РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 11.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание двадесет и
шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар
Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 839 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от А.Н.Р., с ЕГН: **********,***, против Прокуратурата на
Република България, осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление, по което е бил оправдан с влязло в сила съдебно решение, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска- 05.08.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, за сумата от 325,03 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, за периода от 10.04.2019 г. до 04.08.2019 г. и за сумата от
1100 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди, претърпени от повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление, по което е бил оправдан с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба- 05.08.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата молба се твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение
от 29.08.2018 г. ищецът е привлечен като обвиняем по досъдебно
производство вх. № 1159 / 2018 год., по описа на РП Велинград и № ЗМ 576 / 2018
год., по описа на РУ - Велинград. Излага се, че
Държавното обвинение с
Постановление вх. № 1159 от 08.11.2018 г., по описа на РП – Велинград внесло предложение за освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, за което е било образувано а.н.д. № 493/2018 год., по описа на Районен съд Велинград. С
Решение № 8 от 31.01.2019 год., постановено по а.н.д. № 493/2018 год., по описа
на Районен съд Велинград ищецът е признат за невиновен и е оправдал
по повдигнатото му обвинение. Срещу оправдателната присъда, Районна прокуратура Велинград е протестирала, а в съдебно заседание представителят
на държавното обвинение е заявил, че не поддържа протеста, но
не го е оттеглил. При тези обстоятелства ищецът счита, че направените
разноски и пред въззивната инстанция от обвиняемия следва да му бъдат
възстановени като се приеме, че са в пряка и непосредствена последица от
увреждането. Излага се, че въззивният съд с решение № 51 от 10.04.2019г., по
в.н.а.х.д. № 189, по описа за 2019 год. на Окръжен съд Пазарджик е потвърдил решението на
първоинстанционния съд. Твърди се, че адв.А.бил
упълномощен да представлява ищеца, за което бил
сключен Договор за правна защита и съдействие № 000470 от 17.11.2018 г. и било
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева в първоинстанционното
производство и 600 лева, за въззивното производство отново съгласно Договор за правна защита и
съдействие № 002904 от 02.04.2019г.. Сочи се, че макар ищецът да е знаел, че е невинен, през
целият период на наказателното производство бил напрегнат и изключително притеснен, защото
никога не бил задържан от служители на РУ – Велинград и не бил подлаган на такива изпитания. Твърди, че е 70-годишен човек, който цял живот
е полагал обществено полезен труд, а след този инцидент бил напрегнат, стресиран, живеел в тревоги, съмнения и отчаяние
да не бъде осъден на стари години, плачел и непрекъснато повтарял, колко унизен се чувства след като е бил
задържан от полицейските органи и бил регистриран в полицейския участък. Излага, че в началото на
наказателния процес било разколебано доверието му в правосъдието и убеждението, че процесът срещу
него се води справедливо. Твърди, че е с чисто съдебно минало и самото повдигане и поддържане на обвинение срещу
него за умишлено престъпление е довело до неблагоприятно отражение върху
психиката му на неосъждан човек. Поддържа се,
че проведеното незаконно
наказателно преследване, включително и Частният протест срещу оправдателният
съдебен акт е причинило на ищеца преживяване на значителни негативни емоции,
притеснения и изпадане в депресивно състояние с ограничаване на контактите със свои
близки и познати. Предвид
изложеното моли съдът да уважи предявените искове и да му
присъди процесните суми във връзка с душевните мъки и
страдания, които са му причинени
и са причинна връзка с повдигнатото и поддържано обвинение. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника,
с който оспорва иска по основание и размер. Релевира възражения за по чл. 5, ал. 1 и по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, като
твърди, че поведението на ищеца е довело, алтернативно е съпричинил
резултата. Поддържа, че искът е недоказан, алтернативно, че размерът му е прекомерно завишен, тъй като наказателното производство се е развило и
приключило в разумен срок. Моли исковете да се отхвърлят. Ангажира
доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за
установено следното от правна и фактическа страна:
Предявен е иск
за ангажиране на отговорността на държавата чрез Прокуратурата на Ребуплика България за вреди, претърпени от повдигане и
поддържане на обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е било
оправдано.
С доклада по
делото съдът с оглед изявленията на страните е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните обстоятелствата, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, вр.
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, вр. чл. 18, т. 2, вр. чл. 186, ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС, въз основа
на което е било проведено наказателно производство, приключило с влязло в сила
съдебно решение, с което е бил признат за невинен и оправдаван. Изложеното се
установява и от приетите по делото писмени доказателства- Постановление вх. № 1159 от 08.11.2018 г., по описа на РП – Велинград,
Решение № 8 от 31.01.2019 год., постановено по а.н.д. № 493/2018 год., по описа
на Районен съд Велинград, Решение № 51 от 10.04.2019г., по в.н.а.х.д. № 189, по
описа за 2019 год. на Окръжен съд Пазарджи, влязло в
законна сила на 10.04.2019г.. При тези факти, съдът намира, че доколкото ищецът е
оправдан по повдигнатото му обвинение, искът е доказан по основание.
По искането на
ответника съдът да отхвърли иска при прилагане разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ
когато увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия,
обезщетение не се дължи, съобразно ал. 2, когато пострадалият виновно е
допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Следователно за да се
освободи ответникът от отговорност и искът против него да се отхвърли,
неимуществените вреди следва да са настъпили изключително по вина на
пострадалия или е необходимо ответникът да докаже първо, че увреждането е
причинено по вина на пострадалия, а на следващо място, че не се дължи на
повдигнатото обвинение, а само на намесата на пострадалия. Такива доказателства
по делото не са ангажирани.
За да е налице
основание за намаляване отговорността на ответника по смисъла на разпоредбата
на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ не е достатъчно с поведението си увреденият да се е намесил в
причинната верига, от която е последвала вредата, а е необходимо да е
установено, че предприетото действие от страна на пострадалия е виновно
извършено. За разлика от хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, хипотезата по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ поставя пред ответната страна изискване да докаже, че
пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно
е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение -
например предвид недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на
органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени
обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление (решение
№ 51 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 4621/16 г. на ІІІ г. о., ГК, ВКС). В този
смисъл не са наведени обстоятелства, нито са събрани доказателства, поради
което съдът намира възражението за неоснователно.
По
иска за неимуществени вреди
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при предявен иск за неимуществени вреди, съдът
следва да определи размера на обезщетението по справедливост. В този случай
съдебната практика е наложила няколко обективни критерия, съгласно които да се
определи точният размер на обезщетението. На първо място това е тежестта на
обвинението, продължителността на наказателното производство, получило ли е
производството обществен отзвук, вида и продължителността на наложената мярка
за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко
повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно
на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на
положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за
професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. В този
смисъл - Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., ІV г.
о.
Като се
анализират събраните по делото доказателства става ясно, че престъплението, в
което ищецът е обвинен (чл. 345, ал. 2 НК) се наказва с лишаване от свобода до една година или
с глоба от петстотин до хиляда лева, поради което не е тежко по своя характер и
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, производството в досъдебната фаза е
приключило за по- малко от 4 месеца. От друга страна обаче необяснимо е
задържането на лицето при обвинение за подобно деяние. Това задържане е
засегнало значително правната сфера на ищеца и е нанесло по-голямата част от увредата. Задържането на ищеца е станало причина и за
разгласяването на обвинението. Всичко това безспорно се установява от събраните
по делото гласни доказателства чрез разпита на свиделката
А.Д.Б.. Тук следва да се отбележи, че като член на малка общност, това, че
обвинението й е станало достояние е довело до значителни вреди на имиджа на
ищеца. Взетата спрямо него мярка за неотклонение "Подписка", съгласно
свидетелските показания, е довела до ограничаване на права на лицето.
Депозирани са показания от свидетелите А.Б.и Д. В.Т. , които съдът кредитира
изцяло, установяващи, че провежданото наказателно производство се е отразило
неблагоприятно на ищеца – изпитал е стрес от осъществената срещу него
наказателна репресия, настъпили са негативни промени в личността му и са създадени
проблеми в общуването.
Принципно
негативните последици върху личността и психиката на обвинено в извършване на
престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената спрямо ищеца
наказателна репресия. В случая за процесния период (от момента, в който е
налице "обвинение в извършване на престъпление" до влизането в сила
на оправдателната присъда), ищецът е имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи
неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата.
В практиката си
ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях,
тъй като е нормално такива вреди да са търпени. При наличие на една
оправдателна присъда по воденото срещу ищеца наказателно производство, без
съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се
определи от съда по справедливост.
Негативните
емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, което ищецът не е
извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер
и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент.
Съдът, като съобрази
събраните гласни доказателства в тази насока и доколкото от тях безспорно се
установява, че вследствие на упражнената наказателна репресия срещу него ищецът
е станал неспокоен, започнал да вдига кръвно, изпитвал силен срам, затворил се,
станал подтиснат и депресиран, необщителен, настъпили проблеми със съня му, в
общуването му с околните, отказвал да се храни и да излиза извън дома си,
намира за справедлив размер на обезщетението сумата от 5000 лв., до който
следва да се уважи предявения иск. В останалата част до пълния размер от 10 000
лв. искът подлежи на отхвърляне.
По
иска за имуществени вреди
По делото се
претендира наличие на имуществени вреди в размер на заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение по наказателното дело. Действително, според чл. 189, ал.
1 НПК наказателният съд се произнася по разноските или с присъдата,
или с нарочно определение, а съгласно чл. 190 НПК
при оправдаване на подсъдими разноските са за сметка на държавата. Имат се
предвид обаче само разноските, извършени от държавата в наказателното
производство. Липсва уредба, която да овластява наказателния съд да присъди в
полза на оправданото лице направените от последното разноски в процеса- същите
следва да се претендират по гражданскоправен ред и по-конкретно по реда на
ЗОДОВ, доколкото представляват имуществени вреди, претърпени като
непосредствена последица от незаконното привличане към наказателна отговорност.
Ако не е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление, то и ищецът е
нямало да ангажира защита по образуваното дело. Следователно разместването на
блага, излизането на сумата за адвокатско възнаграждение от патримониума
на ищеца, е в следствие на необходимостта от защита по повдигнато
незаконосъобразно обвинение. При изложените по- горе съображения и съобразяване
събраните по делото писмени доказателства искът следва да бъде уважен изцяло.
От страна на ответникът е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като това възражение, доколкото
настоящето производство е първия възможен момент за предявяването му, следва да
бъде разгледано. Видно от представения договор за правна защита и съдействие,
придружен с разписка за получената сума, същия е от 17.11.2018 г., към който
момент следва да се прецени и наличието на прекомерност. Съгласно чл. 13 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие на
подсъдимия е обвързана с наказанието, предвидено за деянието, за което е
повдигнато обвинение. В случая наказанието за престъпление по чл. 345, ал.
2 НК е лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин
до хиляда лева и следователно приложима е разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2
от Наредбата или минималното адвокатско възнаграждение е 500 лв.. Съгласно
разпоредбата на чл. 15 от Наредбата, за изготвяне на въззивна или касационна
жалба без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от
възнаграждението по чл. 13 и следователно е в размер на 375 лв.. А съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. вр. ал. 2 от Наредбата за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 300 лв.. Предвид изложеното следва да се приеме, че възражението
на ответника е основателно, като вредата за ищеца е в размер на минималното
възнаграждение, а именно 975 лв., до който размер следва да се уважи
претенцията, а за разликата над нея до пълния претендиран размер от 1100 лв.
следва да се отхвърли.
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
От страна на
ищецът се претендира заплащане на законна лихва върху сумата, считано от 10.04.2019 г. до 04.08.2019 г.- датата на предявяване на иска. В
случая искът е основателен още от момента на прекратяване на наказателното
производство на 02.04.2019 г., като съдът на основание чл. 161 ГПК и предвид
диспозитивното начало в гражданския процес определя на сума в размер на 162.50 лв., до който искът е основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата над него и до пълния претендиран
от 325.03 лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В полза на ищеца съразмерно с уважената част от претенцията, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят сторените по делото разноски, съобразно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК или сума в размер на 331.34 лв..
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Р., с
ЕГН: **********,***, на
основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл. 345, ал.
2 вр. ал. 1 от НК,
по което е бил оправдан с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска- 05.08.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер
от 5000 лв. до пълния претендиран от 10000 лв..
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Р.,
с ЕГН: **********,***, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 162.50 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата, за периода от 10.04.2019 г. до 04.08.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 162.50 лв. до пълния претендиран размер от 325,03 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Р.,
с ЕГН: **********,***, на основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 975 лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 345, ал.
2 вр. ал. 1 от НК,
по което е бил оправдан с влязло в сила съдебно решение, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска- 05.08.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 975 лв. до
пълния претендиран размер от 1100 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА