Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия А.Х.А. за престъпление по чл. 325 ал.2 вр. Ал.1 НК.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт, като
счита същото за безспорно установено от обективна и субективна страна. За
извършеното от подсъдимия престъпление пледира да му бъде наложено наказание
при условията на чл. 54 НК, а именно лишаване от свобода в размер на 2 години ,
което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.
Подсъдимият А. участва
лично в съдебно заседание и със служебен
защитник – адвокат Г.. Признава се за виновен по предявеното му обвинение . На осн. Чл. 371 т.2 НПК признава фактите , изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт за верни и се съгласява да не се
съберат доказателства във връзка с тях. Чрез защитника си изразява становище
за доказаност
на обвинението и моли за определяне на наказание при условията на чл. 55 НК , с
приложение на института на условното осъждане
Съдът, след като обсъди
самопризнанието на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съотнесено към събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Около обяд на *** г подсъдимият А. отишъл до магазин за дрехи,
собственост на „***“ ЕООД С., находящ се в МОЛ *** на
ул.“***“ № *** ет.***. Целта му била в магазина да заплаши млади момичета,
докато пробват дрехи, за да види и опипа гърдите им. В изпълнение на
намисленото по пътя към магазина А.
закупил джобен сгъваем нож, с чиято помощ възнамерявал да реализира заплахата.
В магазина подсъдимият
видял св. С.К. на 11г и А.Т. – на 12г., които разглеждали стоката. В един
момент, около 12.50ч. двете момичета
избрали дрехи и с тях влезли в една от пробните кабини на магазина. Подсъдимият
ги последвал. На входа на пробната била поставена завеса, ограничаваща
видимостта в ней от търговската част на магазина. Подсъдимият извадил джобния
нож, отворил острието му след което дръпнал завесата на пробната кабина в която
били двете момичета. В този момент същите се преобличали. Когато видели
подсъдимия прикрили телата си с дрехи. А. насочил острието на ножа към тях и им
заповядал да свалят дрехите, за да види гърдите им, в противен случай ще ги
наръга. Момичетата се изплашили от внезапната поява и заплаха от подсъдимия и
започнали да викат за помощ. А. ги предупредил да не викат. В този момент в
близост до пробните се намирала друга клиентка на магазина с неустановена по
делото самоличност, която чувайки виковете на момичетата попитала какво се
случва. Тогава подсъдимият се отдръпнал от пробната , обърнал се и започнал
бързо да се отдалечава към изхода на магазина. На излизане се разминал със св.
Н. П. – продавач –консултант в посочения магазин.
След разкриването му от
органите на полицията подсъдимият с Протокол за доброволно предаване от *** предал 1 бр. сгъваем джобен нож.
От изготвената по
делото комплексна съдебно психиатрично-психологична
експертиза се установява, че подсъдимият не страда от психично
заболяване.Същият е възприемал и възприема фактите от обективната
действителност пълноценно и адекватно и
реагира съответно на възприятието, поради което е способен правилно да възприема фактите, които имат значение за
делото и може да дава достоверни обяснения за тях Бил е в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият е
със слаб контрол на импулсите, склонен към предприемане на необмислени и
рискови действия. Действията му са провокирани от стремеж към затвърждаване на мъжествеността и потентността,
самоутвърждаване на идентичността си.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия
на фактите, изложен в обстоятелствената част на обвинителния акт, което се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства:
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Ст.К., А.Т., А.Т., Р.К.,
Н.П., писменото заключение на изслушаната по делото комплексна съдебно
психиатрично-психологична експертиза, писменото заключение на изготвената по
делото видеотехническа експертиза, а така също въз
основа на приложените писмени доказателства: протокол за доброволно предаване –
2бр, справка за съдимост и веществени доказателства – сгъваем джобен нож.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият с деянието
си е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 325 ал.2 вр. ал.1 НК тъй като на ***
г около *** ч. в гр. Я. в магазин за
дрехи, собственост на „***“ЕООД С., находящ се в МОЛ ***
на ул.“***“ № *** ет.*** е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – заплашил с джобен
сгъваем нож С.К. на 11г. и А.Т. на 12г. , че ще ги наръга ако неси махнат
дрехите , с които се прикриват, за да гледа голите им гърди и ако му харесат да
ги пипа, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния
закон. Авторството на деянието се установява по безспорен начин въз основа
на показанията на св. К., Т., П., които
са логични , последователни и безпротиворечиви и се
подкрепят изцяло от данните от видеотехническата
експертиза. В тази насока са и обясненията на подсъдимия. От обективна
страна подсъд.
А. е осъществил всички признаци на престъпния състав на престъплението “хулиганство”. Налице са
извършени от него непристойни действия, свързани с нарушаване на установения
ред за поведение на обществени места и междуличностни взаимоотношения, засягащи
честта и достойнството на
гражданите и половото възпитание на подрастващите. С тези си действия
подсъдимият грубо е нарушил обществения ред и е изразил явно неуважение към
обществото, към изградените морални норми за
нормалното му съществуване. Действията на подсъдимия свързани с демонстративно
насочване на хладно оръжие към млади момичета, в момент , в който същите
пробват дрехи осъществени в голям магазин, във време в което в магазина
е възможно да има множество хора, както
и липсата на какъвто и да било мотив за извършването им, извън абнормност на сексуалния нагон у подсъдимия се характеризират с изключителен цинизъм и
афиширано пренебрежително отношение към морално-етичните норми за обществено
поведение и стремеж за изграждане на правилно полово възпитание у подрастващото
поколение .
Всичко изложено по-горе
квалифицира извършеното от подсъдимия А. престъпление по по-тежко наказуемия
състав на чл. 325 ал.2 вр. ал.1 НК
От субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл. Действията му са били целенасочени и без
всякакъв конкретен повод от страна на свидетелите К. и Т.. Налице е “хулигански
мотив” , тъй подсъдимият е проявил явен стремеж към грубо неуважение спрямо непознати за него лица, като по този
начин е изразил противопоставянето си на
нормалните взаимоотношения между гражданите и своето цялостно негативно
отношение към законите и обществения ред
в страната. От изслушаната по делото съдебно-психиатрично-психологична
експертиза се установява, че подсъдимият не боледува от психично заболяване и е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си
При определяне вида и
размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе предвид следното:
От една страна съобрази
високата обществена опасност на извършеното престъпление обуславяща се от тежестта, вида и характера
на хулиганските действия,
обстоятелството, че действията на подсъдимия са били насочени и са
станали достояние на малолетни деца, в момент , в който се сформира ценностната
им система и правилно полово възпитание. От друга страна съдът взе предвид
чистото съдебно минало на подсъдимия предвид настъпилата реабилитация по право.
С оглед на всичко това съдът определи наказание на подсъдимия при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, над средния и под максималния , предвиден в текста на закона размер, а именно
лишаване от свобода за срок от три години.
Тъй като производството
по делото е приключило по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т.2 НПК, на осн. Чл. 58а ал.1 НК съдът намали с една
трета наложеното на А. наказание , а именно от три години лишаване от свобода
на две години лишаване от свобода.
Тъй като подсъдимият е с
чисто съдебно минало, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода
и съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо да
изтърпи ефективно наложеното му наказание , съдът на осн.
Чл. 66 ал.1 НК отложи изтърпяването на същото за изпитателен срок от пет
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Иззетото по делото
веществено доказателство – 1 бр. сгъваемо джобно ножче , като вещ без стойност
съдът постанови след влизане на присъдата в сила да бъде унищожено.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: