М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 5192 по описа за 2019 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна прокуратура
е внесла обвинителен акт срещу Н.Б.Б. за това , че:
На 13.03.2014 г. в качеството си на длъжностно лице – управител на търговско
дружество „Н.С.“ЕООД *** с ЕИК:**, /правоприемник на „е.г.“- в./, присвоил чужди пари в големи размери –
77 000 /седемдесет и седем хиляди/ лева, собственост на „Н.С.“ЕООД.
-престъпление по чл.202 ал.2
т.1, вр. с чл. 201 от НК.
В хода на съдебните прения
представителят на ВРП излага становище, че назначената и извършена в хода на съдебното
производство съдебно-графическа експертиза не е била необходима за изясняване
на фактите, предмет на доказване по делото, доколкото ВРП не отрича, че
разписката, копие на която е изследвано с експертизата, е подписана от св. С.Д..
Пледира да се оценят като достоверни показанията на последния, в които същият
отрича реално да е получил сумата, срещу която се е разписал. Излага становище,
че следва да се кредитират като достоверни показанията на св. К.Г. във връзка
със заявеното от нея, че всички средства, теглени от нея от банковата сметка,
открита на името на „Н.с.“ЕООД, са предавани на подсъдимия в качеството му на
управител на дружеството. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се
доказва обвинението от обективна и субективна страна, съотв.
визираният в обвинителния акт извод, че посочената сума, собственост на
дружеството е присвоена от подсъдимия. Сочи, че обясненията на подсъдимия са
вътрешно противоречиви, съотв. недостоверни са
твърденията му, че е предоставил паричните средства, налични в качеството на
дружеството на св. С.Д.. Излага становище, че от приобщените по делото
съдебно-счетоводни експертизи, изготвени в досъдебната и съдебната фаза, безспорно се установява наличието на липси, съотв. че посочените липси са именно вследствие на присвоително деяние извършено от подсъдимия. Пледира, че
сумата, която според експертизите следва да е била налична в патримониума на дружествоно към
инкриминираната дата е собственост на юридическото лице, а не на неговия
управител, поради което същата следва да е налична в касата на дружеството,
респ. в банкова сметка ***о от подсъдимия в качеството му на длъжностно лице присвоително деяние. Иска на подсъдимия да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години при първоначален общ
режим.
В хода на съдебните прения защитникът на под Б. – адв. Б.Ж. при ВАК
пледира, че в хода на съдебното производство не е установено, че на посочената
в обвинителния акт дата подсъдимият е извършил присвоително
деяние с предмет – парична сума, собственост на „Н.с.“ЕООД. Твърди се, че от
събраните по делото доказателства се установява, че на 05.03.2014 г. е сключен
договор за прехвърляне на дружествени дялове със св. Д., от която дата
подсъдимият е престанал да има каквото и да е качество по отношение на
дружеството, съотв. към инкриминираната дата
качеството на управител и представляващ същото е имал новият собственик на
капитала. Сочи се, че въз основа на приобщените по делото копие на договор за
прехвърляне на дружествени дялове, копие на разписка и копие на декларация,
подписани от св. Д., се установява, че именно на 05.03.2014 г. подсъдимият е
предал фактическата васт върху паричните средства,
собственост на дружеството на св. Д., като прокуратурата не сочи доказателства,
по какъв начин впоследствие Б. отново е придобил фактическа власт върху тези
средства, за да се разпореди със същите на инкриминираната дата. Сочи се, че от
приобщената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява единствено
констатирана липса на парични средства
по писмени данни, съотв. за сума по-малка от
посочената в обвинителния акт. Твърди се, че от обясненията на подсъдимия и от
експертното заключение е видно, че теглените от банковата сметка на дружеството
суми са ползвани за извършено разплащане със съконтрахенти
на дружеството, за които не са съставени и осчетоводени надлежни счетоводни
документи. Пледира се, че лошата счетоводна отчетност на дружеството не може да
обоснове изводът за извършено присвоително пресъпление. Твърди се, че в хода на съдебното производство
не е установено с какво конкретно действие подсъдимият е извършил вмененото му
деяние. Иска се подсъдимият да бъде оправдан в извършване на деянието по
възведеното му обвинение.
В хода на съдебното производство подс. Б. не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение и дава обяснения във връзка
със същото. В разпита си Б. заявява, че част от наличната в касата на
дружеството сума, собственост на последното , е предал на новия собственик на
дружествените дялове – св. Д., а останалата сума е използвал за заплащане на
задължения на фирмата, по отношение на които е предстояло издаване на
счетоводни документи от съкортахентите по сделките.
В последната си дума подсъдимият иска да бъде признат от съда за невиновен
в извършване на деянието по повдигнатото му обвинение.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
09.02. 2010 г. е учредено дружество „е.г. в.“ООД , с ЕИК: ** , със седалище ***
и с управител – М. Ж. Д. и съдружници – подс. Н.Б. и
М.Д., всеки от тях притежаващ половината от дружествените дялове. Дружеството
било с предмет на дейност проучване, проектиране, подготовка и строителство на
сгради и съоръжения, покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел
продажба и др. Във връзка с внасянето на учредителния капитал в размер на 100
лева, на 05.02.2010 г. е открита набирателна сметка на дружеството в Уникредит Булбанк АД с IBAN ***ъдружниците внесъл по 50 % от учредителния
капитал на „е.г. в.“ООД. Посочената набирателна сметка е закрита на 26.03.2010 г.
На 26.03.2010 г. е открита
разплащателна сметка в Уникредит Булбанк с IBAN ***, която да служи за търговски
разплащания на „е.г. в.“ООД. На 06.07. 2010 г. въз основа на договор за прехвърляне
на дружествен дял, подсъдимият станал едноличен собственик на дружеството и
същото променило правноорганизационната си форма като
еднолично такова, като посоченото обстоятелство било вписано в Търговския
регистър на 10.08.2010 г.
С протокол от 21.02.2011 г., подписан от подсъдимия в качеството на
едноличен собственик на капитала на дружеството, е променена фирмата на
дружеството от „е.г. в.“ ЕООД на „Н.с.“ЕООД, а посоченото обстоятелство е
вписано в Търговския регистър на 17.03.2011 г.
Във връзка с възникнали
граждански спорове между С.“ООД -София
съотв. „Ж.“ООД от една страна и „Н.с.“ЕООД от друга, по
повод на предявени претенции срещу
последното за неизпълнени задължения за
парични престации по облигационни правоотношения, били образувани множество
граждански дела срещу юридическото лице с управител – подсъдимия. Едно от
производствата било по гр.д. № 9132/2013 г. по описа на СГС, по което на
18.07.2013 г. била издадена обепечителна заповед, въз
основа на която срещу „Н.с.“ЕООД е образувано изп.д.
№ *- на ЧСИ О. М.. В хода на производството било установено, че банкова сметка ***
„Н.с.“ЕООД има открита единствено в „Уникредит Булбанк“АД като по нея нямало
наличност и имало наложени запори.
С договор за прехвърляне на
дружествени дялове от 05.03.2014 г. подс. Б.
прехвърля на св. С.А.Д. събствените си 10 /десет/
дружествени дяла от „Н.с.“ЕООД, съставляващи целия вписан дружествен капитал на
юридическото лице. На същата дата св. Д. подписал декларация , че е запознат с
финансовото състояние на дружеството и не възразява да придобие същото в
състоянието, в което се намира. На неустановена по делото дата е изготвена
разписка за получена сума от 51 749,88 лева, съдържаща срещу отбелязването
„получил сумата“ подпис на св. Д.. Бил изготвен и Учредителен акт от 05.03.2014
г. , подписан от С.Д., с който се определя статута на „Н.с.“ЕООД, като е променено
седалището и адреса на управление *** в т. 9 от акта е предвидено, че
дружеството се представлява и управлява от едноличния собственик на капитала С.А.Д..
Промяната по отношение на прехвърлянето на дружествените дялове и статута на
дружеството, съобразно новия учредителен акт е вписана в Търговския регистър на
13.03.2014 г.
Във връзка с постъпил сигнал от представители на юридическите лица –
кредитори на „Н.с.“ЕООД на 13.05.2014 г. е образувано ДП № 51/2014 г. по описа
на ОСлО при Окръжна прокуратура – в. срещу подс. Б. за извършено престъпление по чл. 227б ал.2 от НК за
това че през мес.януари 2012 г. в гр. в. в качеството
си на лице, управляващо и представляващо търговско дружество, а именно „Н.с.“ЕООД
***, в 30 -дневен срок от спиране на плащанията не поискал от Окръжен съд-в. да
открие производство по несъстоятелност.
Впоследствие на 07.02.2017 г. подс. Б. е привлечен
в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 202 ал.2 т.1, вр. с
чл. 201 от НК.
В хода на досъдебното
производство е изготвена съдебно-счетоводна експертиза от ВЛ Х.Т., в хода на
която е установено следното:
По досъдебното производство са
налице доказателства, че на дружеството е извършвана данъчна ревизия по данък
върху добавената стойност за периода 01.03.2010 г. – 28.02.2011 г. Ревизията е
приключила с РА № *********/30.01.2012 г. , надлежно връчен на упълномощено лице
– И. Д., с който са установени данъчни задължения за ревизирания период в
размер 345 925,53 лева и лихви
48 771,30 лева. Ревизионният акт е обжалван и е възложена нова данъчна
ревизия с обхват – разчети по ЗДДС за периода 01.03.2010 г. – 28.02.2011 г.
Ревизията е приключила с ревизионен акт № *********/14.02.2013 г., връчен на
задълженото лице и влязъл в сила, на 14.02.2013 г., видно от който установените
данъчни задължения на дружеството са в размер на 363 003,38 лева /в т.ч.
ДДС и лихви към датата на издаване на РА/.
В експертизата вещото лице сочи,
че в хода на повторната ревизия не са представени документи, доказващи реални
доставки на контрахенти към „Н.с.“ЕООД, липсват
протоколи , удостоверяващи вложени материали, транспортни документи и други вторични
документи, доказващи реално извършените облагаеми доставки, по които е
използван данъчен кредит.
Вещото лице сочи, че най-ранно
възникналото и необслужено публично задължение, доказващо трайната
неплатежоспособност на „Нико строителство“ЕООД е в размер на 363 003 лева,
представляващо дължима сума по РА № *********/14.02.2013 г. , с падеж за
плащане 07.03.2013 г.
В заключението експертът сочи, че
от направения анализ на справката за общите задължения на „Н.с.“ЕООД се
установява, че за периода 2010 г. – 2012 г. има частични плащания на публични
задължения , но само на главници, без начислените лихви върху тях. Според
вещото лице по данни от публикуваните ГФО за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. дружеството
е разполагало със свободни парични средства. Сочи се, че „Н.с. ЕООД не заплаща
данъчните си задължения, не подава декларация, която се изисква по закон, не се
разплаща коректно с търговските си съконтрагенти,
като в резултат на това не постъпват в държавния бюджет дължимия данък, начислен
с РА, данък печалба, определен в годишните данъчни декларации, които сумарно са
в големи размери.
В заключението по изготвената
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /на л. 40, т. 3 от ДП/, се сочи, че
за периода от откриването на разплащателната банковата сметка на дружеството в
Уникредит Булбанк АД от 26.03.2010 г. до
нейното закриване на 03.09.2013 г. с банковата сметка са се разпореждали подс. Б. и св. К.Г., като от разплащателната сметка са
правени преводи към съконтрахенти , НАП и др. държавни
институции. Тегленето на парични средства в брой е извършвано на различни дати
в периода от 12.04.2010 г. до 16.12.2010 г. , като за посочения период общата
изтеглена сума от банковата сметка е в размер на 1 363 220 лева, съотв. от подсъдимия – общата сума от 1 008 970
лева , а от св. К.Г. – сумата от 354 250 лева. Сочи се, че от направените
справки в Агенцията по вписванията – Търговския регистър и публикуваните отчети
за паричните потоци, приложени към ГФО следва, че наличните парични средства в
касата на дружеството са в размер на 491 000 лева, а към 31.12.2011 г. са
в размер на 916 000 лева. Вещото лице формира извод, че изтеглените
парични средства от банковата сметка в „Уникредит Булбанк“АД са заприхождавани в касата на „Н.с.“ЕООД по счетоводна сметка
501 /каса в брой/ като са били на съхранение и под разпореждане на управителя
на дружеството – подс.Б..
В заключението по приобщената в
хода на досъдебното производство допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /на
л. 69, т.3 от ДП/
, вещото лице
формира извода, че по предоставени данни от годишните отчети на „Н.с.“ЕООД,
сумата която се съхранява в брой в касата на дружеството към 31.12.2013 г. се
редуцира в размер на 77 000 /седемдесет хиляди/ лева.
С извършената в хода на съдебното
производство повторна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице формира следните експертни изводи:
Съобразно подробният финансов
анализ на дружеството за 2013 г. дружеството не е било платежеспособно,
а е било много задлъжняло и не е било финансово автономно.
1/Поради обстоятелството, че по
делото не се намират счетоводни справки за задълженията по счетоводните сметки
по отделни аналитични признаци (по отделни доставчици или по отделни видове задължения
към бюджета) по конкретни фактури, по дати на фактурите и по стойности, то
експертизата не може категорично да каже кога точно са спрели плащанията към
доставчиците.
По делото има представени
единствено ревизионни актове за установяване на данъчни задължения на дружество
„Н.с." ЕООД които са приключили с издаването на РА №
*********/14,02,2013г., който е връчен на задълженото лице на 21,02,2013г. по
електронна поща. В законоустановеният срок в ЦУ на НАП е подадена жалба от
данъчно-задълженото лице срещу РА, приета с вх. № 43845-1/12,03,2013г. и след
нея е издадено РЕШЕНИЕ № 197/15,05,2013 г., което е връчено на дата
04,06,2013г., с което са потвърдени задълженията по РА № *********/14,02,201
Зг. за задължения по ДЦС за данъчен период 01,03,2010г. - 28,02,2011г. и които
са в общ размер на 363 003,38 лв., в това число за главница - 291 945,35 лв., а
за лихви до 12,03,2013г.-71 058,53 лв. По делото няма данни да е обжалвано
Решение № 197/15,05,2013г.
Установеното задължение по
Решение № 197/15,05,2013г., с което е потвърден РА № *********/14,02,2013г.,
подлежи на изпълнение и плащане в 14 дневен срок от датата на получаване на
Решение № 197/15,05,2013г, който изтича на дата 18,06,2013г. (04,06,2013г. + 14
дена).
2/ Поради обстоятелството, че по делото няма
приложени нито една счетоводна справка за осчетоводените приходи и разходи по
сметка 501 „Каса" за периода 2011г. - 13,03,2014г., то експертизата не
може категорично да отговори как точно са били заприходявани паричните средства
в касата на „Ниско строителсво" ЕООД.
Съобразно счетоводното и данъчно
законодателства в касата се заприхождават в приход
(по дебита на сметката) всички теглени суми от банкови сметки на дружеството,
получени суми от плащания по продажби по касови апарати или в брой, внесени
суми по каса, свързани с търговската или друга дейност на дружеството.
По кредита на сметката се
осчетоводяват всички вноски по банкови сметки на дружеството, извършените
плащания в брой по касови бонове по фактури за покупки или извършени плащания в
брой по търговски или други сделки на дружеството.
В края на периода, т.е. към 31,12
на всяка данъчна календарна година към началното салдо по сметката се прибавят
всички дебитни обороти по нея и се вадят всички кредитни обороти по нея, и така
се получава салдо към 31,12, т.е. касовата наличност към дата 31,12 на всяка
данъчна година.
В представеният счетоводен Баланс на дружеството за периода 01,01
-31,12,2013г. посочените налични парични средства по каса са в размер на 77 000
лв.
По делото няма документи
удостоверяващи предаването на наличните парични средства на новият управител С.А.Д.
при продажбата на дружеството на 13,03,2014г., поради което не може да се
установи предаването на този актив на дружеството в размер на 77 000 лв. на
новият управител.
По делото в том 2 на л. 21 е
представена фактура № 27/27,12,2010 г. на обща стойност с вкл. ДДС в размер на
25 823,28 лв. за извършена „транспортна услуга" издадена от „Евобилдинг транс" ЕООД на получател „е.г. в."
ЕООД (предходно наименование на „Н.с." ЕООД).
По делото в том 2 на л. 20 е
представена вносна бележка от дата 06,01,2014г. по която вносителят Н.Б.Б. е внесъл на каса по банкова сметка № BG 50 KORP 9220
1436 2276 01 в полза на „Евробилдинг инженеринг" ООД сума в размер на 13
000 евро, която е с левова равностойност на 25 425,79 лв. (13 000 евро х
1,95583 лв.), която сума е внесена на основание СПОРАЗУМЕНИЕ за прихващане от
дата 25,01,2014г., представено в том 2 на лист 22.
С така представената вносна бележка следва паричните
средства в касата на дружеството, които към 31,12,2013г. са били в размер на 77
000 лв. да се намалят с внесената по банка сума в размер на 25 425,79 лв.,
която представлява левова равностойност на 13 000 евро, тъй като по Баланса не
е упоменато в какъв вид валута са наличните парични средства в размер на 77 000
лв. Както и задължението към доставчици следва да бъде намалено със същата
стойност 25 425,79 лв.
Така остатъкът по сметка 501
„Каса" на дружеството към дата 13,03,2014г. следва да бъде 51 547,21 лв.,
която евентуално е следвало да бъде предадена на новият управител.
В хода
на съдебното производство е назначена и извършена съдебно-графическа
експертиза, в заключението по която вещото лице формира следните изводи:
Изследването на почеркови обекти в копия на документи от криминалистична гледна точка се затруднява поради факта, че
при ксерокопия или принтирана /сканирани и след това разпечатани/ документи не
могат да се установят разпределението на натиска, което се отразява в
плътността и релефа, последователността на пресичане на щрихите една с друга,
дописвания с различни по цвят мастила, не могат да се установят следи и от
други подправки, заличавания или пренасяне на подписи по един или друг начин.
Но при наличието на достатъчен
брой частни признаци и при оценяване на тяхната значимост, криминалистичната
теория и практика не изключват достигането на положителен идентификационен
отговор, както и отрицателен извод, който да се отнася само за копие на
изследвания подпис разгледан като самостоятелен обект.
Подписът - обект на изследване в
копие на разписка за получена сума, е с добро качество на изображението и може
да бъде изследван.
От изследването на подписа,
посочен като обект на експертизата се установи, че той се характеризира с около
средна степен на обработеност, високо свързан,
смесена транскрипция, която включва: инициална буква „С" + щрихови
елементи + завършваща парафна част и два броя,
разположени отстрани на подписа диакритични знаци, усложнен, смесена форма и
посока, прав и среден размер на движенията при подписване.
От изследването на подписите на С.А.Д.
от описаният сравнителен материал, се установи, че те се характеризират със
същите общи признаци като посочените за обекта на изследване.
При сравнителното изследване
между почерка, отразен в подписът - обект на изследването и подписите от
сравнителния материал на С.Д. се установиха съществени съвпадения както в
посочените общи графически признаци, така и в частните графически признаци,
които са характерни, устойчиви и образуват идентификационна съвкупност, която е
достатъчна за извода, че подписа срещу „получил сумата:" в копие на
разписка за получена сума, е копие на подпис, който е изпълнен от лицето С.А.Д..
Подс. Н.Б.Б. е роден на ***г***
Загора, с адрес по лична карта и настоящ адрес ***, български гражданин, с
висше образование, разведен, неосъждан, работи, с ЕГН **********.
Горепосочената фактическа обстановка, се установява от събраните
в хода на досъдебното и съдебното производство писмени и гласни доказателства. В обхвата на доказателствения материал са
ангажирани гласните доказателства съдържащи се в протоколите за разпит на св. М.
С., св. Г. Ж., св. А. К., св. И. Д.и св. М. Л., приобщени по реда на чл. 371
т.1 от НПК с определение на съда, въз основа наличие на съгласие на страните в
посочения смисъл и провеждане на съдебното следствие по реда на гл. 27 от НПК
при хипотезата на цитираната разпоредба. Приобщени са в хода ва съдебното
производство и гласни доказателства чрез разпита на св. И.Г., св. К.Г., св. С.А. и св. С.Д.,
както и показанията на последния, депозирани в хода на досъдебното производство
и приобщени чрез прочитането им.
При формиране на фактическите си и правни
изводи съдът съобрази и събраните по делото писмени доказателства, а именно: РА
№ *********/14,02,2013г., препис от изп.дело №
2013460400755 от ЧСИ О. М. – С., характеристична справка от ОД на МВР-Б.,
справка от ТД на НАП-в. по отношение на
„Н.с.“ЕООД, заверено копие от определение № 1908/22.10.2014 г. по адм.д. № 2120/2014 г. по описа на Административен съд – .,
решения на ВРС по 18 броя граждански дела, справка от управителя на ТБ
„Уникредит Булбанк“АД – С. от 22.06.2015 г., справки и счетоводна документация
по отношение на „С.“ООД, копие на договор за прехвърляне на дружествени дялове между
подс. Б. и св. Д./ т.2, л. 56 от ДП/, копие на
разписка за получена сума /т. 2, л.57 от ДП/, копие на декларация от С.Д. /т.2,
л. 59 от ДП/, копие на договори за заместване в дълг, копие на платежни
документи /т.2, л. 75-110 от ДП/, копие на договор за доставка на
разпределителни ел.табла, копие на декларация от М. С. в качеството на
управител на „Семо“ООД, заверено копие на протокол от 21.02.2011 г. за решение
за промяна на фирмата на дружеството от „е.г. в.“ЕООД на „Ниско
строителство“ООД /т.2, л. 157 от ДП/, заверено копие на фактура №
**********/14.06.2011 г. за авансово плащане
на „С.“ООД, заверено копие на договор за изработка между „С.“ООД и „Е.“ООД и приемо-предавателен протокол , заверено копие на декларация
за съответствие, копие на проформа фактура № **********/25.11.2011 г., копие на
фактура № **********/28.11.2011 г. , копие на писмо от М.К. до И. Д., копие на
писмо от И. Д. до „С.“ООД, заверено копие на учредителен акт /т. 3, л.13 от ДП/,
отчет на парични потоци на „Н.с.“ЕООД / т.3, л. 16-20 от ДП/, справки от НАП
/т.4, л. 73-78 от ДП/, справка от Банка Пиреос АД, справка от Алианц Банк
България АД ,справка от Уникредит Булбанк АД, справка от Сосиете Женерал Експерсбанк АД, справка от Търговска банка АД, справка от
Централна кооперативна банка АД, справка от Първа инвестиционна банка АД,
информация за банкова сметка /***.4, л. 112-179 от ДП/ , справка от ОД на МВР-в.,
сектор „ПП“, справка от Търговския регистър по отношение на „Н.с.“ЕООД / т.5,
л.3-10 от ДП/, справка от Агенция по вписванията по отношение на „Н.с.“ЕООД
/т.5, л. 36-40 от ДП/, копие на фактура
№ *********/27.12.2010 г. и споразумение за прихващане от 21.01.2014 г. заключенията
по съдебно-счетоводна експертиза и
допълнителни съдебно-счетоводни експертизи, изготвени в хода на досъдебното
производство, заключението по повторната и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по назначената
и изготвена в хода на съдебното производство съдебно-графическа експертиза ,
трудова характеристика на подс. Б. с изх.№
173/02.09.2019 г. и справка за съдимост на същия.
Въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства и
така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна
следното:
От доказателствения материал по
делото, въпреки извършване на всички необходими и възможни
процесуално-следствени действия не бе
установено по безспорен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна присвоително престъпление по
отношение на парична сума, собственост на „Н.с.“ЕООД, цитирана в обвинителния акта, в т.ч. в
качеството на длъжностно лице, съотв. на посочената в
обвинителния акт инкриминирана дата.
За да се
субсумира състава на длъжностното присвояване,
визиран в нормата на чл. 201 от НК, следва предметът на престъплението, а
именно – конкретна чужда движима вещ респ. парична сума, да се намира във
фактическата власт на съответно длъжностно лице, като му е връчена именно в
това му качество. Изпълнителното деяние на престъпния състав представлява извършване на акт на фактическо или юридическо разпореждане с
вещта съотв. с паричните средства в свой или чужд
интерес, като общественоопасния резултат от реализиране на деянието се изразява
в лишаване на собственика от възможността да се разпорежда с предмета на
посегателство.
Въз
основа на събрания по делото доказателствен материал се установява безспорно,
че подс. Б. е имал качеството „длъжностно лице“ във
връзка с осъществяваните от него функции на управител на „Н.с.“ЕООД до
05.03.2014 г., когато въз основа на сключения договор за прехвърляне на
дружествен дял е продал собствеността върху всички дружествени дялове, като собственик и управител на дружеството е станал св. С.Д..
Съгласно константната съдебна практика, правните последици на договора за
прехвърляне на дружествени дялове настъпват към момента на неговото сключване,
като вписването му в Търговския регистър, ведно с настъпилите промени по
отношение на статута на юридическото лице няма конститутивно
действие, а декларативно /оповестително / такова, което гарантира непротивопоставимост
на фактите, които не са вписани по отношение на трети добросъвестни лице. Във
вътрешните отношения между страните по договора, същият поражда действие от
момента на подписването му, с оглед на което в контекста на настоящия казус,
именно считано от 05.03.2014 г. подсъдимият е преустановил осъществяване
функциите на управител на „Н.с.“ЕООД, съотв.
едноличната собственост върху същото е преминала в патримониума
на св. Д.. С оглед на изложеното, съдът намира за основателни доводите на
защитника на подс. Б., че към инкриминираната дата,
същият освен, че е нямал качеството на
длъжностно лице по отношение на имущество на „Н.с.“ЕООД е нямал и фактическа
власт върху такова имущество, предопределена от правомощията му в тази връзка,
включително по отношение на евентуално налични парични средства, собственост на
дружеството.
Същевременно
по делото не се събраха и доказателства, от които да се установи, че на
инкриминираната дата, а именно – на 13.03.2014 г. подсъдимият на друго
основание е владял парична сума, собственост на процесното юридическо лице, с оглед
извършване на преценка наличието на съставомерни
признаци на друго присвоително деяние при отсъствие
на конкретното длъжностно качество.
Посочените
констатации са достатъчни, за да обусловят извода за несъстоятелността на
обвинението, повдигнато с конкретния обвинителен акт, доколкото съдът е
обвързан с датата на осъществяване на деянието, визирана в същия. С оглед
служебното начало и необходимостта от пълнота на изложението относно
необосноваността на обвинението обаче, съдът намира, че следва да изложи и
допълнително доводи в този смисъл.
В съществената
си част, приобщените по делото писмени и гласни доказателства са неотносими към визираните в обвинителния акт факти,
доколкото касаят търговските респ. облигационните отношения между „Н.с.“ЕООД и
негови съконтрахенти по конкретни сделки, както и наличието
на ликвидни и изискуеми публични задължения
на дружеството, по отношение на които същото не е реализирало изпълнение. Поради
изложеното, съдът кредитира посочените доказателства единствено като установяващи
предмета на делото в широк смисъл, съотв. като насочващи факти относно наличието на финансови
затруднения при участието на юридическото лице в гражданския оборот и в
публично-правния живот. Посочените изводи се потвърждават и от приобщената по
делото повторна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от заключението
по която се установява, че дружеството е спряло плащанията си по осигурителни и
данъчни задължения, считано от дата 19.06.2013 г. по главници в размер на 291 945,35 лева
и лихви върху тях до дата 14.02.2013 г. в размер на 71 058, 53 лева и с
оглед разпоредбата на чл. 608 от ТЗ същото е станало неплатежоспособно от
посочената дата.
Относно
липсата на свободни парични средства, с които да се обслужва дейността на дружеството
в периода 2012 -2013 г. свидетелстват и приобщените по делото справки от
банкови институции в т.ч. справка от Уникредит Булбанк ООД, както и приобщената
в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна
такава, от които се установява, че процесното юридическо лице притежава една
единствена банкова сметка ***, а именно в Уникредит Булбанк ООД , открита на
12.04.2010 г., последното теглене по която е реализирано на 16.12.2010 г.
С оглед
констатираните факти досежно финансовото състояние на дружеството и предвид
останалия събран по делото доказателствен материал, съдът намира за необосновани и почиващи на предположения
изводите на представителя на ВРП, че към инкриминираната дата 13.03.2014 г. , в
т.ч. към датата на която Б. е прехвърлил дружествените дялове на св. Д.,
подсъдимият е имал фактическа власт върху сумата от 77 000 лева респ. редуцирана
до сумата от 51 547,21 лева, според изводите на вещото лице в приобщената
допълнителна и повторна съдебно-оценителна експертиза.
Видно от експертните заключения
по изготвените съдебно-счетоводни експертизи, както в хода на досъдебното, така
и в хода на съдебното производство, както и от разпита на вещите лица, изводите
относно наличната сума, която следва да е на разположение на дружеството, се
установява единствено въз основа на годишните отчети за 2011 г. и 2012 г.,
както и ГДД по чл. 92 от ЗКПО и Баланс на ОПР за 2013 г. Същевременно от анализа на извършваната от
дружеството счетоводна дейност и начина на водене на документооборота, вещите
лица констатират, че липсват оборотни ведомости, въз основа на които да се
изградят експертните изводи, не се намират счетоводни справки за задълженията
на счетоводните сметки по отделни
аналитични признаци , липсват счетоводни справки за осчетоводени приходи и
разходи по сметка 501 „Каса“ за периода 2011 – 13.03.2014 г.
От изложеното следва изводът, че
дори да се приеме за обоснован изводът, че се констатират липси в касата на
дружеството, в размера визиран в приобщената по делото допълнителна и повторна
съдебно-счетоводна експертиза
/експертното заключение по която съдът изцяло кредитира, доколкото със същата
са съобразени всички приобщени по делото писмени доказателства/, от
доказателствения материал по делото не може да се заключи кога са формирани
посочените липси, вследствие на кои конкретни действия или бездействия и на кое
лице в т.ч. налице ли е причинна връзка между констатираните липси и ненадлежно
водене на счетоводната документация в дружеството.
Съгласно трайната съдебна
практика, наличието на констатирани липси не обуславя отговорността за
осъществено присвоително деяние на конкретното
материално-отговорно лице в случаите, когато не е възможно да се установи, че
същите се намират в причинна връзка с осъществено от него изпълнително деяние,
изразяващо се в реализиран акт на имуществено разпореждане /фактическо или
юридическо/, който следва да бъде индивидуализиран по време и място на
осъществяване.
В настоящия случай от събраните
по делото доказателствата, въпреки извършване на всички необходими и възможни
процесуално-следствени действия, по
делото не бе възможно да се установи обаче дали констатираната липса е реална
такава респ. е счетоводна констатация въз основа на документооборот в непълен
обем поради неправилно или непълноценно водене на счетоводната документация на
дружеството, дали същата ако е реална такава е вследствие на безстопанственост
респ. присвоително деяние и последното от кого е
извършено.
Необосноваността на обвинението следва
и от установения по делото факт, че достъп до единствената банкова сметка ***ционирането
й е имало различно от управителя й лице – св. Г., съотв.
показанията на същата, с които заявява, че теглените от нея парични средства са
предавани на Б. не се характеризира с необходимата достоверност, предвид възможността
посочените показания да обслужват благоприятно личната й сфера.
Неоснователността на обвинението
следва и от формирания от представителят на ВРП извод за механизма на
извършеното разпоредително действие с процесната парична сума, собственост на „Н.с.“ЕООД,
доколкото в обвинителния акт се сочи, че същата е присвоена от подсъдимия от сметка 501 каса на дружеството, задържана е от
Б. и не е предадена на новия собственик – св. Д..
Това е така, доколкото по своята
характеристика сметка 501 Каса не удостоверява фактическото наличие на определена парична сума, а
салдото, което следва да е налице, въз основа на осчетоводените документи. В този смисъл посочената сметка 501, от която
се твърди, че е извършено присвояването от подсъдимия представлява активна счетоводна сметка, която се дебитира
при постъпването на парични средства в касата на предприятието и се кредитира
при изплащане на пари от касата и като такава сметката винаги следва да е с
дебитно салдо. Същевременно в случай, че дружеството не е осчетоводявало
надлежно постъпления на парични средства
в касата от получени приходи от стопанската си дейност, се нарушава принципа на текущо начисляване – чл.4, ал.1,
т.1 и чл.5 от Закона за счетоводството (ЗСч), който изисква резултатите от
сметките и събитията да се начисляват в момента на тяхното възникване. Съгласно
чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗСч, при изграждането и поддържането на счетоводната
система, предприятията са задължени да осигурят всеобхватно систематично и
хронологично регистриране на счетоводните операции. Когато фактическите
наличности в касата са изразходвани и не е взета счетоводна операция за
осчетоводяване на постъпленията от реализирани приходи, както и
неосчетоводяването на реално получените от клиенти парични средства, следва
извода, че дружеството не е спазило изискванията на закона за водене на
счетоводната отчетност в хронологичен вид, съотв. въз
основа на тази счетоводна отчетност не е възможно да се установи действителното
положение относно приходите и разходите, реализирани вследствие на извършваната
от дружеството стопанска дейност.
В настоящия случай, видно от
експертното заключение на вещото лице Т.
следва, че е налице пропуск при регистриране на счетоводните операции в
сметка 501 „Каса“, като същата сочи: „Поради обстоятелството, че по делото няма
приложени нито една счетоводна справка за осчетоводените приходи и разходи по
сметка 501 каса за периода 2011 – 13.03.2014 г. , то екпертизата
не може категорично да отговори как точно са били заприходявани паричните
средства в касата на „Н.с.“ЕООД.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че изводите на вещите лица за наличността по сметка 501 „Каса“ касаят
констатациите им за дължимата наличност според счетоводните документи, но не
установяват действителна фактическа наличност на посочената сума към
инкриминираната дата, респ. към датата на прехвърляне на дружеството, което да
обуславя наличие на юридическа или фактическа възможност на подсъдимия респ.
друго лице да се разпорежда със същата.
Друг е въпросът, че по делото не
се установи и твърдението, визирано в обвинителния акт, че подсъдимият не е
предал на новия собственик – св. Д. дължимата като налична в сметка 501 „Каса“
сума, която видно от кредитираната от съда съдебно-счетоводна експертиза е в
размер на 51 547, 21 лева, а не посочената в обвинителния акт такава от
77 000 лева. Това е така, доколкото не е възможно да се установи по
безспорен начин съдържанието на вътрешните отношения между подсъдимия и св. Д.,
съотв. естеството и параметрите на извършените от тях
престации във връзка със сключения договор за прехвърляне на дружествен дял от
05.03.2014 г. И докато обясненията на подсъдимия, в частта, с която същият
заявява, че е предоставил на св. Д.
наличната му парична сума по сметка 501 „Каса“ на дружеството, могат да се
оценят като подкрепящи защитната му теза и в този смисъл като недостоверни,
показанията на св. Д., с които същият отрича да е получавал тази сума, също не
се характеризират с необходимата степен на достоверност по отношение на
посочения факт, доколкото визираните релевантни по делото факти засягат
правната сфера на този свидетел. Цитираните свидетелски показания не бяха
кредитирани в тази им част и с оглед приобщеното по делото копие на разписка, в
която фигурира като предадена сумата от 51 749,88 лева, съотв. от съдебно-графическата експертиза, приобщена по
делото, от заключението по която се установява, че изследваното копие на подпис
срещу „получил сумата“ е копие на
подписа на св. Д..
Основно правило, произтичащо от
презумпцията за невиновност и принципа за разкриване на обективната истина в
наказателния процес е, че присъдата не може да почива на предположения по
отношение на фактите – предмет на доказване по делото. Категорична е в този
смисъл и съдебната практика, според която обвинението, повдигнато по отношение
на подсъдимия, следва да бъде доказано със средства и по начин, който не оставя
съмнение относно извършване на престъплението и неговия автор.
Поради изложените по-горе
съображения и като прецени, че в хода на съдебното производство, от
установената въз основа на доказателствения материал фактическа обстановка, не бе
преодоляно съмнението относно осъществяване на субективните и обективни
признаци на престъплението по повдигнатото обвинение, съдът прецени че същото
не е установено по категоричен начин.
С оглед на изложените фактически
доводи и правните изводи въз основа на тях и на основание чл. 304, пр.1 от НПК,
съдът призна Н.Б.Б. за невиновен в извършване на
престъпление по чл. 202 ал.2 т.1 вр. с чл. 201 от НК.
Съгласно
разпоредбата на чл.190,
ал.1 от НПК разноските по делото
следва да останат за сметка
на държавата.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: