Р Е Ш Е Н И Е
№
06.06.2014 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря К.Г. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3122 по описа на ВОС за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Производството е образувано по искова молба
на И.С.Ж., ЕГН **********,***, чрез адвокат И.Д. срещу И.Х.К., ЕГН **********, постоянен адрес *** и К.А.К., ЕГН **********, постоянен адрес ***. В обстоятелствената
част на молбата се излага, че ищеца е собственик на: Ателие № 14, представляващ самостоятелен обект с индентификатор № 10135.2553.212.2.14, с предназначение
ателие за творческа дейност на едно ниво, разположен на трети етаж с номер 14,
с обща квадратура 50.26 кв.м., състоящо се от антре, две стаи, санитарен възел,
килер, балкон, разположен в сграда с идентификатор № 10135.2553.212.2, при
граници съгласно схема: на същия етаж самостоятелни обекти с идентификатори: №
10135.2553.212.2.13, № 10135.2553.212.2.15, № 10135.2553.212.2.10, №
10135.2553.212.2.17, ведно с принадлежащо избено помещение № 15, находящо се на
сутерен кота - 4.80 м., със застроена площ от 6.85 кв.м., както и 2,35 %
идеални части от общите части, както 3/253 кв.м. идеални части от поземления
имот, в който е построена със сградата и от правото на строеж върху поземления
имот на земята с идентификатор № 10135.2553.212, обективирано
в нотариален акт № 73, том № 3, вх.№ 11239, дело № 396/14.09.2012 год. на
нотариус К. И.. Твърди се, че имота е дарен от дядо му - И.Ж. К., който е
придобил имота по силата на договор за доброволна делба за съсобствен
недвижим имот от 22.12.2009 г. на нотариус И. М.. Твърди се, че ответниците по
делото живеят и владеят имота от 2009 г. до настоящия момент. Посочва, че на
02.02.2012 г. дядото на ищеца е изпратил нотариална покана на семейство К.,
като с нея ги уведомява, че желае процесния имот да
бъде освободен от тях и владението да му бъде предадено, за да има възможността
ищеца да се нанесе там с оглед създаването на семейство и бъдещото прехвърляне
на собствеността. Нотариалната покана е връчена от нотариус К. И.. В резултат
на нея същите не само не са освободили имота, но са заявявили,
че никога няма да го напуснат. Уточнява и, че ответниците са негова баба и дядо по майчина линия, с които
многократно е водил разговори. Излага, че същите не желаят да освободят
жилището въпреки факта, че притежават друго такова. Сочи се, че на 12.09.2013
г. отново им е връчена нотариална покана за освобождаване и предаване на
владението и искане за обезщетение за ползването без правно основание. Твърди
се, че ответниците не са собственици на процесния
имот и го владеят без да имат правно основание за това при условие, че е налице
противопоставяне на собственика, както на сегашния, така и на предходния. Молят
съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да предадат владението
на процесния имот, а именно: Ателие № 14,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2553.212.2.14, с
предназначение ателие за творческа дейност на едно ниво, на трети етаж с номер
14, с обща квадратура 50.26 кв.м., състоящо се от антре, две стаи, санитарен
възел, килер, балкон, разположен в сграда с идентификатор № 10135.2553.212.2
при граници съгласно схема: на същия етаж: самостоятелни обекти с
идентификатори: № 10135.2553.212.2.13, № 10135.2553.212.2.15, № 10135.2553.212.2.10,
№ 10135.2553.212.2.17, ведно с принадлежащо избено помещение № 15 находящо се
на сутерен кота - 4.80м. със застроена площ от 6.85 кв.м., както и 2,35 %
идеални части от общите части, както 3/253 кв.м. идеални части от поземления
имот, в която същата е построена със сградата и от правото на строеж върху
поземления имот на земята с идентификатор № 10135.2553.212 /нотариален акт №
73, том № 3, вх. № 11239, дело № 396 от
2012 г. на нотариус Кънчо Ицков/, както и да им бъдат
присъдени направените по делото разноски ведно с адвокатския хонорар.
В срока по чл.131 от ГПК, ответниците И.Х.К.
и К.А.К. чрез депозиран писмен отговор вх. № 36042/04.12.2013 год. излагат
становище, че предявеният иск е неоснователен. Твърдят, че са придобили имота
по давност, за което са депозирали искова молба, въз основа на която е
образувано гр.д. № 1862/2013 год. по описа на ВОС.
В открито съдебно
заседание, ищецът чрез процесуалния си представител адвокат И.Д. поддържа иска.
По същество моли за неговото уважаване, както и за присъждане на разноски
съобразно приложен списък по реда на чл.80 ГПК.
В открито съдебно
заседание, ответниците лично и чрез процесуалния си представител адвокат В.Д.
оспорват иска. По същество молят за неговото отхвърляне, както и за присъждане
на направените по делото разноски съобразно приложен списък по реда на чл.80 ГПК.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства, преценени към материално правните норми, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно
от нотариален
акт за дарение на недвижим имот, обективиран в НА
№ 73, том ІІІ, вх. рег. № 11239, дело 396/14.09.2012 г. на нотариус К. И., при
ВРС – И.Ж. К. е дарил на внука си И.С.Ж. следния недвижим имот, находящ се в гр.В., ул.„Б. л.” № **, а именно: Ателие № 14, представляващ
самостоятелен обект с индентификатор №
10135.2553.212.2.14, с предназначение ателие за творческа дейност на едно ниво,
разположен на трети етаж с номер 14 с обща квадратура 50.26 кв.м. състоящо се
от антре, две стаи, санитарен възел, килер, балкон, разположен в сграда с
идентификатор № 10135.2553.212.2, при граници съгласно схема: на същия етаж
самостоятелни обекти с идентификатори: № 10135.2553.212.2.13, №
10135.2553.212.2.15, № 10135.2553.212.2.10, № 10135.2553.212.2.17, ведно с
принадлежащо избено помещение № 15, находящо се на сутерен кота- 4.80 м. със
застроена площ от 6.85 кв.м., както и 2,35% идеални части от общите части, както 3/253 кв.м. идеални части
от поземления имот в която същата е построена със сградата и от правото на
строеж върху поземления имот на земята с идентификатор № 10135.2553.212.
Видно от нотариална
покана № 26, том І,
рег. № 1265/02.02.2012 г. по описа на нотариус К. И. – И.Ж. К. е отправил
покана до И.Х.К. и К.А.К. в едномесечен срок от получаване на поканата да освободят
процесния недвижим имот и да предадат владението му.
Видно
от приложените по делото разписки, нотариалната покана е редовно връчена на И.Х.К.
и К.А.К. на 06.02.2012 г.
Видно
от нотариална покана № 128, том ІІ, рег. № 12401/10.09.2013 г.
по описа на нотариус К. И. – И.С.Ж., действащ чрез процесуалния си представител
адв. И.Д. е отправил покана до И.Х.К. и К.А.К. да му
заплащат обезщетение в размер на 300 лева, считано от датата на получаване на
нотариалната покана, до момента в който живеят и ползват имота без правно
основание.
Видно
от приложените по делото разписки, нотариалната покана е редовно връчена на И.Х.К.
и К.А.К. на 12.09.2013 г.
Видно
от споразумение от 08.09.2004 г.,
сключено между И.Ж. К., С. И. Ж. и „Игал” ООД гр.О.,
представлявано от И. Н. И. - И.Ж. К. със
съгласието на „Игал” ООД, представлявано от И. Н. И.
прехвърля правата и задълженията си по договора за строеж на жилище от 17.11.1994 г. и всички последващи
споразумения подписани между него и Игал” ООД гр.О.в
полза на сина си – С. И. Ж.. Видно от разрешение за строеж № 134/18.06.1996 г. на Ж. С. С., Д. С. Т. и „Игал” ООД е
разрешено изграждането на жилищна сграда, находяща се в гр. В., ул. „Б. л.” № **. Видно от допълнително
споразумение към договор за строеж на апартамент от 20.07.2004 г., сключено
между И.Ж. К., С. И. Ж. и „Игал” ООД, гр.О.,
представлявано от И. Н. И. е, че: всички права и задължения по договора
преминават от И.Ж. К. към С. И. Ж. от датата на подписването на споразумението,
както и, че при прехвърлянето на земя от страна на „Игал”
ООД и приемане на сградата с образец 16 от Държавната приемателна комисия, С. Ж.
ще е вписан в нотариалния акт и протокола като собственик на имота, обект на
договора. Видно от приложения Договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот №
46, том ІІІ, рег. № 11503 от 22.12.2009 г., по описа на нотариус И. М. е, че И.Ж.
К. придобива в дял и става изключителен собственик на ателие № 14,
представляващо самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2553.212.2.14, ведно
с избено помещение № 15, с площ от 6,85 кв.м.
Видно
от предварителен договор за покупко – продажба на вещно право на ползване върху
недвижим имот от 10.09.2004 год., сключен между С. И. Ж. и Б. И. Ж., действащи
в качеството си на продавачи и И.Х.К. и К.А.К., действащи в качеството си на
купувачи – продавачите се задължават да учредят в полза на купувачите вещно право
на пожизнено ползване за всеки един от тях върху процесния
недвижим имот. Купувачите от своя страна са се задължили да го придобият срещу
цена възлизаща на 10 000 лева, както и срещу задължението същите да
извършат лично всички довършителни работи в процесния
имот.
Видно
от приложеното по делото удостоверение
за наследници С. И. Ж. е починал на 28.09.2006 г. и е оставил за свои
наследници Б. И. Ж. – съпруга, И.С. Ж. и К. С.Ж. – синове.
Видно
от приложения по делото Договор за
строеж от 08.09.2004 г. нотариално заверен под № 6409/08.09.2004 г по описа
на нотариус Д. С. е, че между „Игал” ЕООД, като
изпълнител и С. И. Ж. като възложител е сключен договор, според който изпълнителят
се задължава да построи жилище в УПИ, находящо се в гр. В., област В., ул.„Б. л.”
№ **, а именно: апартамент № 14, на трети жилищен етаж,
със застроена площ от 50,26 кв.м., и избено помещение №15, със застроена площ
от 6,85 кв.м.
Видно
от приложения по делото нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 43, том ІІ, рег. № 1887, дело 231, от
01.03.2007 г. на нотариус Д. С. „ИГАЛ” ООД, чрез управителя си И.И. е дарил на И.Ж.
К. само 3/253 кв.м. идеални части от собствените си 4,6/253 кв.м. идеални части
от УПИ, находящо се в гр. В., ул. „Б. л.” №**.
Видно
от приложения по делото нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 43, том ІІІ, рег. № 11494, дело 394, от
22.12.2009 г. на нотариус И. М. – Д. С. Д. е дарил на И.Ж. К. 2,94 кв.м. идеални части от собствените си 4,6/253
кв.м. идеални части от УПИ, находящо се в гр. В., ул. „Б. л.” №**.
Видно
от представеното разрешение за ползване
на строеж № 89/14.04.2004 г. на ДНСК е разрешено ползването на строеж:
външно кабелно електрозахранване от трафопост ТС – 297 до табло тип ОК – 4 пред
УПИ II – 278, кв.38, находящ
се гр.В., ул.„Б. л.” № **.
Видно
от представеното разрешение за ползване
№ ДК – 07 -16/10.01.2008 г. на ДНСК
е разрешено ползването на строежа, находящ се в гр.В., ул.„Б. л.” № **.
Видно
от протокол от 27.09.2004 г. за допускане на
инвеститора до обекта му за извършване на довършителни работи, сключен между К.А.
и Игал” ООД е,
че инвеститора приема обекта без забележки.
От
приложената по делото съдебно - графологична експертиза подписът положен под № за
„продавачи” в предварителен договор за покупко –
продажба на вещно право на ползване на недвижим имот от 10.09.2004 г. е
изпълнен от С. И. Ж..
По
делото са разпитани и свидетелите И.Ил., И.Ж. К., Б. И. Ж. и П. И. Х..
От
показанията на свидетеля И.И. се установява, че
последният като собственик на фирма „Игал“ ООД е
построил обекта на улица „Б. Л.” № **. Свидетелства,
че около 2001 г. и 2002 г. сградата е била в груб строеж, което от своя страна
означавало, че е положена тухла, бетон, керемида и нищо друго. Свидетелства, че познава К.А., защото тя е имала
някакво касателство с обекта, защото е трябвало да я
допусне до него. Твърди, че представения протокол поставя началото на момента,
от който апартаментите могат да бъдат
довършвани. Излага, че със страните по договорите са се уговаряли апартаментите
да се предават по следния вид: кабели под мазилката, мазилка, врати, но без
ключове и контакти и ел. система и на пода - изравнителна замазка, като това трябва да е фигурирало и в договора.
Сочи, че към 27.09.2004 г. – сградата е била в описания по – горе вид, като с
този протокол те са удостоверили, че са ги завършили така както е договорено и,
че страните могат да започват довършителните работи по апартамента. Твърди, че
щом датата на подписване на протокола е 27.09.2004 г. на самите собственици ще
им е трябвало още време от порядъка на два, три месеца в зависимост от това с
какъв темп ще си завършат апартамента, за да могат да се нанесат. Излага, че се
е наложило да се извърши доброволна делба, поради неразбирателство със
собствениците на земята. Сочи, че след доброволна делба хората са се
конституирали като собственици. Свидетелства, че познава много добре И. К..
Навежда доводи, че апартамента е изплатен с работа на И. К. във фирмата му.
Твърди, че парите ги е вземал от И. К., като подчертава, че той е човекът,
който е плащал. Свидетелства и за факта, че И. К. е искал процесния
апартамент да бъде за сина му, за което са подписали и договор, но че лично за
него И. К. е титуляра на този апартамент. Твърди, че
му е било известно от страните по договора, че ответниците ще живеят в
апартамента.
От
показанията на свидетеля И. К. се установява, че последният е работил във фирмата „Игал“
ООД, като е участвал е в изграждането на
сградата, в която се намира процесния недвижим имот.
Твърди, че апартамент № 14 го е изплащал
лично той, като плащането е ставало както „на ръка”, така и с удръжки от
работата, която е работил. Навежда
доводи, че ответниците по делото са се нанесли в апартамента в първото
тримесечие на 2005 г. Излага, че ответниците са се насели в апартамента, защото
не е имало къде да живеят, след като са си продали жилището в Царичино. Твърди,
че няма как ответниците по делото да са се нанесли в апартамента в периода от 2001 г. до 2004 г., тъй като там не е имало
ток и ВиК. Твърди, че ответниците не са внасяли пари във фирма „Игал“ за този апартамент.
Свидетелката Б. Ж. свидетелства, че майка й и баща й
/ответниците по делото/ са ползвали процесния
апартамент от 2004 г. Излага, че е наясно, че синът й /ищец по делото/ оспорва
правото им да ползват апартамента и, че през 2013 г. им е изпратил нотариална
покана. Навежда доводи, че И. К. е прехвърлил правото на строеж на съпруга й.
Твърди, че майка й и баща й са им дали 10 000 лв., сключили са договор – споразумение, че ще
живеят в апартамента докато са живи, но след тяхната смърт същият е следвало да
остане на децата й. Твърди, че до изпратената нотариална покана никой не ги е
притеснявал във връзка с този имот. Излага, че не знае за изпращана нотариална
покана от свекъра й до родителите й.
Свидетеля П. Х. свидетелства, че ответниците
по делото, които са негови майка и баща живеят
в апартамента от 2004 г., когато
същият е бил завършен. Твърди, че довършителните работи са започнали
през 2003 г. след което за известно време са ги преустановили. Навежда доводи,
че ответниците са плащали за тухли, за преградните стени и за мазилка на
фирмата, което е станало лятото или
пролетта на 2003 г. Излага, че от 2004 г. до сега никой не е предявявал
претенции за апартамента срещу майка му и баща му. Твърди, че собственик на
апартамента е бил съпругът на сестра му, но че лично той не е виждал да има
документ за собственост на негово име. Твърди, че родителите му не са купили
апартамента от зет му, а са му платили да живеят в него докато са живи.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Ревандикацията е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Подлежащи на установяване са
следните факти: наличието на собственост на твърдяното от ищеца правно
основание; установяване на обстоятелството, че ответниците владеят имота към
момента на предявяване на иска, респективно към датата на постановяване на
решението; липсата на правно основание, въз основа на което да се осъществява
владението, като тежестта за установяване на факта, че ищеца е собственик на процесния имот и че ответниците го владеят е за ищеца,
съобразно принципа за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес, установен в чл.154, ал.1 от ГПК, а в тежест на ответниците по иска е да
установят, че владеят имота на правно основание, годно да ги легитимира като
собственици на процесния недвижим имот.
Между страните
не е спорно, че процесния имот се владее изцяло от
ответниците.
Спорно между тях е кому принадлежи правото на
собственост върху имота и владее ли се имота на правно основание от ответниците.
Ищецът
по делото се легитимира като собственик на процесния
недвижим имот въз основа на договор за дарение, обективиран
в нотариален акт. Видно от представените по делото доказателства, че дарителят
му И. К. е придобил собствеността върху процесния
имот въз основа на договор за доброволна делба на съсобствен
недвижим имот от 22.12.2009 год., участвал в качеството му на съсобственик в
новопостроената жилищна сграда с обща застроена площ на обектите от 2 076.81
кв.м. в ПИ с идентификатор № 10135.2553.212 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на ИД
на АГКК, находящ се в гр.В., с адрес ул.Б. л.№ **, с площ по скица – 359 кв.м. От споразумение
от 08.09.2004 год. се установява, че е бил сключен договор за групов строеж на
жилище на 17.11.1994 год. Съгласно разпоредбата на чл.192, ал.1 от ЗТСУ /отм./ групов
строеж могат да извършват две или повече лица в съсобствен парцел или по силата на отстъпено им
право на строеж, на надстрояване или пристрояване на заварена сграда. С оглед
изложеното съдът приема, че доколкото праводателя на
ищеца се е легитимирал като участник
в груповия строеж въз основа собственически права върху имота и придобил същия
чрез договора за доброволна делба, то и ищецът е придобил правото на
собственост върху процесния имот въз основа на
договора за дарение.
Възражението
на ответната страна е, че са придобили имота по давност въз основа на
предварителния договор от 10.09.2004 год.
Правото
на собственост може да бъде придобито чрез деривативен
или оригинерен способ или по друг, предвиден от
закона ред. Ответниците основават придобиването на твърдяното от тях право на
собственост на давностно владение въз основа на предварителен договор от 10.09.2004
год. Придобиване право на собственост в хипотезите на чл.79, ал.1
от ЗС като оригинерен способ за
придобиване, означава владение, упражняване фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи като своя, необезпокояван и несмущаван от другиго. Субективен
признак на владението е намерението на владелеца да държи вещта "като
своя". Обективен елемент от владението е това фактическо действие да е
упражнявано само от претендиращия правото на собственост, без
противопоставянето от трети лица. С оглед практиката на ВКС /решение № 1711/2000 год., IV г.о., Бюл. на ВКС,
бр.4/2000 г., решение № 1527/04.10.1995 г., ІV г.о./ лицето
придобило владение въз основа на предварителен договор става собственик след
десетгодишно владение. От представения по делото предварителен договор за покупко - продажба на вещното право на ползване върху
недвижим имот от 10.09.2004 год., че С. Ж. и Б. Ж. са обещали да учредят право
на ползване върху процесния имот за сумата от 10 000
лева, платена изцяло на купувачите в деня на подписването му, като се
задължават окончателното изповядване на сделката да се осъществи в едномесечен
срок от придобиване правото на собственост върху недвижимия имот т.е. с
предварителния договор за продажба продавачите са обещали да учредят правото на
ползване върху имота на купувачите, собствеността върху който самите те е
следвало да придобият. От предварителния договор не се установява конкретна
дата на предаване владението върху имота. Установено е по делото, че до датата
на смъртта на първия продавач и към настоящия момент за втория продавач същите
не са придобили правото на собственост върху обещаното жилище. Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.2 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години, а владелецът е
добросъвестен когато владее една вещ на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик или че предписаната от закона форма е опорочена. В конкретния
случай, дори и сключен в писмена форма, предварителния договор не представлява
юридическо основание годно да прехвърли собствеността, тъй като договорите за
прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права /в настоящия
случай ограничено право на ползване/ върху недвижими имоти трябва да бъдат
извършени под страх от недействителност с нотариален акт. При преценка на
събраните доказателства в рамките на твърденията на страните, възражението на
ответната страна за придобивна давност се явява неоснователно. Безспорно е, че
за да може новопостроена сграда да е обект на разпоредителна сделка или на
придобиване по давност е необходимо да е завършена най-малко до груб строеж,
което изискване понастоящем е изрично въведено с нормата на чл.181, ал.2
от ЗУТ, а определението за груб строеж е дадено в § 5, т.46 ДР
от ЗУТ. В този смисъл е константната практика на ВКС, включително и
по чл.290 ГПК.
В случая единствените събрани по делото доказателства, имащи отношение към
установяване изграждането на сградата в груб строеж са представеното разрешение
за ползване от 10.01.2008 год., Акт за приемане на конструкцията от 10.11.2000
год. и протокол за допускане на инвеститора до обекта за извършване на
довършителни работи от 27.09.2004 год. Липсват доказателства, както за
предаване владението върху имота въз основа на предварителния договор, така и за
по-ранен момент на завършване на грубия строеж. От събраните по делото
доказателства, съдът намира, че ответниците не успяха да докажат, че владеят
имота на правно основание, както и че са придобили същия на оригинерно
основание - давностно владение в период от 10 години, който период към момента
на предявяване на иска по чл.108 ЗС
не е изтекъл. Установява се от предварителния договор, че ответниците, в
качеството си на купувачи и С. Ж., и Б. Ж., в качеството им на продавачи са се
договорили последните да им прехвърлят правото
на ползване върху процесния имот, а не правото на
собственост върху същия. Този факт се установява и от свидетелските показания
на свидетелката Ж. и Х. /при условията на чл.172 от ГПК/, които свидетелстват,
че между ответниците и продавачите по предварителния договор е съществувала
уговорката последните да прехвърлят само правото на ползване на недвижимия
имот, който имот К. и И. К. да ползват докато са живи. Въз основа на придобивна
давност по силата на чл.85 от ЗС
може да се придобие не само собственост върху движима или недвижима вещ, но и
друго вещно право върху недвижим имот, което зависи от действията върху имота.
Твърдения на ответната страна за придобиване по давност правото на ползване
няма. Придобивната давност е сложен юридически факт, който включва действията
по началното установяване на владението, т. е. на фактическото господство върху
вещта, с намерение тя да се свои, по-нататъшното постоянно съществуване на така
установеното фактическо владение и действията, чрез които това владение се
осъществява, което се съобразява с оглед пълното и главно доказване. Ограниченото
вещно право на ползване, за каквото са се договорили страните по предварителния
договор дава право на титуляра му да ползва една
чужда непотребима вещ и да извлича ползите и добивите
от нея, без да я променя съществено. Ползвателят упражнява фактическата власт
върху вещта като държател по отношение на собственика, като съзнава и, че
упражняваната от него фактическата власт е върху чужда за него вещ. За да се
превърне ползвателят във владелец на ползваната от него вещ, то той следва да
промени animusa си за своене, т.е. от ползвател ползващ чужда вещ, последният
следва да започне
да ползва вещта като своя. По делото не се представиха доказателства от кой
момент ползвателите на процесния имот са променили animusa си. Не бяха
ангажирани и доказателства, от които да се установи ясно и недвусмислено да е отблъснато
владение на предишния собственик, както и че ответниците същите са установили
трайна фактическа власт върху имота. Дори да се приеме, че последните са
владели недвижимия имот с намерение за своене, то по
отношение на тях не е изтекъл предвидения в чл.79 от ЗС срок за придобиване на
имота по давност. Ако елементите на фактическия състав на чл.79,
ал.1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то
установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за
изтекла придобивна давност за конкретен недвижим имот, може да бъде уважено.
Ответниците по делото не успяха да докажат, по безспорен начин, че са владели имота в
продължение на 10 години, без противопоставяне от страна на титуляра
на правото на собственост на недвижимия имот. Свидетелят
И. И. сочи, че 2004 г. е най –
ранния момент, от който ответниците са могли да ползват имота /протокол за
допускане на инвеститора до обекта му от 27.09.2004 год./, а И. Коджабашев от
своя страна твърди, че К. са се нанесли в апартамента в началото на 2005 г. От друга страна свидетелите Ж.
и Х. навеждат доводи, че макар да са започнали реално да ползват недвижимия
имот през 2004 г, още през 2003 г. ответниците са извършвали довършителни
работи в него. Тези свидетелски показания съдът намира, че не следва да бъдат
ценени предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК и вероятната им заинтересованост
от изхода по делото, доколкото и двамата свидетели са син и дъщеря на
ответниците по делото.
С
предварителния договор страните поемат задължение единствено да сключат
окончателен договор, като при неизпълнение на това задължение е предвидено и
особено исково производство за обявяване на сключения предварителен договор за
окончателен по съдебен ред. Безспорно е, че спрямо купувача в случая на правото
на ползване по предварителен договор нямат действие всички правни действия с
имота, ако той е предявил иск за постановяване на решение, което да замени
несключения договор в нотариална форма и е вписал исковата си молба преди
вписване на акта, от който трети лица черпят права върху същия имот. Съдът
намира за доказана и втората предпоставка за уважаване на иска - че ответниците
владеят имота без правно основание. Фактическата власт, която те осъществяват
върху имота е безспорна. Твърдението им, че са придобили правото на собственост
остана недоказано. Приложения като доказателство предварителен договор няма
прехвърлително действие, а съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗЗД
договорите за прехвърляне на собственост респ. за учредяване на вещни права върху
недвижим имот следва да се извършат с нотариален акт.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че ищецът доказа
по безспорен начин, че е собственик на процесния имот
въз основа на процесния договор за дарение. Ответниците
не успяха да докажат, че владеят имота на правно основание и доколкото не е
спорно между страните, че същия се ползва от тях, то иска като основателен и
доказан следва да бъде уважен, а ответниците следва да бъдат осъдени да
предадат владението върху имота на основание чл.108 от ЗС.
По искането за разноски: представен е списък по реда на чл.80 ГПК. Съобразно изхода на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сума в общ размер на 2 310 лева, представляваща направените от него съдебно -
деловодни разноски за внесена държавна такса и адвокатски хонорар, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Х.К., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и К.А.К., ЕГН **********,
постоянен адрес *** ДА ПРЕДАДАТ на И.С.Ж., ЕГН **********,*** владението върху недвижим
имот, представляващ АТЕЛИЕ № 14, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
10135.2553.212.2.14, с предназначение ателие за творческа дейност на едно ниво,
разположен на трети етаж с номер 14, с обща квадратура 50.26 кв.м., състоящо се
от антре, две стаи, санитарен възел, килер, балкон, разположен в сграда с
идентификатор № 10135.2553.212.2, при граници съгласно схема: на същия етаж
самостоятелни обекти с идентификатори: № 10135.2553.212.2.13, №
10135.2553.212.2.15, № 10135.2553.212.2.10, № 10135.2553.212.2.17, ведно с
принадлежащо избено помещение № 15, находящо се на сутерен кота - 4.80 м. със
застроена площ от 6.85 кв.м., както и 2,35 % идеални части от общите части, както 3/253 кв.м. идеални части
от поземления имот в която същата е построена със сградата и от правото на строеж
върху поземления имот на земята с идентификатор № 10135.2553.212, на
основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА И.Х.К.,
ЕГН **********, постоянен адрес *** и К.А.К., ЕГН **********, постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.С.Ж., ЕГН **********,*** сумата от 2
310.00 /две
хиляди триста и десет лева/ лв., представляваща
направените по делото съдебно – деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок пред Апелативен съд – Варна от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: