Определение по дело №67/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

 

                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                     гр. Кюстендил, 05.11.2021 г.

 

                                   

            Кюстендилският окръжен  съд, гражданска колегия, в закрито заседание на пети ноември  две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

                                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:  РОСИЦА САВОВА

                                                                                               

като разгледа докладваното от съдия Савова т.д.№67 по описа за 2019 г. на КнОС  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК

 

            ЗАД „Алианц България“ АД, представлявано от пълномощника АД „Антоанета Димоларова, Розалина Градинарова и съдружници“ чрез адв. Б.Н., със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: гр. София 1000, ул. „Узунджовска“ №16, е депозирало молба с искане за изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК на постановеното по делото Решение №260039/28.07.2021 г.

В молбата са изложени съображения, че неправилно в полза на процесуалните представители на ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 780 лева, изчислен на база присъденото обезщетение. Претенцията за адвокатско възнаграждение на първо място се приема за изцяло неоснователна с довода, че по делото не бил представен договор за правна защита и съдействие, в който изрично да е уговорено представителство при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, както и че възнаграждение на посоченото основание не се дължи доколкото не можело да се приеме, че ищецът е материално затруднено лице по смисъла на закона.  Алтернативно се твърди, че присъденото възнаграждение следва да се намали като се приложи редукционен коефициент, с оглед отхвърлената част на исковата претенция, който се определя на 15%. Молителят счита, че същият коефициент следва да се приложи и относно другите присъдени деловодни разноски в полза на ищеца. В тази насока се поддържа искане за изменение на постановеното по делото решение в частта относно присъдените разноски, като същите бъдат намалени както следва: за присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 780 лева на 349.50 лева, а за останалите деловодни разноски от 72 лева на 12 лева. 

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е процесуално допустима. Препис от молбата е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не са е възползвала от възможността да подаде отговор.

Като се запозна с релевираните оплаквания, съдът намира подадената молба за частично основателна.

  С решение №260039/28.07.2021 г., постановено по настоящото дело, съдът е приел предявения от Д.К.Б. иск с правно основание чл.432 КЗ за основателен до сумата от 9 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от претърпяно ПТП, ведно със законната лихва от 28.06.2018 г., като е осъдил ответника ЗАД „Алианц България“ АД да заплати на ищеца съдебно признатата за дължима сума от 9 000 лева, както и сумата от 72 лева, представляваща разноски по компенсация за настоящата инстанция. За разликата от уважения размер от 9 000 лева до пълния предявен такъв от 60 000 лева, исковата претенция е отхвърлена като неоснователна. Ответникът по иска е осъден на осн. чл.38, ал.2 ЗА да заплати на процесуалните представители на ищеца адв. Р.К.П. и адв. Любомир Георгиев общо сумата от 780 лева, определена въз основа на уважения размер на исковата претенция.

По делото ищецът е представил списък по чл.80 ГПК и доказателства за направени разходи за депозити за призоваване на свидетели и депозити за СМЕ и САТЕ, както и договор за правна защита и съдействие Серия А №820123, от който се установява, че осъщественото от адв. Р.К.П. и адв. Любомир Георгиев процесуално представителство на ищеца е по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Задв. Представена е и декларация за материално и гражданско състояния, подадена от ищеца, от която се установява, че последният не получава месечен доход, живее на семейни начала с жена, който месечен доход е 500 лева, че със същия се издържат трима души, че няма друго имущество и доходи, при което ищецът е освободен по реда на чл.83, ал.2 ГПК от внасянето на държавна такса, но не и от разноски в производството. 

Съдът не споделя довода на ответника по иска за недължимост на адвокатско възнаграждение на процесуалните представители на ищеца. За присъждането на разноски в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА, следва да бъде установено, че оказаната правна помощ е безплатна на някое от предвидените основания в чл.38, ал.1 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 ЗА. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощения адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл.38, ал.1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ, нито пък съдът е длъжен да установява това обстоятелство /в този смисъл срвн. Определение №319/09.07.2019 г. по ч.гр.д.№2186/2019 г. ВКС/.

Съдът намира доводите за редуциране на определеното адвокатско възнаграждение за неоснователни.Както е посочено в Определение № 138 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2679/2019 г., IV г. о., ГК,“когато е представен договор за правна защита и съдействие за предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за процесуално представителство по граждански дела с определен интерес, възнаграждението се определя с оглед уважената част на иска (по арг. от чл. 38, ал. 2, изр. 1 ГПК, т. е. ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски) на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения“. В конкретния случай, дължимото адвокатско възнаграждение с процесуално представителство е определено  по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г.

Неоснователна се явява и молбата за редуциране на останалите деловодни разноски до сумата от 12 лева. Видно от приложения списък на разноските ищецът е сторил разноски за призоваване на свидетели в размер на 80 лева, за депозит за СМЕ – 200 лева и за депозит за САТЕ – 200 лева или общо сумата от 480 лева. При прилагане на редукционния коефициент, който в случая е 15 %, равен на съотношението между уважената част от иска – 9000 лева и претендираната – 60 000 лева, се получава сумата от 72.00 лева, каквато е и присъдена с решението по делото, при което последното в тази част също не следва да бъде изменяно.

            Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.1 вр. чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА, Кюстендилският окръжен съд

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.248 ГПК на ответника ЗАД „Алианц България“ АД , за изменение на №260039/28.07.2021 г., постановено по т.д.№67/2019 г. по описа на ОС – Кюстендил-  в частта, в която ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено на осн. чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв. Р.К.П. и адв. Любомир Георгиев разноски за процесуално представителство в производството в размер на 780лв., както и за намаляване на сумата, която ЗАД „Алианц България“ АД е осъдено да заплати на Д.К.Б. за сторени в производството деловодни разноски, изчислени по компенсация, от сумата 72.00 лева на сумата от 12.00 лева.

 

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: