№ 25966
гр. София, 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110143391 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба на Д. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр. София,
кв. „Челопечене“, ул. „Гилица“ № 16, чрез адв. И. П. – САК срещу Столична община,
ЕИК *********, представлявано от кмета Васил Терзиев адрес София 1000, ул.
„Московска“ № 33, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5000,00
лева частичен иск от общо 10000,00 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания, стрес, тревожност,
затруднено самообслужване и страх от непълно възстановяване, които са свързани с
получените травми, причинени в резултат на настъпило на 14.03.2023 г. падане след
пропадане на крака й в дупка до ръба на комуникационна шахта, разположена на ул.
„Георги Бенковски“, поради лошо стопанисване на тротоара от ответника – Столична
община, ведно със законната лихва от настъпването на увреждането – 14.03.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1944,70 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие настъпилия на дата
14.03.2023 г. деликт, които се изразяват в направени разноски за консумативи,
потребителски такси и лекарства, както следва: 1555,20 лева, платени на 17.03.2023 г.
за тубуларна плака, комплект с винтове; 34,80 лева за потребителска такса, платени на
20.03.2023 г.; 220,00 лева за ортетика, платени на 20.03.2023 г.; 44,90 лева за
закупуване на лекарство Ксарелто, платени на 20.03.2023 г. и 89,90 лева за закупуване
на лекарство Ксарелто, платени на 22.03.2023 г., както и обезщетение в размер на
710,26 лева за пропуснатите ползи, изразяващи се в неполучено трудово
възнаграждение за периода от 14.03.2023 г. до 19.05.2023 г.,ведно със законната лихва
от датата на извършване на съответните разходи до пълно заплащане на
обезщетението.
1
Към исковата молба са приложени писмени документи, които се иска да бъдат
приети, като доказателства по делото, да бъдат допуснати двама свидетели при режим
на довеждане от страна на ищеца. Прави се доказателствено искане за допускане и
назначаване на съдебно-медицинска експертиза, която да даде заключение механизма
на получаването на травмите и причинна следствена връзка с получените увреждания ,
и вреди , като отговори на следните въпроси:
-Какви травматични увреждания е получила ищцата Д. С. на 14 март 2023 г. ?
-Как и по какъв начин са получени уврежданията, какъв е механизма на
уврежданията ?
-Какви медицински манипулации са предприети за лечението на тези
увреждания ?
-Какъв е средният възстановителен период обичайно за такива счупвания
определени от опита на ортопедията и на съдебната медицина за такъв вид счупвания ?
С Разпореждане № 147997/23.11.2023 г. съдията докладчик, след като е
извършил проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на
предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от
ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея, да се изпратят
на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор,
отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 28.12.2023 г. на
ответника.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок е
депозиран писмен отговор по подадената искова молба, с който изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Ответникът е изразил становище, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло,
поради обстоятелството, че е възложено в тежест на ищеца да докаже, в условията на
пълно и главно доказване, наличието на правен интерес за неговото предявяване,
какъвто в настоящия случай липсва.
Ответникът прави искане в хипотеза на допусната съдебно-медицинска
експертиза, да му бъде дадена възможност да зададе допълнителни въпроси на
определеното от съда вещо лице, да му бъде предоставена възможност да представи
нови доказателства и да направи други доказателствени искания, с оглед
процесуалното поведение на ищцата, както и прави искане предоставеният снимков
материал към исковата молба да бъде изключен от доказателствения материал по
делото, доколкото същите не са събрани по реда на ГПК.
По допустимостта:
2
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим следва да бъде разгледан.
При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както на
процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено
правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад
по делото.
По доказателствата:
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими
и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва
да бъдат приети.
Искането на ищеца да се допусне събирането на гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане е основателно.
Искането за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза с поставените в
исковата молба задачи целят установяването на относими по делото обстоятелства,
поради което е основателно.
По искането за допускане на оглед по чл. 204, ал. 1 от ГПК, съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание, след изслушване на страните.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към
медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат
напътени към медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146
от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.07.2024 г. от 09.30часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪДЪТ СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО.
3
-обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:
Ищцата твърди, че на 14.03.2023 г. около обяд посещава фризьорски салон,
находящ се в гр. София с административен адрес ул. „К...... и Методий“ № 33, с вход на
салона от към ул. „Георги Бенковски“, като на излизане около 13:30 часа, след като
ищцата е направила една крачка на тротоара на ул. „Бенковски“, (лява страна посока от
ул. „Цар Симеон“ към ул. „К...... и Методий“) десният й крак пропада в дупка до шахта,
следствие на което губи равновесие, падайки напред с цялото си тяло. От самото
падане ищцата губи съзнание, тъй като следващия момент който си спомня, е как се
опитват да я вдигнат собственичката на фризьорския салон и още една клиентка, която
я е видяла как пада по лице. Впоследствие поради невъзможност да стои на двата си
крака от болка, тъй като били подути, бил извикан екип на „Бърза помощ“ чрез
обаждане на тел. 112., като екипът на „Бърза помощ“ поставя обезболяващи и с
линейката я откарва в МВР болница, където била приета в „Клиника по ортопедия и
травматология“. В болницата след извършен рентген, констатират, че за десния крак е
налице полилинеарни фрактури на тибия и фибула метаепифизарно, а за ляв крак –
фрактура на латералния малеол (глезенна фрактура). Твърди се, че на 15.03.2023 г.
била извършена операция на десен крак, изразяваща се в открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула, като са поставени плака и винтове, а
на ляв долен крайник е направено обездвижване с шина, като в деня на изписване е
направена фиксация – ортезна имобилизация /ортетика/. За периода от 14 март до 20
март 2023 г. било проведено болнично лечение. Направени са рентгенови снимки на
глезените и на двата крака на дата 14.03.2023 г. веднага при постъпването в болницата,
както и на 15.03.2023 г. след операцията. Сочи, че при изписването е издадена
Епикриза от МИ – МВР, „Клиника по ортопедия и травматология“ на дата 20.03.2023
г., но твърди, че същата не отразява правилно цялата фактическа обстановка, въпреки
дадените от ищцата обяснения. Ищцата посочва, че от представената медицинска
документация и представените с нея касови бонове, както и от представените фактури,
се установява, че след инцидента същата е направила разходи свързани с болнично
лечение, лекарства и консумативи в общ размер от 1944,70 лева, както следва:
-1555,20 лева, платени на 17.03.2023 г. за тубуларна плака, комплект с винтове;
-34,80 лева за потребителска такса, платени на 20.03.2023 г.;
-220,00 лева за ортетика, платени на 20.03.2023 г.;
-44,90 лева за закупуване на лекарство „Ксарелто“, платени на 20.03.2023 г.;
-89,90 лева за закупуване на лекарство „Ксарелто“, платени на 22.03.2023 г.
Посочва, че към датата на злополуката е съществувала дупка на тротоара от
недовършени плочки, което било в отклонение от нормативните изисквания и
изискваща довършителен ремонт – запълване с цимент или друго, който не е извършен
4
своевременно от ответната община. Ищцата твърди, че по данни на собственичката на
фризьорския салон в тази част на тротоара преди време друга жена си е счупила крака,
спъвайки се на същите дупки. Още в деня на настъпилата травма – 14.03.2023 г., бил
подаден сигнал чрез сайта на Контактния център на ответната община. Твърди, че
собствеността на описаната шахта не е относима към случая, тъй като същата не е
станала причина за падането на ищцата, а причината е дупката на тротоара, която е
оставена недовършена до ръба на шахтата. След като била изписана ищцата, останала
на домашно лечение на легло с големи болки в краката, като лечението продължило в
рамките на периода от 20.03.2023 до 19.05.2023 г., с общ срок на временната
нетрудоспособност от 14.03.2023 г. до 19.05.2023 г. – 46 дни. Бил извършен контролен
преглед на 19.04.2023 г. в „22 ДКЦ София“, като е направена и образна диагностика –
рентгенография на стъпало и пръсти. Твърди, че за домашното лечение бил закупен
тоалетен стол и проходилка. Сочи се, че в следващите няколко седмици, ищцата била
неподвижна и приемала лекарства и обезболяващи медикаменти. Излага се, че повече
от един месец не става от леглото и не се движи, като поради невъзможността да
стъпва на краката си, тя е обездвижена и за нея полагат ежедневни грижи на смени
двамата й племенника, които живеят на друг адрес и пътуват всеки ден от София до
Челопечене, за да бъдат до своята леля (ищцата) в продължение на 67 дни. Носели я на
ръце до тоалетната, пазарували са й, купували са й лекарства, водели я на контролен
преглед, носейки я от колата до „22 ДКЦ София“. Твърди се, че това преживяване още
се отразява на ищцата, като тя не иска да излиза и посещава само работното си място.
Гореизложеното предизвикало страдания, стрес, срам и тревожност от затруднено
самообслужване у ищцата, тъй като тя няма семейство. Страхът от непълното
възстановяване предизвикал тревожност в ищцата за това, че няма да може да работи и
ще остане без доходи. Ищцата се притеснява и за това, как ще се възстанови и как ще
продължи да работи, тъй като е касиер и работата й е свързана с постоянно движение
на краката. Заради болката, ищцата започнала да избягва стари автобуси и трамваи,
защото не може да се качва и слиза от тях, тъй като качването на повече стъпала
предизвиква физическа болка. Твърди се, че ищцата изпитва несигурност и страх при
придвижването си по тротоарите, като задължително се придружава от някой приятел,
докато се движи пеша. Сочи се, че преди инцидента, ищцата е била жизнена, излизала
на разходки и рядко застоявала вкъщи. Твърди, че и до този момент кракът я боли и
понакуцва. Посочва, че всичко гореизложено я е сринало психически. Излага се, че
преживените от ищцата негативни емоции и неудобства са свързани с получените
травми и раждат една постоянна тревожност, с която тя се бори и до днес, като те са в
пряка и непосредствена последица от падането, поради което Столична община следва
да компенсира тези негативни преживявания, болка и дискомфорт, които ищцата
изпитва и до днес. Ищцата твърди, че не продължава болничните за пълното си
възстановяване, тъй като трябва да се върне на работа, за да не я загуби. Отделно от
5
това, посочва, че изплащаните обезщетения за временна нетрудоспособност не могат
да покрият ежедневните й нужди. Посочва, че от разпечатка на банковата сметка на
ищцата е видно, че в рамките за периода на временна нетрудоспособност от 14.03.2023
г. до 19.05.2023 г., същата е получила обезщетения от НОИ в общ размер от 1229,69
лева, както следва:
-за 20.04.2023 г. – 322,06 лева;
-за 25.04.2023 г. – 322,06 лева;
-за 11.05.2023 г. – 204,95 лева;
-за 23.05.2023 г. – 380,62 лева.
Излага, че ищцата полага труд по трудово правоотношение с договор № 66,
сключен на 22.07.2015 г., с последно изменение на договор с Допълнително
споразумение № 20 от 03.01.2023 г., като видно от същия, ищцата получава средно
месечно брутно възнаграждение в размер от 1000,00 лева или нетно възнаграждение от
775,98 лева за месец април, в който месец не е работила. Поддържа, че за период от 46
дни, в когато е била в болничен е следвало да получи сумата от 1983,06 лева по
трудово възнаграждение /при средно дневна ставка от 43,11 лева на ден/. Сочи се, че
при изплатени обезщетения в общ размер от 1229,69 лева, за ищцата има пропуснати
ползи в размер на 753,37 лева, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение за
периода от 14.03.2023 г. до 19.05.2023 г. Твърди, че отговорността на Общината
произлиза както от възлагане на дейностите по поддържането на пътищата, така и от
собствеността на вещта – като видно от извадка от Кадастралната карта, ул. „Георги
Бенковски“ е Поземлен имот с идентификатор № 68134.401.346, гр. София, община
Столична, район Оборище, ул. „Георги Бенковски“, Общинска публична собственост,
Урбанизирана територия, НТП за второстепенна улица, площ 1497 кв. м. по Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-45 от 09.07.2010 г. на И.Д. на АГКК. Посочва, че
съгласно разпоредбата на пар. 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване, както и всички прилежащи към тях терени, имат статут на
публична общинска собственост. Поддържа, че настъпилите вреди на ищцата са в
пряка и непосредствена последица от бездействието на Столична община за ремонт и
поддръжка на тротоарите. Претендира и разноски.
ВЪЗРАЖЕНИЯ на ОТВЕТНИКА:
В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който
6
оспорва изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани. Посочва, че
мястото на настъпване на събитието е неуточнено. Твърди, че не са ясни причините за
настъпването на инцидента, както и каква е причината ищцата да падне, което да
доведе до причинените травми. Излага, че липсва снимков материал, от който да е
видно, че има неравност по тротоара, която да доведе до настъпване на инцидента.
Оспорва твърденията на ищцата за наличието на неравност, тъй като липсват налични
доказателства. Твърди, че липсват елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, и по конкретно наличието на виновно поведение от страна на ответника.
Оспорва да е налице и другата предпоставка, а именно причинно – следствена връзка
между инцидента и претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от причиненото му
увреждане. Твърди, че липсва противоправно действие или бездействие на служители
на Общината, от което да са произтекли вреди, както и причинна връзка между
противоправното поведение и вредата, както и възлагане на работа и причиняване на
вредата при или по повод на възложената работа. Сочи, че при липса на противоправно
поведение от страна на ищцата, както и при липсата на причинно – следствената
връзка между вредата и противоправното деяние, искът се явява неоснователен и
недоказан. Прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2, тъй като ищцата е
проявила поведение, с което е допринесла пряко и непосредствено за настъпване на
твърдените вреди. Твърди, че ищцата не е положила дължимата грижа при своето
движение, което да гарантира нейната безопасност. Моли съда да отхвърли иска за
неимуществени вреди изцяло или да не бъде присъждано в пълен размер, съобразно
степента на допринасяне. Оспорва твърденията на ищцата за последиците върху
психиката, тъй като не става ясно в какво се изразява посочения страх „да ходи по
улиците“. Посочва,
че няма данни за психическото и емоционалното състояние на ищцата от преди и след
инцидента, което да даде представа налице ли са изменения във възприятията на
ищцата. Изтъква, че по делото няма данни лицето да е потърсило психологическа или
психиатрична помощ. Сочи, че описаните болки и страдания са силно преувеличени и
не кореспондират с реалната ситуация, доколкото ищцата се е възстановила напълно.
Посочва, че отказа на ищцата да предприеме лечение чрез интервенция, само е
забавило и затруднило процеса по оздравяване. Твърди, че принципа на
справедливостта е критерият за определяне на паричния еквивалент на моралните
вреди, като съдът следва да съобрази всички доказателства от значение за реално
претърпените от увреденото лице морални вреди. Излага, че в ППВС № 4/1968 г. са
въведени общи критерии, формиращи съдържанието на понятието справедливост,
съдържащо се в чл. 52 от ЗЗД., като в т. 11 е посочено, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за
7
размера на вредите. Твърди, че размерът на претендираното от ищцата обезщетение е
многократно завишено. Моли за отхвърляне на предявените искове. Алтернативно
моли съда да намали размера на претендираното обезщетение. Претендира и разноски.
-правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 49, вр.
с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
-права и обстоятелства, които се признават – няма такива.
-обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива.
-разпределение на доказателствената тежест – в тежест на ищцата по
исковете с правно основание чл. 49, вр. с 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е претърпял
твърдените имуществени и неимуществени вреди в посочения размер, настъпили в
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника (бездействието
на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
общинските пътища). В тежест на ищцата е докаже размера на имуществените вреди
както и твърдените пропуснати ползи.В тежест на ответника е при установяване на
горните обстоятелства, е да докаже изключителна вина на застрахования при ищеца
водач, респективно погасяване на задължението.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение. Във връзка с наведеното възражение за
съпричиняване в тежест на ответника е да установи твърдяното от него поведение на
увредения, което да е допринесло за настъпване на вредите. На основание чл. 146, ал. 4
вр. с чл. 148 от ГПК съдът:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане от ищцата за установяване на механизма на
претърпяване на травмите, настъпилите физически увреждания и претърпените
неимуществени вреди.
На основание чл. 195 от ГПК ДОПУСКА изготвянето на съдебно – медицинска
експертиза, по която вещото лице след преглед на доказателствата по делото, преглед
на ищцата и извършване на необходимите справки в болнични заведения да отговори
на поставените в исковата молба въпроси при депозит за изготвяне на експертизата в
размер на 400 лева, вносими от ищцата.
НАЗНАЧАВА за вещо лице К...... А......... С........
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит,
като му се укаже, че следва да депозира заключението си в срок едноседмичен преди
датата на насроченото о.с.з.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ищеца за извършване
на оглед на мястото, на което е станало събитието, описано в исковата молба.
8
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване
на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално
обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами
решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което
води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономическо приключване
на спора. Отказът на страните да участват в процедура по медация или непостигането
на медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе
върху изхода на спора и неговото решаване от съда.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в
съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им
съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде
одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по
делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се
разноски по воденето на настоящото производство – държавна такса, евентуално
разноски за вещи лица и др. под., както и ще спестят време и отсъствия от работното си
място по повод на явяванията си в съдебни заседания.
Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще
следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото
производство.
УКАЗВА на страните следното:
В случай, че страната, която живее или замине за чужбина за повече от един
месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Когато посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат
към делото и се смятат за връчени / чл. 40 от ГПК/.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.
Препис от настоящото определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9
10