Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.06.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 14186 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.К.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу З. „Л.И.” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, с която е
предявен иск за заплащане на сумата от 6820 лева, заявена като частична
претенция от цялата в размер на 7500 лева, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
нанесени увреждания на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с
рег.№ *****, в резултат на ПТП, настъпило на 27.04.2016г. по път № 902, трети
клас, виновно причинено от водач на лек автомобил марка „Пежо”, модел „206“ с
рег.№ *****, застрахован по договор за „Гражданска отговорност” в З. „Л.И.” АД,
със застрахователна полица № BG/22/11**********, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на
27.04.2016г. около 14.00 часа по път № 902, трети клас, ищцата управлявала лек
автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег.№ *****, собственост на
ищцата и съпруга й, в посока гр. Варна към отбивка за бар „Наздраве“ със
съобразена с ограниченията скорост – около 72 км/ч. При липса на насрещно
движещи се автомобили предприела изпреварване от лявата страна на движещия се
пред нея лек автомобил марка „Пежо”, модел „206“ с рег.№ *****, който без
съобразяване с изискванията на чл.28, ал.1, т.1 от ЗДвП предприел завиване
наляво. . Ищцата отклонила линията на движение на управлявания от нея лек
автомобил вляво, при което същият излязъл извън пътното платно и се блъснал
челно в крайпътно дърво. Към датата на ПТП автомобилът, който причинил
увреждането бил застрахован по договор за „Гражданска отговорност” в З. „Л.И.”
АД, със застрахователна полица № BG/22/11**********. Ответното дружество било уведомено за
претенцията на ищцата за обезщетение с покана за доброволно изпълнение от
26.04.2017г. и повторна такава от 04.10.2017г. След повторната покана ищцата
получила отказ от изплащане на обезщетение. Автомобилът на ищцата бил напълно
негоден за отремонтиране и използване по предназначение. Пазарната му стойност
към датата на ПТП била в размер на 7500 лева. По случая било образувано
досъдебно производство № 287/2016, което било прекратено поради констатирана
неспособност водача А.М.Д.на автомобила да носи наказателна отговорност поради
разстройство на съзнанието. В частта за материалните щети имало и влязло в сила
решение по гр.д. № 16825/2017г. по описа на ВРС.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е
депозирал писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
С писмено становище, депозирано преди съдебно заседание
процесуалният представител на ответника заявява, че оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Служебно известно на съда е, че с влязло в сила
решение № 4974/04.12.2018г. по гр.д. № 16825/2017г. по описа на ВРС З. „Л.И.“
АД е осъдено да заплати на С.К.П., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 680.00 лева –
част от претенция, цялата в размер на 7500.00 лева, представляваща за
обезщетение за имуществени вреди - нанесети щети по л. а. „Сузуки“, модел
„Гранд Витара“, ДК № *****, настъпили в резултат ПТП от 27.04.2016 г., около
14:00 ч., по път № 902, трети клас, в посока гр. Варна, по вина на Антония
Миткова Иванова, ЕГН: ********** - водач на л. а. „Пежо 206“ с ДК № *****,
застрахован по договор за гражданска отговорност в З. „Л.и.“ АД, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ.
От заключението на назначената по делото съдебно автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че при процесното ПТП са настъпили
увреждания по автомобила на ищцата, като общата стойност на не необходимия е в
размер на 12874.92 лева, а средната пазарна стойност на автомобила към датата
на застрахователносто събитие – 27.4.2012г. е 8100 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ и са процесуално допустими.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищците следва да докажат наличието
на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност”, сключен между
ответника и виновния водач, противоправното действие на водача, причинените
имуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между
противоправното поведение и вредите.
Съдът намира, че правопораждащите факти на спорното
субективно материално право, а именно наличието на договор за застраховка
„гражданска отговорност”, сключен между ответника и виновния водач,
настъпването на ПТП и противоправното действие на водача, са разрешени със сила
на пресъдено нещо с влязлото в сила решение № 4974/04.12.2018г. по гр.д. №
16825/2017г. по описа на ВРС, с което е уважен заявеният като частичен иск по
чл.432 от ГПК за заплащане на сумата от 680 лева застрахователно обезщетение за
имуществени вреди от цялата претенция в размер на 7500 лева, предвид което
съдът не следва отново да се произнася по тези въпроси.
В настоящото производство следва да бъде разрешен само
спорът досежно размера на причинените на ищеца имуществени вреди.
При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение да заплати застрахователно
обезщетение. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на застрахователното събитие (чл.386, ал.2 от КЗ). Обезщетението
не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал.
2 от КЗ).
Досежно размера на причинените имуществени вреди се установи, че общата
стойност на уврежданията по автомобила е в размер на 12874.92 лева лева, а действителната стойност на увредения лек
автомобил „Фолксваген Пасат” по средни пазарни цени към датата на ПТП е 8100
лева. Посочената стойност е по-ниска от определената стойност за пълно
възстановяване на автомобила чрез резервни части. Изложеното налага извода, че
определянето на обезщетение за възстановяване на автомобила с резервни части би довело до обогатяване на
ищеца за сметка на ответника, предвид че стойността на резервните части
надхвърля стойността на целия автомобил. В този смисъл съдът намира, че на
ищеца следва да бъде изплатено от застрахователя обезщетение в размер на
стойността на автомобила към датата на настъпване на ПТП.
Доколкото вече е уважен частичен иск за имуществени вреди в размер на 680
лева, същата сума следва да бъде приспадната от дължимото застрахователно
обезщетение. В този смисъл към настоящия момент дължима се явява сума в размер
на 7420 лева.
Предявеният в настоящото производство иск е за сумата от 6820 лева, предвид
което същия се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски. Ищцата е
направилиа разноски в размер на 215,20 лева за платена държавна такса, 250 лева за депозит за вещо лице и 750 лева
за платено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на платеното възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. В
настоящия случай минималното адвокатско възнаграждение съгласно действащия към
дата на образуване на делото текст на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1 от 2004г. е в размер на 671 лева. Платената
сума от 750 лева не надвишава значително
посочения минимален размер, като
с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че не следва да бъде намалявано поради прекомерност платеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.К.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
6820 лева, заявена като частична претенция от цялата в размер на 7500 лева,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в нанесени увреждания на лек автомобил марка
„Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег.№ *****, в резултат на ПТП, настъпило на
27.04.2016г. по път № 902, трети клас, виновно причинено от водач на лек
автомобил марка „Пежо”, модел „206“ с рег.№ *****, застрахован по договор за
„Гражданска отговорност” в З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица № BG/22/11**********,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба –
04.09.2019г. до окончателното плащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати на С.К.П., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 1215,20 лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: