Решение по дело №596/2016 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 401
Дата: 16 ноември 2017 г. (в сила от 21 декември 2017 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20165320100596
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                               Година 16.11.2017                             Град  Карлово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                       втори граждански състав

На шестнадесети октомври                                                 две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 596 по описа за 2016 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Съдът е сезиран с четири обективно съединени иска с правно основание чл.422 , във вр. с чл.415 от , във вр. с чл.430 ТЗ, във вр. с чл.61 ЗН и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „Б. Д.“ ЕАД,  ЕИК: *****със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, представлявана от В.М.С. и Д.Н.Н.– изпълнителни директори, чрез юрк. С.Д.-Д., против А.А.Н., ЕГН: **********, представляван от своята майка и законен представител М.Г.К., ЕГН: **********,***.

В исковата молба се твърди, че на 29.11.2013 г. „Б. Д.“ ЕАД предоставила кредит в размер на 1 000 лева на лицето А. И. Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, съгласно Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от същата дата. Неразделна част от договора били Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят получил и приел с подписването му. Кредитът бил усвоен изцяло по разплащателна сметка на ответника. Кредитът не бил обслужван от кредитополучателя и към Б. били дължими 13 месечни вноски. Това наложило предприемане на действия за принудително събиране и кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от 28.05.2015 г., поради неплащане на повече от три вноски по него и отправено нарочно изявление, получено от длъжника –нотариална покана, връчена чрез уведомление от нотариус Т. Р. рег. №*** с район на действие PC К..

На 29.05.2015г. „Б. Д.“ ЕАД подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, ал.2 от , като било образувано ч. гр. д. №640/2015г. по описа на PC К.. На 29.06.2015 г. бил издаден изпълнителен лист срещу кредитополучателя А. И. Н., с който съдът осъждал същия да заплати на кредитора сумата от 1000 лева – главница, сумата от 261,87 лева – неплатена редовна лихва, дължима за периода от 20.05.2014 г. до 29.05.2015 г., сумата от 0,14 лева – неплатена наказателна лихва, дължима за периода от 20.05.2014 г. до 29.05.2015 г., сумата от 89,25 лева – заемни такси, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2015 г. до изплащане на вземането, сумата от 27,03 лева – платена държавна такса и сумата от 300 лева – за юрисконсултско възнаграждение. Съдебните действия срещу длъжника били предприети при спазване на всички законови изисквания и установената задължителна съдебна практика.

На основание издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. №640/2015 г. срещу длъжника било образувано е изпълнително дело №738/2015 г. по описа на ЧСИ М. С., с район на действие ОС П. за започване на действия по принудителното събиране на вземанията на „Б. Д.“ ЕАД.

На 12.10.2015 г. длъжникът по кредита починал, като видно от удостоверение за наследници с изх. №599/01.12.2015 г. негов единствен наследник бил малолетния му син А.А.Н..

По ч. гр. д. №640/2015 г. постъпило възражение от малолетния А.А.Н., действащ чрез своята майка и законен представител , което породило правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

МОЛИ съда да признае за установено спрямо ответника от А.А.Н. ЕГН: **********, представляван М.Г.К., ЕГН: **********, като негова майка и законен представител, който се явява наследник на баща си А. И. Н., ЕГН **********, че дължи на „Б. Д.“ ЕАД сумата от 1000 лева – главница; сумата от 261.87 лева – неплатена редовна лихва, дължима за периода от 20.05.2014 г. до 29.05.2015 г., сумата от 0,14 лева – неплатена наказателна лихва, дължима за периода от 20.05.2014 г. до 29.05.2015 г.; сумата от 89.25 лева – заемни такси, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2015 г. до изплащане на вземането. Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът, чрез своята майка и законен представител М.Г. К., двамата представлявани от адв. Г.Д., с отговора на исковата молба намира иска за недопустим и неоснователен. Твърди, че производството било недопустимо, тъй като не били възразявали в смисъл – оспорвали претенциите на „Б. Д.“ ЕАД към покойния А. Н. и не били давали повод за завеждане на настоящото дело. Наистина, заявили, че малолетния не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение № 278/26.06.2015 година по ч. гр. д. № 640/2015 година по описа на III граждански състав на Районен съд град К., но това изявление следвало да се цени в светлината на факта, че детето не възнамерявало да приема наследството на баща си и след отпадане на ограниченията на закона, той щял да направи отказ от наследството на баща си – покойния А. Н..

Ето защо в случая не било налице възражение по смисъла на чл.414 , което представлявало положителна процесуална предпоставка за предявяване на исковете по чл.422 .

На следващо място, представените от заявителя документи били негодни да послужат за издаване на разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както неправилно бил направил съставът на Районен съд - К., III граждански състав, по следните съображения:

Представените от Б. - заявител договор и извлечение от счетоводните записвания трябвало да удостоверяват подлежащото на изпълнение вземане. В случая тези книжа трябвало да съдържат данни дали са се сбъднали предвидените условия, които го правят ликвидно и предсрочно изискуемо, т. е. извлечението от счетоводните книги трябвало да съдържа и данни откога длъжникът е изпаднал в забава, при погасяването на кои погасителни вноски, сбъднало ли се е условието за предсрочната изискуемост на кредита, кога и как е уведомен за това кредитополучателят, кои точно и колко месечни вноски не е платил в посочените от погасителния план срокове.

В случая обаче представеното към заявлението „Извлечение за периода”, така и останалите представени от заявителя документи, не удостоверявали годно за принудително изпълнение притезание, доколкото изготвеният от Б. погасителен план (вноски и падежи) не бил приет и подписан от длъжника, и в тях не били отразени нито кои и колко месечни вноски длъжникът не е платил в посочените срокове; нито начина на изчисляване размера на непогасената главница и на дължимите (договорена и наказателна) лихви; сбъднало ли се е условието за предсрочната изискуемост на кредита: фактът на неплащане, респ. забавата в погасяване на задълженията на кредитополучателя, следвало да е удостоверен от Б. чрез ясно и точно посочване на непогасените вноски. А тази информация не била отразена нито в заявлението по чл. 417 , нито в извлечението от счетоводните книги. Липсата на такава информация препятствала проверката на съда дали са налице условията за настъпване на предсрочната изискуемост на целия кредит и респ. дали предявеното със заявлението вземане подлежи на изпълнение. Изводите на съда по чл.418, ал. 2 трябвало да са извлечени изцяло от недвусмисленото съдържание на документа, а не да се налага тълкуването му. Липсата на посочената информация не позволявало да се прецени възникнало ли е правото на Б.-заявител да обяви кредита за предсрочно изискуем, респ. за преценката на съда за изискуемост на вземането.

На следващо място, при връчването на съобщението (покана) на Б., с което тя уведомява длъжника, че превръща кредита в предсрочно изискуем, било допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл.47, ал.1 .

В случая не се доказвало наличието на предпоставките за прилагане на чл.47, ал.1 а именно: 1) ответникът (в случая длъжникът) да не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и 2) да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Нямало никакви данни по делото, че връчителят е изпълнил задължението си да потърси длъжника на посочения адрес, както и задължението си да потърси лице, което да е съгласно да получи съобщенвето. По преписката било налице върнато съобщение от връчителя с направена от него отметка, от която отметка не можело да се направи извод, че връчителят е потърсил длъжника точно на неговия адрес, че физически е достигнал до този адрес, респ. че е потърсил, но не е намерил лице, което е съгласно да получи съобщението. Освен това нормата на чл.47, ал.1 изисквала, след като длъжностното лице по призоваването има достъп до пощенската кутия, едновременно да залепи уведомление на вратата, или на пощенската кутия и да го пусне „и в нея“, т. е. текстът изисква едновременно пускане на съобщението в пощенската кутия н залепяне на същото върху нея. В този смисъл била и задължителна трайната практика на ВКС по прилагането на чл.47 .

На следващо място, В този смисъл била и задължителна трайната практика на ВКС по прилагането на чл.47

Поради това, че по делото липсвали доказателства длъжникът да е бил редовно уведомен за прекратяване на договора и за настъпването на предсрочната изискуемост на целия дълг, решаващият съдебен състав следвало да направи извод, че представените от заявителя документи не удостоверяват годно за принудително изпълнение притезание и да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Ответникът моли производството по делото да бъде прекратено, а в случай, че това искане не бъде уважено, моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските по делото.

Конституираното на осн. чл.219 третото лице - помагач на страната на ищеца – „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор И.Г.Д. - М. чрез процесуалния си представител юрисконсулт Й. намира иска за основателен и доказан и моли съда да го уважи изцяло.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят и е видно от представеното удостоверение за наследници, че малолетният ответник А.А.Н., представляван от неговата майка и законен представител М.Г.К., е син на А. И. Н., ЕГН **********, починал на 12.10.2015 г..

Безспорно е също така, че приживе А. И. Н. е сключил с „Б. Д.“ ЕАД Договор за издаване и обслужване на кредитна карта №13/21772654 от 29.11.2013 г. с кредитен лимит 1000 лева.

От приложеното по делото ч. гр. д. №640/2015 г. по описа на РС К. е видно, че въз основа на заявление по чл.417 на „Б. Д.“ ЕАД е била издадена заповед №278/26.06.2015 г., с която е било разпоредено на длъжника А. И. Н., ЕГН ********** да заплати на кредитора (ищцовото дружество) следните суми: сумата от 1000 лева – главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта №13/21772654 от 29.11.2013 г.; сумата от 261.87 лева – неплатена редовна лихва, дължима за периода от 20.05.2014 г. до 29.05.2015 г., сумата от 0,14 лева – неплатена наказателна лихва, дължима за периода от 20.05.2014 г. до 29.05.2015 г.; сумата от 89.25 лева – заемни такси, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2015 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 327.03 лева – за платена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт. За тези суми на 29.06.2015 г. е бил издаден изпълнителен лист.

В срока по чл.414 от е постъпило възражение от сина на длъжника и ответник по настоящото исково производство А.А.Н., представляван от неговата майка и законен представител М.Г.К.. Във възражението се сочи, че длъжникът А. Н. е починал, а неговият малолетен наследник не е запознат с дълговете му и няма намерение да приема оставеното от него наследство.

С оглед постъпилото възражение „Б. Д.“ ЕАД  е предявила настоящия иск за установяване на вземането си в законовия едномесечен срок.

С Определение №958/18.10.2016 г. производството по делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от , поради наличие на преюдициален спор – висящо производство по ч. гр. дело № 350/2015 г. по описа на РС К..

От приетото и приложено ч. гр. дело № 350/2015 г. по описа на РС К. е видно, че е образувано на 23.02.2016 г. по молба от М.Г.К., ЕГН **********, като родител и законен представител на малолетното дете А.А.Н., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, адвокатска кантора Г. П. Д.,  в която депозира заявление, че желае да приеме по опис оставеното наследство от наследодателя А. И. Н., ЕГН ********** – баща на малолетния А.Н., починал на  12.10.2015 г., за което бил съставен Акт за смърт № 0952/13.10.2015 г., издаден от Район „З.“, Община  П.. С влязло в законна сила на 27.12.2016 г. Определение №1184/27.12.2016 г. съдът е допуснал на основание чл. 61, ал.1 от Закона за наследството ПРИЕМАНЕ ПО ОПИС от страна на малолетния А.А.Н., ЕГН **********, адрес: ***, действащ чрез своята майка и законен представител М.Г.К., ЕГН: ********** на наследството на А. И. Н., ЕГН **********, починал на 12.10.2015 г., Акт за смърт № 0952/13.10.2015 г., издаден от Район „З.“, Община  П., както следва: ½ ид. ч. от 221/825 ид. ч. от дворно място, цялото от 825 кв.м., находящо се в гр. К., с административен адрес: гр. К., ул. „О.“ №***, който имот по устройствения план на гр. К. съставлява УПИ VI – 1350 в квартал 77 по плана на града, чиято стойност е в размер на 550.00 лева.

След приключване на преюдициалния спор, настоящото производство, е възобновено. По делото е приета като обективна и компетентно изготвена съдебно - счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че „Б. Д.“ ЕАД е предоставила на А. И. Н. кредитна карта **** с кредитен лимит от 1000 лева. В периода 17.12.2013 г. – 27.12.2013 г. е усвоена сумата от общо 993.70 лева, като длъжникът не е извършил плащания по кредита. Същият е станал изискуем на 28.05.2015 г., а неплатените падежирали вноски са 13 на брой в общ размер на 1139.87 лева. Размерът на непогасената главница е 1000.00 лева, неплатената редовна лихва за периода 20.05.2014 г. – 29.05.2015 г. е 261.87 лева, неплатената санкционна лихвена надбавка за периода 20.05.2014 г. – 29.05.2015 г. е 0.14 лева, а осчетоводените разноски са 327.03 лева (300 лева за юрисконсултско възнаграждение и 27.03 лева за платена държавна такса).

Останалите представени писмени доказателства не променят направените изводи.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

По допустимостта:

Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до заявителя „Б. Д.” ЕАД, че е постъпило възражение от длъжника.

По основателността на исковете по 422 ГПК, във вр. с чл.415 от , във вр. с чл.430 ТЗ във вр. с чл.61 ЗН и чл.86 , ал.1 ЗЗД:

От представените писмени доказателства се установи по несъмнен начин, че А. И. Н. е кредитополучател по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта №13/21772654 от 29.11.2013 г. с кредитен лимит 1000 лева предоставен му от „Б. Д.” ЕАД. Този кредит не е бил обслужван от кредитополучателя и от 28.05.2015 г. е бил обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на повече от три вноски по него. Уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост е извършено с нотариална покана, връчена чрез уведомление от нотариус Т. РА.ов рег. №517 с район на действие PC К. по реда на чл.47 . Съдът не споделя възраженията на ответника за нарушение на съдопроизводствените правила при връчването, като счита, че процедурата е надлежно осъществена и изискуемостта на задължението е настъпила на посочената дата.

Установи се също така, че към момента на предявяване на исковете, който е момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.05.2015 г., А. И. Н. е бил жив. Починал е на 12.10.2015 г., а негов единствен наследник е малолетният А.А.Н.. 

Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, а съгласно ал.2 наследниците, които са придобили наследството по опис отговарят само до размера на полученото наследство.

Предвид разпоредбата на чл. 61, ал.2 пр.1-во от ЗН, недеесподобните, какъвто е и ответникът като малолетен, приемат наследството само по опис. Такова приемане ответникът е направил в хода на ч. гр. дело № 350/2015 г. по описа на РС К., допуснато и вписано в съда по силата на Определение №1184/27.12.2016 г.. Но дори и да не е извършен опис, отговорността на недееспособния наследник остава ограничена и не може да надхвърли размера на полученото имущество. Нещо повече, ако опис не е съставен, а е предприето изпълнение, то трябва да се спре, за да се даде възможност на заинтересования, да установи, какъв е активът на наследството.

Предвид изложеното и на основание чл. 60, ал.2 от ЗН, малолетният ответник, приел наследството на баща си по опис, отговаря за задълженията му, вкл. и процесните към ищеца, само до размера на полученото наследство. Това наследство в случая се състои от вещите, установени на ч. гр. дело № 350/2015 г. по описа на РС К. ½ ид. ч. от 221/825 ид. ч. от дворно място, цялото от 825 кв.м., находящо се в гр. К., с административен адрес: гр. К., ул. „О.“ №**, който имот по устройствения план на гр. К. съставлява УПИ VI – 1350 в квартал 77 по плана на града на стойност 550.00 лева. До този размер следва да се уважат предявените обективно съединени искове, които съдът намира за доказани.

По преценка на съда и на основание чл. 162 от следва с тази сума да се  разпредели по следния начин:

- да се погаси изцяло иска за неплатената редовна лихва за периода 20.05.2014 г. – 29.05.2015 г. в размер на 261.87 лева;

- да се погаси изцяло иска за неплатена наказателна лихва, дължима за периода от 20.05.2014 г. до 29.05.2015 г. в размер на 0,14 лева;

- да се погаси изцяло иска за дължими заемни такси в размер на 89.25 лева;

- оставащата сума от 198.74 лева следва да послужи за погасяване на главницата като искът над този размер до претендираната сума от 1000 лева, бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

Съдът е пропуснал да събере всички дължими за разглеждане на спора държавни такси възлизащи в размер на общо 200.00 лева – по 50.00 лева за всеки от четирите обективно съединени иска. Внесени са само 100.00 лева за исковете за главница и редовна лихва, като остатъка от още 100.00 лева за исковете за наказателна лихва и заемни такси следва да бъдат възложени в тежест на ответника – с оглед уважаването им изцяло (чл. 77 ).

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска, или 223.87 лева (чл.78, ал.1 ). Ответникът също има право на разноски, които възлизат на 177.89 лева – съразмерно с отхвърлената част от иска (чл.78, ал.3 ). Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 45.98 лева – деловодни разноски по компенсация.

Мотивиран от горното и на основание чл.по 422 , във вр. с чл.415 от , във вр. с чл.430 ТЗ във вр. с чл.61 ЗН и чл.86 , ал.1 ЗЗД.

 

Р          Е         Ш        И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен по реда на чл.422 от от „Б. Д.“ ЕАД,  ЕИК: *****със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, представлявана от В.М.С. и Д.Н.Н.– изпълнителни директори против А. А. Н. ЕГН: **********, представляван М. Г. К., ЕГН: **********, като негова майка и законен представител, че ответникът в качеството си на наследник на баща си А.И. Н., ЕГН ********** дължи на „Б. Д.“ ЕАД по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта №**/***** от 29.11.2013 г:

- сумата от 198.74 лв. (сто деветдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2015 г. до изплащане на вземането, като до пълния претендиран размер 1000 лева отхвърля иска като неоснователен;

- сумата от 261.87 лв. (двеста шестдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки) – неплатена редовна лихва, дължима за периода от 20.05.2014 г. до 29.05.2015 г.;

- сумата от 0.14 (четиринадесет стотинки) – неплатена наказателна лихва, дължима за периода от 20.05.2014 г. до 29.05.2015 г.;

- сумата от 89.25 лв. (осемдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки) – заемни такси.

ОСЪЖДА А. А.Н. ЕГН: **********, представляван М.Г.К., ЕГН: **********, като негова майка и законен представител да заплати на „Б. Д.“ ЕАД,  ЕИК: *****със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, представлявана от В.М.С. и Д.Н.Н.– изпълнителни директори,  сумата от 45.98 лв. (четиридесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща деловодни разноски по компенсация, направени в исковото и заповедното производство.

ОСЪЖДА А. А. Н. ЕГН: **********, представляван М.Г.К., ЕГН: **********, като негова майка и законен представител да заплати по сметка на РС К. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 100.00 лв. (сто лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

АГ.