Р Е Ш Е Н
И Е
№963
06.04.2009г.
Гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, БРАЧНО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
февруари през две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Р.Х.
При секретаря С.С.
, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№58/2008 г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.99, ал.1 от СК.
Ищецът М.Ц.П., ЕГН **********
*** съдебен адрес град *************************************************************твърди, че с ответницата К.Й.П.
, ЕГН**********,*** са сключили
граждански брак на *********** Този брак бил първи за двамата съпрузи. От
него имат родени две деца **************************************************************************************** Излага , че веднага след
сключването на гражданския брак, съпрузите заминават във Франция, където се
родило първото им дете.Още от самото начало бракът не протичал
нормално.Трудностите, които съпрузите срещнали по устройването на работа и
квартира под наем се отразили на съпружеските им взаимоотношения.Неспособността
на ответницата да се справя с домакинските задължения и отглеждането на детето
, нежеланието й да живее и работи във ********задълбочили проблемите в
брака.Ищеца завършил консерватория и твърди, че работи като музикант на
държавна работа във *****************. С ответницата били
регистрирани, като експрет-преводачи към ********.Ответницата
завършила френска филология, като по време на пребиваването си във Франция
работела временно и като преподавател в университета в град Лион. От
сключването на брака до момента на подаване на молбата ищеца издържал
семейството , а когато с ответницата живеели заедно помагал в домакинството и
гледането на детето. По време на брака закупил апартамент в град Варна, който
се нуждаел от довършителни работи, за да бъде годен за обитаване.Семейните
отношения между съпрузите рязко се влошили след раждането на първото
дете,поради вмешателство на майката на ответницата. След раждането на детето,
тъщата живяла при семейството във Франция и започнала да се меси в техните
семейни отношения.Ищеца никога не бил съгласен тъщата да определя правилата и
начина на семейния им живот.Тъщата обсебили изцяло ответницата, като я
настройвала срещу ищеца и настоявала да се върне в България.Ответницата
изпаднала в пълно подчинение на майка си, подвластна на нейните съвети и
действия.Тъщата толкова се вживяла в ролята си да помага на ответницата в
отглеждането на детето и разбиване на семейните отношения между съпрузите, че
през месец декември 2000год.без да е съгласувала с ищеца, без негово знание и
съгласие се върнала без детето, оставяйки го в България. От 2003год. излага, че
са във фактическа раздяла, тъй като ответницата напуснала семейното жилище във
Франция, град ********* и се върнала в България при майка си, където
продължава да живее.През месец юли 2004год. съпрузите се опитали да заздравят
брака, като се събрали да живеят заедно , но това продължило само два месеца.
Ответницата нямала желание да живеят заедно с децата и да изпълнява
съпружеските, майчински и домакински задължения.Раждането на второто дете през
месец май 2005год. не могло да стопли взаимоотношенията им и да заздрави брака.
Ответницата се оказала неподготвена и неспособна за съвместен семеен
живот.Поради дългата фактическа раздяла , отношенията между съпрузите охладняли , съпруга нямал доверие в ответницата,последната
не проявявала взаимопомощ към ищеца и той не можел да разчита на нея.Съпрузите
нямали физически и духовни контакти . Считайки брака за дълбоко и непоправимо
разстроен на изложените в исковата молба обстоятелства, породили разстройството
на брака моли за неговото прекратяване с развод , като претендира виновността
за разстройството на брака да бъде обявена за ответницата.Претендира
упражняването на родителските права по отношение родените от брака деца да бъде
предоставено на него, като за ответницата бъде определен режим на виждане и
контакт с децата , както и ответницата бъде осъдена да заплаща месечна издръжка
за детето ****** в размер на 200лв., а за детето ******** в размер на 150лева.Моли
след прекратяване на брака, ответницата да носи предбрачното
си фамилно име ********.В помирителна фаза ищеца счита, че помирение
между съпрузите не може да бъде постигнато. В съдебно заседание искът за развод
се поддържа, ведно с искането по чл.103,ал.1 от СК, като не се претендира
упражняването на родителските права, а се предлага плащане на издръжка от
страна на ищеца в сочените по-горе размери. Претендират и направените по делото
съдебно деловодни разноски.
Ответникът
К.Й.П. не желае развод. Счита че бракът им не е опразнен от съдържание и че
биха могли да го съхранят.Излага, че през съвместното им съжителствуване
страните са преживели много трудности от битов и финансов характер, успели са с
взаимни усилия да ги преодолеят и да запазят брака си.Това се дължало на
здравата връзка, която имали , основа на любовта помежду им, уважението и
взаимопомощта. Въпреки фактическата им раздяла , счита че бракът им може да
бъде запазен.В случай , че съдът приеме, че в отношенията между страните е
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,
моли съдът да приеме ,че вина за това носи ищецът.Моли упражняването на
родителските права по отношение родените от брака деца ***************** да бъде предоставено на нея
, като за бащата бъде определен подходящ режим на виждане и личен контакт и той
, като не упражняващ родителските права бъде осъден да заплаща месечна издръжка
в размер от 200лева за детето ***********************************. Излага , че не спори за
ползване на семейното жилище.В съдебно заседание , чрез процесуален
представител адв.**********ответницата претендира
запазване на брака, тъй като същия не е дълбоко и непоправимо разстроен и ако
съдът намери, че е налице настъпило дълбоко и непоправимо разстройство да го
прекрати по вина на ищеца.Поддържат и искането за упражняване на родителски
права, моли да запази носенето на фамилното име П..
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
На ********** г.М.Ц.П. и К.Й. ********
са сключили граждански брак, пред лицето по гражданското състояние в
гр.Сандански, за което е съставен акт за граждански брак № ****.
След сключването на брака съпругата е приела фамилното име П..
Не
се спори между страните , че семейното им жилище се намира във *
По искане на страните с
оглед доказване на твърдените от тях факти за
разстройство на брачните отношения са разпитани по двама свидетели. Показанията
на свидетелите съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, не
противоречат на приети за установени факти, с оглед съвкупната преценка на
всички доказателства.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претендираният от
ищеца развод е по отношение на
граждански брак, който се явява първи по ред за двамата съпрузи. От брака си
съпрузите имат родени две деца –********************************************************************Безспорно
от събраният по делото доказателствен материал се установява, че съпрузите са
живели разделени от 2004год., когато съпругата се е върнала в България с
голямото дете и впоследствие след раждането на малкото дете , отношенията между
съпрузите се прекъсват окончателно. В тази насока са показанията на св. *************, която
заявява, че се познава с ищеца от 2004год. , но станали по близки
през 2005год., съпругата на ищеца не познава , тъй като М. й е казвал , че
семейството му е в България. От разговорите с М. св.разбрала , че М. не е знаел
за бременността на ответницата с второто дете. За това , че съпрузите са
живеели разделени се установява и от показанията на св.******* , която в с.з. на
19.11.2008год. заявява:”Една коледа си беше дошла с детето и тогава се чухме с М..Той
ми каза, че е закупил билет, за да се върне във Франция, за да не загуби
работата, която имала там, но тя не се върнала” и впоследствие същата
свидетелка заявява, че при завръщането си в България ищеца е отсядал при своите
родители и е ходил само да вижда децата.За това , че след започването в първи
клас на роденото от брака между страните голямо дете *, ответницата се е върнала в България сочат
и показанията на нейните свидетели. Св. **********заявява, че след този период съпрузите са
поддържали контакти само по телефона , а свидетелката ***************, че “не са заедно откакто
детето беше първи клас. Това е 2003год.” Точната причина за установяването на
съпругата в България при нейната майка в хода на производството не се
установи.Свидетелите на ищеца излагат , че е в България , но повечето от
обстоятелствата за семейния живот на страните са пресъздадени от разказите на
самия ищец, според св.*********
съпругата се е установила в България със съгласието на съпруга си. Независимо
от липсата на доказана причина , факт е разделното живеене на съпрузите , което
обстоятелство се е отразило на нормалното протичане на брачните отношения.
Между тях са изчезнали любовта, взаимността, разбирателството, топлотата в
отношенията им, характерни за брачната връзка ,като постепенно разделното
живеене се превръща трайна фактическа раздяла в резултат на която настъпва и
отчуждението . В тази връзка съдът не кредитира показанията на св.*********, че съпрузите са се връщали
заедно всяко лято до 2007год. и че имат много добри отношения, тъй като същите
са противоречиви и ценени при факта, че тази свидетелка след раждането на
второто дете на страните е била извън България и като неверни. Установеното
дълбокото и непоправимо разстройство на брака го прави формално съществуващ,
без да е полезен за тях самите и за обществото. Причината за дълбокото
разстройство на брака е в създаденото
недоверие между съпрузите , липсата на взаимност , което е довело до
невъзможността им да разрешат общо значими за съвместното им живеене въпроси ,
касаещи ,това къде да се установи семейството да живее, къде да учат децата и
по какъв начин да бъдат отглеждани. Това анормално състояние на брачната връзка
води до разделното живеене между съпрузите , което впоследствие прераства в
една трайна фактическа раздяла, през която съпрузите постепенно се отчуждават един от друг , като
дори губят еднаквостта във вижданията си за нормален брачен живот.Съпруга е
наранен от това , че съпругата е напуснала семейното жилище и не желае да се
върне във Франция, за да живеят съвместно и отглеждат родените от брака деца,отчуждил
се е от съпругата си ,пред вид липсата на всякакви връзки между тях-интелектуални
и физиологични ,а съпругата въпреки продължителната фактическа раздяла, счита ,
че брачната връзка не е изчерпана от съдържание и следва да бъде оставена да
съществува. Именно невъзможността на съпрузите да преодолеят тези различия по
отношение на въпроси, касаещи съвместното им живеене , отглеждането и
възпитанието на децата ,къде и от кого
да бъде осъществявано се явяват разковничето за разстройството на брака , което
разстройство пред вид продължителното разделно живеене на съпрузите се превръща
в дълбоко и непоправимо.Твърденията на ищеца , че съпругата не е изпълнявала
добре домакинските си задължения , че тъщата е вмешателствала
в техните брачни отношения и че съпругата самоволно е напуснала Франция не бяха
доказани.За начина по който според ищеца съпругата е изпълнявала семейните си задължения и това, че въпреки желанието на съпруга си ,
същата не се е върнала във Франция , съществуват гласни доказателства, тези
черпени от показанията на св. **********************, който в тази част,
съдът не кредетира, тъй като те представляват
пресъздаване на казаното от ищеца, а не преки и непосредствени впечатления.
По изложените
съображения съдът намира , че разстройството на брака между страните е доказано
, като пряка причина за това ненормално състояние на брачната връзка е разделното живеене на съпрузите ,
осъществено след невъзможността на съпрузите да решат , къде семейството да
живее и как да се справя, като цяло със своето нормално съществуване, пред вид
на което неговото запазване се явява безсмислено за съпрузите и обществото и
следва да бъде прекратено неговото съществуване.
Съдът на осн. чл.
99, ал. 2 от СК по въпроса за вината, намира, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, имат двамата
съпрузи.
По отношение упражняването на родителските
права ,съдът счита, че същите следва да бъдат предоставени на
ответницата.Липсва спор между страните по този въпрос, децата към момента
живеят при майка си и тя полага грижи за тяхното пряко отглеждане и възпитание.
За бащата следва да бъде определен режим ни личен контакт и виждане с децата,
съобразно установената съдебна практика първа и трета седма с преспиване от
9.00часа в събота до 19.00часа в неделя и един месец през лятото
непрекъснатото, който месец да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
За непълнолетните родени от брака между
страните деца ответника следва да заплаща месечна издръжка в размер от 200лв.
за голямото дете *****************************************, чрез тяхната майка и
законен представител , считано от датата на завеждане на исковата молба за
развод, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, обосноваващи
нейното изменяване или прекратяване.Тази издръжка
като размер е предложена от ищеца за плащане ,същата пред вид размера си ,
съответства на нуждите на децата , съобразно тяхната възраст и нормативно
преценена, надвишава максимално установеният размер от 80лв.
По отношение
ползването на семейното жилище, находящо се в Франция, град Вилфонтен ,въпреки,
наличието на родени от брака непълнолетни деца към момента на прекратяването,
съдът не се произнася, поради липсата на териториална компетентност.
След
прекратяване на брака съпругата следва да носи
предбрачното си фамилно име *********, на осн. Чл. 103, ал. 1 от СК.Въпреки нейното желание за запазване
на брачното фамилно име П.,
пред вид несъгласието на ответника и липсата на доказаните по
ал.2 на чл.103 от СК предпоставки, съдът намира, че това
искане на ответницата не може да бъде
уважено.
Съдът определя окончателна държавна такса по иска за
развод в размер на 50.00 лв., която следва да бъде заплатена от страните по
равно, пред вид приетият от съда извод , че виновността за разстройството на
брака е за двамата съпрузи.Другите разходи остават така , както са направени от
страните.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД брака между М.Ц.П. , ЕГН ********** и К.Й.П. , ЕГН ********** *** на ***********г.,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.99 ал.1 СК.
ПОСТАНОВЯВА,
че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, жената да носи фамилно име – ******** , на осн.
Чл. 103, ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение родените от брака между страните деца *************** П. ,
ЕГН ********** и **************** П. , ЕГН ********** на
майката К.Й.П.,
ЕГН **********,на основание чл.106,ал.1 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на личен контакт на бащата М.Ц.П.
, ЕГН ********** с децата ****************П.,
ЕГН ********** и **************** П. всяка първа и трета седма с преспиване от 9.00часа в
събота до 19.00часа в неделя и един месец през лятото непрекъснатото, който
месец да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, на основание
чл.106,ал.1 от СК.
ОСЪЖДА бащата М.Ц.П. ЕГН********** да заплаща месечна издръжка в полза на малолетното дете *************** П., ЕГН ********** в
размер на 200/двеста/
лева и в полза на малолетното дете **************** П., ЕГН **********, в
размер на 150лева , считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства обосноваващи нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА М.Ц.П., ЕГН ********** *** съдебен адрес град *************************************************************да заплати в полза на
Държавата, по сметка на ВСС държавна такса по иска за развод в размер на 25.00 лв. /двадесет и лева/ и върху
присъдената издръжка в размер на 504лв./петстотин
и четири лева/ и 5.00 лв. /пет лева/
за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА К.Й.П. , ЕГН**********,*** да заплати в полза на Държавата, по сметка на
ВСС държавна такса по иска за развод в размер на 25.00 лв. /двадесет и лева/
и 5.00 лв. /пет лева/ за
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :