Р Е Ш Е Н И Е
№ 370
гр. Враца, 30.10.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.10.2023
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
при
секретаря Ст.Бобойчева и с
участието на прокурора Лалов като
разгледа докладваното от съдия Йорданов
КАН дело № 462 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. АПК, във вр. чл. 63в
ЗАНН.
Образувано е по
КАСАЦИОННА ЖАЛБА от К.М. – * в сектор „Контрол и правоприлагане – Монтана“,
отдел „Контрол и правоприлагане“ при Национално тол управление, специализирано
звено към Агенция „Пътна инфраструктура“, против Решение № 100 от 06.03.2022
г., постановено по АНД № 20231420200042 по описа на Районен съд – Враца, с което
е отменено Наказателно Постановление
/НП/ № ВG31032022/4000/Р8-338/27.09.2022г.
на Директора на НТУ към АПИ, с което на П.Д.К. от *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лева, за нарушение по чл.179
ал.3а от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/.
В касационната жалба
са изложени твърдения, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че при издаване на НП не е допуснато съществено процесуално
нарушение относно посочване мястото на нарушението и авторството на деянието е
доказано, за което се излагат съображения. Иска се отмяна на решението. В с.з. касаторът се представлява от
процесуалния представител * К.М., която поддържа жалбата и иска отмяна на
решението. Представя писмено становище. Претендират се разноски. Прави се
възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.
Ответникът П.Д.К.,чрез
пълномощник – * К.А. от АК-***, в отговор на касационната жалба изразява
становище за неоснователност на същата. Излагат се подробни съображения за
правилност на решението на РС и потвърждаване на същото. Иска се оставяне без
уважение на жалбата и потвърждаване на решението на РС. Претендират се
разноски. Не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба от
пълномощника се оспорва жалбата и се поддържа подадения отговор. Представя се
списък с разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост и основателност
на касационната жалба, като отправя искане към касационната инстанция да я
уважи, а обжалваното решение да бъде отменено.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с
установения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна
проверка е Решение № 100 от 06.03.2022 г., постановено по АНД № 20231420200042
по описа на Районен съд – Враца, с което е
отменено Наказателно Постановление /НП/
№ ВG31032022/4000/Р8-338/27.09.2022г.
на Директора на НТУ към АПИ. С НП за нарушение по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП и на
основание чл. 179 ал.3а от ЗДвП на П.Д.К. от ***, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. - затова, че пътно превозно
средство /ППС/ с рег. № ********, влекач „Скания Р 410“, с обща техническа
допустима максимална маса – над 12 тона, брой оси 5, е засечено на 14.03.2022г.
в 17:53:29 ч. на Обход ***, път I-1, отсечка 9+130, с незаплатена дължима пътна
такса, като нарушението е установено на 31.03.2022г. в 05.09:23 ч.в направление
излизане от територията на Република България, на ГКПП ***.
Въззивният
съд в оспореното решение е приел, че АУАН и НП са издадени от материално и
териториално компетентни органи. Претендираното нарушение и обстотятелствата,
при които същото е извършено са описани достатъчно ясно и пълно, както в акта,
така и в наказателното постановление. По съществото на спора е прието, че
жалбоподателят е имал качеството водач на МПС по см. на §6,т.25 от ДР на ЗДвП,
същия е субект на нарушението по чл.179, ал.3а от ЗДвП, както и че нарушението
е безспорно установено по делото от събраните доказателства. Прието е, че
деянието, вменено на жалбоподателя е доказано по безспорен и категоричен начин,
като формата на вина на жалбоподателя е пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, знаел е че не бива да управлява МПС,
по платената пътна мрежа без предварително да е заплатена предвидената от
закона такса, но въпреки това е управлявал процесния автомобил, с което е целял
настъпването на общественоопосните последици от своето деяние. Посочил е също,
че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, от АНО е съобразена
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определена правилна квалификация на
деянието и е наложено съответното наказание в законоустановения размер на
глобата от 1800 лева. По тези съображения НП е потвърдено като законосъобразно,
а възраженията изложени в жалбата са приети за неоснователни.
За да отмени обаче оспореното НП, въззивният съд
е приел, че макар АУАН и НП да са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 т.3 и
ал.3 от ЗАНН, в хода на административно-наказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, обуславящо на самостоятелно основание отмяна
на НП, а именно – наличие на пълно разминаване относно мястото на нарушението,
описано в НП и действително установяващото се по делото място, на което е заснето
превозното средство от техническото средство и на което се твърди да е
управлявано без съответна тол декларация за преминаване или маршрутна карта. С
оглед на това липсва задължителен реквизит на НП по см. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно посочване на точното място на извършване на нарушението. В тази
връзка е постановено и ТР №1/2014г. на ВАС, според което описанието на
нарушението има съществено значение за защитата на нарушителя и поради това то
трябва да е означено по ясен и разбираем за нарушителя начин. В конкретния
случай както правилно е констатирал въззивния съд това не е сторено от АНО.
Същото представлява
съществено процесуално нарушение и обуславя отмяна на НП само на това
основание, без да е необходимо да се разглежда спора по същество. В тази насока
възражението на касатора по отношение на точно и ясно описание на мястото на
нарушението в НП е неоснователно. Видно от съдържанието на НП в същото липсва
яснота къде точно е извършено нарушението, тъй като от данните по делото е
видно, че посочения път и км. попадат в област Видин, както е приел и РС.
Извън посоченото по
същество на спора, не е доказано, че санкционирания водач на превозното
средство е управлявал същото. Проверката е извършена на 31.03.2022г. и е
съставен акт за нарушение извършено на 14.03.2022г, като превозното средство
видно от доказателствата по делото не е собственост на водача. В тази връзка е
неясно защо санкцията е наложена на водача, а не на собственика, каквато
възможност законодателят е предвидил.
Решението на районния
съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение
на материалния закон. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Събрани са
необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по
делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка.
Обсъдени са становищата на страните и са формирани съответните правни изводи,
които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл.221, ал.2, изр.2
от АПК
не следва да бъдат повтаряни.
Пред настоящата инстанция
не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали различни
констатации на съда от тези, отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни
изводи от тези на РС водещи до отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Предвид изложеното,
настоящият състав намира подробно изложените в касационната жалба доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение за израз на правото на защита, а не
релевантен по делото факт.
При осъществения
контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, относно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила.
Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на
спора и с оглед поисканите в срок разноски от процесуалния представител на
ответника по касация и представените в тази насока писмени доказателства, на
основание чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143 АПК касаторът следва да бъде осъден да
заплати разноските на ответника за касационната инстанция, който претендира такива
в размер на 720.00 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение. Съдът приема
за основателно възражението на процесуалния представител на касатора за
прекомерност, като с оглед осъщественото представителство по делото без явяване
пред касационния съд, при мат.интерес от 1 800 лв. и съгласно чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определя размер от 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция, която сума следва да бъде
осъден касатора да заплати на ответника. В останалата част до искането за
разноски следва да се отхвърли.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 вр. чл.218 АПК,
Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 100 от 06.03.2022 г., постановено по АНД № 42/2023г. по описа на Районен съд
– Враца, с което е отменено Наказателно Постановление № ВG31032022/4000/Р8-338/27.09.2022г.
на Директора на НТУ към АПИ.
ОСЪЖДА МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“
гр.София да заплати на П.Д.К. с ЕГН ********** от ***, разноски по делото за
адвокатски хонорар в размер на 480.00 лв., като отхвърля искането за разноски
над този размер.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.