Р Е Ш Е Н И Е
№ 150
Гр. Разград, 03 ноември 2021година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН
ЯКИМОВ разгледа докладваното от съдия
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело № 165 по описа за 2021г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба против Решение №203/09.07.2021г., постановено
по АНД №269/2021г. по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 38-0001953/05.11.2020г. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) – Русе, с което на основание чл.
96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) на „Рики А
Тур“ ЕООД, гр.Разград е наложена имуществена санкция от 3000 лева за извършено нарушение на чл. 7а, ал. 2,
предл. 3 от същия закон.
Недоволно от решението е останало наказаното дружество. В жалбата си сочи, че
то е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и норми и в
противоречие с материалния закон, поради което моли съда да го отмени, ведно с
произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба е депозирал писмено становище, в което заявява,
че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на
районния съд.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави
в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е
основателна по следните фактически и правни изводи:
Събраните в хода на производството доказателства сочат, че на 15.10.2020г. служители на РД "АА" Русе извършили комплексна проверка на "Рики А
Тур“ ЕООД, притежаващо Лиценз № 0061 за международен превоз на пътници, валиден
до 31.12.2026г. При нея констатирали, че на 20.08.2020г. превозвачът е допуснал да се
извърши совалков автобусен превоз на пътници по маршрут гр.Созопол, Република
България- гр.Киев, Украйна, от водача М. С. (без посочено гражданство) с ЛНЧ **********, който не отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла
на наредбата по чл. 152, ал. 1 , т. 2 от ЗДвП- водачът не притежавал
Удостоверение за психологическа годност. Това обстоятелство е установено след
справка в регистъра на психологическите изследвания на водачите. При тези данни
е прието, че е извършено нарушение на задължението по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от
ЗАвтПр и срещу дружеството е съставен АУАН рег. № 279110/15.10.2020г.
Съставеният АУАН е надлежно връчен на уличеното лице и подписан от неговия
представител с възражение, че водачът притежава „удостоверение за психо,
издадено от Р. Украйна“. По правилата на
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН наказващият орган е бил длъжен да се произнесе по
направеното възражение и да извърши разследване на твърдените обстоятелства.
Той не е изпълнил това задължение. Въз основа на съставения АУАН, при идентично
фактическо описание и правна квалификация на вмененото нарушение с процесното
НП на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтПр на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв.
С решението си Разградският районен съд е потвърдил НП, като в мотивите си
е приел, че то е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.
Изложените от него съображения не се споделят от настоящата инстанция.
В хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и норми.
Както в АУАН, така и в НП вмененото административно нарушение не е описано
достатъчно ясно, пълно и еднозначно. Според посочената разпоредба на чл. 7а,
ал. 2, предл. 3 от ЗАвтПр лицензираните
превозвачи, осъществяват обществен превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2
от Закона за движението по пътищата. В
АУАН и НП е посочено, че водачът „не
отговаря на изискванията за психологическа годност - не притежава Удостоверение
за психологическа годност“. Към делото са приложени документи
(Психологическо заключение и Медицински доклад), издадени на 20.11.2019г. от съответните
компетентни органи на Република Полша (държава-членка на Европейския съюз) въз
основа на техния Закон за автомобилен превоз, които са със срок на действие до
20.11.2024г. Те сочат, че в резултата на проведена психологическа експертиза и
медицински преглед е установено, че за водача М. С. няма психологически и здравни противопоказания и той е в състояние да
изпълнява работата на шофьор. При тези данни не става ясно дали транспортното
предприятие е санкционирано за това, че е допуснало да се извърши обществен
превоз от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност и изобщо
не притежава удостоверение за това или за това, че е допуснало да се извърши
обществен превоз от водач, който притежава необходимите психологически качества
и документ, удостоверяващ това, който обаче не е валиден на територията на
Република България и защо.
Следователно описанието на вмененото административно нарушение се явява неясно
и непълно, тъй като не са посочени всички съставомерни факти, които определят
поведението на наказаното дружество като противоправно в конкретния случай.
Наред с това съдът намира, че наказващият орган не е посочил достатъчно
ясно и коректно законовите разпоредби,
които са нарушени. Посочената от него разпоредба чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтПр
задължава лицензираните превозвачи да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Тази норма е бланкетна и
препраща към подзаконовите нормативни актове (наредбите), приети на основание
чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от ЗАвтПр и чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Както в
АУАН, така и в НП буквално е преписан текстът на правната норма („водачът не
отговаря на изискванията да психологическа годност по смисъла на Наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП), като административните органи дори не са
посочили наименованието на относимата наредба. Приложената санкционната норма
на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтПр също препраща към закона и подзаконовите
актове. Според нея превозвач, който допусне водач, който не отговаря на някое
от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000 лв.
Съгласно императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН в на НП
следва да се посочат и законните разпоредби, които са нарушени. Когато те са бланкетни, е необходимо в НП да се
посочат и съответните правни норми от
същия или друг нормативен акт, които уреждат нарушеното позитивно правило за
поведение. В случая това изискване не е изпълнено.
В мотивите към Тълкувателно решение №8/16.09.2021г., постановено по т. д. №1/2020г.
Върховният административен съд изрично се позовава на практиката на ЕСПЧ,
съгласно която Конвенцията изисква обвиненият да бъде информиран подробно не
само за действията, за които се твърди, че е извършил, т. е. за фактите, на
които се основават обвиненията, но и за правната квалификация, която им се дава.
Според утвърдената практика на ЕСПЧ за правото на защита и справедлив съдебен
процес информирането на обвиненото лице за правната квалификация на деянията е също
толкова важно, колкото и информирането за фактическата обстановка на
обвинението.
По принцип съдебният контрол е контрол за законосъобразност на атакуваното
НП и при него е недопустимо да се отстраняват допуснатите нарушения и да се
излагат доводи, с които се тълкува,
допълва или поправя волята на наказващия орган. Ето защо липсва
възможност едва с решението си съдът да
предявява на наказаното лице факти и обстоятелства, надхвърлящи или излизащи
извън предмета на "административното обвинение", по които то не се е
защитавало до момента, както и да посочва коректно съответните разпоредби,
които са нарушени.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че НП е
незаконосъобразно, като издадено при съществено процесуално нарушение, което е
ограничило правото на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и в пълен обем
и достатъчно ефективно да организира своята защита. Приемайки противното
Разградски районен съд е постановил неправилно решение, което следва да се
отмени.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски в размер на
650 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно предявени
и доказани по размер, който е съответен на фактическата и правна сложност на
спора.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №203/09.07.2021г., постановено по АНД №269/2021г. по описа на
Районен съд – Разград и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 38-0001953/05.11.2020г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на основание
чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози на „Рики А Тур“
ЕООД, гр. Разград е наложена имуществена
санкция от 3000 лева за извършено
нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от същия закон.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе да заплати на „Рики
А Тур“ ЕООД, гр. Разград сумата от 650
(шестстотин и петдесет) лева - дължими деловодни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/