№ 6053
гр. София, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа доклад.ото от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110148275 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца /фирма/ срещу ответника /фирма/ обективно
кумулативно съединени искове с правно осно.ие чл. 411, ал. 1 КЗ вр. 45 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 лв., частично от общо 329,99 лв.,
представляваща остатък от регресно вземане по щета № ********** ведно
със законна лихва от 30.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
и сумата от ведно със законна лихва от 29.10.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 26,68 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 25.02.2021 г. до 29.08.2023 г.
С протоколно определение от 05.03.2024 г. е допуснато изменение на
исковата претенция на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК по искане на ищеца от
29.02.2024 г., като е увеличен размер на иска за главница от 100 лева на
329,99 лева и искът за лихви от 26,68 лева на 88,04 лева.
Ищецът /фирма/ твърди, че на 28.09.2020 г. в /гр./, при движение по
/улица/, преди кръстовището с /бул./, водачът на лек автомобил „****“, рег. №
********, удря намиращия се в спряло състояние и изчакващ на червен
сигнал на светофарната уредба лек автомобил марка и модел „********“, рег.
№ ********, вследствие на което били реализирани щети на застрахо.ото при
ищеца по сключен договор за застраховка „Каско ”, обективирана в
застрахователна полица № ************, валидна към датата на ПТП. За
процесното ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол, в който
било отбелязано, че виновен за причиня.е на процесното ПТП бил водачът на
МПС „****“, рег. № ********. Твърди се, че към датата на ПТП
отговорността на водача на МПС „****“, рег. № ********, била покрита по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното дружество. Сочи се, че за обезщетя.е на причинените вреди на
лек автомобил с марка и модел „********“, рег. № ********, при ищеца е
била заведена Щета № **********, като било определено застрахователно
обезщетение в размер на 2972,98 лв.- в полза на увреденото лице, което било
изплатено с преводно нареждане от 04.12.2020 г. по сметка на сервиза,
отремонтирал вредите. Ищецът предявил регресната си претенция срещу
ответното дружество в размер на 2987,98 лв., с включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., като ответникът удовлетворил частично
1
претенцията за сумата от 2657,99 лв. Сочи, че ответникът е получил поканата
на 25.01.2021 г., като се претендира мораторна лихва върху незаплатената
част от регресната претенция за периода от 25.02.2021 г. до 29.08.2023 г.
Моли за уважа.е на предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът /фирма/ подава отговор на исковата
молба, чрез юрк. И. Й., с който оспорва исковете по осно.ие и размер.
Поддържа, че с изплащането на сумата от 2657,99 лв. е погасил изцяло
регресната претенция. Твърди се, че подмяната на задна броня на увредения
автомобил е била ненеобходима, поради което заплатената сума в тази връзка
се явява недължима от ответника. Оспорва иска по размер като необосно.о
завишен. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
За възник.е на регресното вземане по иска с правно осно.ие чл. 411, изр.
2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застрахо.е между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахо.а при ответника, да е настъпило събитие,
за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахо.ия застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства. По
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен
дълг и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед разпоредбата на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и получа.ето й от длъжника. В
тежест на ответника, при доказ.е на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане на падежа.
В случая посочените предпоставки са налице.
За безспорни между страните са обявени следните обстоятелства: на
28.09.2020 г. в /гр./, при движение по /улица/, преди кръстовището с /бул./,
водачът на лек автомобил „****“, рег. № ********, удря намиращия се в
спряло състояние и изчакващ на червен сигнал на светофарната уредба лек
автомобил марка и модел „********“, рег. № ********; наличието на валидна
към датата на ПТП имуществена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № ************, спрямо лек автомобил с марка и
модел „********“, рег. № ********, при ищцовото дружество; ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение по Щета № ********** в размер на
2972,98 лв. с преводно нареждане от 04.12.2020 г. по сметка на сервиза,
отремонтирал вредите; наличие на валидна към датата на ПТП задължителна
застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за лек автомобил с марка и модел „****“, рег. № ********,
при ответното дружество; заплащане от ответното дружество на ищеца по
регресна претенция по Щета № ********** сумата от 2657,99 лв. Ето защо и
на осно.ие чл. 153 ГПК съдът приема осъществя.ето им за доказано.
Спорен между страните е въпросът налице ли е причинно-следствена
връзка между подмяна на детайл „облицовка задна броня“ и процесното птно-
транспортно произшествие и в какъв размер е възникнало регресното вземане.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства:
опис на щета № ********** / л. 26/ и калкулация – ремонт, фактура,
ликвидационен акт, увредените детайли по застрахо.ия при ищеца автомобил
са задна броня облицовка, капачка теглич, защитна кора и врата багажник,
като в описа на щетата е отбелязана необходимост от извърш.е на
2
допълнителен оглед, а лайсната, която е посочена в описа , впоследствие не е
включена в калкулацията и фактурата. От приетото в хода на производството
заключение на САТЕ /неоспо**** от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК/,
което настоящият състав приема, че е компетентно, обективно и
безпристрастно изготвено, се установява, че всички вложени резервни части и
ремонтно –възстановителни операции, описани в приложените по делото
опис на претенция и опис-заключение по претенция са били необходими да
бъдат извършени с оглед възстановя.е на уврежданията по процесния
автомобил, т.е. щетите по лек автомобил ************ се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 28.09.2020 г. произшествие в
гр.Варна. От /фирма/ е извършен оглед и съставен опис /л. 26 /, на увредените
детайли по щета № ********** от 29.09.2020 г. В описа са отразени видът и
степените на щетите, съгласу.и от собственика на застрахо.ия автомобил.
Според вещото лице, от представените по делото снимков материал и опис –
заключение, съставено от /фирма/ следва извод, че е била необходима
подмяната на облицовка на задна броня на процесния автомобил, тъй като на
снимковия материал, вещото лице установява, че увреждането на задната
броня включва разкъс.е в неговата дясна част, при което технологично се
предвижда подмяна на детайла. Ето защо, съдът приема, че по делото е
доказана причинно-следствената връзка между увреждането на детайл
„облицовка задна броня“ и процесното ПТП, което е от такова естество, че се
налага подмяна на детайла. При изслуш.е на вещото лице по реда на чл. 200
ГПК, същият заявява, че това е сто**** в конкретния случай, а именно
подменен е детайла „облицовка задна броня“, което се установява и от
писмените доказателства по щетата / калкулация – ремонт, фактура,
ликвидационен акт/.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Вещото
лице е установило, че стойността на уврежданията, определена на база средно
пазарни цени към датата на ПТП с подмяна на детайла „облицовка задна
броня“ е в общ размер на 3042,28 лв. с вкл. ДДС. Вещото лице е дало и
алтернативен вариант на стойността, необходима за възстановя.е на лек
автомобил „************“ с рег. № ********, изчислена на база средни
пазарни цени, без подмяна или ремонт на детайла „облицовка задна броня“
към дата на ПТП в размер на 2727,88 лева. При изслуш.е на вещото лице в
съдебно заседание, проведено на 05.03.2024 г., същият заявява, че стойността
на ремонта на този детайл, съгласно посочената степен в описа на щетата е в
размер на 313,92 лева с ДДС. Иначе казано, стойността на ремонта при средни
пазарни цени при подмяна на детайл „облицовка задна броня“ с нова част е в
размер на 3042,28 лева с ДДС, а при ремонт на детайла „облицовка задна
броня“ е 3041,80 лева с вкл. ДДС ( 2727,88 лева + 313,92 лева). При така
установеното по-горе, че подмяната на детайл „облицовката на задна броня“ е
била необходима, то стойността на ремонта на щетите, в причинна връзка с
процесното произшествие при средни пазарни цени към датата на ПТП е
3042,28 лева.
Отделно от горното, съдът съобрази, че ответникът в отговора на
исковата молба не оспорва, че в описа на щетата е включено обезщетение за
ремонт на детайл “облицовка задна броня“ и заявява, че ответникът е
изчислил обезщетението, което е платил / 2657,99 лева/, като е включил
ремонт на посочения детайл, а не подмяната му. В двата случая,
обезщетението по средни пазарни цени към датата на ПТП съгласно приетото
като неоспо**** от страните заключение на САТЕ / т.е. с подмяна на детайла
или с ремонт на същия/ е по-високо от заплатеното от страна на ищеца
обезщетение по застраховка „Каско“ в размер на 2972,98 лева. Ето защо, дори
и да бе прието, че подмяната на детайла „ облицовка задна броня“ не е в
причинна връзка с ПТП, то това няма да доведе до различен краен извод. С
плащането на обезщетението, ищецът се е суброгирал в правата на
3
застрахо.ия срещу ответника на осн. чл. 411 КЗ до сумата от 2972,98 лева,
ведно с 15 лева обичайни разноски за определянето на обезщетението. Ето
защо исковата претенция се явява основателна.
По претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществена застраховка, който
е встъпил в правата на застрахо.ото лице, следва да предяви претенцията си
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Срокът за
плащане е 30 дни, считано от представяне на необходимите документи, т.е.
забавата настъпва след покана, а не от датата на застрахователното плащане,
от когато ищецът претендира лихва. Видно от приложената по делото покана
за плащане на регресната претенция на ищеца по щета **********, същата е
получена от ответника на 25.01.2021 г. Противно на доводите на ответника, че
не е бил поканен да плати подмяна на детайла, видно от писмените
доказателства от преписката към щетата / калкулация – ремонт, фактура,
ликвидационен акт/, приложени към регресната покана, облицовката задна
броня е била подменена, т.е. ответникът е бил поканен да плати стойността на
подменения детайл. Ответникът е отказал плащане по щетата за разликата над
2657,99 лева до претендирания размер от 2972,98 лева. Исковата претенция за
лихва касае период от 25.02.2021 г. до 29.08.2023 г., поради което несъмнено
в този период, ответникът е бил в забава. Ето защо искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
се явява установен по осно.ие и изчислен на осн. чл. 162 ГПК с интернет
калкулатор е в размер на 88,04 лева. Налага се извода, че искът е основателен
в цялост.
По разноските:
При този изход на делото на осно.ие чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото производство
за държавна такса в размер на 100 лева, юрисконсултско възнаграждение,
определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 50 лева и 200 лева, депозит за
САТЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осно.ие чл. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/ да
заплати на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, сумата в размер на 329,99 лева (триста двадесет и девет лева и 99
стотинки), представляваща незаплатено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди
на лек автомобил марка л.а. „********“ с рег. № ********, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.09.2020 г. в /гр./ и разходи
за определянето му по щета № **********, ведно със законната лихва от
30.08.2023 г. върху главницата от 100 лева до погася.е на задължението и
законна лихва от 29.02.2024 г. върху увеличения на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК
размер на главницата над 100 лева до 329,99 лева до погася.е на
задължението, както и сумата в размер на 88,04 лева (осемдесет и осем лева и
04 стотинки) обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
25.02.2021 г. до 29.08.2023 г.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/ на осно.ие чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350 лева (триста и
петдесет лева) – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжал.е пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връч.е на препис от същото на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5