№ 267
гр. Б., 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Румяна Бакалова
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Б.
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500435 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Г.Ю. в качеството на пълномощник на П.
К. Т., ЕГН ********** -ищец по гр.д. № 2234/2018 година по описа на Районен съд-гр.Б.,
против решение № 909098/23.11.2020 година в частта, с която съдът служебно е определил
мерки на лични отношения на майката П. Д. П. и малолетния К.П.Т. Т., като майката е
осъдена да заплаща на малолетния К. месечна издръжка в размер на 170.00 лева, дължима от
датата на влизане на решението в сила, платима до 10 число на текущия месец чрез бащата
П.Т..
Жалбоподателят твърди, че решението в атакуваната част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Твърди, че присъдената в полза на малолетния издръжка, дължима от майката, не е
съобразена с нуждите на детето. Счита за неясни мотивите на съда относно началния момент
на присъдената в полза на малолетния месечна издръжка, с което обосновава позиция, че
издръжката се дължи от датата на депозиране на исковата молба в съда. Навежда доводи за
неправилни и необосновани изводи на съда относно необходимостта от лични контакти
между детето и майката. Твърди, че в случая в интерес на детето е то да не общува с майката
поради липсата на възпитателски качества. Прави искане за отмяна на решението в
обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и за постановяване на друго, с
което да не бъде постановяван режим на лични контакти на детето с майката, а присъдената
в полза на малолетния месечна издръжка бъде увеличена от 170.00 лева на 250.00 лева,
считано от 18.09.2018 г. /дата на депозиране на исковата молба в съда/ до настъпване на
основания за нейното изменяване или отменяване, платима чрез бащата. Претендира
съдебни разноски. Не прави доказателствени искания.
В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна не депозира отговор.
В хода на съдебното производство, при условията на чл.47 от ГПК на въззиваемата страна е
назначен особен представител за въззивното производство /адв.Б./, който депозира писмен
1
отговор. Оспорва жалбата като неоснователна, излага подробни доводи, с които обосновава
искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от договорен процесуален
представител, който поддържа жалбата. Претендира съдебни разноски съобразно списък по
чл.80 ГПК.
За въззиваемата страна се явява назначеният от съда особен представител, който поддържа
депозирания писмен отговор.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт намира за установено
следното:
Производството по гр.д. № 2234/2018г. по описа на РС-Б. е образувано въз основа на искова
молба вх. № 5416/05.09.2018г., обективираща претенция на П. К. Т. за лишаване на П. Д. П.
от родителски права по отношение на детето К.П.Т. Т., на основание чл.132, ал.1, т.1 СК,
поради особено тежък случай на поведение на майката, представляващо опасност за
личността, здравето и възпитанието на малолетното дете – ежедневна употреба на алкохол,
скандали, разправии и побоища, физическо, психическо, емоционално насилие върху
детето, трайно неполагане на грижи и даване на издръжка на детето; при условията на
евентуалност е предявена претенция да се ограничат родителските права на П.П. при
условията на чл.131, ал.1 СК, като се ограничат контактите на майката с детето и същата да
не може да вижда детето за период от три години, от датата на подаване на исковата молба,
след който период да вижда детето по два часа един път в месеца, в присъствие на бащата
или на жената, с която бащата живее на съпружески начала; в случай, че бъдат отхвърлени
горните искове е предявен иск да се измени решение № 578/28.12.2015 г. по гр.д. № 357/2015
г. на РС-К. в частта, с която упражняването на родителските права е предоставено на
майката, за местоживеене на детето е определено местоживеенето на майката като
упражняването на родителските права бъде предоставено на бащата, за местоживеене на
детето да бъде определено местоживеенето на бащата, а на майката да бъде определен
ограничен режим на лични контакти с детето, като последната бъде осъдена да заплаща на
детето си месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 05.09.2018 г. до настъпване на
основание за изменяване или прекратяване, както и издръжка за минало време в общ размер
350 лева.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника при условията
на чл.47, ал.1-6 ГПК. Назначеният от съда особен представител на ответника е депозирал
писмен отговор, с който е заявена позиция за допустимост, недоказаност и неоснователност
на предявените искове. Ответникът е оспорил ищцовите твърдения, че майката се е
дезинтересирала от детето си, не полага трайно грижи и не дава издръжка на детето си,
оспорва твърденията за упражнявано насилие върху детето.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
С решение № 909098/23.11.2020 г. районният съд е уважил иска за лишаване на П. Д. П. от
родителски права относно детето К.П.Т. Т., поради наличие на всички законови
предпоставки нормативно закрепени в чл.131, ал.1, т.2 СК – без основателна причина
трайно не полага грижа за детето си и не му дава издръжка. С оглед на това не са разгледани
предявените евентуални искове. В условията на чл.134 СК съдът е определил режим на
лични контакти на майката с детето, както и дължимата от първата месечна издръжка както
следва: всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 17.00 часа за период
от шест месеца от влизане на решението в сила, по местожителството на детето, след което
всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 17.00
часа в неделя, с преспиване, както и 20 дни през лятната ваканция на детето, което да не
съвпада с годишния отпуск на бащата. Майката е осъдена да заплаща на детето месечна
издръжка в размер на 170 лева, считано от влизане на решението в сила, платима до 10
число на текущия месец чрез бащата, а в полза на ищеца - съдебни разноски в размер на 2
300 лева. Съдът е осъдил П.П. да заплати по сметка на районния съд държавна такса в
размер на 244.80 лева и 5 лева държавна такса за изпълнителен лист, във връзка с
присъдената издръжка.
От фактическа страна:
Съгласно удостоверение за раждане от 21.08.2011г., издадено от Община Д. въз основа на
акт за раждане № 0158/25.03.2011г., детето К.П.Т. Т., ЕГН ********** е роден от майка П.
2
Д. П.-Т.а, ЕГН ********** и баща П. К. Т., ЕГН **********.
С решение № 578/28.12.2015г., постановено по гр.д. № 357/2015г. по описа на РС-К., влязло
в сила на 28.12.2015г., е прекратен гражданския брак между П. Д. П.-Т.а, ЕГН ********** и
П. К. Т., ЕГН **********; упражняването на родителските права относно детето К.П.Т. Т. е
предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти; за
местоживеене на детето е определено местоживеенето на майката –гр.С., община С., жк
„С.Р.“ бл.219А, ет.11, ап.229; бащата е задължен да заплаща на детето си месечна издръжка
в размер на 100 лева, считано от месец април 2015 г.
От събраните по делото доказателства : писмени /протокол от 26.07.2018г., заповед за
незабавна защита, издадена на 30.07.2018г. по гр.д. № 1939/2018г. по описа на РС-Б./ и
гласни /показанията на свидетелите Д.Б.-социален работник в ДСП “В.“, Л.К.-социален
работник в ДСП „В.“, С.Н.- жената, с която бащата П.Т. живее на семейни начала, В.Н.-
майка на свидетелката С.Н., М.П. - брат на П.П./ се установява, че след подаден от полицай
при СДВР сигнал, на 26.07.2018 г. социални работници при Дирекция „Социално
подпомагане“, район „В.“ са провели среща с майката П.П.. По време на срещата П. била
във видимо неадекватно състояние и агресивна към околните и към двете си деца /К. и Д.-
на няколко месеца/. Пред социалните работници П. заявила, че е без работа и без доходи.
Детето К. било с видими белези от насилие по лицето и дланта. Пред социалните работници
детето споделило, че майката го биела, както и че не е ял цял ден. Във връзка със случая
бащата Т. сезирал съда с искане за защита на детето К. по Закона за защита от домашното
насилие /гр.д. № 1939/2018 г. по описа на РС-Б./, в хода на което била издадена заповед за
незабавна защита на детето К. и било определено временно местоживеене на детето при
бащата П. К. Т., на административен адрес гр.Б. бул.“Св.св.К.М.“ № 24, ет.6, ап.2. По делото
липсват данни за изхода на спора по цитираното гр.дело.
Не е спорно, а приетите по делото социални доклади и изслушани социални работници
установяват, че от месец юли 2018 г. до момента бащата П.Т. полага грижи за детето К., като
потребностите на последното от подслон, храна, здравеопазване и образование са
задоволени.
Доказателствата по делото установиха по непротиворечив начин, че от 26.07.2018 г. детето
К. не се е виждал и не се е чувал с майка си, последната не се интересува от детето, а то не
пита за майка си.
Съгласно съдебно-психологическата експертиза, която съдът изцяло кредитира с доверие
като компетентна, обективна, необорена от останалите доказателства по делото и
неоспорена от страните, детето К. демонстрира изключително силна емоционална и
физическа връзка с баща си и неговата партньорка, която приема за своя майка, и
съжителстващите с тях лица. По отношение на биологичната си майка /П.П./ детето К.
демонстрира дистанциране и нежелание да комуникира с нея, развива базисна тревожност от
евентуални срещи с нея. Експертът сочи, че среща на детето с майката би се отразила на
психологическото му състояние като проява на паническа тревожност, припомняне на
моментите на остра стресова реакция и влошаване на постигнатото към момента добро
емоционално равновесие в семейството на бащата. Експертното становище е категорично,
че детето изпитва силен страх от възможността да бъде отведено от майката. В тази връзка
сочи, че в емоционалното и психологическото състояние на детето се регистрира
симптоматика на „синдром на малтретираното дете“, изразяваща се в промени основната от
които е загубване на родителския авторитет по отношение на майката. Налице са прояви на
детето, свързани с преживяното от него, изразило се в продължителни стресови
изживявания, които са емоционални травми с характерни поведенчески прояви. Вещото
лице сочи, че липсата на контакти между майката и детето след 26.07.2018 г. се е отразило
крайно благоприятно върху емоционалното и психологическото състояние на детето, което
се чувства обичано, защитено, потребно, част от общност.
От назначената в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза,
която настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира с доверие като компетентна,
обективна, необорена от останалите доказателства по делото и неоспорена от страните се
установи, че отразените в медицинско свидетелство № 31 от 27.07.2018г. наранявания на
детето К. са повърхностни : нарушението на целостта на кожата на лицето – горния клепач
на лявото око, му е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
раната може да бъде причинена от предмет с остър връх или остър ръб; кръгловатите
кръвонасядания в областта на дясното бедро отговарят да са причинени от силно стискане с
пръсти; същите са причинили болка и страдание на детето. Вещото лице сочи, че
3
установените травматични увреждания оздравяват напълно за около две седмици без да
оставят видими белези или последствия за здравето на детето за в бъдеще.
В обясненията на бащата П.Т., събрани от районната инстанция, се сочи, че в дома му са
създадени всички необходими условия за нормалното отглеждане и израстване на детето К..
Детето К. се чувства добре, спокоен е, разбира се с останалите деца в семейството. Във
времето след месец юли 2018 г. майката П.П. не е търсила контакт с детето К. и не се
интересувала от него, въпреки изявление на П.Т. /пред П./, че може да вижда детето когато
пожелае.
По делото не се събрани доказателства за имущественото и материалното състояние на
майката, последната не е изслушана в съдебно заседание, въпреки предприетите от съда
действия в тази посока.
По делото не са събрани доказателства и за имущественото и финансово състояние на
бащата П.Т.. В социалните доклади се сочи, че П.Т. е трудово ангажиран, живее на семейни
начала със С.Н., с която имат едно дете, малолетно. С.Н. има още едно низходящо лице, за
което се грижи и издържа с подкрепата на П.Т..
С оглед на събраните доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Решение № 909098/23.11.2020 г., постановено по гр.д. № 2234/2018 г. по описа на Районен
съд-гр.Б. не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която П. Д. П., ЕГН ********** е
лишена от родителски права относно детето К.П.Т. Т., ЕГН **********, упражняването на
родителските права относно детето е предоставено на бащата П. К. Т., ЕГН **********, а за
местоживеене на детето е определено местоживеенето на бащата, а именно гр.Б.
бул.“Св.Св.К.М.“ № 24, ет.6, ап.2.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт - решение №
909098/23.11.2020 г., постановено по гр.д. № 2234/2018 г. по описа на Районен съд-гр.Б. в
частта, с която по реда на чл.134 от СК е определен режим на лични контакти на майката
П.П. с детето К. Т. и в частта, с която майката е осъдена да заплаща на детето си месечна
издръжка; от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от
ГПК, поради което същата се явява допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта –в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Относно правилността на решението в обжалваната част:
Съгласно чл.134 от СК, при лишаване от родителски права съдът определя: издръжката на
детето, ако не е присъдена /т.1/; мерките относно личните отношения между родителя и
детето, като прилага съответно чл.59, ал.8 СК /т.2/. Именно в изпълнение на цитираната
законова разпоредба в случая районният съд е постановил решението в атакуваната част
като служебно е определил режим на лични контакти на майката с детето и е присъдил
издръжка на детето за в бъдеще.
Упражняването на родителските права е подчинено на интересите на детето. Отнемането на
тези права е средство за защита на децата, а предписаните от съда в следствие на това мерки
по чл.134 СК целят възстановяване на отношенията дете-родител, включително ефективното
участие на последния в грижата за физическото, умствено, нравствено и социално развитие
на детето, неговото образование и неговите лични и имуществени интереси.
Принципът за осигуряване на най-добрия /на висшия/ интерес на детето не допуска
родителят, при когото детето няма да живее /неотглеждащия родител/ да бъде лишен
дългосрочно от контакт и начин на общуване с детето /в този смисъл решение №
66/22.04.2021 г. по гр.д. № 3214/2020 г. на ВКС, 4-то г.о/.
С оглед на изложеното настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователни
доводите на жалбоподателя, с които становище за незаконосъобразност на решението в
частта, с която при условията на чл.134 от СК районният съд е определил режим на лични
контакти на родителя, лишен от родителски права и детето.
Относно конкретните мерки на лични отношения:
Безспорно се установи по делото, че между детето К. / навършени 10 г./ и майката П.П.
липсва общуване повече от три години /считано от месец юли 2018г. до датата на
4
приключване на съдебните прения пред настоящата инстанция/. По делото липсват данни за
намерение, опит и/или усилия от страна на майката да общува с детето К. през посоченото
време. От това следва извод за настъпила помежду им дистанция и отчужденост.
Събраните по делото доказателства установиха по непротиворечив начин нежелание на
детето К. да се среща с майка си. Нещо повече, установи се, че детето изпитва силен страх и
тревожност от евентуални срещи с нея. По безспорен начин по делото е установена
емоционална и психологическа травма, и поведенческите промени в детето, свързани с
поведение на майката непосредствено преди настаняването му в дома на бащата /през месец
юли 2018 г./.
Като взе предвид гореизложените обстоятелства настоящият въззивен съдебен състав счита,
че определеният от районната инстанция режим на лични контакти на майката с детето не е
подходящ и съответен във висша степен на интересите на детето, тъй като не държи сметка
за чувствата и желанията на детето, както и за настъпилите помежду им дистанция и
отчуждение в следствие поведението на майката. Съдът, макар и да не е обвързан от
желанието или нежеланието на детето да има контакти с родителя/майката, във всички
случаи следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, както и да отчете ефекта на
принудата при изпълнението на съответния режим на лични отношения, с оглед възрастта
на детето, конкретното му развитие и зрелост, и най-вече – с оглед конкретното му
психично и емоционално състояние. В този смисъл настоящият съдебен състав счита
определения от районния съд режим на лични контакти на майката с детето за неефективен,
поради което решението в тази част следва да бъде отменено като неправилно.
Същевременно, с оглед императива на чл.134 СК следва да се определи нов, ограничен
режим на лични контакти помежду им, имащ за цел постепенното възстановяване на
доверието и желанието у детето за осъществяване на контакти с майката. С оглед
постигането на тази цел майката следва да осъзнае, че доверието на детето към нея и
желанието му да я вижда може да бъде възстановено единствено чрез личния й майчински
подход - полагайки нежна майчинска грижа, с което да мотивира детето то отново да желае
да контактува с нея, при осъществяване на срещите помежду им. Това може да бъде
постигнато не изведнъж, а постепенно. Ето защо съдът счита, че режимът на лични
контакти на майката с детето следва да се осъществява всяка първа и трета събота от месеца
за времето от 10 ч. до 13 ч., като срещите между двамата се осъществяват в присъствието на
служител на ДСП-Б.. За осъществяване на личните контакти майката следва да взима детето
от дома, в който то живее с бащата, съответно да го връща в този дом.
Бащата, на когото е предоставено упражняването на родителските права, от своя страна
следва да полага усилия в ежедневния контакт с детето, да преодолява евентуални
разногласия с майката относно детето, като осъзнае, че от изключителен интерес на К. е то
да има пълноценно общуване и с двамата родители, като при разногласия следва да се търси
първо пътя на диалога помежду им, а при необходимост и услугите на ДСП-Б..
За пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че при изрично споразумение за това
между двата родители, в интерес на детето ще е то да има контакти с майката и в дни извън
тези по изложения по-горе режим. При съществено изменение на обстоятелствата в течение
на времето и непостигане на съгласие между страните, всяка от тях може да поиска от съда
изменение на този режим.
Относно издръжката на детето:
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си.
Съгласно чл.142, ал.2 СК минималният размер на издръжката, дължима на ненавършилите
пълнолетие деца е ¼ от минималната работна заплата за страната, която към датата на
обявяване на съдебното дирене за приключило пред настоящата инстанция е 650 лева,
съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г.
Конкретният размер на издръжката във всеки отделен случай следва да се определи с оглед
разпоредбата на чл.142, ал.1 СК, т.е. не само въз основа на нуждите на лицето, което има
право на издръжка, но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи. Това означава,
че следва да се търси разумния и обективно възможен баланс между нужди и възможности,
като се отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства.
При преценка възможностите на майката съдът съобрази разясненията, дадени с т.5 от
ППВС № 5/16.11.1970 г., според които възможността на задълженото лице да предоставя
5
издръжка се определя от неговите доходи, имущество и квалификация. Усилията, които
полага родителят във връзка с отглеждането на детето, се вземат предвид при определяне
размера на издръжката, която този родител дължи /т.7 от ППВС № 5/1970 г./
В случая детето К. Т. е на 10 години, живее в дома на баща си, като последният изцяло е
поел грижите и издръжката на детето. През учебната 2018-2019 г. детето успешно е
завършило първи клас в ОУ „Д.Т.“ Б.. Със започване на училище несъмнено потребностите
на детето са нараснали, необходими са и различни технически пособия за учебния процес.
По делото се установи безспорно, че от 26.07.2018 г. до датата на приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция майката П.П. не полага грижи и не дава издръжка на
детето си К.. Т.е. безспорно е по делото, че П. не осигурява средства и не полага грижи по
отглеждане и възпитание на детето, които са неоценими в пари. Събраните по делото данни
сочат, че П.П. не работи и няма трудови доходи. Липсват доказателства, сочещи
имущественото и материалното й състояние. Съгласно данните в социалните доклади П.П. е
майка на още едно малолетно дете, на което дължи издръжка.
Доказателствата по делото не установиха и имущественото и материалното състояние на
бащата П.Т.. Съгласно социалните доклади по делото, той работи като шофьор във фирма
„Т.Л.“ ООД, община С., а жената, с която живее на семейни начала – е докторант в ЮЗУ
„Н.Р.“ Б., катедра „Психология“.
Имайки предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че нуждите и
благополучието на детето К. изискват определяне на обща месечна издръжка, дължима от
бащата и майката, в размер на 370 лева, от която 200 лева дължими от бащата, и 170 лева
дължими от майката. В тази връзка съдът отчете, че и двамата родители са в работоспособна
възраст, без здравословни проблеми /липсват данни за противното/, бащата П.Т. е трудово
ангажиран, като в грижите по отглеждането и издръжката на детето К. получава помощта и
подкрепата на жената, с която живее на семейни начала, с която се грижат за още две деца, а
майката П.П. е безработна, като има задължение да осигури грижи и издръжка на още едно
малолетно дете.
С оглед на изложеното и поради съвпадане изводите на двете инстанции в частта относно
дължимата от майката П. месечна издръжка за в бъдеще на детето К., решението в
посочената част следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Релевираното от жалбоподателя възражение относно началния момент на дължимост на
служебно присъдената издръжка на детето К. съдът счита за неоснователен. В тази връзка
съобрази задължителната съдебна практика - ППВС № 5/16.11.1970 г., съгласно която
началният момент на служебно присъдената издръжка е влизането в сила на решението
относно родителските права. Ето защо настоящата инстанция счита, че дължимата от
майката П. месечна издръжка на детето К. за в бъдеще се следва, считано от датата на
влизане в сила на съдебното решение.
С оглед частичната основателност на въззивната жалба искането на въззивника за съдебни
разноски е основателно до размер от 420 лева, представляващи половината от сторените от
страната съдебни разноски пред настоящата инстанция. В този смисъл въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя 420 лева съдебни разноски.
Водим от горното, Окръжен съд-Б.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 909098/23.11.2020 година, постановено по гр.д. № 2234/2018 година
по описа на Районен съд-гр.Б. в частта, с която по реда на чл.134 от Семейния кодекс е
определен режим на лични контакти между майката П. Д. П., ЕГН ********** и детето
К.П.Т. Т., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца за времето от
10.00 часа до 17.00 часа за период от шест месеца от влизане на решението в сила, по
местожителството на детето, след което всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване, както и 20 дни през
лятната ваканция на детето, което да не съвпада с годишния отпуск на бащата и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката П. Д. П., ЕГН ********** и детето
К.П.Т. Т., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето от
6
10.00 часа до 13.00 часа като срещите между двамата се осъществяват в присъствието на
служител на Дирекция Социално подпомагане-Б..
За осъществяване на личните контакти майката да взима детето от дома, в който живее с
бащата, съответно да го връща в този дом.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 909098/23.11.2020 година, постановено по гр.д. № 2234/2018
година по описа на Районен съд-гр.Б. в частта, с която по реда на чл.134 от Семейния кодекс
майката П. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.С., район „О.“, ул.“Б.“ № 17, вх.Б, ет.5, ап.30 е
осъдена да заплаща на детето К.П.Т. Т., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 170
/СТО И СЕДЕМДЕСЕТ/ лева, считано от влизане на решението в сила, платима до 10 число
на текущия месец чрез бащата П. К. Т., ЕГН **********.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която П. Д. П., ЕГН ********** е
лишена от родителски права относно детето К.П.Т. Т., ЕГН **********, упражняването на
родителските права относно детето е предоставено на бащата П. К. Т., ЕГН **********, за
местоживеене на детето е определено местоживеенето на бащата, а именно гр.Б.
бул.“Св.св.К.М.“ № 24, ет.6, ап.2.
ОСЪЖДА П. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.С., район „О.“, ул.“Б.“ № 17, вх.Б, ет.5, ап.30
да заплати на П. К. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Б., бул.“Св.св.К.М.“ № 24, ет.6, ап.2
сумата от 420 /четиристотин и двадесет/ лева съдебни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7