№ 55
гр. Варна, 21.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно
търговско дело № 20233001000319 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:05 часа се явиха:
Въззивникът Г. П. Г., редовно призован, не се явява, за него се явяват адв.
М. и адв. С, редовно упълномощени и приети от съда от преди.
Въззиваемите страни П. А. М., Н. А. И. – И, И. А. И. и И. А. И., редовно
призовани, не се явяват, за тях се явява адв. И., редовно упълномощен и приет
от съда от преди.
Адв.М.: - Да се даде ход на делото.
Адв.С: - Да се даде ход на делото.
Адв.И.: - Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
в съответствие с определение № 621/01.09.23 г., постановено по реда на
чл. 267 ГПК.
Страните заявиха, че са запознати с определението и нямат възражения
по него.
1
Адв.И.:- Поддържаме направените доказателствени искания.
Адв.М.: - Уважаеми съдии, аз не намирам основания да променя моето
становище относно доказателствените искания. Тези искания са поддържани
пред първата инстанция и те не бяха уважени не поради процесуални
пропуски на съда, а поради това, че те се правиха в абсолютна преклузия.
Оспорването на запис на заповед беше направено едва в първото проведено
по делото съдебно заседание. Запис на заповед съдържащ официална заверка,
заверен запис на заповед копието от мен по смисъла на чл. 32 ЗА, това е
официална заверка и възражението и оспорването на този документ
следваше да се направи най - късно със съдопроизводственото действие, а
това е с отговора на исковата молба. Оспорването не беше направено дори с
отговора на допълнителната ни искова молба и едва когато представихме
оригинала в първото по делото заседание, по неизвестни за нас обстоятелства
и по силата на кой по – точно закон тогава колегата направи оспорването и
съдът абсолютно основателно остави искането за графологична експертиза за
проверка автентичността на подписа за преклудирано и аз Ви моля Вие да не
допускате това доказателствено искане днес поради преклузия. Същото
становище изразявам и по отношение на епикризата, в допълнение същата е
абсолютно неотносима към правния спор, затова моля да не уважавате и
двете искания.
Адв. С: - Присъединявам се към казаното от колегата М..
Адв. И.: - Считам, че това, което в момента и пред
първоинстанционния съд се коментира, не отговоря на истината, защото в
депозирания отговор по т.д. № 609 /22 г. с вх. № 26313 от 09.11.22 г. в
доказателственото искане по чл. 190 ГПК изрично сме посочили да бъдат
изследвани с една експертиза, вкл. и подписа на А М. В съдебно заседание ни
беше представено дали ние сме били запознати с оригинала, който поискахме
на запис на заповед, като веднага запис на заповед беше оттеглен и
направихме същото искане, като аз считам, че тезата, която поддържа
колежката, че тя е заверила на осн. чл. 32 ЗА представеното и копие, не води
до извода, че това копие, което на нея и е представено е действителното,
което да отговаря на оригинала. Ние за това поддържаме тогава той да ни
бъде представен в съдебно заседание, като и тогава не ни беше уважено
искането за експертизата. Моите доверители дори като са запознаха с копието
2
на запис на заповед, категорично са на мнението, че този подпис под запис на
заповед не е на техния наследодател. По тази причина продължаваме и в тази
инстанция да поддържаме тези доказателствени искания, за да изчистим този
недостатък допуснат от първоинстанционния съд, с цел установяване на
обективната истина по делото.
По отношение на второто ни доказателствено искане, както сме
посочили, за съжаление изключително късно поради възпрепятстването от
страна на медицинските органи предвид конфиденциалността на
информацията, която се отнася до лечението на наследодателя много по –
късно успяхме да се снабдим с тази епикриза, която в момента също искаме
да бъде приета. Считаме, че поради факта, че тя не е изследвана, както по
съдържание, така и по време на изготвяне, затова не споделям мнението на
колежка, че тя е несъотносима, тъй като заболяването е изключително тежко,
което е причина за смъртта на наследодателя и би следвало да бъде допусната
с цел изясняване на обстоятелството дали той е бил в състояние да подпише
такава запис на заповед.
В хода на делото има смяна на правното основание на иска,
първоначално той е предявен с правно осн. чл. 538 ТЗ, а след това правното
основание е сменено на чл. 534 ТЗ, като на нас ни се дава възможност за
отговор, аз поради тази причина цитирах отговора, който сме направили по
смяната на втория иск /с вх. № 26 313 от 09.11.22 г./ В този отговор е
направено това доказателствено искане, поради което считаме, че не е
преклудиран срокът. За първи път оспорване на автентичността на процесния
запис на заповед сме направили в отговора на допълнителната искова молба,
където в доказателствените искания по т.1 сме поддържали искането си за
задължаване на ищеца да представи оригинала за установяване дали той
съществува към настоящия момент и дали е идентичен с представеното по
делото копие, дали съдържа реквизитите, вкл. и подписа. В момента ако го
нямаше подписа на запис на заповед, както в момента се тълкува, тогава
въобще нямаше да бъде допуснато исковото производство, като няма
официален документ. Няма да бъде допусната възможността за предявяване
на иск по чл. 538 ТЗ.
Второто искане за представяне на епикризата на нашия наследодател
сме направили в писмена молба с вх. № 5618/02.03.23 г. - л. 151 по делото.
3
Съдът като взе предвид становището на страните и след съвещание,
намира, че направените доказателствени искания на процесуалния
представител на въззиваемата страна са недопустими като преклудирани
предвид на това, че и двете искания са направени след отговора на исковата
молба и отговора на допълнителната молба предвид допуснатото изменението
на основанието на предявения иск, поради което оставянето им без уважение
от първоинстанционния съд не е процесуално нарушение по смисъла на чл.
266 ал.3 ГПК, а това е пречка за приемането им във въззивното производство
при условията на ограничения въззив.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение исканията на въззиваемите страна за събиране на
нови доказателства в настоящото производство.
Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.
Адв.М.: - Представям договор за безплатна правна помощ и моля да ни
присъдите адв. възнаграждение в случай, че уважите въззивна жалба.
Адв.И.: - Представя списък за разноски.
Адв. М.: - Правя възражение за прекомерност.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.М.: - Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените изцяло
решението на ОС - Варна като неправилно и незаконосъобразно и да
постановите решение, с което да уважите допълнителната ни искова молба и
претенцията ни обективирана и подържана в нея.
Основното ни оплакване във въззивната жалба, която е подробна и
моля да имате предвид доводите изложени в нея, е за това, че съдът реши
неправилно правния спор, съответно несправедливо поради това, че допусна
едно съществено нарушение на процесуалния закон като приложи превратно
разпоредбата на чл. 176 ГПК. Многократно настоявахме пред ОС - Врана да
4
уточни, за да знаем ние, ако не се яви моя доверител, кои обстоятелства ще
приеме за установени. Съдът ни каза, ще Ви кажа в съдебното решение, така
се случи. Това не може така, от моята практика ми е известно, че въпросите
по чл. 176 ГПК трябва да бъдат формулирани ясно, точно, да предполагат
положителен или отрицателен отговор, доколкото страната не може да бъде
разпитвана като свидетел в залата, може да бъде задължена да даде
пояснения, отговаряща по този начин „да“ или „не“, по някой факти по
делото. В случая, съдът посочи въпросите формулирани в отговора на нашата
искова молба от ответната страна, които въпроси не беше ясно, каква е
връзката им с настоящия правен спор, като например познават ли се страните
и ако не се яви страната и не отговори на въпроса, какво трябва да приеме
съдът, че се познават или не се познават, какво значение има това за
настоящия правен спор. Вторият въпрос, доколкото си спомням беше, по
какъв повод бил подписан настоящият запис на заповед, ние не сме
твърдяли, че е имало някакъв конкретен повод и някакво каузално
правоотношение. Ето защо приемайки съдебният състав, че е имало каузално
правоотношение без да го дефинира, без да го уточни кое е това каузално
правоотношение, но казва, че е погасено по давност. Затова и тонът на
нашата въззивна жалба е такъв, защото ние бяхме поставени в неравностойно
положение. Не твърдя, че съдът е бил пристрастен, но казвам, че допусна
процесуално нарушение, което не му позволи да реши правилно настоящия
правен спор. А ние сме изправени в хипотезата на чл. 534 ТЗ, с такава
претенция беше сезиран съдебният състав, в който процес обследването на
каузално правоотношение се налага единствено и само ако някоя от страните
е навела такива твърдения. Такива твърдения, няма нито от ищеца, нито от
ответниците, напротив, те докрая оспорваха да има такова каузално
правоотношение, като твърдяха, че видите ли било обещание за дарение.
Няма да го коментирам това. Запис на заповед има самостоятелно битие в
нашия правен свят, следователно съдът беше абсолютно несправедлив и
неправ като не уточни кои факти ще приеме за установени ако не се яви
страната и кои са последствията за нея. На мен и досега не ми стана ясно нито
от съдебния акт, защо съдът направи тези изводи и кое е това каузално
правоотношение, претенцията, по която била погасена по давност на моя
доверител. При положение, че няма наведени твърдения от страните за
каузално правоотношение за съда предвид спецификата на иска по чл. 534 ТЗ
5
за неоснователно обогатяване, съдът е длъжен да обследва налице ли е запис
на заповед, който да е редовен от външна страна. Налице е такъв и съдът
направи справка с оригинала, който аз представих, носих и сега мога да го
представя, съдържа всички необходими реквизити, за да породи правно
действие този запис на заповед. От обстоятелството, че ответниците, че
направиха възражение срещу менителничния иск на моя доверител се породи
и неговия правен интерес да промени основанието на своята искова
претенция. И съвършено неправилно тяхната защита да твърди, че това
изменение било недопустимо, тъй като било изменено и основанието и искът,
това не е така. Искането, петитумът по делото не е променян, единствено и
само беше променено основанието и съдът правилно допусна изменението на
исковата претенция и поради факта, че е погасен менителничния иск и, че не
може да се удволетвори страната, в срока по ТЗ, ищецът промени своето
основание и претендира да му бъде обезщетена вредата, която настъпи за
него от това, че не може да си получи парите по менителничния иск. Моля,
да уважите исковата ни претенция и намирайки, че са налице предпоставките
на закона за това. Наведеното възражение от страна на ответниците, че запис
на заповед противоречала на добрите нрави също се поддържа в условия на
преклузия, беше направено между второто или третото съдебно заседание,
поради което правилно съдът не го е обследвал, моля Ви да не го обследвате.
Моля за произнасяне по разноските за двете инстанции и за настоящата
инстанция да ми присъдите адв. възнаграждение в минималния размер по
Наредба № 1. Моля за срок за писмени бележки.
Адв.И.: - Моля за срок за писмени бележки. Считаме, че решението е
правилно, законосъобразно и допустимо, то не страда от съществени
нарушения на процесуалните правила и следва да бъде потвърдено. Защо
трябва да бъде потвърдено, защото се води иск не срещу издателя или
платеца на запис на заповед, както е изискването на чл. 534 ал. 1 ТЗ, а се води
срещу наследниците на наследодателя. Предвид този факт категорично сме
посочили във всички съдебни заседания и в нашето становище, че моите
клиенти не са запознати с такова задължение от наследодателя и това им идва
„като гръм от ясно небе“, една такава сума след толкова години при условие,
че същият е починал, че е преклудиран срокът. Допуснати са обезпечителни
мерки на четиримата върху недвижимите им имоти с оглед гарантиране на
иска съобразно представените доказателства. Те ме помолиха, в съдебно
6
заседание приносителят на запис на заповед да каже, от къде идват тези
задължения и в каква връзка са. Тук ще оспоря тезата на колежката, защото
ако видите протоколите от съдебните заседания се навежда на мисълта, че
наследодателят и техният клиент са в дългогодишни каузални
правоотношения. Ако видите в кориците на делото, неприетите
доказателства, това е тезата на ищците, че има доводи за каузални
правоотношения и ние поискахме този човек да бъде разпитан. Не отговаря на
истината кога и какви въпроси са зададени, като ние сме ги уточнили в
отговорите на допълнителните искови молби и впоследствие сме задали
въпроси, а не уважаемия съд, както се казва, че той водил делото и нас ни е
игнорирал. Предвид, че имаме наследници трябва да се изследва това
отношение, каузално отношение явно някакво има, ако няма да се представят
доказателства или да бъде разпитан ищеца, от къде са тези пари, как се е
обогатил. Какво беше поведението на другата страна, на първото заседание
беше дадена възможност, представиха амбулаторен лист, който въобще не
отговаря на доказателства за болничното състояние на ищеца. Това се
подмина от уважаемия съд. Беше дадена втора възможност, на следващото
заседание да се доведе човекът, защото това е и наше искане, защото ако не
беше уважено искането на това основание щеше да падне съдебното решение,
защото има процесуално недопускане на наше искане за въпроси. Допуснаха
го, чакахме го 20 мин, накрая колежката каза, че той няма да дойде. Тази
пасивност на ищеца продължава още от запис на заповед, когато изтърват
срока, за да могат да предявят иск по чл. 538 ТЗ, пасивността и
недоказаността на исковата претенция се показа и в първоинстанционното
заседание. Ние искаме да разберем, как сме се обогатили и как той е обеднял,
защото ние приемаме тезата, че съставът на чл. 234 включва пет елемента, от
които двата последни елемента не се доказаха в първоинстанционното
производство.
Адв.М.: - Изложените възражения бяха по - скоро житейски, но не и
правни и не релевантни към спора. Отделно от това, моля да имате предвид,
че ние никога не сме твърдяли и доказвали каузално правоотношение, а тези
документи представихме в последно съдебно заседание, за да се установим,
че двамата се познават, че са имали някакви по друг повод отношения, които
нямат нищо общо с процесния запис на заповед. Ние твърдим, че няма
каузални правоотношения между издателя и поемателя. Имаме запис на
7
заповед със самостоятелно битие.
Адв.И.: - Ние казваме, че има каузално правоотношение. Ние казваме,
че не е доказано искането за парите.
Адв.С: - Насрещната страна в отговорите си в първо съдебно заседание
не твърдеше да има каузално правоотношение. Наличието на каузално
правоотношение насрещната страна започна да твърди, че има такова едва
като получи първоинстанционното решение.
Адв.И.: - Ние искахме да доведете човека.
Адв.М.: - Няма такова процесуално действие.
Адв.И.: - Има, два пъти Ви казаха да го доведете и Вие не го доведохте.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в
определения от закона срок като дава възможност на страните да представят
писмени бележки в 10 – дневен срок за въззивника и в 13 – дневен срок за
въззиваемата страна от срока за изготвяне на протокола.
Разглеждането на делото приключи в 14:35 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8