РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Габрово, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря В. Й. Венкова
като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №
20224200100146 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ
във вр. чл. 52 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на В. Н. Ц. от гр. Габрово, чрез адв. Й. Й. от
Великотърновска адвокатска колегия против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ №
7, ет. 5. Иска се да бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди, следствие на причинени вреди при настъпило пътно транспортно
произшествие в размер на 60 000,00 лв., както и имуществени вреди в размер на 120,90 лв.,
ведно с обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от датата на
уведомяване на застрахователя – 24.08.2021 г. до окончателното изплащане на
обезщетението. Претендира разноски и прави доказателствени искания.
В исковата молба се твърди, че на 05.12.2020 г., около 18,30 ч., в гр. Габрово, на
улица „**“ № ** лек автомобил с марка ** собственост на ** И., управляван от водача П. А.
П., блъска намиращия се на пешеходна пътека пешеходец – ищеца В. Ц.. След настъпване
на описаното ПТП постаралият Ц. е откаран с линейка в спешното отделение на МБАЛ „Д-р
Тота Венкова“ АД- гр. Габрово, където са проведени медицински прегледи и
рентгенография, от които е установено счупване в ходилото на левия му крак.
Пътнотранспортното произшествие е документирано с констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2020-1034-466/05.12.2020 г. на ОД на МВР- Габрово. По повод пътния
инцидент е образувано НОХД № 764/2021 г. по описа на Районен съд – Габрово,
приключило със споразумение, което е влязло в сила на 22.11.2021 г.
При така описаното ПТП, ищецът е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в
причинени телесни повреди, установени при извършения на 07.12.2020 г. медицински
преглед от съдебен лекар, за което е издадено съдебномедицинско удостоверение №
159/2020 г.: разместено счупване на първа кост на лявото ходило /в основата на палеца/,
1
охлузвания двустранно по лицето, разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на долната
устна, кръвонасядане на долния клепач на дясното око, охлузване и кръвонасядане на
десния лакът, контузия на гръдни кош вдясно с болков синдром, фрактура на 8-ма и 9-та р.
дъги по задната аксиларна линия без съществена дислокация на фрагментите, болки в
десния лакът, лявото стъпало, гърдите и главата. Освен физическите страдания и дългия
оздравителен процес, ищецът е изживял силна уплаха, която към настоящия момент е в
активна форма, тъй като изживява случилото се отново и отново.
Във връзка с обездвижването на левия крак, ищецът е закупил лонгела за крак, за
която е заплатил сумата от 120,90 лв.
Ответникът по делото е издал застрахователна полица по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ № и със срок на валидност от 30.06.2020 г. – 29.06.2021 г.
Претенциите на пострадалия са били отправени до застрахователното дружество и
разгледани от него по застрахователна преписка № 0411-530-0007-2021 г. С уведомление и
изх. № 99-975/24.02.2022 г. ответното дружество е предложило на ищеца сключване на
извънсъдебно споразумение за сумата 7 620,00 лв. представляващи застрахователно
обезщетение в справедлив според ответника размер. Ищецът не се е съгласил с така
отправеното му предложение.
Ищецът Г. е освободен от заплащането на държавни такси по силата на закона, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
С разпореждане в закрито заседание от 07.04.2022 г., съдът е разпоредил да се връчи
препис от исковата молба с приложенията на ответниците с указанията по чл. 131 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
процесуалния представител чрез Адвокатско дружество „ **.“, представлявано от адв. Т**
от. Оспорва иска по основание и размер.
В депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът прави възражение за
местна подсъдност на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК, като счита, че компетентен да
разгледа спора е Софийски градски съд, което е оставено без уважение с определението, с
което е изготвен предварителния доклад по делото.
Ответникът оспорва механизма на ПТП и счита, че описания в исковата молба
механизъм не отговоря на действително развилия се. Счита, че процесният пътен инцидент
не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в дружеството ответник
МПС. Поддържа, че в конкретния случай вина за получените увреждания има и
пострадалия. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца. Счита, че размера на исковете са прекомерни и противоречат на принципа на чл. 52
от ЗЗД. Оспорва акцесорния иск за лихва. Моли да се включат въпроси към вещото лице,
което ще изготви съдебно-медицинската експертиза. Възразява срещу допускането на двама
свидетели, които ще установяват едни и същи обстоятелства. Моли да бъде призован като
свидетел водачът П. А. П., с адрес в гр. Габрово, ул. „Г**“ № 1* и очевидецът Д. С. И. от гр.
Габрово, ул. „** които ще установяват факти относно съпричиняване на вредоносния
резултат. Моли, при необходимост да се извърши справка в НБДНаселение която ще
изяснява обстоятелства относно съпричиняване на вредата от страна на пострадалия. Моли
да бъде изискано и приложено в цялост досъдебно производство № 175 ЗМ-555/2020 г. по
описа на РУ – Габрово. Моли да бъде назначена съдебно автотехническа експертиза и след
изслушване на свидетелските показания и запознаване с данните от наказателното
производство вещото лице да отговори на поставените въпроси. Претендира разноски.
Съдът е приел, че предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане от
родово компетентния съд. Съгласно посоченото в ТР № 2 от 06.06.2012 г. по т.д. № 1/2010 г.
на ОСТК на ВКС, разглеждането и уважаването на иска по чл. 45 от ЗЗД срещу прекия
причинител не съставлява процесуална пречка за предявяването на прекия иск по чл. 226, ал.
2
1 от КЗ /отм./ при уважаването на иска по чл. 45 от ЗЗД не се формира сила на пресъдено
нещо за застрахователя, а плащането на обезщетението от страна делинквента води до
неговото погасяване и последното от своя страна би обусловило неоснователност на
предявената срещу застрахователя пряка искова претенция, но не и недопустимост на иска
/Решение № 219 от 04.01.2013 г., по т.д. № 598/2011 г., ІІ т.о. на ВКС постановено по реда на
чл. 290 от ГПК/.
Фактите от значение за делото са: извършеното пътно транспортно произшествие с
МПС, управлявано от водачът П. А. П., застраховано при ответника ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, неговата вина, има ли съпричиняване от страна на пострадалото лице Ц.,
довело до настъпването на претърпените от него неимуществени вреди.
От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа
обстановка:
На 05.12.2020 г., около 18,30 ч., в гр. Габрово, на ул. „**е настъпило ПТП, при което
е пострадал ищеца. Участващото МПС -лек автомобил с марка „** с рег. № ** е
застраховано при ответното дружество. За произшествието е бил изготвен протокол за ПТП
с пострадали лица от № 2**
Вината на виновния водач е установена по НАХД № 764/2021 г. по описа на
Габровски районен съд, по което е било сключено споразумение от 22.11.2021 г., което има
последиците на влязла в сила присъда, съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК. Налице е и валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
ответника, по застрахователна полица № ВG/23/120001757976 с начална дата на покритие
30.06.2020 г. и с крайна дата на покритие 29.06.2021 г. обуславя пасивната легитимация по
предявения иск.
Вследствие на инцидента В. Н. Ц. получил множество увреждания: разместено
счупване на 1-ва кост на лявото ходило /в основата на палеца/; охлузвания двустранно по
лицето, разкъсно-контузна раничка от вътрешната страна на долната устна, кръвонасядане
на долния клепач на дясното око, охлузване и кръвонасядане на десния лакът, контузия на
гръдния кош вдясно с болков синдром, съгласно съдебно медицинско удостоверение №
159/2020 г.
Дружеството ответник е било поканено с писмена застрахователна претенция от
24.08.2021 г. /л.207/, по която е била образувана щета № 0411-530-0007-2021 г., като ищецът
е приложил към нея копия на: констативен протокол, СМУ № 159/2020 г.; фиш за спешна
помощ; лист за преглед на пациент и доп.лист КДБ; болнични листи – 6 бр.; фактури – 2 бр.;
договор за сметка и пълномощно. Ответникът е предложил на пострадалия да му изплати
обезщетение в размер на 7620,00 лв.
С уведомяване на застрахователя, чрез изпращането на писмената покана ищецът е
изпълнил задължението си по чл. 380 от КЗ.
От заключението на съдебно -медицинската експертиза на в. л. д-р *. Р. се
установява, че пострадалият при ПТП на 05.12.2020 г. В. Н. Ц. е получил следните
травматични увреждания: Счупване на първа предстьпална кост на лявото ходило.
Приложено е консервативно лечение- първоначално гипсова имобилизация за 2-3 дни, а след
това като по-функционално е избрано поставянето на ортеза. Ищецът носил ортезата в
продължение на 3 месеца. Ищецът получил счупване на 8-ма и 9-та дясна ребрена дъга по
задната мишечна линия. Тази травма е причинила болки при движения на снагата и при
спонтанно извършване на дихателни движения. При процесното ПТП ищецът получил още
и кръвонасядане по долния клепач на дясното око с бледоморав до слабо жълтеникав цвят.
От вътрешната страна на долната устна леко вдясно от средната линия е констатирана
зарастваща белезникава разкъсно-контузна линейна раничка с размери около 0,6 см с леко
кръвонаседнала периферия. На дясната буза в средната й част имало охлузване с тънки
3
червеникави корички и размери около 1,5 см в диаметър. На лявата буза имало
повърхностно косо ориентирано охлузване с тънка червеникава коричка и размери около
2/0,2-0,3 см. На десния лакът, леко външно-странично е установено охлузване с кафникаво-
червена коричка и размери около 2/1 см, около което и по лакътя имало бледомораво до
жълтеникаво на цвят кръвонасядане.
Получените увреждания на здравето могат да бъдат получени при процесното ПТП
настъпило на 05.12.2020 г.
Телесните увреждания са налагали ограничения относно самообслужването му в
продължение на около 1,5 месеца и социалните контакти, поради невъзможност да излиза от
дома си в продължение на около 3 месеца. Впоследствие, след като ищецът е можел вече да
стъпва на лявото си стъпало с помощни средства е последвал продължителен период на
нетрудоспособност, поради спецификата на извършваната от ищецът работа. Пострадалият е
провел три курса на рехабилитация в доболничната помощ в ДКЦ 1-ЕООД гр. Габрово.
Болките са били най-силни през първите 1,5-2 месеца след травмата /това се отнася както за
травмата на долния ляв крайник, така и за травмата на десните ребрени дъги/. След този
период болките са започнали да намаляват по интензитет. В продължения на 3 месеца
ищецът е бил с поставена ортеза и не е можел да стъпва върху стъпалото на левия долен
крайник. В последствие възможността за ходене постепенно се е възстановявал.
Пострадалият работи като техническа поддръжка в **. Работата му била свързана с
качване по сгъваеми стълби, клякане, ходене по покриви и т.н., което е свързано с
натоварване на стъпалата. Към настоящия момент има болка в лявото стъпало при клякане,
изкачване на стъпала и изкачване по подвижни сгъваеми стълби. В задължителното му
работно облекло влизат защитни обувки подсилени с метални елементи, но обувката на
левия крак му тежи, получавал болки в крака и не може да я носи. Поради това понастоящем
му се налагало да работи с обикновени обувки. Обективно, към настоящия момент, в
областта на лявото ходило по тръбната му повърхност по хода на първа предстъпална кост
се установява лек оток. Свода на лявото стъпало е снижен в сравнения с този на дясното.
Има палпаторна болка в областта на първа пред стъпална кост на лявото стъпало. Няма
отражение на травмата на долния ляв крайник /ляво стъпало/, касаещо походката на ищеца.
Ищецът започнал да използва помощни средства /патерици/ след 3-ия месец от
произшествието, когато се наложило да излезе от дома си за рехабилитационни процедури и
след като са отшумели болките в дясната гръдна половина. Пострадалият не е посещавал
психолог, респективно психиатър и не е приемал медикаменти касаещи психическото му
здраве. Ищецът не страда от заболявания касаещи опорнодвигателния апарат. Не страда и от
други заболявания, които биха благоприятствали настъпването на вредоносния резултат.
Ищецът е съобщил, че преди 6-7 години при падане от стълба получил счупвания на ребрени
дъги вляво.
В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение и допълва, че
срокът за възстановяване на счупванията на 8-9 дясна дъга е около два месеца. След третия
месец е започнал да излиза, защото тогава е можел да ползва патерици. Зарастването на
костите става в рамките на три месеца. За 2-3 месеца се преодолява болковия синдром до
такава степен, че пострадалия да може да използва помощни средства, каквито се налагало и
да няма значили болки и неудобства при движение – дишане, лягане, ставане, ходене /за
счупените ребра/. Раменно –поясната мускулатура е свързана с тази на гръдния кош и при
подпиране върху ръката взема участие и мускулатурата на раменния пояс, което определя и
наличието на болка там при движение.
По делото е допусната и изготвена съдебно автотехническа експертиза. От
заключението на вещото лице инж. Х. Х. се установява, което се основава на твърденията в
исковата молба и отговора, както и от събраните по делото доказателства, че процесното
ПТП настъпва на 05.12.2020г. около 18.30 часа в тъмната част на денонощието в населено
4
място на осветена и обозначена със пътен знак и маркировка пешеходна пътека.
Атмосферните условия са нормални -сухо време и суха пътна настилка. Като причина от
техническа гледна точка за възникване на процесното ПТП може да се посочи - не
навременното възприемане от водача на л.а. „**" на пресичащият по пешеходната пътека
пешеходец и движение със скорост по- висока от максимално разрешената. ПТП протича в
тъмната част от денонощието в населено място на осветен участък от пътя. Видимостта и за
двамата участници е била нормална. Според показанията на свидетелката И.а и
пострадалият Ц. той е бил облечен в светлосиньо яке и сини дънки. В материалите по
делото няма данни за действия предприети от пешеходеца непосредствено преди удара.
Скоростта на пешеходеца към момента на удара е бил 4,8 км/ч или 1,33 м/с, а на
лекия автомобил 39,6 км/ч или 11 м/с. Спирачното закъснение е 6,87 м/с2. Изминатото
разстояние след удара е 8,82 м. Пешеходецът е изминал около 11,8 м. от навлизане на
платното за движение до мястото на удара. Разстоянието на което се е намирал л.а. „**“,
когато пешеходецът предприел пресичане е 164,6 м, а опасната зона е изчислена на 54,45 м.
ПТП-то е било предотвратимо чрез спиране на автомобила. Според вещото лице, ако се
приеме, че видимостта на водача на лекия автомобил е била ограничена от осветеността на
фаровете на автомобила -65,5 м, опасната зона отново е 54,45 м и ударът е бил предотвратим
чрез спиране. Като основана причина от техническа гледна точка за възникване на
процесното ПТП вещото лице е посочило ненавременното възприемане от водача на лекия
автомобил на пресичащият по пешеходната пътека пешеходец и движение със скорост по-
висока от максимално разрешената. Възможност за предотвратяване на ПТП е отклонение
на ляво и заобикаляне на пешеходеца от водача на л.а. ** Възприемайки пешеходеца,
водачът на лекия автомобил предприема интензивно спиране, при което отлага спирачни
следи, движейки се равнозакъснително, намалява скоростта до 39,6 км/ч- 11м/с, при което
траекториите на автомобила и пешеходеца се пресичат и следва удар между предна дясна
част на автомобила и дясна страна на пешеходеца при което тялото на пешеходеца се качва
върху предния капак на автомобила, в резултат на предварителната скорост на пострадалия,
той се плъзга и пада странично от автомобила.
Съгласно протокол за оглед и фотоалбум от дознанието, по лекия автомобил са
описани следи в предната дясна част и счупване на дясно странично огледало, което
показва, че за него удара е в предна дясна страна. От медицинската експертиза е установено,
че пешеходеца е ударен от ляво.
В съдебно заседание, вещото лице поддържа изготвената експертиза.
Съдът следва да кредитира заключението на вещите лица, освен с оглед на техните
специални знания и квалификация, но така също и с оглед добросъвестността им. Своето
заключение вещите лица са обосновали въз основа на всички събрани по делото писмени и
гласни доказателства.
По делото да разпитани свидетелите **
От свидетелските показания на св. П. се установява, че той е шофирал лекия
автомобил. При приближаване на пешеходната пътека се е случил инцидента, при който е
бутнал един човек. Не е бил с висока скорост, намалил, понеже се е разминал с един
автомобил. Получил е заслепяване. С периферията е видял, че приближава човек, като
сякаш се е появил от нищото. Нямало е автомобили или препятствия да пречат на
видимостта му. След като го е видял с периферията „веднага чупих в ляво“, за да избегне
удара, но в калника е имало плъзгане отстрани на автомобила. След ПТП-то е спрял, слязъл
да види човека, да го попита какво става и има ли нужда от нещо. Никой не му е помагал да
се премести. Пострадалият сам се е изместил и седнал. Пешеходната пътека е осветена от
старо осветление с високи стълбове, със стари жълти лампи. Видимостта не е била добра.
Свидетелят е бил на фарове. Видял е човека в последния момент.
5
Свидетелката И. установява, че е пътувала със св. П. в деня на катастрофата – 05.12.,
около 18,30 ч. и до Студентското общежитие на Трендафила е станало ПТП-то. Докато е
нямало никой на пешеходната пътека, в един момент от нейната страна се е ударил един
мъж в колата. Уплашила се е. След удара, от отсрещното кафене са дошли младежи, които са
наобиколили мъжът, който е бил на земята.
От свидетелските показания на св. И.а се установява, че на 05.12.2020 г., около 18,30
ч., са спрели пред Студентското общежитие в кв. Трендафила, за да напазаруват от магазин,
който е на отстояние от пешеходната пътека. Ищецът е слязъл, отишъл е до пешеходната
пътека, движейки се вдясно по улицата, пресякъл е и купил цигари. След това е тръгнал да
се връща по пешеходната пътека, за да се върне в колата. Пресичайки пътното платно, което
е с 4 ленти, като е преминал вече две от тях, преминавайки вече в третата лента, автомобил е
„влетял“ и го е блъснал. Имало е удар в колата, едно превъртане нагоре, падайки и второ
превъртане. След това се е „проснал“ на пешеходната пътека. Свидетелката се е обадила на
телефон 112 за линейка и „патрулка“. Според свидетелката автомобилът се е движил
направо, без да е имало някакви криволичения. Не е чула спирачки.
Дошла е линейка, която го е взела в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“. Там са му направили
рентген, тъй като се е оплаквал от болки в главата и крака. Установили са фрактура на левия
крак и са го пуснали вкъщи. Болките са му били по цялото тяло. Имал е натъртвания по
тялото, по лицето, лакътя е бил с разкъсна рана и много силна болка в гърдите. В
понеделник на седми са отишли при съдебен лекар. При направена препоръка да направи
рентген на гръден кош се е оказало, че има два счупени ребра в дясно. Бил е гипсиран целия
му ляв крак, от сгъвката на коляното до пръстите на ходилото. Лекарите са преценили, че
гипса ще утежни положението, щом има две счупени ребра и са препоръчали закупуването
на ортеза за крака, която е по-лека. Било е трудно с обслужването и движенията. Нямало е
как да слага патерица, за да се движи. Два месеца са го обслужвали, като храна, вода и
всичко. За него са се грижили свидетелката и децата им, които в това време са били на
онлайн обучение. В болничен е бил 164 дена. Болките, които е имал от натъртванията –
сцепена устна, охлузвания по лицето са били по- краткотрайни спрямо останалите.
Раздвижването му е започнало, когато са свалили ортезата. Започнал е да стъпва много леко
на пета и е правил опити да ходи сам, да се обслужва. Това е било около третия месец.
Рехабилитацията му е била предписана от ортопеда, следящ заболяването. Не е взимал
лекарства във връзка с психологичните проблеми, единствено обезболяващи е взимал.
Консултации с психолог не са правени. За периода на възстановяване не е излизал навън,
защото е било зима и много го е боляло.
След това се е върнал на работа, тъй като работи като техник в „**“. Там имат много
строги изисквания за обувките, които са с метални бомбета, тежки и твърди. Било е
невъзможно да ги носи. Кракът му останал деформиран, въпреки рехабилитацията. Горната
част на кракът му е подута, свода е изменен, сякаш е паднал надолу. Слага стелки, за да
облекчи ходенето. Нямо подвижност на сгъване на крака. Налага му се да работи на стълба,
да се качва по стълби, стъпвайки на стъпалото, като болката му е голяма и сега. Продължава
да ходи на работа. Като добър електротехник е работил на частно, но сега не може. Освен
физическите затруднения и двамата имат и емоционални, защото и двамата са шофьори.
Стресът от шофирането му е останал.
По делото са приобщени множество писмени доказателства, които установяват
твърденията от ищеца, за настъпилите травматични увреждания, проведеното лечение и
времето, през което е бил в трудова неработоспособност.
За закупената ортеза са представени заверени копия на: рецепта за ортеза от д-р **,
ортопед-травматолог; фактура № ********** от 07.12.2020 г. за закупуване на лонгета за
крак на стойност 75,90 лв.; фискален бон за 75,90 лв.; фактура № ********** от 07.12.2020
г. и фискален бон за издаване на удостоверение в размер на 45,00 лв.
6
При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент
от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си пред
ответното дружество на 24.08.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането, в сила от
01.01.2016 г., увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Разпоредбата на чл. 429, ал.1 от КЗ задължава
застрахователя да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. По делото предявеният иск за обезщетение за неимуществени
вреди е именно с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ. Спазена е разпоредбата на чл. 380 от
КЗ, тъй като ищеца е сезирал застрахователя с искане да му бъде изплатено застрахователно
обезщетение. Дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди при
увреждането, представляващо застрахователен риск, при който се дължи застрахователно
обезщетение, се определя по правилата на чл. 52 от ЗЗД, а именно по справедливост.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите
обезщетението може да се намали. По делото се спори от застрахователя, че е налице само
вина от страна на водача. Поддържат, че в конкретния случай вина за получените
увреждания има и пострадалия. Пострадалият се е поставил в опасност, като поведението му
е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, т.е налице е съпричиняване.
Моторно превозното средство, което е било участник в ПТП- то е застраховано със
застрахователна полица № ВG/23/120001757976 с начална дата на покритие 30.06.2020 г. и с
крайна дата на покритие 29.06.2021 г. в ответното застрахователно дружество по
застраховка „Гражданска отговорност”.
От доказателствата по делото се установява безспорно и категорично, че водачът П.
А. П. е действал противоправно, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата-
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 119, ал. 1 от същия закон, като по непредпазливост причинил на
пешеходеца В. Н. Ц. счупване на първа кост на лявото ходило /в основата на палеца/, довело
до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за срок над един месец, като
деянието е извършено на означена с пътен знак „А18“ и сигнализирана с пътна маркировка
„М8.1“ пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3 пр. последно, б. „а“, пр. 2 във вр.
с ал. 1, б. „б4, пр.2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради, което му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от седем месеца, изпълнението на което е отложено по реда на
чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от
седем месеца, считано от влизане в сила на споразумението – 22.11.2021 г.
Съгласно чл. 300 от ГПК, по въпросите за деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, е обвързан
само от актовете, на които законът придава значението на влязла в сила присъда. Деянието е
противоправно - осъществява състава на престъпление и е извършено виновно. Щом
подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на
административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 222
ГПК отм. /чл. 300 ГПК в сила от 1.03.2008 г./ са задължителни за гражданския съд,
разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта.
Съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от
7
ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадалият се явява В. Н. Ц. по
смисъла на чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ. Установяват се всички елементи от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, а презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергана. Неоснователни
са възраженията на ответника, че водачът на лек автомобил с марка „Мицубиши“, модел
„Лансер“ с рег. № ЕВ 9737 АР не е виновен за настъпването на процесното ПТП.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпените от
ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи (решение № 154/09.10.2017 г. по т. д. № 374/2017 г. на ВКС, I
ТО, определение № 597 от 01.12.2017 г. по т. д. № 1330/2017 г. на ВКС, I ТО ТК, решение №
2251/02.11.2017 г. по гр. д. № 2129/2017 г. на САС) и отчете вида и характера на доказаните
по делото увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на
фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен
период, прогнозата за възстановяването на ищцата, възрастта на ищеца към датата на ПТП -
51 г. и 5 м., начинът, по който ПТП се е отразило на психиката на ищеца, както и социално-
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Лечението на счупването на ребрата е изисквало приемане на лекарства за премахване на
силната болка, като неусложнените счупвания на ребра зарастват за около 2 -3 месеца.
Фрактурата на крака е наложила носенето на ортеза 3 месеца и след това провеждането на
три курса на рехабилитация. Въпреки това ищецът все още изпитва болка в лявото стъпало
при клякане, изкачване по стъпала и по подвижни стълби. Сводът на лявото стъпало е
снижен в сравнение с този на дясното, а по хода на първа предстъпална кост се е установил
оток. Не е можел да ползва патерици, поради фрактурата на 8 и 9 десни ребрени дъги.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата
от 50 000,00 лева, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/
15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. №
8
1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о.,
решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г.
по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение
№ 169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. №
316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт, на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на
деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право
да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290
и сл. ГПК решения на ВКС /решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II
ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. №
596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
Други/ е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения.
Видно от приложените по делото доказателства и приетата съдебно автотехническа
експертиза, пътно транспортното произшествие е станало на пешеходна пътека, която е била
осветена и обозначена със светещ пътен знак, като пешеходецът се е движил по нея. Лекият
автомобил се е движил със скорост 69,74 км/ч, като в момента на удара скоростта е била 39,6
км/ч.
Причината за възникване и протичане на произшествието е ненавременното
възприемане от водача на лек автомобил с марка „** на пресичащият по пешеходната
пътека пешеходец и движение със скорост по-висока от максимално разрешената. Имало е
възможност за предотвратяване на ПТП-то, като автомобилът се отклони на ляво и
заобиколи пешеходеца. Опасната зона е била 54,45 м и ПТП-то е било предотвратимо чрез
спиране. Релевантен за съпричиняването е единствено конкретно установения принос на
пострадалия, без който (наред с неправомерното поведение на делинквента) не би се
стигнало до увреждането. Няма причинна връзка между поведението на В. Н. Ц. и
настъпилите вреди.
Във връзка с горното, съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на
пострадалия.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, при изпълнение на изискванията на
чл. 380 от КЗ за уведомяване на застрахователя. При задължение от непозволено увреждане,
деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84,
ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1
и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
9
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-
ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга
е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по
други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни
доказателства може да се изискват само в случай, че необходимостта от тях не е можела да
се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на
представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо. Чл. 496, ал.
1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции. Съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на
данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
В случая, претенцията на ищеца е била заведена при ответника на 24.08.2021 г., както
и е била отправена покана за споразумение до застрахователя. Била е образувана преписка
по щета 0 0411-530-0007-2021 г., като е било предложено заплащане на обезщетение в
размер на 7 620,00 лв., което не е било прието от пострадалия **.
Срокът по чл. 497, ал. 1, т . 2 от КЗ изтича на 28.11.2021 г., поради което това е датата
от която е дължимо обезщетението за забава в размер на законната лихва. Претенцията за
законна лихва, следва да се отхвърли, за периода от 24.08.2021 г. /така е претендирано в
исковата молба/ до 28.11.2021 г.
По предявеният иск за имуществени вреди в размер на 120,90 лв. Същият се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен. По делото са представени и приети
доказателства за закупуване на „лонгета за крак“ на стойност 75,90 лв., както и фактура за
издаване на удостоверение за нанесена телесна повреда на стойност 45,00 лв. Приложени са
и фискалните бонове за направените разходи.
Относно разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК процесуалния представител на ищеца следва да се присъди сумата от 4 660,00
лв., съобразно уважената част от иска. Възнаграждението е претендирано на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, видно от договор за правна защита и съдействие №
20000084, сключен между ищеца и „Адвокатско дружество- Й. Й., **“. Съдът определя
възнаграждението, съгласно правилата на чл. 36, ал. 2 от ЗА.
Ответникът претендира да му бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
4080,00 лв., депозити за вещи лица в размер на 500,00 лв. /САТЕ/ и 300,00 лв. /СМЕ/ и 60,00
лв. депозити за свидетели. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът не приема. Същото е с включен ДДС. За заплащането на
дължимото възнаграждение са представени: фактура № 785/21.06.2022 г., платежно
нареждане за кредитен превод и списък на разноските. Съобразно отхвърлената част от иска
на ответника се дължат разноски в размер на 822,00 лв.
При частичното уважаване на иска, ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати сумата от 2 000,00 лв. за държавна такса, която следва да
бъде внесена по сметка на ГОС, както и 5,00 лв. при служебно издаване на изпълнителен
лист. Ответникът дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер
10
на 4660,00 лв.
Съобразно отхвърлената част от иск, ищцата следва да заплати на ответното
дружество разноски в размер на 822,00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати на В.
Н. Ц., ЕГН ********** от гр. Габрово, ул. „** ** сумата от 50 000,00 лв. /петдесет хиляди
лева/, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и на основание чл. 86, ал. 1 във вр. чл. 45 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, в резултат на претърпяно пътно транспортно произшествие, ведно със законната
лихва, считано от 28.11.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 120,90 лв.
/сто и двадесет лева и 90 ст./ - претърпени имуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Н. Ц., ЕГН ********** от гр. Габрово, ул. ** иск по
чл. 432, ал.1 от КЗ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 50
000,00 лв. /петдесет хиляди лева/ до пълната претендирана сума от 60 000,00 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати на
адв. Й. Й. от АК- Велико Търново, със съдебен адрес в гр. Велико Търново, ул. ** сумата от
4 660,00 лв. /четири хиляди шестстотин и шестдесет лева/- адвокатско възнаграждение,
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати по
сметка за държавни такси на Окръжен съд Габрово сумата от 2 000,00 лв. /две хиляди лева/-
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5,00 лв. при служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В. Н. Ц., ЕГН ********** от гр. Габрово, ул. ** да заплати на ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 сумата от 822,00 лв. /осемстотин двадесет и два
лева/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Апелативен съд – гр. Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
11