№ 71
гр. Сливен, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20222230200794 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от Т. И. Р. с ЕГН ********** от с. М.,
обл. Ш., чрез процесуален представител, против НП № BG01022022/2000/P8-14/31.05.2022
год. от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1800,00 лева на основание чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Моли издаденото наказателно постановление
да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено
и претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който оспорва жалбата, моли издаденото НП да бъде потвърдено
и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 01.02.2022 год. бил съставен АУАН № BG01022022/2000/P8-14 против
жалбоподателя за това, че на 01.02.2022 год. в 10:04:49 часа, в направление излизане от
територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт
Дуранкулак пристигнало ППС с рег. Номер *****, вид: ВЛЕКАЧ, марка СКАНИЯ Р 420 ЛА,
1
модел СКАНИЯ Р 420 ЛА, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав
над 3,5 тона /над 12 т./ оси 5, и след извършена проверка се установило, че попада в
категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата (ЗП), тъй като на 17.01.2022 год., в 19:20:21 часа на Петолъчката
Зимница път № I-7, отсечка 233+304, засечено с контролно устройство с идентификатор №
10361 (АПИ). В акта било посочено, че за нарушението бил генериран доказателствен запис
в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДВП с номер на нарушението
D694AC64CA8C2DDEE053021F160A31DE, както и че съгласно чл. 10б, ал. ал. 1-3 от ЗП,
тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и
броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или
пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно средство по
платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол
таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси и заплащането й
дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки. В акта било отразено, че съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 във връзка с
чл. 10б, ал. 4 от ЗП, ППС с обща технически допустима максимална над 3,5 тона следва да
заплати размер на дължимата за плащане тол такса, която се определя въз основа на реално
получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10,
ал. 7 от ЗП, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут; както и че в наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП се определят и начините за
изчисляване и заплащане на дължимите тол такси. В акта било посочено, че в подкрепа на
изложените обстоятелства били събрани следните доказателства: Доклад съгласно чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП, заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляващи доказателства за
отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от
системата. В акта било посочено, че във връзка с гореизложеното било установено, че на
17.01.2022 год., в 19:20:21 Часа /час по EEST (Eastern European Summer Time) UTC+2// +3
17:20:21 17.01.2022 на Петолъчката Зимница път № I-7, отсечка 233+304, засечен с
терминално устройство 10361, като проверката за заплатена такса се установила чрез
справка в електронната система за събиране на пътни такси, на 01.02.2022 год., в
направление излизане от територията на Република България, ГКПП Дуранкулак,
жалбоподателят като управлявал пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП. Актът бил връчен на 01.02.2022 год. (л. 14 – 15 от делото).
Въз основа на съставения АУАН било издадено Наказателно постановление №
BG01022022/2000/P8-14/31.05.2022 год. от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в
2
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1800,00 лева
на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. НП било
връчено на 23.06.2022 год. с обратна разписка (л. 27 – 30 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от категорията
на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се спира на това дали е
доказано извършването на описаното в АУАН и НП нарушение от жалбоподателя или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са
били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна
норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на
чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. В
конкретния случай и в акта, и в НП е посочено, че нарушението се изразява в това, че
жалбоподателят е управлявал пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, което е квалифицирано, като нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване
на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва
с глоба в размер 1800,00 лева. В разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП законодателят е
предвидил по този текст да се ангажира административнонаказателната отговорност на
водач, който не е изпълнил задължението си за установяване на изминатото разстояние или
водач, който не е изпълнил задължението си да закупи маршрутна карта, т.е. предвидени са
две различни хипотези, като нито в акта, нито в НП е конкретизирано в коя от тях попада
деянието на жалбоподателя. Ето защо съдът намира, че при така дадената квалификация на
нарушението в акта и в НП е налице противоречие с описаното нарушение, тъй като в чл.
179, ал. 3а от ЗДвП не е предвидено ангажиране на административнонаказателната
отговорност на водач за това, че не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
3
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство, както и че ако в свидетелството
за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Следователно
собственикът на пътното превозно средство е задължен да изпълни задължения свързани с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата.
За пълнота следва да се отбележи, че посочената в акта и в НП като нарушена
разпоредба - чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е административнонаказателната разпоредба въз основа
на която се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя, т.е.
липсва посочване на законната разпоредба – материалноправната норма, което е нарушена.
В конкретния случай това би била разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, но такава
квалификация липсва както в акта, така и в НП, т.е. липсват задължителни реквизити
съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което от своя страна
отново води до неяснота за какво нарушение е наказан жалбоподателят (в този смисъл
Решение № 18/31.01.2023 год. по КАНД № 4/2023 год. по описа на АдмС – Кюстендил,
Решение № 1433/02.12.2022 год. по КАНД № 1554/2022 год. по описа на АдмС – Бургас).
Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на защита на
привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва
и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за
да може да организира защитата си в пълен обем. Административнонаказващият орган е
следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5
и 6 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално
основание, без да се разглежда спорът по същество.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и
същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на
чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по -
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В
чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва
да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по - нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр.
88/04.11.2022 год.) е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкцията
и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е предвидено, че за
4
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1 000,00
до 10 000,00 лева възнаграждението е в размер на 400,00 лева + 10 % за горницата над 1
000,00 лева, което в настоящия случай, тъй като се обжалва наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1800,00 лева, то минималния размер на адвокатското
възнаграждение е 480,00 лева. Видно от материалите по делото на л. 81 е приложен Договор
за правна защита и съдействие, в който е отразено договорено и заплатено възнаграждение в
размер на 450,00 лева. Процесуалният представител на въззиваемата страна не е направил
възражение срещу размера на разноските. Ето защо съдът следва да присъди разноските в
размер на 450,00 лева, съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG01022022/2000/P8-14/31.05.2022 год.
от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“ – София, с което на Т. И. Р. с ЕГН ********** от с. М., обл. Ш., е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1800,00 лева на основание чл.
179, ал. 3а от ЗДвП, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати в полза на Т. И.
Р. с ЕГН ********** от с. М., обл. Ш. разноски в размер на 450,00 (четиристотин и
петдесет) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5