Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 20.10.2020 година Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
23.09. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Стойка Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1080 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е
решение №523/24.04.19 г. по гр.д. №597/18 г. по описа на Районен съд-С.З.,с
което се признава за
установено по отношение на Б.И.Т., с последен известен адрес ***, съдебен адрес
чрез назначения му особен представител адв.Г. ***, съществуването на вземането
на „Д.К."АДСИЦ ЕИК **, гр.С.**, чрез адв.Г., за сумата от
982,27лева/деветстотин осемдесет и два лева и 27стотинки/- главница,
представляваща уговорено в споразумение от 01.04.2013г. между страните
задължение на ответника към ищеца, ведно със законната лихва върху главницата
от 08.11.2017г. - датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до изплащането на вземането, както и мораторна лихва от 299,58лева
/двеста деветдесет и девет лева и 58стотинки/ за периода от 30.10.2014г. до
08.11.2017г., за които суми е издадена заповед № 4029/13.11.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 6221/2017г. по
описа на РС-С.З.. Със същото решение Б.И.Т., с п.а е осъден да заплати на „Д.К."АДСИЦ ЕИК **, гр.С.**,
чрез адв.Г. сумата от 883,68лева/осемстотин осемдесет и три лева и 68стотинки/
лева направени по настоящото дело разноски, както и 170/сто и седемдесет/лева
разноски по заповедното производство.
Въззивникът Б.И.Т.
чрез назначения от съда особен представител развива доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение.Сочи се ,че по делото не е
представен договор за кредитна карта,не е представен договор за цесия,а
единственото доказателство е споразумение от 01.04.2013 г.,съдържащо признание
за размера на цедираното вземане като няма други доказателства,от които да се
установи надлежно сключен валиден договор за банкова карта и наличие на
непогасени вноски по него.Също така не се доказвало,че процесното вземане е
прехвърлено с договор за цесия ,не били спазени изискванията на чл.99 ЗЗД.Прави
се оплакване,че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението,че
претенцията на ищцовото дружество е погасена по давност.Излагат се доводи,че не
е налице новация по смисъла на чл.107 ЗЗД.
Въззиваемият
„Д.К.“ АДСИЦ София ЕИК взема становище,че първоинстанционното решение
е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и
взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:
В исковата си
молба ищецът „Д.К." АДСИЦ излага твърдения, че на 08.11.2017 г. било
подадено заявление по чл.410 ГПК за издаване заповед за изпълнение в полза на
"Д.К." АДСИЦ срещу Б.И.Т.. Въз основа на подаденото заявление е
образувано ч.гр.д. 6221/2017г. по описа на PC- С.З.. В законния срок ответникът
подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което на
основание чл. 422, ал, 1 от ГПК заявителят предявява установителен иск. Твърди
още,че на 16.11.2004г. ответникът Б.И.Т. сключва договор с Б.АД /нова фирма
"Ю." АД/ ЕИК ** - кредитна карта BG EUROLINE. Същият е просрочил
плащане на вноски по кредита си и съгласно сключения договор остатъка е станал
предсрочно изискуем. На 15.11.2007 "Ю." АД ЕИК ** е цедирало
вземането си на "Д.К." АДСИЦ, ЕИК **. Длъжника бил уведомен за
извършената цесия и на 01.04.2013 г. като е сключил споразумение с "Д.К."
АДСИЦ, ЕИК **, с което признал задължението си и поел задължение да го изплати
на вноски. Длъжникът впоследствие не изпълнявал точно задълженията си за
изплащане на сключеното споразумение, поради което дългът му станал предсрочно
изискуем на 27.04.2013 г. С оглед на това, претенцията на "Д.К."
АДСИЦ към длъжника, към датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК била в размер на 1281.85 лева, от които
982.27 лева главница и 299.58 лв. мораторни лихви (за периода от 30.10.2014 г.
до 08.11.2017г.). Претендира се и съответната законна лихва, считано от датата
на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
(08.11.2017год.), до датата на окончателното изплащане на задължението. С оглед
на гореизложеното, молят да бъде постановено решение, по силата на което да
бъде установено със сила на присъдено нещо, че ответника Б.И.Т. дължи на "Д.К."
АДСИЦ, ЕИК: **, сумата от 1281.85 лева, от които 982.27 лева главница и 299.58
лв. мораторни лихви (за периода от 30.10.2014г. до 08.11.2017г.), ведно със
законната лихва върху главницата считано от 08.11.2017год. (датата на подаване
на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното изплащане
на задължението; 50 лв. (петдесет лева)- заплатена държавна такса за подаване
на Заявление за издаване на заповед за изпълнение; 120лв.(сто и двадесет лева)
- заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в заповедно производство.
Ответникът Б.И.Т. чрез назначения особен представител
взема следното становище. Не било доказано качеството на кредтитор на Д.К."
АДСИЦ.Оспорва се и обстоятелството, че длъжникът - Б.Т. е бил уведомен за
извършената цесия, както и че договорът за цесия поражда правно действие спрямо
третите лица и в частност спрямо ответника. Прави възражение,че вземането е
погасено по давност ,както и,че не е налице новация.
Не е спорно обстоятелството ,че по ч.гр.д.
6221/2017г. по описа на PC- С.З. е издадена заповед за изпълнение
№4029/13.11.2017 г. срещу ответника за следните суми: 982,27лева/деветстотин
осемдесет и два лева и 27стотинки/- главница, представляваща уговорено в
споразумение от 01.04.2013г. между страните задължение на ответника към ищеца,
ведно със законната лихва върху главницата от 08.11.2017г. - датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
изплащането на вземането, както и мораторна лихва от 299,58лева /двеста
деветдесет и девет лева и 58стотинки/ за периода от 30.10.2014г. до 08.11.2017г.Присъдени
са и разноските 50 лв.-държавна такса и 120 лв.-адвокатско възнаграждение.
Като писмено доказателство по делото е
прието споразумение от 01.04.2013г., видно от което ответникът е поел
задължение да заплати на ищеца - след осъществена цесия на „Д.К."АДСИЦ на
вземания по отпуснат му договор за кредит от 16.11.2004г. за кредитна карта. Видно
от клаузата на чл.1 от това споразумение съгласно сключен на 15.11.2007 г.
договор за продажба на вземания,страни по който са „Ю. Б.“ АД/предишно
наименование „Б.“ АД/ и „А.“ АДСИЦ /настоящо наименование „Д.К.“ АДСИЦ/,в
качеството на цесионер кредиторът е придобил вземане срещу
длъжника,представляващо неплатени суми по договор от 16.11.2004 г. Към датата
на подписване на договора за продажба на вземания,посочен в т.1 по
споразумението,размерът на цедираното вземане срещу длъжника е с левова
равностойност от 982,27 лв. /т.2/.Към 31.12.2012 г. кредиторът е получил
плащания по цедираното вземане,посочено в т.2,в размер на нула лева.Остатъкът
на задължението е с левова равностойност в размер от 982,27 лв.
Следва да се направи извода,че ответникът към датата на сключване на горецитираното споразумение е уведомен за цесията т.е. налице е признание на дълга.Длъжникът е признал и размера на дълга.При липса на възражение от негова страна при подписване на споразумението съдът приема за безспорно установено качеството на кредитор на ищцовото дружество.Не е основателно възражението относно уведомяването на ответника за цесията.Според съдебната практика длъжникът се счита надлежно уведомен за извършената цесия дори с предявяването на искова молба от цесионера.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. С подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска
принудително изпълнение на непогасеното си вземане. В конкретния случай,следва
да се приеме,че длъжникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост
едва с подаването на възражение против издадената заповед за изпълнение,поради
което не може да бъде споделено становището,че давността е изтекла.
Не се спори по делото,че към датата на
сключване на споразумение между длъжника и цесионера размера на дълга е същия и
според настоящата инстанция не намира приложение института на новацията.Налице
е валидна цесия ,който извод предпоставя основателност на предявените обективно
съединени иска.
Като писмено доказателство по делото е
прието заключението на назначената по делото съдебно- икономическа експертиза.Видно
от експертното заключение след сключване
на процесното споразумение ответникът не е извършил никакво плащане по него
въпреки уговорения падеж - 26.04.2013г. Относно анализа на експертните изводи
на осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Предвид гореизложеното решението на районния
съд следва да бъде потвърдено като в полза
на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски,а именно
сумата 660 лв.-възнаграждение за особения представител и адвокатски хонорар.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №523/24.04.19 г. по гр.д.
№597/18 г. по описа на Районен съд-С.З..
ОСЪЖДА Б.И.Т., с последен известен
адрес ***, съдебен адрес чрез назначения му особен представител адв.Д. *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Д.К."АДСИЦ ЕИК **, гр.С.**, чрез адв.Г. сумата от 660лева/шестстотин
и шестдесет лева/-разноски в настоящото производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: