О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Сливен, 06.11.2019
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на шести ноември
през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря и с участието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 425 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 88, ал. 3
от АПК.
Образувано е по частна жалба на Д.Г.Б.,
чрез пълномощника и адв.С.Р. против Решение №
1040-19-21 от 10.10.2019 г. на Директора на ТП на НОИ
Сливен, с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 1023-19-40/10.09.2019
г. на жалбоподателката, като е прието, че е жалба срещу разпореждане № 91-00-788-1 от
07.05.2019г. издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването за
безработица за спиране производството по отпускане на парично обезщетение за
безработица, образувано по заявление № 191-00-788/30.04.2019 г. и е прекратено административното
производство образувано по жалба вх. № 1023-19-40/10.09.2019г..
В частната жалба са изложени
доводи, че с молбата е направено искане за възобновяване на производството по
чл. 54ж от КСО спряно с разпореждане № 91-00-788-1 от 07.05.2019 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Сливен, тъй като
от „АТА ФИНАНС" ЕООД многократно давали уверение на жалбоподателя, че са
предали на ТП на НОИ- София град всички необходими документи, а от ТП на
НОИ-гр.Сливен просто отговаряли, че чакат документи от ТП на НОИ-София град без
да уточняват какви, нито в какви срокове. Заявява, че не е обжалвала
горепосоченото разпореждане. Моли за отмяна на
решението на Директора на ТП на НОИ Сливен, претендира за направените по
делото разноски, както и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 вр. ал.1 т. 2 от Закона за адвокатурата.
Съдът е изпълнил процедурата по
чл. 232 от АПК, като е дал възможност на Директора на ТП на НОИ Сливен в
3-дневен срок от получаване на частната жалба, да представи възражение и да
посочи писмени доказателства, които да приложи към възражението си. В отговор е
представено становище изх.№ 1029-19-2864 от 01.11.2019 г. от пълномощника на
административния орган, в което се заявява, че директорът правилно е приел, че
жалбата е съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "ж" от КСО. От друга
страна директорът на ТП на НОИ - Сливен бил удовлетворил и искането в жалбата
да се уведоми оспорващата за резултатите от проверката по случая. В решението
изрично било записано, че „към настоящия момент в ТП на НОИ - Сливен не е
постъпила информация дали е приключила проверката от контролен орган в ТП на
НОИ - София град и ТД на НАП - София". Така било удовлетворено и искането
на лицето отправено с жалбата.
Съдът, след като разгледа
доводите на жалбоподателя, мотивите, изложени в оспорения административен акт и
въз основа на доказателствата, съдържащи се в административната преписка, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Упълномощеното лице за
ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Сливен е издало
разпореждане №191-00-788-1/07.05.2019 г. за спиране на производството по
отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление №
191-00- 788/30.04.2019 г. с мотив: „Във връзка с уточняване на приложимо
законодателство за периода на пребиваването на лицето в страната в която е
командировано и с цел правилна преценка на осигурителните права за получаване
на ПОБ, случаят е предаден за проверка на контролните органи на ТП на НОИ -
София град." Разпореждането е връчено лично на оспорващата на 14.05.2019
г. Между страните не се спори, че разпореждането не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
С молба вх. №
1023-19-40/10.09.2019 г. г., подадена от Д.Г.Б. до Директора на ТП на НОИ Сливен
е направено искане за разпореждане проверка по случая, като на основание чл.54ж
от КСО да бъде възобновено горепосоченото производство и да и бъде отпусната
паричното обезщетение по заявление № 191-00-788/30.04.2019 г., алтернативно да
бъде уведомена за извършваната проверка и за необходимите документи на
посочения адрес.
По молбата е постановено Решение
№ 1040-19-21 от 10.10.2019 г. на Директора на ТП на
НОИ Сливен, с което е оставена без разглеждане молба с вх. №
1023-19-40/10.09.2019 г. на жалбоподателката, като е прието, че е жалба срещу разпореждане № 91-00-788-1 от 07.05.2019
г., като просрочена, а производството пред по-горестоящия
административен орган е прекратено.
Решението е връчено на
жалбоподателката на 14.10.2019 г., жалбата е подадена на 21.10.2019 г., в срока
по чл. 88, ал. 3 от АПК, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол. Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Административното производство, в
което е постановен обжалвания акт е неправилно квалифицирано от страна на
административния орган като производство по обжалване на разпореждане №
91-00-788-1 от 07.05.2019 г. издадено от упълномощено лице за ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Сливен. Видно от съдържанието на
молбата, жалбоподателката е поискал проверка по случая и възобновяване на
производството, каквото възможност е предвидена както в специалната разпоредба
на чл. 54ж, ал. 2 от КСО, така и в общите разпоредби Глава седма, дял II
от АПК относно възобновяване на производствата по издаване на административни
актове. Съгласно чл. 54ж, ал. 2 от КСО, влязлото в сила разпореждане за
отпускане на парично обезщетение за безработица може да се измени или отмени от
органа, който го е издал, когато са представени нови документи или
доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на
паричното обезщетение за безработица или когато паричното обезщетение за
безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. В
случая е направено искане за изменение или отмяна на влязлото в сила
разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица, а не е
подадена жалба пред по – горестоящия административен
орган за неговата отмяна. Компетентен орган да се произнесе по молбата е
ръководителят на осигуряването за безработица, съгласно цитираната разпоредба.
Неправилната правна квалификация на подадената молба за възобновяване на
административното производство като жалба срещу влязъл в сила административен акт
води до материална незаконосъобразност на постановеното определение на
директора на ТП на НОИ– Сливен, което е основание за неговата отмяна. По
подадената молба компетентен орган да се произнесе е органът, който е издал
акта, а именно ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Сливен.
След като съгласно чл.54ж, ал. 2 от КСО на този орган принадлежи
правомощието да извърши преценката за наличието на обстоятелствата, визирани в
хипотезите на т.1 и т. 2 на чл. 54ж, ал. 2 от КСО, на него следва да се изпрати
административната преписка за произнасяне по молба вх. № 1023-19-40/10.09.2019
г., подадена от Д.Г.Б..
След като съгласно разпоредбата
на чл. 54ж, ал. 2 от КСО на този орган принадлежи правомощието да извърши
преценката за наличието на обстоятелствата, визирани в хипотезите на т. 1 или
т. 2 от цитираната алинея, негова ще бъде и преценката досежно
липсата на тези обстоятелства. При липса на посочените обстоятелства, органът
ще следва да постанови отказ от възобновяване на производството, т.е. отказът
ще следва отново да се постанови от органът по чл. 54ж, ал. 1 от КСО. В
конкретния случай това е ръководителят на осигуряването при безработица при ТП
на НОИ – Сливен, определен съгласно Заповед №1015-19-18/19.01.2017 г., а не
директорът на ТП на НОИ. Разпоредбите на чл. 54ж от КСО визират специално
компетентност на органа по чл. 54ж, ал. 2, който следва да се произнесе по
подаденото искане, като произнасянето по него от друг орган, вкл. този по чл.
99 от КСО, би направил актът нищожен като издаден при липса на материална
компетентност..
С оглед изхода на правния спор е
основателно искането на жалбоподателката за присъждане на разноски,
представляващи внесена д.т. от 10 лв.
Основателно е искането на
пълномощника на оспорващата за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от ЗА. Съгласно този текст от закона в случаите когато
адвокат е оказал безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2. т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по КСО, какъвто е и конкретния случай, възнаграждението е 350 лв. Тази сума следва да бъде присъдена на пълномощника на оспорващия.
Ръководен от гореизложеното и на основание
чл. 88, ал. 3 от АПК, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1040-19-21 от 10.10.2019 г. на Директора на ТП на
НОИ Сливен, с което е оставена без разглеждане молба с вх. №
1023-19-40/10.09.2019 г. на Д.Г.Б.,*** и е прекратеното производството по нея.
ИЗПРАЩА
административната преписка на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ - Сливен за произнасяне по молба вх. № 1023-19-40/10.09.2019 г. на Д.Г.Б.,***.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ гр.Сливен да заплати на Д.Г.Б., ЕГН **********,***, сумата от 10 лв. (десет лева) направени разноски.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ гр.Сливен да заплати на адв.С.И.Р.,***, офис …, сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева) адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на
обжалване или протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :