Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260044
гр. Пловдив, 11. 03. 2021 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора ВАНЯ ХРИСТЕВА, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВЧНД №114/2021г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.48 от ЗЕЕЗА.
Производството пред окръжния съд е било образувано по реда на чл. 44 и сл. от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест(ЗЕЕЗА) по постъпила чрез Окръжна прокуратура – П. Европейска заповед за арест (ЕЗА), издадена на 04.11.2020 г. от прокурор в Апелативен район П., Република Г., с която се иска предаване на българския гражданин Т.Т.С., роден на ***г***, въз основа на издадена на 27.10.2020г. Заповед за арест № 38 по преписка № 28/27.10.2020 г. по описа на 6-и Следовател на Районен съд в П., с цел провеждане на наказателно преследване за извършено на 19.05.2016 г. в К., П. тежко престъпление – контрабанда на тютюневи изделия и измама в ущърб на икономическите интереси на европейските общности, по смисъла на Договора от 26 юли 1995 г. относно защитата на икономическите интереси на европейските общности.
С решение № 260041 от 11.02.2021г., постановено по ЧНД № 92/2021г. по описа на Окръжен съд –П. е било допуснато изпълнение на въпросната ЕЗА и българският гражданин Т.С.С. е бил предаден на компетентните съдебни власти на Република Г. за провеждане на наказателно преследване. С решението спрямо него е била взета мярка за неотклонение“задържане под стража“.
Решението е било обжалвано в срок от адв.Л.Н. като защитник на Т.С. със съображения за неправилност, поради което моли да се отмени.
Според прокурора жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Европейската заповед за арест, чието изпълнение се иска е издадена на 04.11.2020 г. от прокурор в Апелативна прокуратура, П., Република Г., с цел предаване на българския гражданин Т.Т.С., роден на *** ***, ЕГН ********** за провеждане на наказателно преследване за извършено на 19.05.2016 г. в К., Република Г. тежко престъпление – контрабанда на тютюневи изделия, в качеството му на собственик на еднолично дружество със седалище в гр. А., притежател на предплатена карта за мобилен телефон, издадена с българския му паспорт № *********, издаден на 27.08.2013 г.
В ЕЗА е посочено, че се води разследване относно внесени с кораб стоки с произход К. на територията на Р Г., на името на несъществуващо лице Г. К. с несъществуващ данъчен номер и седалище на управлявано от него дружество в М., които са декларирани като 915 кашони с плажни чадъри, вместо фактически установените при проверка от Митническите власти на Република Г. 1 045 кашона с цигари, подлежащи на обмитяване, данъци и такси, внесени без писмено разрешение на компетентния митнически орган, с което са причинени на Р Г. и на ЕС щети в размер на 1 942 796,56 евро, в какъвто размер се твърди да е набавена финансова изгода за дружеството, представлявано от исканото за предаване лице – Т.Т.С..
В Заповедта е посочено, че на 27.10.2020 г. от 6-и Следовател при Районен съд П. е издадена Заповед за арест на исканото за предаване лице № 38, по преписка № 28. Към ЕЗА е приложен надлежен превод на български език. Представен е превод и на заверения препис от Заповедта за полицейско задържане, форма „А“.
В този аспект и според настоящия съдебен състав Заповедта е издадена от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА и съдържа необходимите реквизити по чл. 37 от ЗЕЕЗА. Не са налице основания за отказ да бъде допуснато изпълнение на ЕЗА нито на предвидените в нормата на чл. 39 от ЗЕЕЗА абсолютни основания, нито на регламентираните в чл. 40 от ЗЕЕЗА – факултативни.
От представената официална информация от Окръжна прокуратура – П. (л. 73 – 74 от съд. пр.) е видно, че към настоящия момент спрямо исканото за предаване лице не се водят досъдебни производства за извършени на територията на Р Б. престъпления.
В приложената към делото актуална справка съдимост (л. 61 – 62 от съд. пр.), съдържаща данни за предходните осъждания на лицето, е посочено, че последното наложено му наказание лишаване от свобода в размер на една година, с влезлия в сила съдебен акт по НОХД № 718/2012г. по описа на Районен съд – К., за извършени на 17.04.2012г. в с. К. опит за кражба и унищожаване на чужди движими вещи, е било отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на съдебния акт – 13.12.2012 г. Към момента на постъпване на ЕЗА в Окръжен съд – П. е изтекъл, предвиденият в разпоредбата на чл. 88а, ал. 3 вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК срок за заличаване на правните последици на цитираното осъждане. Следователно, липсват основания за отлагане изпълнението на ЕЗА, както и за временно предаване на българския гражданин при условията на чл. 52, ал. 2 от ЗЕЕЗА.
Налице са и всички останали условия за предаване на българския гражданин Т.Т.С. на компетентните съдебни власти на Република Г.. Заповедта е издадена с цел провеждане на наказателно преследване за престъпления, наказуеми и по българския Наказателен кодекс – митническа контрабанда и измама, свързана с финансовите интереси на ЕС, в съучастие – като извършител с неизвестни лица, които се наказват с лишаване от свобода и според българския наказателен кодекс, а според действащото законодателство на издаващата държава наказанието е в границите между 5 и 15 години. В ЕЗА е посочена правната квалификация на престъпленията – чл. 115 пар. 1а и б и пар. 2аб, 157 пар. 1 случай в, 158, 160, 164, 172 от гръцкия Наказателен кодекс З. 2690/2001. Не е изтекла предвидената преследвателна давност по българското наказателно право за нито едно от двете престъпления.
Доколкото предвиденото наказание и за двете престъпления, за които се иска предаването на българския гражданин не е свързано със санкция лишаване от свобода до живот или със санкция, свързана с лишаване от живот, не са необходими гаранции по смисъла на чл. 41, ал. 2 от ЗЕЕЗА. В постъпилото допълнително писмо по делото (л. 105 и л. 126 от съд. пр.) се съдържат и предвидените в чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА гаранции (чл. 5, ал. 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година).
По отношение на твърденията на исканото за предаване лице, с което се мотивира искането на защитата за отказ да бъде изпълнена ЕЗА, касаещи доказаността на повдигнатото обвинение, съдът правилно е отразил, че настоящото производство е строго формално и в него се проверяват само законовите предпоставки за допускане изпълнението на ЕЗА, но не и обосноваността на изложените фактически обстоятелства в ЕЗА, обуславящи ангажирането на наказателната отговорност на исканото лице.
Представената по делото информация от Сектор „БДС“ (л. 75 ) относно издадените на името на Т.С. документи за самоличност на територията на Р Б. съдържа данни за издаден на 27.08.2013 г. на негово име паспорт № ********* със срок на валидност 27.08.2018 г., получен на 09.09.2013 г., който е обявен за невалиден от ОДМВР – П. на 19.07.2016 г., въз основа на Молба № 3195/19.07.2016 г. от името на Т.С., в която е заявено, че е изгубен. Тази информация напълно съвпада с отразените данни в издадената ЕЗА и в този аспект не съществува основание за съмнение досежно несъмнената идентификация на лицето, чието предаване се иска.
Ето защо са налице всички основания да бъде допуснато изпълнение на издадената от прокурор от Апелативна прокуратура П., Република Г., Европейска заповед за арест, с която се иска предаване на българския гражданин Т.Т.С. за провеждане на наказателно преследване за извършени на територията на Република Г. престъпления по чл. 115 пар. 1а и б и пар. 2аб, 157 пар. 1 случай в, 158, 160, 164, 172 от гръцкия Наказателен кодекс З. 2690/2001.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 44, ал. 7, предложение второ от ЗЕЕЗА в съответствие с взетото решение за предаване на лицето, окръжният съд е определил на Т.С. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ до фактическото му предаване на компетентните власти на Република Г..
Предвид на гореизложените съображения обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, поради което ПАС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260041 от 11.02.2021г., постановено по ЧНД № 92/2021г. по описа на Окръжен съд –П..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.