на проверката липсвало регистриран трудов договор за лицето С.С.С..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. М.Н.М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.192а, ал.1 от НК, като на 09.07.2009 г. в гр.Ловеч в кафе – аперитив „Аризона” в качеството си на Управител на ЕТ „Ники МЦ – М.М.”*** без надлежно разрешение от Дирекция „Инспекция по труда” гр.Ловеч, съгласно чл.303, ал.3 от КТ, приел ненавършилата 18 годишна възраст С.С.С., ЕГН: ********** *** на работа, като работник в кухня.

От обективна страна М. е осъществил изпълнителното деяние, чрез действие, като  в качеството си на ЕТ „Ники МЦ – М.М.”***.2009 г., преди да е било издадено надлежно разрешение от  Дирекция  „ Инспекция по труда” гр. Ловеч, съгласно чл. 303 ал.3 от КТ приел на работа ненавършилата 18 годишна   възраст С.С.С., ЕГН: ********** *** на работа, като работник в кухня.        

От субективна страна деянието е извършено от подс. М. виновно, при пряк умисъл, като е съзнава общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

            Съгласно чл.15 от НУРДРРЛН, лицата ненавършили 18 години, се приемат на работа с разрешение на Изпълнителната агенция «Главна инспекция по труда» за всеки отделен случай. Разрешението се издава поотделно за всеки конкретен слумай и за всяко конкретно лице. Това   означава, че ако лицето не сключи или прекрати трудовото правоотношение с този работодател преди да навърши 18 годишна възраст и поиска да сключи трудов договор с друг работодател, то отново следва да бъде поискано и получено разрешение за постъпвана на работа от Инспекцията по труда. Съгласно нормативната уредба за да получи разрешение да назначи по трудов договор всяко лице, ненавършило 18 годишна възраст, работодателят подава в областната дирекция «Инспекция по труда» следните документи: 1. Молба за получаване на разрешение за постъпване на работа; 2. Описание на вида работа, която ще извършва лицето ненавършило 18 годишна възраст; 3. Резултатите от оценка на риска, на който може да бъде изложено лицето ненавършило 18 годишна възраст.

            Съдът намира изложеното от адв. Н., че подсъдимият не е извършил деянието за което е предаден на съд, за защитна теза на подсъдимия и защитата му, тъй като цялостния доказателствен материал и обективните данни по делото опровергават категорично това и доказват приетата по горе фактическа обстановка. Съдът стигна до този извод вземайки предвид показанията на св. Б., И. и Ненчев, декларацията подадена от св. С. на основание чл.44, ал.1 и ал.2 от АПК и чл.402, ал.1, т.3 от КТ, писмени пояснения на основание чл.45, ал.1 от АПК във вр. с чл.402, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от КТ от св. Пенко Ненчев от 31.07.2009 год.,  писмени пояснения на основание чл.45, ал.1 от АПК във вр. с чл.402, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 от КТ от св. Пенко Ненчев от 04.08.2009 год., договор за съвместна дейност от 01.04.2009 год., сключен между ЕТ «Пиги – Пенко Ненчев» и ЕТ «Ники МЦ – М.М.», писмо с изх. №0048-0160/22.02.2010 год. на Директора на Дирекция «ИТ» Ловеч, писмо с изх. №1891/22.02.2010 год. на ТД на НАП Велико Търново – офис Ловеч, показанията на св. С. дадени в хода на досъдебното производство пред съдия и отразени в Протокол от 15.03.2010 год. по НЧД № 567/2010 год. по описа на ЛРС, писмо с изх. №13899-1/01.12.2010 год. на ТД на НАП Велико Търново – офис Ловеч, ведно със справки актуално състояние на всички действащи трудови договори към дата 09.07.2009 год. за ЕТ «Пиги – Пенко Ненчев» и ЕТ «Ники – МЦ – М.М.», проведената очна ставка между св. Б. и Ненчев. Видно от така цитираните писмени доказателства в частност чл.5 от Договор за съвместна дейност от 01.04.2009 год. Между ЕТ»Пиги- Пенко Ненчев» гр. Ловеч и ЕТ «Ники – МЦ – М.М.»***, именно подс. М. като собственник и управител на ЕТ «Ники – МЦ – М.М.»***, е имал задължение да организира процеса на извършване на съвместната дейност като осигурява персонала за обслужване на заведението. В тази връзка е и обстоятелството, че две от лицата заварени въпросната вечер на работят в процесното заведение, а именно св. Ц.Й.М. и св. Е.П.К., видно от справка за актуално състояние на всички действащи трудови  договори към дата 09.07.2009 год. на ЕТ «Ники – МЦ – М.М.»***, са сключили трудов договор именно с подс. М.. В заведението освен тях двете не е имало други работещи лица освен непълнолетната С., и не са били установени лица, които да са били наети от собственника на обекта ЕТ «Пиги – Пенко Ненчев» гр. Ловеч.  

            Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на св. С. ***., че в деня на проверката не е била на работа, а че е отишла да се обучава, тъй като от събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че последната на 09.07.2009 год., т.е. в деня на проверката е работела, като работник в кухнята. С оглед обстоятелството, че св. С. е била в служебни и приятелски отношения с подс. М., и предвид събраните по делото доказателства, който категорично опровергават показанията на св. С., съдът намира, че последната подпомага подс. М. да изгради защитната си теза. Съдът кредитира изцяло показанията на св. С. от досъдебното производство, тъй като последните са логични, последователни и се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото. Св. С. е била разпитана пред съдия непосредствено след деянието, в спокойна обстановка, чувствайки се защитена.  Показанията й от досъдебното производство се подкрепят и от показанията на свидетелите Б., И. и Ненчев, както и от събраните по делото писмени доказателства. Видно от показанията на св. С. «..Имахме уговорка с управителя на кафе «Аризона» - М.М. ***, ако ми хареса работата в кухнята като помощник готвач да остана дя работя…..моите родители бяха дали устно съгласие да работя там, пред Управителя на кафето, тъй като бях непълнолетна….работното ми време беше от 17.00 часа до 23.00 часа тъй като имах вечерен час. ..когато дойдоха от ДИТ гл. Ловеч аз бях в кухнята, беше 18.00 часа – 19.00 часа. Бях с престилка, боне и точно, когато дойдоха белех яйца. Проверяващите бяха …мъж и …жена и ни накараха да излезем и да попълним едни формуляри. В кухнята бяхме аз и главния готвач – Ц., която е съпруга на управителя  на кафето. Аз мислех да не излизам, защото бях пробно на работа, но те ме накараха и аз попълних и написах, че съм почнала от първи юли 2009г., въпреки, че бях почнала работа няколко дена по късно. ….След като си тръгнаха инспекторите, аз продължих да работя в кухнята да си довърша работата…Работих още два – три дни, но тъй като не ми хареса и трябваше да ходя на море отказах да работя, като за изработените от мен ден управителя на кафето ми плати по 15 лв. 20 лв. на смяна..» Съдът не кредитира показанията на св. С. дадени в хода на съдебното следствие като счита, че на първо място, същите са вътрешно противоречиви. От тях личи пристрастност и стремеж на С. да оневини подс. М.. С оглед поведението на св. С. в съдебната зала при даване на показанията, обърканите отговори на зададените й въпроси, съдът намира, че промяната в показанията на св. С. се дължи на указаното й от страна на подс. М. и родителите й въздействие. Промяната в показанията на св. С. се дължи и на страха от последствията, които би имала върху него една осъдителна присъда. Когато е проведен разпитът пред съдия, подс. М. не е имал възможност да въздейства на С., поради което не се е налагало да го оневинява. Затова, настоящата инстанция кредитира показанията на св. С., дадени на досъдебното производство и приобщени по предвидения в НПК ред към доказателствения материал. При закрепването на тези показания по реда на чл.223 от НПК не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като разпитът на св. С. пред съдия е проведен преди подс. М. да бъде привлечен като обвиняем, и към момента на депозиране показанията на свидетеля пред съдия, М. не е имал процесуално качество на обвиняем, което да налага неговото и на защитника му осигуряване пред съда. В тази връзка съдът не кредитира и показанията на св. К., М. и П.С., тъй като последните противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства цитирани по горе от които безспорно се установява, че подс. М. е извършил деянието за което е предаден на съд. Съдът цени показанията на тези свидетели като опит да подпомогнат подсъдимия да изгради защитната си теза.          

            Неоснователно е направеното от адв. Н. възражение, че не подс. М., а друг е стопанисвал кафе – аператив Аризона, и че всички необходими разрешителни за работа били на името на ЕТ «Пиги- Пенко Ненчев» гр. Ловеч, а не на фирмата на подс. М., и че собственника на ЕТ «Пиги- Пенко Ненчев» гр. Ловеч е следвало да осигурява и персонала. Съдът намира, че въпроса на коя фирма са издадени разрешителните за процесния обект не касае съществото на делото, тъй като от приетия и вложен като доказателство по делото договор за съвместна дейност от 01.04.2009 год. между ЕТ «Пиги- Пенко Ненчев» гр. Ловеч и ЕТ «Ники – МЦ – М.М.»***, безспорно се установява, как са били уредени отношенията между двете фирми, и че св. Ненчев, в качеството си на собственник и управител на  ЕТ «Пиги- Пенко Ненчев» гр. Ловеч е предоставил своята материална база – кафе аператив Аризона за ползване на подс. М. е качеството му на собственник и управител на ЕТ «Ники – МЦ – М.М.»***, която според договора е приела да организира процеса на извършването на дейност и осигуряването на персонала за обслужване на заведението. Безспорно от цитирания по горе договор и събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че  към датата на проверката 09.07.2009 год. заведението, в което е заварено да работи непълнолетното лице е стопанисвано от фирмата на подс. М., и че последния в качеството си на собственник и управител на ЕТ е имал задължение да наема и осигурява персонала за обслужване на заведението.  В тази връзка са и отговорите на св. Ненчев при провеждането на очната ставка между последния и св. Б., от които безспорно се установява, че между него и подсъдимия е имало сключен договор за съвместна дейност, и че именно подс. М. е отговарял за наемането на персонала на процесното заведение.

            Съдът намира, че направеното възражение на защитата на деецът за приложение на чл.9, ал.2 от НК в случая се явява неоснователно. В разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, са посочени обстоятелствата, които изключват обществената опасност на деянието и респективно сочат, кога едно деяние е с явно незначителна обществена опасност. Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.192а, ал.1 от НК. Престъплението за което подсъдимият е подведен под наказателна отговорност се намира в раздел престъпления по против младежта, и е свързано с обществените отношения, гарантиращи правата и защитата на малолетните и непълнолетни лица. Настоящата инстанция намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на малозначителност или явна незначителност, особено като се има предвид характерът на този вид престъпление, и невъзможността едно непълнолетно лице да се защити само. За да е налице "малозначителност или явна незначителност", то следва извършеното престъпление с оглед на малозначителността или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното престъпление в сравнение с обикновенните случаи. Чистото съдебно минало и липсата на причинени имуществени вреди са основания за приложението на чл.55 от НК.

Обстоятелството, че св. С. не е сключила трудов договор не означава, че не е била приета на работа от подс. М., и само по себе си това обстоятелство не води до отпадане на наказателната отговорност на последния. В случая е осъществен състава и на нарушение визирано в КТ, но  то не е предмет на настоящето дело. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че в Инспекцията по Труда гр. Ловеч не е постъпвало искане за даване на разрешение за непълнолетната С.С.С. ***, и че в ТД на НАП гр. Ловеч липсва регистриран трудов договор за лицето С.С.С., което води до извода, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението за което е предаден на съд.

Фактическата обстановка приета за установена, се изяснява от писмените доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели, от приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК показания на св. С. Събева, от проибщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.1 от НПК показания на св. М.,  от заключението на в.л. д-р Драмбозов по изготвената в хода на съдебното производство експертиза, от проведената очна ставка между св. Б. и Ненчев.

Причина за извършване на престъплението е несъобразяването на подсъдимия със правилата за наемане на непълнолетни лица.

При определяне на вида и размера на наказанието настоящата инстанция взе предвид обществена опасност на деянието, характеристични данни за подсъдимия, процесуалното му поведение, начина на извършване на деянието, чистото съдебно минало.  Съдът съобразявайки и останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието, определи на подс. М. наказание за престъплението по чл.192а, ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.б от НК, ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки:

На осн. чл.42а, ал.2, т.1 от НК - Задължителна регистрация по настоящ адрес гр. Ловеч, ж.к. „Здравец”, бл.203, вх. „А”, ет.7, ап.18 за срок от  6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, като подс. М. се явява  и подписва пред пробационен служител   или определено от него длъжностно лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО.

На осн. чл.42а, ал.2, т.2 от НК - Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от  6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.

Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на деецът и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.           

При този изход на процеса съдът осъди подс. М. да заплати на ЛРС и направените по делото разноски в размер на 70.00 лева за експертиза.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: