Р Е Ш Е Н И Е №371
22.05.2022г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и първи април две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№232 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.172, ал. 5 от ЗДвП., като е образувано по
жалба от
М.И.Ш. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0351-000028/19.02.2023г.
на Ст.полицай към ОД МВР Хасково, РУ Свиленград, за прекратяване на
регистрацията на ППС на основание чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП. Твърди се, че при
издаване на процесната заповед са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и разпореденото с нея противоречало на материалния
закон. Принудителната мярка била неправилно приложена спрямо жалбоподателката.
Излагат се съображения по отношение и на допуснатото предварително изпълнение.
Допълнително в становище за с.з. излага съображения относно компетентността на
административния орган и формата на административния акт. Излагането на
фактически основания било непрецизно, поради което жалбоподателят не можел да разбере
коя от изброените хипотези на чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП била приложена. Това не
се извличало и от АУАН, в който се сочели и две дати на предоставяне на
автомобила. Нямало съображения от органа относно срока на налагането на ПАМ от
6 месеца. Не било ясно как с прилагането на мярката се предотвратявало и преустановявало друго нарушение. Не било ясно дали на водача Дауд Ш. е
съставен акт за установяване на нарушение. Иска съдът да постанови решение, с
което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-0351-000028/19.02.2023г. на Ст.полицай към ОД МВР Хасково, РУ Свиленград,
за прекратяване на регистрацията на ППС на основание чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП, както и ответната
страна да заплати направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, Ст.полицай към ОД
МВР Хасково, РУ Свиленград, не взема становище по жалбата.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представените и приети по делото
доказателства, се установява, че оспорващата М.Ш. е собственик на товарен
автомобил Мерцедес 208д, рег.№ ********, като го била предоставила на
неправоспособния Д.И. Ш. да го управлява без да притежава СУ МПС в условията на
повторност. В преписката е приложена справка относно първоначалната регистрация
на автомобила и последващите извършени промяна и прекратяване на регистрацията
– л.19, както и е представенено извлечение от системата на МВР относно
собствеността на автомобила - л.20. На
19.02.2023г. бил съставен АУАН №025315, относно извършено от Д.И. Ш. нарушение,
а именно: на 19.02.2023г. управлявал товарен автомобил м.Мерцедес, модел 208Д,
рег.№ ********, собственост на М.Ш., като бил неправоспособен водач и не
притежавал СУ МПС, с което виновно нарушил чл.150 от ЗДвП. Приложена е и
справка за нарушител/водач Д.И. Ш.,
видно от която същият няма издадено СУ МПС.
С издадената на 19.02.2023г. и оспорвана в
настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№23-0351-000028/19.02.2023г., на М.Ш. била наложена принудителна мярка по
чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на МПС Мерцедес 208д,
рег.№ ******** за срок от 6 месеца, като било допуснато и предварително
изпълнение на настоящата заповед на основание чл.60, ал.1 от АПС, считано от
19.02.2023г. За да бъде издадена процесната заповед било взето предвид, че М.Ш.
била собственик на автомобила и го е предоставила на неправоспособния Дауд Ш.
да го управлява без да притежава СУ МПС в условията на повторност.
Оспорената заповед била връчена на
адресата на 23.02.2023г.
Съгласно Заповед №272з-199 от 19.01.2023г. на Директор на ОД на МВР Хасково са оправомощени да
прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.3,
т.4, т.5, т.6, т.7, т.8 от ЗДвП
длъжностни лица, между които държавните служители от длъжностните лица
от звена ТП, ППД и ОП в РУ ОД МВР Хасково.
При така установената по делото фактическа
обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на
основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че
процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок
от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като
разгледана по същество се явява основателна, тъй като оспорената заповед е
незаконосъобразна.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.А, т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Заповедта е издадена от компетентен орган,
който е между оправомощените със Заповед №272з-199 от 19.01.2023г. на Директор на ОД на МВР Хасково, като по делото
липсва спор относно компетентността
орган.
Заповедта
е издадена в писмена форма и е мотивирана, пкато са изложени фактически и
правни мотиви за налагането на принудителната мярка.
Но
в оспорената заповед релевантен за приложението на чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП юридически факт е
допуснато административно нарушение от трето лице по чл.150 от ЗДвП, което
следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за
ангажиране на отговорността. Съгласно чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП прилага се ПАМ
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
Действително в случая е представен по делото АУАН за нарушение по чл.150 от ЗДвП, както и името на водача е посочено в оспорената заповед, но в заповедта
нито има препращане към установеното в АУАН, нито има посочено коя е датата на
установеното като административно нарушение. Описанието на фактите в заповедта
води и до неяснота за кого е прието, че не притежава СУ МПС – дали за водача
или за собственика. Изложението, че фактите са установени при условията на повторност
не само не допринася за изясняването им, а и допълнително внася неясноти. Нарушението на водача
следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща
доказателствена сила до доказване на противното, но в настоящия случай не може
да се установи дали при издаването на заповедта административният орган е имал
предвид именно нарушението от Дауд Ш., установено и извършено на 19.02.2023г.
Издаването на АУАН и ЗППАМ на една и съща дата не може да послужи да установи
вложеното като съдържание кое е именно нарушението, което е било обсъдено от
органа, при условие, че в самата заповед няма посочена нито дата на
нарушението, нито има препращане към съответен АУАН, установяващ нарушението.
Още повече това е важимо в настоящия случай, като се има предвид представената
справка за нарушител/водач Дауд Ш., в която има поне 5 нарушения по чл.150 от ЗДвП, а и посоченото, че заповедта се налага за нарушение „при повторност“. В
конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението не могат
да се припокрият с изложената в заповедта фактическа обстановка, доколкото
липсва в заповедта дата на нарушението. В конкретния случай оспорената заповед
е издадена при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което от своя страна е довело до
неизяснена фактическа обстановка и поради това до необосновани правни изводи,
които са в противоречие с материалните разпоредби на закона. Заповедта за
прилагане на ПАМ е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и
обстоятелствата, имащи значение за случая, относно приложението на чл.171, т 2а, б.А от ЗДвП. В този смисъл
заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при неизяснена
фактическа обстановка в нарушение на чл.35 от АПК, като допуснатото
нарушение е особено съществено, доколкото за собственика на МПС –
жалбоподателката, не е ясно нарушението, за което е наложена принудителната
мярка.
Поради изложеното съдът счита, че
оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, поради което се явява немотивиран и
недоказан и постановен в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта
на закона. Жалбата против заповедта е основателна и оспореният акт следва да
бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед извода за основателност на
жалбата, то ответната страна следва да понесе направените от жалбоподателя
разноски за д.т. и ангажиране на адвокат. Доколкото възнаграждението е
определено по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, а като се има предвид и че се
прави възражение за прекомерност, то на основание чл.8, ал.3 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения във вр. с чл.38, ал.2
от ЗАдв за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е
1000,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №23-0351-000028/19.02.2023г. на Ст.полицай
към ОД МВР Хасково, РУ Свиленград, , с която на М.И.Ш. ***, на основание чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП е наложена ПАМ прекратяване на
регистрацията на ППС.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на М.И.Ш. ***, ЕГН **********,
направените по делото разноски от общо 1010,00 лева.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на
обжалване.
Съдия: