№ 3633
гр. С, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110167378 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответника Д. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С ж.к.Л бл...., че последната
дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 52894/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно сума от 2
169.33 лева, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в
имот, отчитан с абонатен № ..., за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК -27.09.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата
481.08 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 11.09.2023 г.
Претендира се установяване длъжимостта и на суми за дялово разпределение, както
следва: главница от 25.19 лв. за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. и обезщетение за
забава от 7.11 лв. за периода от 16.10.2020 г. до 11.09.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие.
Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок
от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за
обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от ФДР „Д“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
1
В срока за отговор, такъв е постъпил от ответника, с който изразява становище по
основателността на предявените искове. Ответникът признава исковете е представя
фискален бон за заплатена сума в полза на ищеца. Изразява готовност да заплати и
направените по делото разноски след постановяване на краен съдебен акт по делото.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
признава извършеното в хода на производството погасяване на задълженията от страна на
ответницата. Ответницата не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявенитe искове е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за
предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по приобщеното ч.гр.д.№
52894/2023 г. по описа на СРС, се установява, че ищецът е провел заповедно производство
по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
Ответникът не оспорва релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно
наличието на доставена топлинна енергия в имота му, находящ се в гр.С, ж.к.Л бл...., аб.№
..., по количество и цени, формиращи цената на иска. Собствеността на ответника върху
процесния имот се установява и от представените по делото писмени доказателства, а
именно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №..., том IV, рег.№...
нот.дело №.../2019 г., съставен от нотариус Х В, рег.№... от РНК. Количеството доставена
топлинна енергия в него пък е видно от изготвените от ТЛП индивидуални справки за
отопление и топла вода за исковия период, въз основа на снетите данни при отчета на
уредите за дялово разпределение.
Ответницата Д. Н., с отговора на исковата молба заявява, че е заплатила процесните
суми и представя фискален бон от 24.01.2024 г. за установяване на това обстоятелство. По
същество този факт не се оспорва и от ищеца. Процесуалният представител на последния в
о.с.з. от 27.02.2024 г. заявява, че всички задължения на ответника доставена топлинна
енергия и извършена услуга дялово разпределение за главница и лихви са са погасени.
Претендират се единствено направените разноски за държавта такса и за юрисконсултско
възнаграждение в настоящето исково и в предходно проведеното заповедно дело.
Имайки предвид тези данни и обстоятелството, че плащането е извършено от
ответника доброволно по сметка на ищеца, както и съобразявайки т.9 от ТР 4/2013 г. на
ОСГТКВКС, следва да се приеме, че искът е неоснователен, тъй по време на процеса,
задължението на ответника е погасено чрез плащане. В цитираното ТР 4/2013 г. на ОСГТК
ВКС е изрично отбелязано, че съдът следва по реда на чл.235, ал.3 от ГПК да вземе предвид
всички факти, настъпили след образуване на заповедното производство, с изключение
погасени суми от проведено принудително изпълнение, какъвто не е процесния случай.
С оглед така установеното от доказателствата по делото и изявлението на
пълномощника на ищеца в о.с.з. от 27.02.2024 г., както и съобразно чл.235, ал.2 и 3 от ГПК,
съдът намира предявените искове за неоснователни и недоказани поради извършени след
завеждане на делото плащания на вземанията, предмет на спора. За пълнота на
изложението следва да се отбележи единствено, че с плащането от 2765.55 лв. е погасена и
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 27.09.2023 г., до
окончателното плащане – 24.01.2024 г. /видно от отразеното и в представения от
2
ответницата фискален бон/.
С оглед изхода на делото единствено ищецът има право на разноски по аргумент на
противното от чл.78, ал.2 от ГПК, доколкото ответникът е извършил плащане на
претендираните от ищеца вземания след образуване на настоящето исково производство. В
съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето
производство да се произнесе по разноските, направени в него и в предхождащото го
заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. От
страна на пълномощника на ищеца се претендира единствено юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство в минималния размер, предвиден в чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр.
чл.37 от Закона за правната помощ, а именно 100.00 лв. Освен този разход, в тежест на
ответницата следва да бъде поставено присъденото юрисконсултско възнаграждение в
заповедното дело от 50.00 лв. както и заплатената от ищеца държавна такса от 236.77 лв.
общо по двете дела.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответницата Д. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С ж.к.Л бл...., че последната
дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 52894/2023 г., а именно: сумата от 2 169.33 лева,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, отчитан с
абонатен № ..., за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК -27.09.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 481.08 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 11.09.2023 г., поради
извършено плащане в хода на производството.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение
на ответницата Д. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С ж.к.Л бл...., че последата дължи на
ищеца следните суми за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 52894/2023 г., за извършена услуга дялово разпределение в имот,
отчитан с абонатен № ...: сумата от 25.19 лв., представляваща главница за периода от
01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. и обезщетение за забава от 7.11 лв. за периода от 16.10.2020 г.
до 11.09.2023 г., поради извършено плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА Д. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С ж.к.Л бл...., да заплати на “ТЕЦ
С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А
А и И Е, сумата от 386.77 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето
дело и по ч.гр.д.№ 52894/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Д” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело № 52894/2023 г. по описа
на СРС да се докладва, като се приложи заверен препис от настоящето решение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4