РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 11.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и четвърти
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5135 по описа на съда за 2018 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД в
качеството си на правоприемник на „Водоснабдяване и канализация – в ликвидация“
ЕООД чрез пълномощника си адвокат С. твърди, че ответницата Н.В.П. е ползвател
на ВиК услуги, предоставяни от ищцовото дружество, и е титуляр на партида с
абонаментен № ********* на адрес: с. М. К., общ. П., ул. „С.“ № ….. За
предоставените й ВиК услуги през периода от 22.10.2014 г. до 18.06.2018 г. от
ищцовото дружество са издадени месечни фактури за главница в общ размер на 3
159,72 лв. и мораторна лихва за периода от 30.11.2014 г. до 31.08.2018 г. в
размер на 236,93 лв., но ответницата не ги е заплатила.
За дължимите суми ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4177/2018 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик.
Тъй като против заповедта за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, предявява на иск за установяване на вземанията за
главница и лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземанията и за присъждане на разноските по делото, включително тези в
заповедното производство.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответницата Н.В.П. намира исковете за неоснователни. Счита, че ищецът следва да
представи доказателства за количеството отчетена вода и стойността му за всеки
от месеците през процесния период, тъй като тези обстоятелства не се
установяват от представената справка за задължения на абонат. Оспорва част от подписите
в отчетната книга. Твърди, че за
процесния период е заплатила сума в общ размер на 597,36 лв., за което
представя 15 бр. разписки. Твърди, че ищецът е нарушил редица свои задължения
съгласно общите условия, одобрени през 2006 г. и 2014 г., а именно: инкасаторът
не е уведомявал предварително абоната за датата на отчитане на водомера;
отчитането е извършвано в отсъствие на абоната; при отсъствие на абоната е
следвало отчетът да се подпише от друго лице, присъствало на отчитането. Моли
за отхвърляне на исковете.
Съдът като взе предвид доводите на
страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за
установено следното:
Между
страните не е спорно, че ответницата е едноличен собственик на водоснабден
имот, находящ се в с. М. К., общ. П., ул. „С.“ № …. За доставката на
водоснабдителни и канализационни услуги до имота на ответницата между страните
е сключен договор № ********* от 12.08.1998 г. За отчитане на показанията на
водомера е водена отчетна книга, представена като доказателство по делото. За
исковия период от 22.10.2014 г. до 18.06.2018 г. показанията на водомера са
отчитани ежемесечно. Отчетените показания на водомера на 22.10.2014 г. са 3376
кум.м. вода, а на 18.06.2018 г. – 6 304 куб.м. вода. На част от отчетените
показания има положен подпис за клиент, а на останалата част – не.
На
19.09.2017 г. е съставен констативен протокол № 132, според който при
извършване на редовен отчет на абоната е установена разлика на водомер № 21569
и пломба № 1648967 за периода от 18.08.2017 г. до 19.09.2017 г. в размер на 459
куб.м. Има теч от тръба – спукана. Абонатът е запознат. Той е признал за теча.
Протоколът е подписан от служителят на водоснабдителното дружество Г. Л. и от ответницата
Н.П..
Установява се от заключението на вещото лице Ц. по съдебно-икономическата експертиза, че
за периода от 22.10.2014 г. до 18.06.2018 г. размерът на непогасените
задължения на Н.П., абонатен № ********* по издадени фактури за доставена вода
са в общ размер на 3 159,72 лв. Количеството изразходвана вода по
карнетите на абоната (общо за периода в размер на 3 002 куб.м.) съвпада с
количеството изразходвана вода, отразено във фактурите. Съгласно констативен
протокол № 132 от 19.09.2017 г. при извършена проверка на абоната е установено,
че разликата в показанията на водомера за периода от 18.08.2017 г. до
19.09.2017 г. е в размер на 459 куб.м. Установено е, че има теч на тръба –
спукана. Абонатът сам си признал за теча. Цената на количеството потребена вода
в издадените фактури е изчислена съгласно утвърдените цени от ДКЕВР за
съответните периоди – до 31.10.2016 г. в размер на 0,85 лв. на куб.м. без ДДС,
а считано от 01.11.2016 г. в размер на 0,89 лв. на куб.м. без ДДС. Размерът на
законната лихва върху неплатените главници за периода от 22.10.2014 г. до
31.08.2018 г. е 433,35 лв. Представените от ответницата разписки за платени
задължения за консумирана вода чрез „Изипей“ АД са в общ размер на 511,39 лв. и
касаят други фактури, които не са предмет на иска.
Установява се от показанията на свидетелката
Г. Н. Л., намираща се в служебни отношения с ищцовото дружество, че работи като
„отчетник измервателни уреди“ при ищеца, а от месец април 2015 г. извършва
отчитането на показанията на водомера в имота на ответницата. Докато майката на
ответницата била жива, свидетелката отчитала водомера в нейно присъствие. През
месец септември 2017 г. при отчитане на водомера свидетелката установила теч,
тъй като водомерът въртял без да е пусната чешмата. Обадила се на ответницата,
тъй като било отчетено голямо количество вода. Съставила констативен протокол,
който ответницата подписала. Установило се, че преди теча имало загнила тръба,
с която ответницата била запозната. Течът продължил до месец февруари 2018 г.,
когато бил отстранен. През месец октомври 2018 г. свидетелката за последно
отчела водомера на ответницата в нейно присъствие. Никога при отчитането на
водомера ответницата не била правила възражения. Когато в обекта нямало човек,
се начислявал служебен разход на база на последния редовно отчетен период. За
това не се уведомявал клиентът. Свидетелката заявява, че записите „да“,
намиращи се в колона 4 от отчетната книга, са изпълнени от нея, тъй като когато
било отчетено по-голямо количество вода, за да няма съмнение за допусната
грешка, се изписвало „да“, в смисъл, че записът е верен. През периода от месец
януари до месец март 2018 г. свидетелката отбелязала в отчетната книга (на лист
29 от делото), че сама е отчела водомера, тъй като по това време майката на
ответницата била болна и нямало кой да се подпише на отчета. През месец април и
май 2018 г. ответницата лично се подписала на отчета.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от
правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Налице са процесуалноправните предпоставки
за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда
на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК, против която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (преди
изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.) е постъпило възражение от длъжника, а исковата
молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземания за главница и
лихва за забава, дължими за предоставени на ответницата ВиК услуги, по
отношение на които ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК.
За
основателността на главния иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и
главно доказване да установи, че ответницата е потребител на ВиК услуги, а
ищецът й е предоставил ВиК услуги през исковия период, а по иска за мораторна
лихва – настъпването на срока за плащане.
Между
страните по делото няма спор, че ищецът е ВиК
оператор, който предоставя ВиК услуги при публично известни общи условия,
одобрени от КЕВР, а ответницата е потребител на ВиК услуги за
водоснабден имот, намиращ се в с. М. К., общ. П., ул. „С..“ № .., в качеството
си на негов едноличен собственик. Няма спор също така, а и се установява от
представената по делото отчетна книга, че през исковия период ищецът е
изпълнявал задължението си да доставя и отвежда вода до и от имота на
ответницата. Това обстоятелство се установява и от показанията на разпитаната
по делото свидетелка Г. Л., които макар и заинтересовани поради служебните
отношения, в които свидетелката се намира с ищеца, съдът цени, тъй като са
логични и последователни и се подкрепят от останалите писмени доказателства по
делото. Отчитането на водомера е извършвано регулярно – ежемесечно, като в
повечето случаи на отчета фигурира подпис на клиента. Според показанията на
свидетелката Л. подписите са полагани от майката на ответницата, докато е била
жива, а след това – от ответницата. Въпреки направеното от ответницата
оспорване на част от намиращите се в отчетите подписи, същата не ангажира
доказателства, за да установи неистинността им, поради което това твърдение
остана недоказано. Ето защо съдът цени отчетната книга като годно писмено
доказателство, достоверно отразяващо реалните показания на водомера в имота на
ответницата и съответното потребено количество вода. Нещо повече – на отчета от
20.10.2018 г. фигурира подпис на ответницата, неоспорен от нея, който на
практика представлява извънсъдебно признание за отразените в отчета показания
на водомера към тази дата. Обстоятелство, че на някой от отчетите липсва подпис
на абоната, не може да носи негативи на ищеца, доколкото съгласно чл. 24, ал. 1 от общите условия потребителят е длъжен
да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на ВиК
оператора за извършване на отчети на водомера на сградното водопроводно отклонение
и на индивидуалните водомери. В случая от показанията на свидетелката Л. се
установява, че посещения на адреса са извършвани ежемесечно, но не е имало
достъп до обекта, за да бъдат отчетени показанията на водомера, поради което е
начислявано служебно количество вода на база показанията на водомера през последния
редовно отчетен месец. По делото е установено посредством констативен протокол,
носещ подписа на ответницата, който не е оспорен от нея, а също и посредством
показанията на свидетелката Л., на какво се дължи голямото количество потребена
вода през периода от месец септември 2017 г. до месец февруари 2018 г. общо в
размер на 1 858 куб.м. вода, а именно на теч от спукана тръба, който бил
отстранен през месец февруари 2018 г. Неоснователни
са възраженията на ответницата за допуснати нарушения при отчитането – че инкасаторът
не е уведомявал предварително абоната за датата на отчитане на водомера, че отчитането
е извършвано в отсъствие на абоната и че при отсъствие на абоната е следвало
отчетът да се подпише от друго лице, присъствало на отчитането, доколкото редът за извършване на отчитането е регламентиран
в публично известни общи условия, приети от ищцовото дружество, с които
ответницата като потребител на ВиК услуги би следвало да е запозната.
Доколкото
по делото се установи, че през процесния период ответницата е имала качеството
на потребител на ВиК услуги и такива са доставяни до имота й, съдът приема, че за
нея е възникнало задължението да заплати на ищеца потребените услуги. Размерът на дължимите суми за потребената вода се
установява от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по
съдебно-икономическата експертиза, което съдът цени като компетентно, обективно
и обосновано. Съгласно експертното заключение представените с отговора
на исковата молба разписки за платени в полза на ищеца суми за потребена вода
не се отнасят за исковия период, а касая други фактури, които не са част от
предмета на делото.
По изложените съображения съдът намира,
че исковете следва да бъдат уважени изцяло, като главницата бъде присъдена
ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 17.10.2018 г., до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото ответницата следва да заплати на ищеца
сторените в исковото и заповедното производство разноски в пълен размер.
По
изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Н.В.П., ЕГН ********** ***
дължи на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. П., ул. „В. .“ № …, представлявано от управителя А.
И. У., сумата от 3 159,72 лв. – главница по неплатени месечни фактури за
доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода от 22.10.2014
г. до 18.06.2018 г., и сумата от 236,93 лв. – лихва за забава за периода от 30.11.2014
г. до 31.08.2018 г., ведно със законната лихва от деня на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК – 17.10.2018
г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4177/2018 г.
по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Н.В.П., ЕГН ********** *** да заплати на
„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „В. …“ № .., представлявано от управителя А. И. У.,
разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 108,46 лв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 564 лв. и депозит на вещо лице в размер
на 200 лв., както и разноски в заповедното производство за държавна такса в
размер на 67,93 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: