М О Т И В
И
на
Присъда № 73, постановена на 13.04.2016г.
по НОХД № 512 от 2016 г.
по описа на Старозагорския
Районен съд
С
обвинителен акт, въз основа на който е образувано настоящото съдебно
производство, Районна прокуратура – град Стара Загора обвинява подсъдимия И.Ж.Р., роден на *** ***,
живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен,
безработен, осъждан, ЕГН **********, в
това че:
1/ В периода м.февруари 2015г.- м.април 2015г.
включително, в гр.Стара Загора,
след като бил осъден
с влязло в сила Решение
№ 1323/15.11.2013г по гр.
дело № 3745/2013г на
РС-Стара Загора, да издържа
свой низходящ - малолетния си син Р. И. Р., роден на ***г,
съзнателно не изпълнил това си
задължение в размер на повече от две, в
частност 3 месечни вноски, всяка от 120 лева, с общ размер на неплатената сума
360 лева- престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
2/ В периода м. май 2015 г.- м. декември 2015 г. включително, в
гр.Стара Загора, след като бил осъден с влязло в сила Решение №
1323/15.11.2013г по гр. дело № 3745/2013г. на РС-Стара Загора, да издържа
свой низходящ- малолетния
си син Р. И. Р.,
роден на ***г,
съзнателно не изпълнил
това си задължение
в размер на повече от две, в
частност 8 месечни
вноски, всяка от 120 лева, с общ
размер на неплатената сума 960 лева- престъпление
по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
По делото не е конституиран частен
обвинител.
Представителят на Районна прокуратура –град
Стара Загора поддържа изцяло предявеното обвинение по отношение на подсъдимия.
Пледира на същия да бъде наложено наказание „пробация”, включващо двете
задължителни пробационни мерки за срок от 1 година и 6 месеца, по отношение на
първото престъпление, а за второто деяние, за което подсъдимият е предаден на
съд, да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, което
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от
закрит тип. Обосновава становището си за вида на санкцията за второто деяние, с
оглед постигане целите на наказанието и пречката към настоящият момент на
подсъдимия да бъде наложено друго условно наказание „лишаване от свобода”.
Подсъдимият, редовно призован, не се
явява. Представлява се от назначен в хода на досъдебното производство служебен
защитник. Произ-водството бе разгледано в отсъствие на подсъдимия, при
условията на чл.269, ал.3, т.3 от НПК.
Защитата на подсъдимия пледира за
наказание „пробация”, което да бъде наложено на дееца и за двете престъпления,
за които бил предаден на съд. В условията на евентуалност счита, че ако съдът
наложи наказание „лишаване от свобода” относно второто деяние, следвало
изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66 от НК.
От събраните в хода на наказателното
производство писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Ф А К Т И Ч
Е С К А О Б С Т А Н О В К А:
Подсъдимият И.Ж.Р. е жител ***,
осъждан е. Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия, Р. е осъждан,
както следва:
С присъда от 07.04.2006 г. по НОХД № 1264/2005
г. на Районен съд – Стара Загора, за извършено през периода от месец март 2005 г. до месец юли 2005 г. престъпление по чл.183, ал.1 от НК, му е
наложено наказание пробация, със следните пробационни мерки – задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от 1 година, задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 година, включване в програми за обществено
въздействие за срок от 6 месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 100 часа годишно в рамките на една календарна година. Присъдата е в
сила от 26.04.2006 г.
С присъда от 20.12.2006 г. по НОХД №
973/2006 г. на Районен съд – Стара Загора, за извършено престъпление по чл.183,
ал.1 от НК му е наложено наказание пробация, със следните пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 5 месеца,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 5
месеца, както и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа
годишно в рамките на една календарна година. Присъдата е в сила от 05.01.2007
г.
С определение от 15.03.2007 г. но
ЧНД № 218/2007 г. на Районен съд – Ст. Загора е допусната кумулация на
наказанията по НОХД № 1264/2005 г. и НОХД № 973/2006 г., като на основание
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание - пробация
със следните пробационни мерки– задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 1 година и 5 месеца, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 1 година и 5 месеца, включване в програми за обществено
въздействие за срок от 6 месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 200 часа годишно в рамките на една календарна година.
Със съдебен акт от 01.10.2007г. на
РС-Стара Загора по НОХД № 1439 от 2007г. подсъдимият е осъден на наказание
„лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, чието изпълнение било отложено за
срок от ТРИ години. Влязъл в сила на 01.10.2007г.
С присъда по НОХД № 595 от
2015г по описа на РС-
Стара Загора за извършено от 06.03.2013г. до януари 2015г включително деяние по
чл.183, ал.4, вр. ал.1 от НК му е
наложено наказание „Пробация“, за срок от 1 година и 8 месеца и наказание „Обществено порицание“. Присъдата влязла в сила на 01.05.2015г,
тъй като в 15 дневния срок, считано от 15.04.2015г. не била обжалвана и
протестирана, поради което от 01.05.2015г. съдебният акт е в законна сила,
макар и този ден да бил неприсъствен, видно от календара.
Подсъдимият И.Ж.Р. живеел на семейни начала
със св. Н.И.Л.. От съвместното им съжителство двамата имали едно дете- Р. И. Р.
(р. през …г), т.е. малолетен към настоящия момент. През 2012г. Л. и Р. се
разделили, като детето останало да живее при св.Л.. С Решение по гр. дело №
5243/2012г. по описа на РС-Стара Загора,
подсъдимият Р. бил осъден
да заплаща издръжка на
малолетния си син
в размер на 100
лева месечно, платими чрез св.Л.,
като законен представител на детето. Това Решение влязло в сила на 06.03.2013г.
Впоследствие, с Решение № 1323 от 15.11.2013г. по гражданско дело № 3745 от 2013г.
на РС- Стара Загора, размерът на
дължимата от подсъдимия издръжка бил увеличен на 120 лева месечно.
Решението било потвърдено с Решение на Окръжен
съд-Стара Загора, по въззивно гражданско дело № 1061/2014г., поради
което влязло в сила на 28.02.2014г. Така присъдената издръжка не била заплащана от подсъдимия, който с Присъдата
по НОХД № 595/2015г. бил осъден за неплащането на издръжка за периода от 06.03.2013г.
до м. януари 2015г. включително. След месец януари 2015г обаче Р.
продължил да не изплаща дължимата за
малолетния си син издръжка, като до края на 2015г не
направил никакви плащания.
За
събиране на дължимата издръжка срещу И.Р. било заведено
изпълнително дело № 5151/2013г по
описа на Държавен съдебен изпълнител
при Районен съд- Стара Загора.
Тъй като по изпълнителното дело не
били постъпили никакви суми, Община Стара
Загора започнала да изплаща на свидетеля Л. издръжка по НАРЕДБА за определяне
на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка, в размер на 80
лева месечно, която била плащана и за процесния период
февруари 2015г- декември 2015. включително. Така осъществените плащания,в полза
на св.Л., като законен представител на малолетното дете не освобождават
родителя Р. от наказателна отговор-ност, тъй като са осъществени без негово участие, т.е. е налице неизпълнение
на задължението на дееца за изплащане
на издръжка, още повече, че съгласно изричната разпоредба на
чл.3, ал.2 от цитираната наредба
изплатените суми за издръжка са за сметка на длъжника, който в
случаят е подсъдимият Р..
Горната фактическа обстановка се
възприе за безспорно установена от показанията на разпитания свидетел Н.Л., справка за
съдимост рег.№ 1239 от 11.04.2016г., обясненията на обвиняемия, дадени пред
орган на досъдебното производство, в присъствие на защитник, прочетени по реда
на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК в хода на съдебното следствие, представените
и приложени в материалите по досъдебно производство № 1107 от 2015г. по описа на Първо РУ на МВР– град Стара
Загора, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, както следва:
Постановление за образуване на досъдебно производство от 25.11.2015 г.;
удостоверение за раждане № 090343 на Радослав Иванов Р.; присъда № 64 от
15.04.2015 г. по НОХД № 595/2015 г. на Районен съд – Стара Загора; решение №
162 от 08.02.2013 г. по г.д. № 5243/2012 г. на Районен съд – Стара Загора;
решение № 1323 от 15.11.2013 г. по гр.д. № 3745/2013 г. та Районен съд – Стара
Загора; протокол за предупреждение от 21.10.2015 г.; постановление за допускане
на правна помощ от 13.01.2016 г.; постановление за привличане на обвиняем от
14.01.2016 г.; писмо с изх. № 10-11-14441/12.12.2015г. от Община Стара Загора;
писмо с изх.№10-09-12-1585#1/ 07.12.2015г.;
служебна бележка от Агенция по заетостта ; справка за лице от Службата по
вписвания от 12.04.2015 г.; решение №
79/28.02.2014 г. по ВГД № 1061/2014 г.; писмо с изх. № 10-11-14633/16.12.2015
г. за изплатен размер на присъдена издръжка; преводно нареждане на Уникредит
Булбанк от 04.12.2015 г.от Община Стара Загора
относно присъдена издръжка по дело; преводно нареждане на Уникредит
Булбанк от 09.11.2015 г.; преводно нареждане на Уникредит Булбанк от 12.10.2015
г.; преводно нареждане на на Уникредит Булбанк от 10.09.2015 г.; преводно
нареждане на Уникредит Булбанк от 11.08.2015 г.; преводно нареждане на
Уникредит Булбанк от 07.07.2015 г.; преводно нареждане на Уникредит Булбанк от
10.06.2015 г.; преводно нареждане на Уникредит Булбанк от 14.05.2015 г.;
детайлна информация от Уникредит Булбанк за транзакции; платежно нареждане от
Пощенска банка от 16.03.2015 г.; платежно нареждане на Пощенска банка от 10.02.2015
г.; платежно нареждане на Пощенска банка от 09.01.2015 г.; справка от Агенция
по вписванията с изх. № 24-ТР-140/11.12.2015 г.; постановление за възлагане
извършването на действия по разследването на основание чл.194, ал.3 от НПК от
30.11.2015 г.; характеристична справка на И.Ж.Р. от 12.12.2015 г.; справка за
съдимост на И.Ж.Р. с рег. № 4258/04.12.2015 г. на Районен съд – Стара Загора;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на И.Ж.Р. от
14.01.2016 г.; протокол за предявяване на разследване от 21.01.2015 г.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид гореизложеното, Съдът счита за безспорно
установено, че подсъдимият осъществил от обективна и субективна страна, съставите
на престъпление, както следва:
1/ В периода м.февруари 2015г.- м.април 2015г.
включително, в гр.Стара Загора,
след като бил осъден
с влязло в сила Решение
№ 1323/15.11.2013г по гр.
дело № 3745/2013г. на РС-Стара Загора, да издържа свой низходящ - малолетния си син Р. И. Р., роден на ***г,
съзнателно не изпълнил това си
задължение в размер на повече от две, в частност 3 месечни вноски, всяка от 120
лева, с общ размер на неплатената сума 360 лева- престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
2/ В
периода м. май 2015 г.-
м. декември 2015 г.
включително, в гр.Стара Загора, след като бил осъден с влязло в сила Решение №
1323/15.11.2013г по гр. дело № 3745/2013г. на РС-Стара Загора, да издържа
свой низходящ- малолетния
си син Р. И. Р.,
роден на ***г,
съзнателно не изпълнил
това си задължение
в размер на повече от две, в
частност 8 месечни
вноски, всяка от 120 лева, с общ
размер на неплатената сума 960 лева- престъпление
по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
Същността на издръжката е да задоволява ежедневните
нужди на лицата, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните
си имущества. Издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в
полза на което е присъдена. По делото липсват доказателства за наличието на
обективни причини, поради които родителят не би могъл обективно да заплаща
издръжка на детето си, например по здравословни причини. Задължението на
родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на не
навършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското
алиментно задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за
издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи към децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието
на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичният режим на
задължението. По смисъла на чл.76 от ЗЗД най – обременителното за подсъдимия е
задължението му, което като не изпълни, влече след себе си наказателна
отговорност.
От субективна страна, двете деяния са
извършени от подсъдимия виновно, при форма на вината- пряк умисъл, тъй като
деецът съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал неговите
общественоопасни последици и е целял настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че е осъден за заплаща ежемесечна
издръжка за своя низходящ и че неплащането на издръжката влече след себе си
наказателна отговорност.
Влязлата в сила присъда по НОХД
595 от 2015г. по описа на РС-Стара Загора, който акт е в сила считано от
01.05.2015г. води до правния извод, че от този момент- м. май 2015г. до края на
процесния период- м. декември 2015г. включително, престъплението е осъществено
в условието на повторност, което обуславя и посочената по-горе правна
квалификация. За предходния период от м.февруари 2015г. до м.април 2015г.
включително, т.е. преди влизане в сила на последната цитирана присъда, на
подсъдимия било повдигнато обвинение по чл.183, ал.1 от НК, а тъй като
безспорно по делото бе установено, че и в този период подсъдимият не е
изпълнявал задължението си, то несъмнено е осъществил и основния състав на това
престъпление, т.е. по чл.183, ал.1 от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с двата принципа в наказателноправната ни
система- ПРИНЦИПА на ЗАКОНОУСТА-НОВЕНОСТ и ПРИНЦИПА на ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на
наказанието.
Съгласно първият принцип в специалния
текст на НК по отношение на първия пункт на обвинението, т.е. по чл.183,
ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до една година или
пробация. Досежно второто престъпление, по квалифицирания състав на
чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” до ДВЕ години или „ПРОБАЦИЯ”, както и „Обществено
порицание”.
Съгласно вторият принцип, Съдът обсъди
обществената опасност на двете деяния, личността на подсъдимия, както и
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54
от НК.
Смекчаващо отговорността обстоятелство не е налице.
Отегчаващо обстоятелство е наличието на други осъждания на
лицето, посочени в началото на изложението, оставащи извън състава както на
първото, така и на второто вменено деяние, а така също и фактът, че подсъдимият
не е платил нито една месечна издръжка на детето си, което квалифицира дееца
като лице с по-висока обществена опасност.
При съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, съдът прие, че на подсъдимия следва да се определи наказание,
както следва:
По отношение на първото престъпление-
по чл.183, ал.1 от НК, наказание “ПРОБАЦИЯ”, с пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”
за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност 2 пъти седмично, както и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА. Досежно първото деяние,
съдът намери, че с оглед краткия период на осъществяването му- три месеца/
февруари- април 2015г./, т.е. включващ само един месец над изискуемия от закона
минимум, за да е осъществено такова деяние, следва да се наложи наказание
„пробация” в посочения размер, включващо посочените две задължителни
пробационни мерки, което наказание по вид и размер съответства на тежестта на престъплението
по първия пункт на обвинението.
Колкото до второто престъпление, за
което подсъдимият бе признат за виновен, осъществяващо квалифицирания състав на
чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, съдът намира, че наказанието
„пробация” не би съответствало на тежестта на престъплението, респективно не би
осъществило целите на наказание-то и по-конкретно не би поправило и
превъзпитало дееца към спазване на законите и добрите нрави. Това е така, по
няколко съображения. На първо място, самото престъпление е с по-висока степен
на обществена опасност и съответно по-тежко наказуемо, защото е извършено в
условието на повторност. На следващо място, периода, в който не са извършвани
плащания на дължимата издръжка, е значително по-голям- ОСЕМ месеца, респективно
дължимата и неплатена сума е значително по-висока. Следва да се отбележи и
факта, че деецът е осъждан за неплащане на издръжка по три наказателни
производства. Вярно е, че деянията по първите две от тях, а именно НОХД 1264 от
2005г. и НОХД 973 от 2006г. по описа на РС-Стара Загора са извършени в условието
на реална съвкупност, поради което по ЧНД № 218 от 2007г. на същия съд е
определено и едно общо наказание по тях- пробация, включващо четири пробационни
мерки. Обаче, при положение, че по НОХД 595 от 2015г. на подсъдимия отново е
наложено наказание пробация, а деянието по това производство също осъществява
състав на престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК води до
извода, че в процесния случай освен, че е налице т. нар. специален рецидив,
самият подсъдим явно и упорито демонстрира трайно незачитане на правовия режим,
на родителските си задължения, като престъпното
бездействие да заплати изискуемата издръжка на детето си е постоянно. Очевидно, няколкократно
предоставената възможност на подсъдимия да се поправи и превъзпита, посредством
налаганото му наказание „пробация” не е постигнало целите на наказанието,
съгласно чл.36 от НК. Такова наказание по отношение на второто деяние, за което
Р. е признат за виновен по настоящото дело, не би постигнало целите на
наказанието и занапред. При това положение, съдът намира становището на
защитата за несъстоятелно. Единственото адекватно наказание по пункт 2 от
обвинението е „лишаване от свобода”. Ето защо, при преценката на релевантните към
предмета на делото обстоятелства, съдът наложи именно такова наказание.
Санкцията, наложена за второто престъпление, а именно „лишаване от свобода” за
срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА е в размер малко над законоустановения минимум, съгласно
чл.39, ал.1 от НК. В случаят, според съдебния състав, този размер на
наказанието би осъществил превенцията на наказанието и би повлиял на дееца да
преосмисли поведението си занапред, като същевременно не би го лишил дълго
време от възможността да полага общественополезен труд, за да може, при добра
воля, да заплаща дължимата издръжка в бъдеще време. Допълнителен аргумент, в
подкрепа на вида на наказанието наложено на подсъдимия за второто деяние е и
обстоятелството, че по друго дело- НОХД 82 от 2016г. на РС-Стара Загора, на подсъдимия е наложено отново
наказание „пробация” за умишлено престъпление по чл.206, ал.6, т.1, вр. ал.1 от НК. Това деяние е извършено на 15.08.2015г. и е извършено в реална съвкупност с
двете престъпления по настоящото дело. При такива констатации, очевидно е
неуместно отново да се налага за пореден път едно наказание, което явно не може
да повлияе на дееца, за да не извършва други престъпления и да изпълнява
гражданските си задължения.
Относно евентуалното прилагане
института на условното осъждане, каквото искане направи, в условието на евентуалност,
защитника на подсъдимия, Съдът намира следното:
Както по-горе бе посочено, със съдебен
акт от 01.10.2007г. на РС-Стара Загора по НОХД № 1439 от 2007г. подсъдимият е
осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, чието изпълнение
било отложено за срок от ТРИ години. Актът влязъл в сила на 01.10.2007г.
Следователно, тригодишният изпитателен срок изтекъл на 01.10.2010г. Периодът на
извършеното престъпление, предмет на разглеждане по НОХД 595 от 2015г., обхваща
времето от 06.03.2013г. до месец януари 2015г. С изтичане на изпитателния срок
на условното осъждане не могла да настъпи реабилитация по право, на основание
чл.86 от НК, предвид предходните осъждания по НОХД 1264 от 2005г. и НОХД 973 от
2006г. по описа на РС-Стара Загора, които препятстват такава възможност. Не е
допускана и съдебна реабилитация, съгласно чл.87 от НК. Липсва възможност за
прилагане института и на абсолютната реабилитация, по смисъла на чл.88а от НК,
предвид гореизложените факти. При това положение, след като веднъж деецът е
осъждан на лишаване от свобода, с прилагане института на условното осъждане,
без да е налице реабилитация, на някое от основанията за това, в процесният
случай ново условно осъждане е недопустимо. Ето защо, съдът определи
наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно. При определяне
първоначалният режим на изтърпяването му, както и вида на затворническото
заведение, съдът съобрази императивните норми на чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/, които указват, че първоначален строг режим
се определя, когато наказанието лишаване от свобода се налага на „осъден”,
т.е. когато не е за първи път. В случаят, такова наказание се налага на
подсъдимия Р. за втори път, макар и първото осъждане да било условно,
поради което по силата на посочените законови разпоредби, бе определен
първоначален строг режим, поради което следва да се изтърпи и в заведение от
закрит тип.
С оглед указаното от законодателя, в
случаите на „повторност” задължително да се налага и наказание „Обществено
порицание”, Съдът наложи кумулативно и това наказание, като указа последното да
се изпълни чрез прочитане на присъдата в Кметството по постоянен адрес на
подсъдимия.
На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът определи едно
общо наказание измежду наказанията наложени с настоящия съдебен акт за двете
извършени престъпления, в размер на най-тежкото от тях, а именно: наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА, което
да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от
закрит тип.
По силата на чл.23, ал.2
от НК към така определеното общо и най-тежко наказание бе присъединено
наказанието „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, което
да се изпълни чрез прочитане на присъдата в кметството по постоянен адрес на
подсъдимия.
Водим от горните мотиви, Съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: