Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 217
гр.
Горна Оряховица, 22.07.2010 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, ТРЕТИ състав в публично заседание на двадесет
и шести април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:…………………………………..
…………………………………..
при секретаря С.Д. и в присъствието на прокурора
…………………….като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр.дело 585 по описа за 2009 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Ищецът К.Д.К., действащ чрез
процесуален представител адв. В.П. ***, твърди, че на 23.12.1991 година, по
реда на ЗСПЗЗ е подадено заявление от наследниците на Д.Х.К. и е образувана
преписка пред ОСЗ гр. Л. /тогава ПК Л./ вх. № 1582/23.12.1991 год. С
решение № 1582R/30.12.1999 година по цитираната
преписка е възстановено правото на собственост на наследниците на Д.Х.К. в
стари реални граници върху имот от 2,662 дка, ЛОЗЕ в местността … в землището
на гр. Л. Решението било постановено на основание удостоверение и скица,
издадени от Община Л. по реда на чл. 13 ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, според които
процесният имот представлява планоснимачен № 2078 по отменения кадастрален план
на гр. Лясковец от 1958 година. Наследниците на Д.К. поискали да бъдат въведени
във владение на този имот, при която процедура се оказало, че според влезлия в
сила план за земеразделяне на гр. Л. този имот, с план. № 2078 по отменения
кадастрален план, попада в част от имот 283002, посочен като възстановен на
наследниците на К.И.Ш. и върху имот 000179-пасище на Община Л.. Производството
по въвода във владение по административен ред било спряно, докато бъдел
разрешен спора между страните по делото. Ищецът сочи, че площта от процесния
имот, която попада в имот план. № 283002 е 1,645 дка, графично измерен, а
площта, която попада в новия имот № 000179, е 0,480 дка графично измерен.
Ищецът е приложил комбинирана скица, в която е отразено действителното
положение на имота, спрямо съществуващото в момента разпределение на имотите по
плана за земеразделяне – сега карта на възстановената собственост. Предвид тези
обстоятелства ищецът моли да ги призове с ответника и след като докаже
твърденията си, да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено по отношение на ответниците, че е собственик на 1,645 дка графично
измерени, попадащи в имот № 283002 по картата за възстановената собственост на
гр.Л. и да бъде прието за установено по отношение на ответника Община Л., че е
собственик на 0,480 дка, попадащи върху имот 000179 по картата за
възстановената собственост.
Ответниците Н.И.Ш. и Н.И.Д. не
оспорват твърденията на ищцовата страна.
Ответникът ОБЩИНА Л. е взела
становище от 22.10.2009 година в писмен отговор. Счита предявеният иск за
допустим. Приемат за основателен иска, като подробно излагат съображения във
връзка с възможността за обжалване на план за земеразделяне, респективно картата
на възстановената собственост. Приемат за основателни твърденията на ищеца по
отношение на частта, която попада в имот № 000179. Приложени са писмени
доказателства.
Ответниците М.П.К. и Т.П.Г. – не депозират отговор по реда на чл. 131 от ГПК,
не се явяват в съдебно заседание и не са взели становище по иска.
Ответникът И.К.Ш., чрез особения представител адв. П.Г., назначена по реда на
чл. 47, ал. 6 от ГПК, депозира писмен отговор, в който подробно излага
първоначално становище, счита иска за неоснователен и недоказан. Навежда твърдение,
че ответникът Ш. е станал собственик на процесното място на основание решение
на Поземлена комисия, което не е било оборено от заинтересованите лица,
позовава се на изтекла 5 годишна придобивна давност, не приема правната
квалификация на предявения иск, изложена от ищеца.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и
ги прецени в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.235, ал. 2 и ал. 3
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът К.Д.К. е законен наследник на
Д.Х.К. – Удостоверение за наследници № 0422/17.04.2008 год. На 23.12.1991 год. К.К.
е подал пред Поземлена комисия Л. /сега Общинска служба по земеделие Л./
заявление по чл. 1, ал. 1 от ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост
върху описаните в него земеделски земи, включително и имот, представляващ ЛОЗЕ
от 2,500 дка., местността … в землището на град Л., на наследниците на Д.Х.К..
Като доказателство за правото на собственост върху този имот е било представено
Удостоверение № 1385/04.12.1991 год., в което е отразено, че Д.Х.К. съгласно емлячния
регистър при ОбНС Л. по партида № 1727 е притежавал ЛОЗЕ от 2,500 дка. в м… в
землището на град Л... видно от Протокол № 29 от 12.11.1992 год. е постановено
решение по пр. вх. № 1582/23.12.1991 год. с което е отказано признаване правото
на собственост върху този имот с план за земеразделяне, поради това, че тези
имоти ще се възстановяват по реда на §4б от ЗСПЗЗ. Видно от Удостоверение № 201
от 23.12.1999 год. и скица № 908 от 17.12.1999 год., издадена въз основа на
рег. план на град Л.., одобрен със Заповед № 346 от 09.06.1993 год. процесният
имот, представлява, съгласно кадастралния план от 1958 година, бивш имот пл. № 2078 и в разписния лист към
него е записан на имота на Д.Х.К., като графично измерен имота е с площ 2662
кв.м. По сега действащият рег. план този имот попада извън регулация. След установяване
на тези обстоятелства с Решение № 1582R от 30.12.1999 год. ОСЗ гр. Л.
възстановява на наследниците на Д.Х.К. в съществуващи стари реални граници лозе от 2,662 дка. VІ
категория, находящо се в землището на град Л., местността…, под № 2078 по кадастралния
план от 1958 година. В решението е отбелязано, че възстановяването на правото
на собственост върху имотите, разположени на територията на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще
се извърши при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се
определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.
28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. При предприемане на действия от страна на ищеца да му
бъде издадена скица и да бъде определено местонахождението на процесния имот, се
установява, че на тази територия е изработен план за земеразделяне, сега карта
на възстановената собственост и процесният имот попада върху други имоти,
възстановени на трети лица. Видно от приетата като доказателство по делото пр.
вх. № 3471/05.02.1992 год. със заявител И.К.Ш., с решение от 12.11.1992 год., отразено в протокол № 29, на
наследниците на К.И.Ш. приема и определя за възстановяване правото на
собственост с ПЛАН ЗА ЗЕМЕРАЗДЕЛЯНЕ на общо 13.800 дка. земеделска земя, а
именно – лозе от 1,500 дка. ІV категория м…; нива от 4,000 дка. ІV категория в
м. .; нива от 5,000 дка. ІV категория м. ..; нива от 2,500 дек. м. ..; и нива
от 0,800 дка. ІІІ категория м. .. в землището на гр. Л.. С решение № 3414Р от
21.03.1994 год. на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на
собственост на наследниците на К.И.Ш. върху нива от 5,499 дка., ІV категория м.
.. – имот № 026019; Лозе от 1,999 дка., ІІІ категория, м. Стан.поле-имот №
183001 и нива от 4,767 дка., ІІІ категория м. .., имот № 283002. това решение
със приложените към него заверени скици на описаните имоти окончателно
възстановява правото на собственост на
наследниците на К.И.Ш. с план за земеразделяне. Видно от КОМБИНИРАНА СКИЦА на
имот № 2078 по кадастралния план от 1958 година и КВС на град Л., изготвена по
искане на ОСЗ Л., се установява точното местоположение на имот пл. № 2978 по
отменения план на град Л. от 1958 година върху картата на възстановената
собственост на същото землище. Видно е, че част процесния имот попада върху
част от имот № 283002, притежание към момента съгласно решението на ОСЗ гр. Л.
постановено по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ на наследниците на К., а именно
ответниците по делото Н.И.Ш., И.К.Ш., Н.И.Д., М.П.К. и Т.П.Г., а именно 1,645
дка. Друга част от процесния имот с площ 0,480 дка., попада в имот № 000179, който съставлява имот по чл. 19 от
ЗСПЗЗ – стопанисван от Община Л..
Установената по-горе фактическа
обстановка, възприета от съда като безспорна, налага следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Предмет на този иск е правото
на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или
включването им н ТКЗС ДЗС или други селскостопански организации, който не е
обусловен от решенията на поземлените комисии /общинските служби по земеделие/
по чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ. В конкретния случай е налице спор
именно относно правото на собственост върху процесния имот към миналия момент.
Както по отношение на ищцовата страна, така и по отношение на ответниците има
постановени решения на ОЗС като в първия случай е признато за възстановяване
правото на собственост на наследниците на Д.Х. К. в стари /възстановими на
терена/ реални граници върху бивш имот пл. 2078 по кадастралния план на гр. Л.
от 1958 година, а спрямо ответниците – наследници на К.Ш. е налице решение по
ОЗС по чл. 14, ал.1, т. 2 от ЗСПЗЗ за възстановяване на имота с план за
земеразделяне. В първия случай процедурата не е завършена и административния
орган е спрял административното производство именно поради констатирания спор
за материално право, а във втория случай възстановяването на правото на
собственост с план за земеразделяне е приключило и решението е породило своето
конститутивно действие – създадени са новите имоти, определени са техните
граници и лицата на които или на наследниците на които се възстановяват. Собствеността
върху включените ТКЗС земеделски земи се възстановява с решение на поземлената
комисия по чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗСПЗЗ. С него се извършва
индивидуализация на земеделската земя, която е притежавана до този момент,
върху земи, определени само по площ и по качество, затова то създава ново
правно положение - възстановява правото на собственост върху конкретно
определена земя в пълен обем и затова има конститутивно действие. То се
проявява както по отношение на обекта - възстановената земеделска земя, така и
за субектите на правото на собственост. От конститутивното действие на
решението на поземлената комисия по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ следва, че правото на
собственост принадлежи на лицата, на които е възстановена собствеността. Ищецът
не би могъл да защити правото си на собственост, което му е признато за
възстановяване като наследник на Д. К. като твърди притежание на този имот към
момента, поради това у него е налице
правния интерес от предявяването именно на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ
спрямо ответниците – Община Л. и наследниците на К. Ш. като нови собственици.
Ето защо съдът приема, че искът е допустим и следва да го разгледа по отношение
на неговата основателност.
Разгледан по същество искат по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ съдът приема за
основателен и следва да го уважи по следните правни съображения:
Установи се по делото, че Д.Х.К., наследодател на ищеца, е притежавал
към момента на одържавяване, респективно коопериране на земеделските земи,
имот, представляващ ЛОЗЕ в чертите на гр. Л., местността…, който по
кадастралния план от 1958 година се е водил под планоснимачен № 2078. Този имот
е съществува на терена в стари възстановими реални граници. Съществува и към
момента и биха могли да бъдат идентифицирани границите му. Според действащия
към момента регулационен план на град Л. от 1993 година процесният имот е извън
регулация и при изготвяне на Картата за възстановената собственост е попаднал в
нейния обсег. Този имот не е принадлежал на наследодателя на ответниците К.Ш.,
не е принадлежал и да трети лица. Неоснователни се явяват доводите на особения
представител на И.Ш., че правото на собственост на наследодателя на ищеца не е
доказано и че имота не бил индивидуализиран. В настоящото производство съдът
няма правомощия да възстановява право на собственост в полза на ищеца. Целта на
търсената защита е да бъде установено със сила на присъдено нещо на кого е
принадлежало правото на собственост върху спорния и съществуващ в момента имот,
възстановен по реда на ЗСПЗЗ, и едва тогава, след като бъде разрешен
материалния спор административния орган по реда на чл. 14, ал. 1 или ал. 7 от
ЗСПЗЗ да възстанови собствеността на действителните собственици. Това се налага
от правната характеристика на решението по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ и неговото
конститутино действие. Неоснователен се явява и довода, че искът бил
преждевременно предявен, тъй като решението на ОСЗ от 1999 год., постановено в
полза на наследниците на Д.К., не било породило своето конститутивно действие,
поради това че липсвала издадена скица. Именно невъзможността за последното е
довело до настоящия спор. Правото на собственост върху този имот вече е
възстановено на други лица – ответниците по делото, а то не е принадлежало на
техните наследодатели. Представената по делото комбинирана скица, изготвена по
искане от ОСЗ Л. във връзка с констатирания от тях спор за материално право, по
категоричен начин установява, че бивш имот пл. № 2078 по кадастралния план от
1958 година попада под обсега на КВЗ на гр. Л. и попада в имот № 283002 – 1,645
дка., имот 000179 – стопанисван от Община Л. по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ – 0,480
дка., както и в имотите 281027, 281026 и 283025. Ищецът е насочил своята
претенция само срещу част от лицата, които са притежатели на новообразуваните
имоти, в които попада спорният. Това не прави иска му недопустим. Положителното
решение по настоящия иск не възстановява право на собственост, то само решава
спор за материално право към един минал момент, което пък би довело до
последващо поведение на административния орган по реда на чл. 14, ал. 7 от
ЗСПЗЗ спрямо лицата, по отношение на които успешното е проведен иска по чл. 14,
ал. 4 от ЗСПЗЗ. Мотивиран от горното съдът следва да уважи предявеният иск и да
приеме за установено по отношение на ответниците – наследниците на К.Ш. ***, че
Д. Х. К. – наследодател на ищеца К.Д.К., е бил собственик на имот – ЛОЗЕ с площ
2662 кв.м., представляващ пл. № 2078 по кадастралния план на гр. Л. от 1958
год., към момента на образуване на ТКСЗ, ДСЗ и други селскостопански
организации, а по сега действия регулационен план е извън регулация и попада в
имот № 283002 – 1,645 дка., имот 000179 – стопанисван от Община Л. по реда на
чл. 19 от ЗСПЗЗ – 0,480 дка.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 300,00 лв. или всеки от тях по 50, а ответникът И.Ш.
следва да заплати и сумата от 100,00 лв. – платено от ищеца възнаграждение за
особения представител.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА Л.; Н.И.Ш. ***; И.К.Ш.
***; Н.И. ***; М.П.К. *** и Т.П. *** че наследниците
Д.Х.К. , починал на 28.08.1945 год. /акт за смърт № 85/19.09.1945 год., са
били собственици на имот – ЛОЗЕ с площ
2662 кв.м., местността…, представляващ пл. № 2078 по кадастралния план на гр. Л.
от 1958 год., към момента на образуване на ТКСЗ, ДСЗ и други селскостопански
организации, а по сега действия регулационен план е извън регулация и попадащ в
имот № 283002 по Картата на възстановената собственост за гр. Л. – 1,645 дка.,
възстановен по реда на ЗСПЗЗ с план за земеразделяне на наследниците на К.И.Ш.,
и имот 000179 по Картата на
възстановената собственост за гр. Л. – стопанисван от Община Л. по реда на чл.
19 от ЗСПЗЗ – 0,480 дка., по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ, предявен от К.Д.К. с ЕГН ********** ***; Н.И.Ш. ***; И.К.Ш. ***; Н.И. ***;
М.П.К. *** и Т.П. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
К.Д.К. с ЕГН ********** *** сумата от 300,00
лв. /триста лева/ или всеки от тях по 50,00 лв. /петдесет лева/,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА И.К.Ш. ***; ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.К. с ЕГН ********** *** сумата от 100,00 лв. /сто лева/, представляващи направените по делото
разноски за особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: