ПРИСЪДА
№ 260008
гр.Поморие,
23.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд –
Поморие, наказателна колегия, в открито заседание през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ : Димитър Димитров
при участието на секретаря Димитрина
Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия НДЧХ N 124 по описа за
2020 г. и на основание чл.300 и сл. НПК
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Т.С.К., роден на *** ***, българин, български
гражданин, неосъждан, с адрес гр.Поморие, ул. „, ЕГН **********, ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, ЧЕ на 29.06.2020 г. в гр.Поморие, ул. „, причинил на А.И.Т.,
ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в оток на дясната половина на челюстта, довел о болка и
страдание
без разстройство на здравето, поради
което и на основание чл.304 НПК, го ОПРАВДАВА
по повдигнатото му обвинение за извършеното престъпление по чл.130, ал.2 НК.
ОТХВЪРЛЯ иска на
тъжителя А.И.Т., ЕГН **********, против подсъдимия Т.С.К., ЕГН **********, за
осъждане на подсъдимия да заплати на тъжителя сумата 1 000 лв. ( хиляда лева),
представляваща неимуществени вреди,
причинени на гражданския ищец от престъплението по чл.130, ал.2, НК, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 29.06.2020 г., до
окончателното й изплащане, както и разноските по делото.
ОСЪЖДА А.И.Т., ЕГН **********, да заплати на Т.С.К., ЕГН **********,
сума в размер 600 лв. (шестстотин лева), представляваща разноски по делото, на
основание чл.190, ал.1 НПК.
ОСЪЖДА А.И.Т., ЕГН **********, да заплати по сметката на РС – Поморие за държавни такси
сума в размер 50 лв.( двеста лева), представляваща държавна върху отхвърления
граждански иск, както и сума в размер на 5 лв.( пет лева), представляваща
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за тази сума, на
основание чл.190, ал.2 НПК.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
– Бургас в 15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ
на присъда № 260008/23.10.2020 г.
по НЧХД № 124/2020 г. по описа на РС – Поморие
Производството по делото е образувано по тъжба от А.И.Т. ***, със съдебен
адреса*** – адв.В.А., против Т.С.К. ***.
Повдигнатото с тъжбата обвинение е за това, че на 29.06.2020 г. в
гр.Поморие, ул., подсъдимият причинил на тъжителя лека телесна повреда,
изразяваща се в оток на дясната половина на челюстта, довел до болка и
страдание
без разстройство на здравето.
От съда се иска да приеме за установено наличието на престъпление по
чл.130, ал.2 НК, да наложи на подсъдимия наказание за извършеното деяние, както
и да го осъди да заплати на тъжителя обезщетение в размер 1 000 лв., за
нанесените на пострадалата с престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху претендираната сума от датата на увреждането – 29.06.2020
г., до окончателното ѝ заплащане, както и разноските по делото.
С разпореждане на съдия-докладчик от 09.07.2020 г. е даден ход на тъжбата,
приет е за разглеждане предявения от тъжителя граждански иск и същият е
конституиран в качеството на граждански ищец в производството.
Подсъдимият, чрез пълномощник – адвокат, е депозирал пред съда отговор на тъжбата,
с който оспорва изложените в последната фактически обстоятелства и твърди, че
не е осъществил деянието, предмет на обвинението.
В съдебно заседание тъжителят и неговият редовно упълномощен повереник –
адв.В.А., поддържат тъжбата.
Подсъдимият и редовно упълномощените от него защитници – адв.Н.В. и адв.М.А.,
поддържат застъпеното с отговора становище за неоснователност на тъжбата.
След като изслуша страните и се запозна с материалите по делото, съдът
прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при което прие от
фактическа страна следното.
На процесната дата – 29.06.2020 г., вечерта, в близост до дома си в
гр.Поморие, подсъдимият Т.С.К. употребил алкохол – бира, което обстоятелство се
установява безспорно от показанията на свидетелката и негова съпруга Гинка
Неделчева Кръстева, както и от собствените му обяснения, след което тръгнал да
се прибира, управлявайки велосипед.
При движението се по ул.“ подсъдимият достигнал до паркиран пред дом №, лек
автомобил „Ауди А3“, с рег., ползван от тъжителя А.И.Т..
При опит да премине с велосипеда си между автомобила, ползван от тъжителя и
тротоара, поради въздействието от изпития алкохол, установено и от показанията
на св.С.С.С., малкото разстояние между автомобила и тротоара, на който също бил
паркиран автомобил и неравности на пътното платно (наклон между пътното платно
и тротоара), подсъдимият загубил равновесие и заедно с велосипеда паднал върху
автомобила, причинявайки по непредпазливост повреди по горепосоченото превозно
средство, изразяващи се в счупване на предно дясно огледало на автомобила и
одрасквания по предна дясна врата на същия, които повреди безспорно се
установяват от показанията на св.Я.С.Я. и св.С С.С..
Случилото се било възприето от тъжителя, намиращ се по същото време в
близост до автомобила и същото накарало Т. да потърси обяснения от подсъдимия
за станалото, при което между двамата възникнал скандал, вследствие на който и
в състояние на силно раздразнение от противозаконните действия на подсъдимия,
по същество съставляващи деяние по чл.216, ал.6, вр.с ал.1 НК, тъжителят
нанесъл на подсъдимия множество удари с юмруци в областта на лицето и главата,
с които му причинил отоци и кръвонасядания по лицето, кръвоизливи на дясното
око и разкъсна рана на брадичката в ляво, които телесни увреждания са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и които увреждания
безспорно се установяват от приложеното по делото съдебно-медицинско
удостоверение № 132/30.06.2020 г., издадено от д-р Г. М., началник отделение по
съдебна медицина при „УМБАЛ – Бургас“ АД, извършила личен преглед на подсъдимия
на датата на съставяне на удостоверението.
След нанасянето на ударите от тъжителя на подсъдимия двамата се сборичкали,
при което сборичкване тъжителят получил оток в областта на дясната половина на
челюстта, което телесно увреждане е възможно да е получено от действието на
твърди и тъпи предмети с ограничена повърхност и което безспорно се установява
от приложеното по делото съдебно-медицинско удостоверение № 139/30.06.2020 г.,
издадено от д-р Г. М., началник отделение по съдебна медицина при „УМБАЛ –
Бургас“ АД, извършила личен преглед на тъжителя на датата на съставяне на
удостоверението.
Възникналият скандал бил възприет от св. Я. и св.С., които разтървали
подсъдимия и тъжителя и така сложили край на инцидента, след приключване на
който подсъдимият се обърнал за съдействие към органите на реда, подавайки
сигнал в РУ – Поморие, при ОДМВР – Бургас, а след него сигнал за случилото се
подал и тъжителя, видно от приложената по делото докладна записка рег. №
ЗМ-198/30.06.2020 г., изготвена от полицейски инспектор в РУ – Поморие.
Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от горепосочените
от съда доказателства, установени от гласните и писмени доказателствени
средства – обясненията на подсъдимия, СМУ, показанията на св. Я., св.С. и св.К.,
както и тези на св.Л.Д., която сочи, че е възприела инцидента между страните,
посетила е мястото, видяла е кръв по ризата на подсъдимия, който й казал, че
подсъдимият го е ударил.
За установяване на горепосочената фактическа обстановка съдът не кредитира
показанията на св.О.М.Р., който сочи, че при възникналия инцидент тъжителят
дърпал подсъдимия за фланелката, последният се обърнал и ударил с ръка
тъжителя, след което двамата паднали на земята, по следните съображения.
На първо място по делото не са събраха каквито и да е доказателства, този свидетел да е присъствал на мястото на
възникване на процесния инцидент и да е възприел последния. Присъствието на
този свидетел не е възприето нито от участниците в инцидента, нито от
свидетелите по делото, нито той самият е оповестил по какъвто и да е начин присъствието
си, не е взел каквото и да е отношение по случая и не е сигнализирал
своевременно органите на реда, като посочената абсолютна пасивност на свидетеля
по време на инцидента контрастира необяснимо с изявената му активност, проявена
на следващия ден, изразила се в даване на показания по негова инициатива по
образувано във връзка със случая досъдебно производство.
На второ място този свидетел утвърждава по делото единствено противозаконни
действия на подсъдимия, изразяващи се в нанесен удар на тъжителя, като отрича
да е възприел такива, извършени от тъжителя, изразяващи се в нанасяне на удари
на подсъдимия, каквито действия безспорно се установиха по делото от
установените от СМУ увреждания на подсъдимия и от показанията на св.Д., установила
последици от същите, а именно наличието на кръв по облеклото на подсъдимия.
Предвид посоченото съдът намира показанията на свидетеля за изолирани,
нелогични и противоречащи на останалия събран по делото доказателствен материал, ето защо съдът прие, че
същите не следва да бъдат кредитирани за установяване на фактическата
обстановка по делото.
Въз основа на установените факти и закона съдът прие следните правни
изводи.
От доказателствената съвкупност по делото не се установяват
по безспорен и категоричен начин посочените в тъжбата фактически обстоятелства,
а именно, че на 29.06.2020 г. в гр.Поморие, ул. ., подсъдимият е
нанесъл на тъжителя удар с ръка, с който му причинил оток на дясната половина
на челюстта.
Телесното увреждане на подсъдимия несъмнено се установява от горепосоченото
СМУ № 139/30.06.2020 г., но от същото не могат да се
правят изводи за авторството на деянието, а такива относно вида, начина и
механизма на получаване на увреждането.
Безспорно увреждането е
възможно да е получено от действието на твърди и тъпи предмети с ограничена
повърхност, каквито са и юмруците на човек, но последните не са единствените
такива предмети. При приетата от съда конкретна фактическа обстановка,
включваща сборичкване между тъжителя и подсъдимия на земята, в близост до
падналия на същата велосипед на подсъдимия, увреждането на подсъдимия би могло
да е получено и от твърди тъпи предмети с ограничена повърхност от земната
такава, а и от такива по велосипеда. Доказателства относно авторството на
деянието се съдържат единствено в показанията на св.Русев, които съдът не
кредитира по горепосочените съображения. Такива, под формата на извънсъдебно
признание, не се съдържат и в даденото от подсъдимия сведение, във връзка с
подадения от него сигнал, в което подсъдимият сочи относно собствените си
действия при инцидента следното: „И съответно
и аз реагирах на ударите с цел лична самозащита“, като заявеното от
подсъдимия не установява категорично нанесен от него удар на тъжителя и намира
логично обяснения в последвалото ударите на тъжителя сборичкване между двамата.
Предвид гореизложеното съдът прие, че липсва несъмнена
установеност на основен елемент от състава на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, а именно не се установява
изпълнителното деяние – подсъдимият чрез действие да е осъществил
противоправния резултат, а именно телесната повреда на тъжителя, ето
защо и тъй като съгласно чл.303, ал.1 НПК, присъдата
не може да почива на предположения,
съдът призна подсъдимия за невинен
за причиняването на лека телесна повреда на тъжителя,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по
повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Тъй като не
се установи противоправно поведение от страна на подсъдимия, поради което
същият беше оправдан, то същият не е и
деликтно отговорен спрямо тъжителя, ето защо
предявеният от последния граждански иск, ведно с
акцесорната претенция за лихва, беше отхвърлен от съда като неоснователен и недоказан.
С оглед оправдаването на подсъдимия К. по обвинението, на основание чл.190,
ал.1 НПК, в тежест на тъжителя Т. бяха възложени разноските на подсъдимия по
делото в размер 600 лв., както и в негова тежест беше възложена държавната
такса за отхвърления граждански иск в размер 50 лв., а така също и таксата за
служебно издаване на изпълнителен лист в размер 5 лв.
С оглед оправдаването на подсъдимия по обвинението разноските на тъжителя
следва да останат за негова сметка, поради което съдът не му присъди такива.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :