РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Бургас, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Георгиева Стоянова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева
в присъствието на прокурора Павел Хайк Манукян (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно
административно наказателно дело № 20212100600929 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 79 от 14.07.2021 г. по АНД № 365 / 2021 г., Несебърският
районен съд признал обвиняемата Й. К. СТ., ЕГН ********** за невиновна в
това, че на 24.07.2020 г. в гр. Несебър, в заложна къща „Ш.“, находяща се на
ул. „Х. К.“, № ** потвърдила неистина в частен документ – декларация по чл.
14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи /НДЗК/, приета с
постановление № 40/18.02.2009 г. на Министерски съвет, в която специално
била задължена да удостовери истината по заложна сделка по заложен билет
№ 439310/24.07.2020 г., и употребила тази декларация пред Г. П. – служител в
заложна къща „Ш.“, като доказателства за невярно удостовереното в нея
обстоятелства, а именно, че заложеният срещу сумата от 3749,00 (три хиляди
седемстотин четиридесет и девет) лева златен синджир, проба 585/14 карата,
с тегло 68,16 грама, е нейна собственост - престъпление по чл. 313, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 304 от НПК я оправдал по
1
повдигнатото обвинение.
Недоволен от така постановената присъда останал прокурорът, който с
подаден пред настоящата инстанция въззивен протест моли, решението на
НРС да бъде отменено като неправилно, постановено при нарушение на
материалния закон и обвиняемата бъде призната за виновна по възведеното й
обвинение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемата не се явява
– редовно призована. Не се явява и защитникът й – адв. Х.Н., също редовно
призована.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа подадения
въззивен протест, като моли първоинстанционният съдебен акт да бъде
отменен и да бъде постановен нов, с който обвиняемата да бъде призната за
виновна за извършеното престъпление, освободена от наказателна
отговорност и й се наложи административно наказани глоба в размер на 1000
лева. Счита, че обвиняемата е осъществила състава на престъплението от
субективна страна, тъй като дори и да не е знаела, че вещта е отнета
вследствие на престъпление – грабеж, то същата е била наясно, че вещта е
придобита от престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК, тъй като намирането на
чужда вещ е инкриминирано, ако в едноседмичен срок не бъде съобщено на
властта, че е намерена вещта. Независимо от обстоятелството, дали
обвиняемата е била наясно с разпоредбата на чл.207, ал. 1 от НК, то
незнанието на закона не я оправдава, още повече, че лицето, продало вещта на
С. и мъжът, с който живее на съпружески начала, ги е предупредило да не
казват за тази вещ.
След като се запозна с подадения протест, изслуша становищата на
страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, и като извърши цялостна служебна проверка на
постановената присъда, независимо от посочените в протеста основания,
съдът намери следното:
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по
внесено от Районна прокуратура, гр. Бургас постановление за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
обвиняемата Й. К. СТ. за престъпление по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
В хода на проведената диференцирана процедура пред НРС е било
2
установено, че обвиняемата Й. К. СТ. е на **години, *******.
На 12.07.2020 г. обвиняемата и съпругът й – свидетелят А. С. били в
дома си, когато дошъл И.С., роднина на А. С.. И. С. носел в себе си и им
показал златен синджир с плочка, с общо тегло 77,42 грама. Той предложил
на двамата съпрузи да купят бижуто, като свидетелят А.С., оглеждайки
накитите, го попитал да не са крадени, което И. С. отрекъл. Договорена била
цена на синджира и плочката за сумата от 1000 лева, които А. С. платил на И.
С.. Последният си тръгнал, а свид. А. С. дал закупените вещи на жена си –
обвиняемата, която ги прибрала.
Тъй като имали нужда от пари, на 24.07.2020 г., С. взела синджира и
отишла в заложна къща „Ш.“, находяща се в гр. Несебър, ул. „Х. К.“ № **,
където заложила вещта срещу паричната сума от 3749 лева. Служителката в
заложната къща – свидетелката Г. П. издала заложен билет № 439410.
Непосредствено след заложният билет била инкорпорирана декларация, която
обвиняемата попълнила и подписала, и в която отразила, че заложената вещ е
нейна собственост. В декларацията изрично било посочено, че носи
наказателна отговорност по чл. 313 от НК. Свидетелката П. дала на
обвиняемата уговорената сума, която последната на свой ред предала на
съпруга си - свид. А. С..
На досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно -
графическа експертиза, видно от която ръкописният текст „Й.С.“ в заложния
билет е написан от обвиняемата, както и че подписът, положен в графа
„заемател“ е неин.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствата, събрани на досъдебното и съдебно
производство, а именно от обясненията на обвиняемата, показанията на
свидетелите А. С. – съпруг на обвиняемата, Г.П., от писмените доказателства
- справка за съдимост на обвиняемата, заложен билет, ведно с декларация към
него, от назначената и изготвена съдебно-графическа експертиза и другите
събрани писмени доказателствени материали.
От тези доказателства се извежда по категоричен начин, че обвиняемата
на 24.07.2020 г. е била в заложна къща „Ш.“, където заложила златен
синджир, за който получила сумата от 3 749 лева. Също така, че С. е
попълнила и подписала и приложената към заложни билет декларация. Наред
3
с това, също и че обвиняемата и съпругът й А. С. са придобили вещта от И.
С., на който са платили сумата от 1000 лева, както и че И. С. им е заявил, че
вещта не е крадена, а е намерена от него.
Деянието по чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 от НК е формално, на просто
извършване, при което не настъпват съставомерни имуществени вреди. Обект
на посегателство са обществени взаимоотношения, свързани с лъжливо
деклариране в частен документ, който по закон, указ или постановление на
Министерски съвет е специално задължен да удостовери истина, и употреби
този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства
или изявления. Настоящата инстанция също счита, че от субективна страна
обвиняемата не е осъществила състава на престъпление по чл. 313, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК.
За да е осъществен съставът на посоченото престъпление, следва по
категоричен е несъмнен начин да се установи, че деецът е знаел, че
посочените в документа обстоятелства са неверни, но въпреки всичко да го
използва като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства. В
случая от доказателствата по делото се установи, че за посочената вещ,
обвиняемата и съпругът й са платили сумата от 1000 лева, като са били
убедени, че същата не е придобита чрез кражба, както ги е убедил И. С..
Договорът за покупко – продажба на движима вещ е неформален, поради
което със заплащането на цената и предаването на вещта, собствеността
преминава към купувача. Отделно от това, в декларацията към заложния
билет, обвиняемата е декларирала, че е собственик на вещта, както и че
същата не е придобита в резултат на престъпление или друг незаконен начин.
По мнение на съда, в това твърдение не се съдържат неистински фактически
обстоятелства, тъй като действително за обвиняемата не е съществувало
задължението по чл. 207 от НК, в какъвто смисъл е твърдението на
държавното обвинение, защото не тя е намерила вещта, а И. С. (както им е
заявил той). За обвиняемата и за съпруга й единствена пречка и забрана за
закупуването на вещта, би било ако същата е крадена. Вярно е, че незнанието
на закона, не оправдава обвиняемата, но няма как да се търси отговорност от
нея, че не е върнала намерена вещ, като същата не я е намерила, а е купила,
независимо, че е била уведомена за това, че вещта е намерена.
С оглед на изложеното, Бургаският окръжен съд намира, възражението
4
на районния прокурор при РП – гр. Бургас, депозирано във въззивния протест
за неоснователно.
В заключение, може да се направи извод за правилност, мотивираност и
законосъобразност на атакуваното решение, което от своя страна обуславя
цялостното му потвърждаване. Изведените в него изводи почиват изцяло на
събраните по делото доказателства.
При цялостната проверка на присъдата съдът не констатира нарушения,
водещи до извод за нарушаване на процесуални правила, поради което като
цяло решението следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, във връзка с чл. 334, т. 6
от НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 79 / 14.07.2021 г. по АНД № 365/2021 г.
по описа на Несебърския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5