Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 14.08.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на пети октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 10 208
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 108 от Закона за
собствеността /ЗС/.
Ищецът – А.Е.Ц.– гр. София твърди, че по
силата на нотариален акт № 49, том XXIV, дело 4555/29.10.1956 г. на Нотариус
при Софийски народен съд и удостоверение за идентичност с изх. № 94-00-1614/
26.05.2020 г., издадено от „ГИС СОФИЯ”, е собственик на самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1001.273.1.7, съгласно КККР на гр. София, одобрени със
Заповед № РД-18-108 от 13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
предназначение - жилище, апартамент на четвъртия етаж, с площ 100 кв.м., при
съседи: под обекта самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.273.1.5 и над
обекта самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.273.1.9, брой нива на
обекта: 1, с прилежащи части: избено помещение № 9, таванско помещение № 8 и
148/1000 ид.ч. от общите части на сградата, находящ се в сграда с идентификатор
68134.1001.273.1, с административен адрес: гр. София, район Триадица, Община
Столична, ул. „**********, разположен в поземлен имот с идентификатор
68134.1001.273, стар номер УПИ Х-14, кв. 134 по плана на м. „Зони Г от гл. градски
център“. Твърди, че процесният имот е предоставен за ползване на тогавашния
пастир М.П.. След смъртта на това лице, първоначално като проповедник, а после
и пастир на църквата става неговия син – С.П., на когото също му е предоставено
за ползване това жилище.Той е съпруг на В.Х.П., а А.Н.А., е негова доведена
дъщеря. Твърди, че от 1979 г. до 17.12.2017г. С.П. не е заплащал наем на
църквата за предоставеното жилище, но през всички години в знак на благодарност
и за да не натоварва бюджета на пастируваната от него църква е заплащал
дължимия за апартамента данък сгради. След смъртта на това лице, ищецът е
връчил на ответниците нотариална покана с per. № 706, том II, № 8/13.06.2018
г., на нотариус А.А., с per. № 304, на 15.06.2018г., с която същите са поканени
доброволно да освободят процесния недвижим имот. В отговора на ответниците е
посочено, че ще предадат владението на имота на 31.08.2018г. В същото време
ответниците не заплащат данък сгради и такса битови отпадъци за времето от
2015г. до 2020г., като тези задължения са заплатени от ищеца. Посочва, че с
влязло в сила решение № 71994/13.04.2020 г. по гр.д. № 69957/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, 28-ми с-в., е потвърдена липсата на валидна
облигационна връзка между ищеца и ответниците по отношение на процесния имот.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че
процесният имот е собственост на ищеца и да бъдат осъдени ответниците да му
предадат владението върху него. Претендира направените по делото разноски, за
което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК на л. 243 от делото, в последното
проведено съдебно заседание. В него е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. В определения от съда срок
процесуалният представител на ищеца е депозирал писмена защита по делото.
Ответниците – В.Х.П. и А.Н.А. в
законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК са депозирали
писмен отговор. В него се поддържа, че липсват доказателства за правоприемство
между купувача по посочения в исковата молба нотариален акт и ищеца. Оспорва
твърдението ищецът да е закупувал процесния недвижим имот, като поддържат, че
всъщност купувач на имота е М.Т., която е искала да го дари на А.Б., сестра на
съпругата на пастирМ.П.. Тъй като А.Б.е имала проблеми с тоталитарната власт по
това време, това е причината като купувач да бъде записан А.Е.Ц.– гр. София. Поддържат,
че в този имот повече от 40 години се осъществява владение от сем. П. и А.. Не
оспорват, че и към настоящия момент владеят имота. Молят да бъде отхвърлен
предявеният иск. Претендират направените по делото разноски. В последното
съдебно заседание процесуалният представител на ответниците е направил
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В това
съдебно заседание за първи път процесуалният представител на ответниците е
направил възражение, че процесуалният представител на ищеца не е упълномощен надлежно съгласно
чл. 33, чл. 34 и чл. 37 от устава, който
е представен по делото. В определения от съда срок процесуалният представител
на ответниците е депозирал писмени бележки по делото.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе
предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
В направения по делото доклад на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни
между страните и съответно ненуждаещи се от доказване в настоящото производство
следните факти:
-имотът, описан в нотариален акт
от 1956г. е идентичен с имота, описан в исковата молба,
-имотът към настоящия момент се ползва
от ответниците и
-между същите страни има
постановено влязло в сила съдебно решение по гр. д. №69 957/2018г. по описа на
СРС, 28 състав.
По делото на л. 5 – 6 е
представен нотариален акт №49, том XIV, дело
№4555/1956г. по описа на първи нотариус при Софийски народен съд, съгласно
който на 29.10.1956г. Д.Ж.Д. е продал на А.Е.С.Ц.от гр. София собствени си
апартамент, находящ се в гр. София, ул. „********, на втори етаж над приземието
и партера от около 100 кв. м. и състоящ се от: три стаи, вестибюл, кухня, баня,
клозет, входно и изолационно антрета при съседи: от две страни калкан, улица,
стълбището и двора на етажната собственост, отгоре Р.Т.и отдолу Т.П., заедно с
принадлежащото на апартамента избено помещение №9, при съседи: Л.Б., коридор, Т.П.
и двор и таванско помещение №8 при съседи: стълбище, коридор, двор и и д – р Б.К.,
както и 148/1000 ид. части от общите части на сградата в етажната собственост и
от терена, върху който тя е построена и който представлява УП Х от квартал 354
от общия градоустройствен план на гр. София в местността „Центъра“ с обща площ
от 346, 16 кв. м. и при граници: Х.Х., Н.Н.и улица.
Съгласно представено писмо с изх.
№94 – 00 – 1614/26.05.2020г. издадено от управителя на ГИС София описания
по-горе в нотариалния акт имот съответства на имот с идентификатор
68134.1001.237.1.7.
От представения документ на л. 11
от делото се установява, че ищецът е заплатил относно процесния имот за периода
2015г. – 2020г. данък сгради и такса битови отпадъци.
От представените от ответниците
документи на л. 47, л. 48, л. 120 се установява, че относно процесния
апратамент №7 /в някои от документите е посочено номер 8, поради което съдът ги
приема за неотносими към спора – л. 44 и 45/ партидите за Топлофикация,
електроенергия и Софийска вода са на името на С.М.П. до датата на подаване на
исковата молба.
Ответниците са представили
приходни квитанции за платен данък за недвижим имот и такса битови отпадъци за
2001г. – 2005г., 2007г. – 2018г., за имота като данъчно задължено лице е вписано
– А.Евангелска съборна църква- гр. София или А.евангелска църква, като платец
за 2008г., за 2017г. е вписан – С.П., за 2018г. – А.Н.А. /л. 89 – л. 106/.
На л. 128 – 129 е представено
удостоверение за наследници на А.Б., починала на 30.03.1998г., която е оставила
за свои наследници по закон двамата синове на своята сестра, един от които е С.П..
По делото на л. 183 – 184 е
представено извлечение от Устав на съюза на евангелските църкви в България,
приет на редовния събор на Евангелските съборни църкви в България в Пазарджик
на 18 – 19.04.2008г. В чл. 66 от този документ е вписано, че Съюза на
евангелските църкви в България е основан през 1888г., като от 1949г. се нарича
„Съюз на евангелските съборни църкви в България“. Първоначалният устав на
този съюз е изработен и приет на църковен събор в Пазарджик през 1888г., като
промени в него след това са извършвани общо десет пъти, като изрично са
посочени датите и мястото на събора. Към датата на нотариалния акт 1956г. е
действал устава, който последно е бил изменен през 1949г.
По делото на л. 185 – 197 е
представен устав на „Съюза на Евангелските съборни църкви в България“, приет на
Общоцърковния събор на СЕСЦ от 24 – 25 април 2015г., който е изменен с решение
на Общоцърковния събор на СЕСЦ от 19 – 20 април, проведен във Велинград. В чл.
1, ал. 2 от устава е посочено, че за периода от 1888г. до 1949г. съюзът се е
наричал „Съюз на евангелските църкви в България“, а след това „Съюз на
евангелските съборни църкви в България“, като местните църква се наричат –
„Евангелска съборна църква…с местонахождението на църквата. В чл. 9, ал. 4 от
устава е уредена възможността местните църкви да придобият качеството на
юридическо лице, както и да могат да придобиват и отчуждават недвижими имоти. Съгласно
чл. 35 от посочения устав местната Е.С.Ц.се представлява юридически пред трети
лица от председателя на нейното настоятелство. С този устав се отменя Устава на
евангелските църкви в България от 1888г., с последващите му изменения. Видно от
извършеното описание на измененията към датата на сключване на нотариалния акт
1956г. е в сила устава с последно изменение от 1949г. /§1 от устава/.
От представеното решение
№2/15.09.2003г. постановено по гр. д. №1669/2003г. по описа на СГС, Ф. О., 6
състав се установява, че в регистъра на вероизповеданията при Софийски градски
съд е вписана религиозна институция с наименование „Съюз на Евангелските
съборни църкви в България“ /л. 152 – 153/. С решение №1 от 26.03.2004г.
постановено по гр. д. №2873/2004г. по описа на СГС, Ф. О., 5 състав е вписано в
регистъра на вероизповеданията при СГС местно поделение на религиозна
институция „Съюз на Евангелските съборни църкви в България“ с наименование: „А.Е.Ц.-
гр. София“ със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********/л.
157 – 158 от делото/. С решение №3 от 05.02.2021г. постановено по ф. д. №2873/2004г. е вписана промяна в наименованието на местното
поделение, както следва: „А.Е.С.Ц.– гр. София“ /л. 163 от делото/.
На 15.06.2018г. е връчена на
втория ответник нотариална покана с рег. №7963 по описа на нотариус с рег. №040
на НК, с която ищецът е поканил двете ответници да предадат държането на
процесния имот, заедно с архива на църквата в срок от 10 дни от получаването й
/л. 164 – 165 от делото/. На л. 166 от делото е представен отговор на поканата
от първия ответник, в който същата се съгласява да предаде държането на имота,
като е поискала да й бъде предоставен по-дълъг срок – още 10 дни предвид
нейната възраст, здравословно състояние и обстоятелството, че семейството й
живее в него от 1956г.
По искане на страните пред
настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите: З.Х.М./племенница на
съпруга на първия ответник/, МО.К., Е.Д.П.– Б., Х.М.А. /съпруг на втория
ответник/ и Б.С.С..
Първият свидетел – З.М.посочва, че
познава имота, тъй като е живяла там до 10 годишната си възраст, заедно с майка
си и баща си, баба й и нейния съпруг и С.П., който все още не е бил семеен.
Посочва, че тъй като цялото семейство е знаело, че имота е църковен, през
1969г. нейните родители са си купили жилище близо до това. Посочва, че А.Б.е
дошла да живее в този имот след смъртта на баба й /която е нейна сестра/, тъй
като нейният дядо е бил полусляп и е трябвало някой да се грижи за него.
Свидетелят описва, че този апартамент се е ползвал като офис на църквата. Имало
е стая с надпис на вратата „канцелария“ и там се е съхранявала библиотеката и
архива на църквата /документи, счетоводни книги, доклади, протоколи от събрания
и др./. Свидетелят посочва, че е познавала А.Б.и тя никога не е споделяла с нея, че е собственик на
апартамента. ДействителноА.се е грижела за М.Т., която е един от основните
дарители на църквата, но това й е възложено от църквата и затова е получавала
заплата от църквата. Свидетелят посочва, че за периода 1980г. – 1987г. пастир
на църквата е бил Г.А., който е ръководел и църквата в Шумен, поради което е
идвал веднъж месечно в гр. София, като е отсядал в този апартамент. Свидетелят
посочва, че тя го е возила от гарата до жилището. Свидетелят описва, че след
промените през 1989г. са идвали много гости на църквата от чужбина и те са
отсядали именно в този апартамент. Свидетелят посочва, че С.П. й е споделял, че
поради ограничения бюджет на църквата, той заплаща данъците за имота. Свидетелят
посочва, че докато е била там, е имало табела на вратата на жилището: „Дом на А.евангелска
църква“, а когато е дошла да живее А., е махната тази табела и сложена табела с
нейното име, която и до ден днешен стои. В своите показания свидетелката е
посочила, че не знае църквата да е продавала свои имоти, като ако е имало
такова нещо, тя е щяла да знае. В молба от 08.06.2022г. /л. 234 от делото/
процесуалният представител на ответниците е оспорил този факт, като се
поддържа, че всъщност църквата е продавала свои имоти. В подкрепа на тези си
твърдения към посочената молба са представени три нотариални акта /л. 235 – 241
от делото/: нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №126, том VIII, дело №1459/1956г. по описа на I нотариус при Софийския народен съд от 25.05.1956г.,
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №10, том XII, дело №2137/1956г. по описа на I нотариус при Софийския народен съд от 02.07.1956г.
и нотариален акт за покупко – продажба
на недвижим имот №187, том ХXIV, дело №4701/1956г. по описа на I нотариус при Софийския народен съд от 03.10.1956г. В
първите два описани нотариални актове, като продавач е вписана А.Е.Ц.от гр.
София и съответно като документ, свързан с установяване на правомощията на
нейните представители по сделката е описано и решение на Съюза на
евангелските съборни църкви в НРБ. В трите нотариални акта като
представители на Арменската църква са вписани: С.С.А.иЛ.Н. М., на основание
пълномощно рег. №5207/12.05.1956г. по описа на
II Соф. Нотариус. Това са лицата, които са
представители на ищеца и при сключване на сделката, за закупуване на процесния
имот през 1956г. При съпоставка на датите на тези три описани нотариални актове
и датата, на която е сключена сделката за процесния имот от ищеца, се
установява, че всъщност първо ищецът е продал тези три имота и след това е
закупен процесния имот, като негови представители и по четирите сделки са едни
и същи лица, които се легитимират с едно и също пълномощно. Съдът като взе предвид направеното възражение
от страна на ответниците и приложените и описани към него документи, счита, че
не следва да бъдат изключени от доказателствата свидетелските показания наЗ.М.,
тъй като от представените нотариални актове се установява извършване на
разпореждане със собствени имоти от ищеца през 1956г., а самият свидетел е
родена през 1958г. и с оглед на това е напълно възможно същата да не е знаела
за извършването на тези сделки.
Вторият свидетел – М.К., е член
на А.Е.Ц.от 1974г., понастоящем нейн представител и председател от 1994г.
Посочва, че до смъртта на последния пастир на църквата С.П. през 2017г. в имота
са провеждани общи събрания на църквата,на които обикновено присъстват около
десетина човека. Посочва, че този имот е бил използван и когато са идвали
пастири или проповедници от чужбина да отсядат там. В този апартамент е
съхраняван и архива на църквата, тъй като на адреса – ул. „********не е имало
офис на църквата, а само им е предоставена една зала за богослужение.
Свидетелят посочва, че познава А.Б.и тя никога не се смятала за собственик на
имота. Посочва, че преди години първата ответница я е уведомила, че в сградата,
където се намира имота, е направена топлоизоцалия и искат църквата да плаща.
Свидетелят се е явила на събранието на етажната собственост, но е отказала да
заплати сумата, тъй като църквата не е разполагала с такива средства. Посочва,
че църквата не е участвала в извършването на ремонти на жилището или на
сградата в него. Свидетелят посочва, че на една от стаите в имота на вратата е
имало табела с надпис: „канцелария“.
Четвъртия свидетел – Е.П.посочва,
че познава ответниците от около 15 години. Посочва, че е посещавала през годините
имота, като на входната врата е имало табела – П. и едно арменско име. От първия ответник знае, че са й искали
голяма сума пари, когато е извършван ремонт на фасадата на сградата, като тя й
е съобщила, че ще й помогнат втората ответница и нейния съпруг за това.
Петият свидетел – Х.А. – съпруг
на втората ответница, посочва, че познава последната и нейното семейство от
1997г. Посочва, че не знае в този дом да са извършвани религиозни ритуали или
обреди, не е бил свидетел на това. От както познава съпругата си е виждал на
входната врата и на пощенските кутии табели с имената: А.Б.и сем. П.. Посочва,
че родителите на съпругата му и те са се грижили за този имот. Свидетелят
заявява, че са се оженили с втората ответница през 1997г. и след това тя се е
преместила в гр. Русе, от където е той. Но често след това съпругата му –
втората ответница е идвала и пребивавала в апартамента.
Последният свидетел - Б.С.посочва, че
познава имота, тъй като е живяла в съседство и до 1986г. го е посещавала поне
веднъж месечно. Самият свидетел не е член на ищеца, но нейната майка е била.
Посочва, че познава ответниците, както и А.Б., която от 50 – те години е живяла
в този имот. От нея и майка си знае, че този имот е собственост на А., която го
е придобила от М., тъй като се е грижела за нея. Апартаментът е бил на името на
„А.евангелска църква“, тъй като А.е била въдворявана в трудов лагер и не е било
удобно да има имот до 55 – та, 56 – та година. Посочва, че в жилището са
живеели А.и сем. П. – съпрузи и двете им деца, едно от които е С, който се е
оженил за първата ответница. Свидетелят посочва, че на входната врата има
табела, на която пише: А.Б.и сем. П.. Не е виждала в имота да се извършват
проповеди или друга религиозна дейност.
Останалите представени от
страните документи като доказателства по делото съдът приема, че са неотносими
към правния спор, поради което не ги обсъжда.
При така установените факти съдът прави
следните изводи:
Относно направеното възражение за
недопустимост на настоящото производство
За
първи път в хода на устните състезания процесуалният представите на ответниците
е направил възражение за недопустимост на предявеният иск, доколкото липсва
валидно упълномощаване на процесуалния представител на тази страна съобразно
представения и описан по-горе в мотивите устав. Ответниците поддържат, че не са
спазени – чл. 18, т. 5, чл. 22, чл. 33, чл. 34, чл. 37 и съответно чл. 47 от
устава.
Съгласно
чл. 20 от Закона за вероизповеданията, чл. 8, ал. 4 от устава, както и
съответно от описаното по-горе в мотивите на настоящото решение – решение по
гр.д. №2873/2004г. по описа на СГС, Ф. О. – ищецът е местно поделение на
религиозна институция и представлява самостоятелно юридическо лице. От
представеното към исковата молба удостоверение за актуално състояние /л. 12 от
делото/ същото се представлява от председателя на настоятелството – МО.К.. Именно това е лицето, което е упълномощило
процесуалния представител на тази страна, да представлява ищеца в настоящото
производство /л. 4 от делото/.
Съгласно
посочения устав – чл. 7 Съюзът на евагелските съборни църкви се състои от местни
евангелски съборни църкви, като страните по делото не спорят, че ищецът е една
от тях. В глава втора на устава са описани – какво представляват местните
църкви, уредена е възможността всяка от тях да придобие качеството на
юридическо лице и ръководните им органи – чл. 16 от устава: общо събрание на
местната църква, духовен съвет и настоятелство, подчинено на духовния съвет,
като съгласно чл. 16, ал. 2 – председателя на църквата я представлява по
материалните въпроси.
Ответниците
се позоват на чл. 18, т. 5 от устава, в който е вписано, че „общото събрание
взема решения за придобиване и разпореждане с недвижими имоти“, при условията
на чл. 34, съгласно който това решение следва да бъде одобрено от пастирската
колегия, която ръководи Съюза на евангелските съборни църкви в България между
общоцърковните събори /чл. 47, ал. 1 от устава/. В мотивите на Тълкувателно решение от
29.06.2017 г. по т. д. №3/2016г. по описа на ОСГК на ВКС е прието, че предявяването
на иск за собственост не е действие на разпореждане, а само на управление. Само
когато в хода на заведения процес се извършат действия на разпореждане с
вещното право на собственост, като отказ от иска, спогодба и др., или същото се
обременява с други вещни тежести, е налице разпореждане с вещта, тъй като това
са действия, които са излизащи вън от пределите на обикновеното управление.
Съдът като взе предвид така посоченото тълкуване на термина „разпореждане“ с
имот и правната квалификация на предявения иск – чл. 108 от ЗС, приема, че за
да е валидно учредена процесуална представителна власт на ищеца за настоящото
производство е достатъчно пълномощното за тази страна да бъде подписано от
името на неговия председател, без да е необходимо представяне на решение на
пастирската колегия на съюза, на който ищеца е местно поделение. Доколкото
предвид описаните по-горе документи това изискване е изпълнено, съдът приема,
че ищецът е представляван от пълномощник с валидно учредена представителна
власт.
Съобразно
изложените по-горе мотиви съдът приема, че направеното от ответниците
възражение за недопустимост на настоящото производство е неоснователно и следва
да бъде оставено без уважение.
Относно
направеното за първи път в депозираните по делото след приключване на устните
състезания писмени бележки от ответниците, че са налице предвидените в устава
основания за закриване на ищеца, съдът счита, че същите не следва да бъдат
обсъждани в настоящото производство предвид обстоятелството, че са направени
след приключване на съдебното дирене и не са ангажирани никакви доказателства
за установяване на факта, че ищецът е заличен като юридическо лице /а такъв
факт и не се твърди/.
Относно предявения иск
Предявен е иск с правно основание чл. 108
от ЗС. В направения по делото доклад по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е
указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи настъпването
на следните факти:
- съществуване на правоприемство между
вписания в нотариалния акт купувач и ищеца,
- придобиване на правото на собственост
върху имота чрез сключване на договор за покупко – продажба, оформен с описания
в исковата молба нотариален акт,
- предоставяне на имота за ползване на
посочените в исковата молба лица и техните семейства
и на ответниците да установят:
- осъществяване на владение от
праводателите на ответниците и от самите ответници, което да е било трайно,
непрекъснато и спокойно и включително по отношение на ищеца.
В представения от ищеца нотариален акт
купувачът на процесния имот е вписан като „А.Е.С.Ц.от гр. София“. Първоначалното
наименование на ищеца към датата на подаване на исковата молба е „А.Е.Ц.– гр.
София“, като в хода на настоящото производство е вписана промяна в
наименованието /актът е описан по-горе в мотивите/ „А.Е.С.Ц.гр. София“. При
съпоставка между наименованието на купувача на процесния имот в нотариалния акт
от 1956г. и ищецът се установява идентичност.
От представените от ответниците към
молбата им от 08.06.2022г. нотариални актове, които са описани по-горе в
съдебното решение, и относно които тази страна твърди, че ищецът е страна по
тях, е вписано, че неговите представители по сделката – физически лица са
удостоверили своята представителна власт въз основа на същото пълномощно, което
са използвали и за сключване на сделката, с която е придобит имота. С оглед
съвпадането на физическите лица и документите, въз основа на които те се
легитимират като пълномощници на ищеца, може да бъде направен извод, че
следователно това е едно и също юридическо лице.
Допълнително следва да се посочи, че в
два от тези общо четирите нотариални акта е вписано, че сделките се извършват и
въз основа на разрешение от Съюза на евангелските съборни църкви в НРБ /което е
посочено с номер и дата/. От това може да бъде направен извода, е купувачът на
процесния имот през 1956г. е бил член на този съюз. От представените и описани
по-горе устави на Съюза на евангелските съборни църкви се установява, че същият
е създаден през 1888г. и съществува и към настоящия момент. Не се спори от
страните в настоящото производство, че ищецът също е член на този съюз. Съгласно
чл. 8, ал. 1 от устава на съюза /актуалния от 2015г./ в едно населено място се
организира само една местна евангелска съборна църква. Предвид така посоченото
и обстоятелството, че ищецът е член на съюза, следва логичния извод, че това е
същият субект, който е вписан в нотариалния акт като купувач на процесния имот
през 1956г.
Предвид всичко изложено настоящия
съдебен състав приема, че от представените по делото документи се установява
идентичност между описания в нотариалния акт от 1956г. като купувач на
процесния имот и ищеца в настоящото производство, поради което следва, че въз
основа на този документ последният се легитимира като собственик на имота.
Ответниците не оспорват, че ползват
имота към настоящия момент.
При така установеното ищецът е доказал двете куулативни
предпоставки, за да бъде уважен предявеният от него иск.
В отговора на исковата молба
ответниците поддържат, че имота е заплатен от друго лице – М.Т., която е искала
с него да дари АБ., която се е грижела за нея, но поради политически причини
това не е направено официално, а като купувач е записан ищеца. С това си
твърдение всъщност ответниците заявяват, че в
представения нотариален акт е описана една относително симулативна сделка, като
описват прикритата сделка и съответно привидната сделка. Съгласно чл. 164,
ал.1, т. 2 от ГПК за доказване на опровергаването на съдържанието на официален
документ /какъвто е нотариалния акт/ и каквото по съществото си представлява
твърдението на ответниците, не се допускат свидетелски показания. Изключение от
тази забрана е регламентирано в чл. 165, ал. 2 от ГПК, но при условие, че „в
делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък
удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган които да правят вероятно
твърдението й, че съгласието е привидно“. Това условие не е необходимо при
наследници, когато сделката е насочена срещу тях. Ответниците в настоящото производство
видно от описаното по-горе в мотивите на настоящото съдебно решение удостоверение
не са наследници по закон на АБ.. С оглед на това, за да бъдат допуснати и
разгледани свидетелски показания за установяване на твърдяната симулация остава
посоченото по-горе условие – да има представен писмен документ изходящ от ищеца
или документ, удостоверяващ негово изявление пред държавен орган, което да
прави вероятно наличието на твърдяната симулация. Такъв документ не е
представен и приет по делото като доказателство, поради което съдът не може да
обсъжда събраните свидетелски показания, като допустими доказателства за
установяване на това възражение на ответниците. Но дори и да се приеме
обратното следва да се посочи, че свидетелските показания по делото са
противоречиви и не установяват по категоричен начин възражението на
ответниците. Двама от свидетелите –З.М. и М.К. изрично посочват, че лично са
познавали АБ. и тя никога не е заявявала, че е собственик на процесния имот. В
противоречие на тези показания са показанията на Б.С., която твърди, че
всъщност имотът е купен за АБ., но тъй като същата е била в лагер, е записан на
името на ищеца. Всъщност никой от свидетелите не е посочил, че познава М.Т.–
лицето, което ответниците твърдят, че е заплатило имота, нито къде е живяло
това лице и кога е починало. Единствено от свидетелските показания се
установява, че това не е бил процесния имот. С оглед на това следва да се
приеме, че по делото не са събрани преки и непосредствени свидетелски показания
относно твърдените от ответниците факти, че АБ. се е грижела безвъзмездно за М.Т.,
нито намерението на последната да дари първото лице за полаганите от него грижи,
като закупи за нея процесния имот.
Последното възражение на ответниците, е
че същите владеят имота от 40 години и на това основание са придобили
собствеността върху него. На основание чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Фактическият състав на владението съгласно чл.68,
ал.1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така
и субективния елемент вещта да се държи като своя. Субективният елемент следва
да бъде обективиран чрез волево изявление, насочено към другите трети лица,
включително и лицето, което е собственик на имота на друго правно основание. Изтичането
на срока на придобиваната давност не води автоматично до възникване право на
собственост в полза на владелеца на недвижим имот, тъй като тя не се прилага
служебно. Необходимо е позоваването от владелеца на изтичането й чрез
предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез
снабдяването с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена
проверка на основание давностно владение. До момента в който предполагаемото от
закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да
се придобие и правото на собственост. Правото на позоваване на придобивното
основание по чл.79 ЗС се включва в наследството на владелеца.
Страните по делото не спорят, че имотът
е ползван от АБ. и сем. П. - първоначално бащата на съпруга на първия ответник –
М.П. и неговата съпругаЗ., заедно с двете си деца – Х.и С. След сватбата на Х.там
живее неговата съпруга и от 1958г. и един от свидетелите – тяхно дете –З.М..
След смъртта наЗ.в имота се настанява АБ. през 1969г., за да се грижи за М.,
който е бил полусляп. Преди това през 1968г. от името се изнасят свидетелката,
заедно с двамата си родители. След сватбата на първата ответница със С.П., тя
започва също да живее в този имот, заедно с втората ответница. След сватбата на
втората ответница през 1997г. тя напуска имота и заживява в Русе, като
периодично го посещава. Спорен по делото е субективния елемент от фактическия
състав на придобивната давност, а именно – дали лицата, които са живели в имота
са имали намерение същият да бъде своен, тоест придобит като собственост.
Предвид обстоятелството, че втората ответница не е наследница по закон на нито
едно от лицата, които са живели в имота, то същата след тяхната смърт не е
наследила правото на тези лица да се позове на изтекла придобивна давност и
следователно следва да бъде разгледан въпроса дали по отношение на нея е
изтекла придобивна давност от осъществено единствено лично от нея владение. От
събраните свидетелски показания се установява, че същата е живяла в имота от
сватбата на своята майка със С.П. до 1997г., след което е напуснала имота, като
периодично го е посещавала. Нито един от свидетелите не е посочил, че същата е
изявявала пред тях намерение за придобиване на правото на собственост на този
имот, нито е твърдяла, че тя е собственик. От представения документ за платен
данък сгради и такса битови отпадъци за процесния имот за 2021г. от това лице
/л. 51 от делото/ се установява, че този ответник е заплатил посочените по вид
задължения, но изрично е вписан само като платец, а като задължено лице –
ищеца. Тоест това представлява изрично признание на този ответник, че
собственик на имота е ищеца, доколкото именно собствениците са задължени лица
за този вид задължения.
По отношение на първия ответник –
същата е живяла в имота в периода от нейната сватба със С.П. до настоящия
момент. Това лице е наследник по закон на починалия си съпруг и съответно е
придобило правото да прибави към владението на починалия си съпруг и своето
владение, и съответно правото да се позове на изтекла в нейна полза придобивна
давност. Но доколкото нейният праводател има и друг наследник по закон – дъщеряЗ.,
то този ответник по пози ред може да придобие правото на собственост само по
отношение на идеалната част от имота, която би наследила, ако същият е бил
собственост на нейния праводател. От събраните свидетелски показания не се
установява съпруга на първия ответник да е изразявал своето намерение да
придобие на основание давностно владение собствеността върху процесния имот. Напротив
от тях и от представените писмени
документи / платежно нареждане за заплащане на данък сгради и такса битови
отпадъци в годината на неговата смърт 2017г. – л. 50, аналогично и за 2008г. –
л. 96/ е вписано, че същите се заплащат от него, но като задължено лице е
посочен ищеца. Във всички други представени приходни квитанции за заплатени
посочените видове задължения – данък сгради и такса битови отпадъци /л. 89 –
95, 97 – 105/, които са относими за периода 2001г. до 2016г., като задължено
лице е вписан ищеца, а по отношение на платеца – няма данни. От събраните
доказателства се установява, че част от партидите за комунални услуги са
открити за този имот на името на съпруга на първия ответник. Този факт не е
достатъчен, за да се приеме, че е налице субективния елемент. Намерението за
придобиване на това основание – осъществявано давностно владение следва да бъде
изразено преди всички трети лица, съответно държавни и общински органи, а не
само пред някои от тях. При обсъждане на този въпрос следва да бъде посочен и
отговора на нотариалната покана, изпратен от първия ответник до ищеца /л. 166/,
в който тази страна не оспорва претенцията на ищеца за собственост и съответно
връщане на държането на имота, а единствено се иска удължаване на срока за
изнасяне на вещите от там. При така обсъденото по-горе следва, че не се
установява субективният елемент по отношение на твърдяното от тази страна осъществяване
на давностно владение по отношение на процесния имот – доколкото същата
извънсъдебно е признала правата на ищеца и съответно не е манифестирала пред
всички трети лица своето намерение. За пълнота следва да се посочи, че никой от
разпитаните в настоящото производство свидетели не посочва ответниците като
собственици на имота или съответно като заявили това си право.
Предвид изложените мотиви настоящият
съдебен състав приема, че направеното от ответниците възражение, че са
придобили правото на собственост на процесния имот на осъществено от тях и
техните праводатели давностно владение е недоказано и поради това
неоснователно.
Следователно от събраните по делото
доказателства, които са описани и обсъдени по-горе, се установява правото на
собственост на ищеца по отношение на процесния имот и ползването на същия от
ответниците, за което последните не доказаха валидно правно основание, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен, като се осъдят ответниците да
предадат владението на имота на ищеца.
По
отношение на разноските в производството
Направените
от ищеца разноски за настоящото производство, които са и претендирани съгласно
депозирания списък съгласно чл. 80 от ГПК са: 761, 60
лв. – заплатена държавна такса и 4 500 лв. – заплатен адвокатски хонорар,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие /страница 4 и 22 от
делото/. Ищецът претендира и заплащане на държавна такса за вписване на
исковата молба в Агенция по вписванията в размер на 44 лв., но по делото не са
представени документи, за извършване на този разход от страната, поради което
съдът не го включва в направените разноски от последната.
Процесуалният представител на
ответниците е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. На л. 10 от делото е представена данъчната оценка на имота за
2020г. /годината на подаване на исковата молба/ - 176 160, 70 лв. Предвид този
размер и чл. 7, ал. 2, т. 5 и ал. 5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в редакцията към датата на приклюване на устните
състезания по делото/ минималният размер на адвокатското възнаграждение за
настоящото производство е 5 053, 21 лв. С оглед на установеното в предходното
изречение направеното възражение то страна на ответниците за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Предвид изхода на делото следва да бъде
уважено искането на ищеца и се осъдят ответиците да му заплатят на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 6 261, 60 лв.
С тези мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск предявен от А.Е.С.Ц.– гр. София, БУЛСТАТ – ********
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********срещу В.Х.П., ЕГН –
********** и А.Н.А., ЕГН – ********** и двете с адрес: *** с правно основание чл. 108 от ЗС, че А.Е.С.Ц.– гр. София,
БУЛСТАТ – ******** е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.273.1.7,
съгласно КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-108 от 13.12.2016 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. София, район
Триадица, ул. „**********, с предназначение - жилище, апартамент на четвъртия
етаж, с площ 100 кв.м., състоящ се от: три стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет,
входно и изолационно антрета, при съседи: на същия етаж – няма, под обекта
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.273.1.5 и над обекта
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.273.1.9, брой нива на обекта: 1,
с прилежащи части: избено помещение № 9, при съседи: Л.Б., коридор, Т.П. и
двор, и таванско помещение № 8 при съседи: стълбище, коридор, двор и и д – р Б.К.,
и 148/1000 ид.ч. от общите части на сградата и от терена, върху който тя е
построена, която сграда е с идентификатор 68134.1001.273.1, и е разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1001.273, с площ от 348 кв. м., с номер по
предходен план: УПИ Х-14, кв. 134 по плана на м. „Зони Г от гл. градски център“,
при съседи на имота: имот с идентификатор 68134.1001.277, имот с идентификатор
68134.1001.274, имот с идентификатор 68134.1001.984 и имот с идентификатор
68134.1001.272, на основание договор за покупко – продажба от 29.10.1956г.,
оформен с нотариален акт №49, том XIV, дело
№4555/1956г. по описа на първи нотариус при Софийски народен съд.
ОСЪЖДА В.Х.П., ЕГН – ********** и А.Н.А., ЕГН – ********** и
двете с адрес: *** на основание чл. 108
от ЗС да предадат на А.Е.С.Ц.– гр. София, БУЛСТАТ – ******** със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „********владението на следния недвижим
имот: самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1001.273.1.7, съгласно КККР на гр. София, одобрени със
Заповед № РД-18-108 от 13.12.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес: гр. София, район Триадица, ул. „**********, с
предназначение - жилище, апартамент на четвъртия етаж, с площ 100 кв.м., състоящ
се от: три стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет, входно и изолационно антрета, при
съседи: на същия етаж – няма, под обекта самостоятелен обект с идентификатор
68134.1001.273.1.5 и над обекта самостоятелен обект с идентификатор
68134.1001.273.1.9, брой нива на обекта: 1, с прилежащи части: избено помещение
№ 9, при съседи: Л.Б., коридор, Т.П. и двор, и таванско помещение № 8 при
съседи: стълбище, коридор, двор и и д – р Б.К., и 148/1000 ид.ч. от общите
части на сградата и от терена, върху който тя е построена, която сграда е с идентификатор
68134.1001.273.1, и е разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1001.273, с площ от 348 кв. м., с номер по предходен план: УПИ Х-14, кв.
134 по плана на м. „Зони Г от гл. градски център“, при съседи на имота: имот с
идентификатор 68134.1001.277, имот с идентификатор 68134.1001.274, имот с
идентификатор 68134.1001.984 и имот с идентификатор 68134.1001.272.
ОСЪЖДА В.Х.П., ЕГН – ********** и А.Н.А., ЕГН – ********** и двете с адрес: ***
да заплатят на А.Е.С.Ц.– гр. София, БУЛСТАТ – ******** със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „********на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 6 261, 60 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на преписи от същото от
страните по делото.
СЪДИЯ: