№ 4766
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110121959 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ Е., искова молба
насочена против М. Ж. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумите както следва: 1270.17лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода 01.05.2019г. – 30.04.2022г., до обект с абонатен № 236988, представляващ
/адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата, 169.56лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020г. – 12.01.2023г., 30.83лв. – дялово разпределение за периода м.12.2019г. –
м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 5.61лв. – мораторна лихва за периода 31.01.2020г.
– 12.01.2023г.
Ищецът „Т.С.” Е. твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия (влезли в сила
10.07.2016г.) купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Н.“ Е., в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б ЗЕ. Поддържа се от
ищеца, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. По
изложената аргументация се прави искане да се постанови решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения
му особен представител, с който е формулирано възражение, че вземанията на ищеца
са погасени по давност. На следващо място се излагат подробни съображения за
1
неоснователно на предявените искове. Оспорва се наличието на облигационна връзка
по договор за доставка на топлинна енергия. Оспорва се ищецът да е доставил
топлинна енергия в количеството, посочено в исковата молба, като се оспорва и
размера на претендираните вземания. Прави се искане предявените искови претенции
да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот, представляващ /адрес/, с
абонатен № 236988.
От приложеното на л. 17 по делото копие на Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредба за държавни имоти се установява, че ответникът М.
2
Д. е закупила процесното жилище - /адрес/, през 1991г. респективно през исковия
период същата е имала качеството потребител на топлинна енергия.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че абонатната станция топлозахранва
вход „А“, общият топломер се отчита по електронен път в началото на всеки месец,
като от отчетеното количество са приспаднати технологичните разходи в абонатната
станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между
всички потребители. Експертът е посочил, че отоплението в процесната сграда е
спряно преди процесния период по решение на СЕС и в сградата е ползвана само ТЕ за
БГВ. Видно от заключението през исковия период не е осигурен достъп, от третото
лице помагач са предоставени протоколи за неосигурен достъп на 03.07.2020г.,
08.05.2021г. и 16.05.2022г, като за трите отчетни периода има изчислена ТЕ за БГВ на
база един потребител. Видно от заключението вещото лице сочи, че изчисленията
извършени от ФДР са занижени, тъй като разликата от показанията на общия водомер
е разпределена на всички абонати, вместо само за неотчетените абонати или такИ. с
неизрядни водомери в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т.С.” Е. и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 20 по делото копие на Договор от 30.09.2002г., се
установява, че между процесната етажна собственост и фирма „Н.и.“ ООД, е сключен
договор за дялово разпределение, въз основа на взето решение на ЕС /протокол л. 22/.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на заявените претенции,
респективно следва да се разгледа наведеното от процесуалния представител на
ответника възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
3
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД. По отношение на вземанията предмет на настоящото производство
давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 – дневен
срок.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да акцентира върху
обстоятелството, че по аргумент от 116, буква „б“ ЗЗД давността не е прекъсната с
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
3749/2023г., по описа на СРС, доколкото заявлението е отхвърлено с разпореждане от
04.02.2023г. Не може да се приеме, че в случая е налице хипотезата на чл. 415, ал. 1, т.
3 ГПК, доколкото съдът отхвърлил заявлението не е дал указания по реда на тази
процесуалноправна разпоредба, отделно ищцовото дружество е получило процесното
разпореждане на 08.02.2023г., видно от л. 14 в кориците на заповедното производство,
а исковата молба, инициирала настоящото производство е депозирана на 27.04.2023г.,
респективно искът не е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По изложената аргументация и по аргумент от чл. 116, буква „б“ ЗЗД давността
е прекъсната на 27.04.2023г., с депозиране на исковата молба, инициирала настоящото
производство, респективно погасени по давност са вземанията за топлинна енергия и
дялово разпределение станали изискуеми преди 27.04.2020г., като в случая погасени по
давност са вземанията да топлинна енергия за периода 01.05.2019г. – м.02.2020г.
На следващо място съдът намира, че исковата претенция за топлинна енергия и
дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени и за периода м.05.2020г. –
м.08.2020г., доколкото видно от заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, за
този период от ТР „София – Изток“ не е представено свидетелство за метеорологична
проверка на общия топломер с фабр. №4021815.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ, дължимата се
сума за периода, за който не представено за метеорологична проверка на общия
топломер с фабр. №4021815 - м.05.2020г. – м.08.2020г. е 118.05лв. След приспадане на
тази сума за останалата част от исковия период м.09.2020г. – 30.04.2022г. стойността
на доставената топлинна енергия е в размер на 899.25лв., за която сума претенцията се
явява основателна. Над тази сума до максимално претендирания размер от 1270.17лв.
или за разликата от 370.92лв., искът се явява неоснователен.
За периода м.09.2020г. – 30.04.2022г., стойността на услуга дялово
разпределение, видно от заключението на вещото лице /таблица стр. 7 от
заключението / е в размер на 28.42лв. /30.83лв. стойността за целия исков период –
2.41лв. стойността за периода м.12.2019г. – м.08.2020г. = 28.42лв./
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява частично основателна, доколкото видно от заключението на
вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, мораторната лихва за
периода 15.09.2020г. – 12.01.2023г. върху уважената част на стойността за доставена
топлинна енергия / 899.25лв. за периода м.09.2020г. – 30.04.2022г./ е 95.68лв., за която
4
сума акцесорната претенция се явява основателна. Над тази сума до максимално
предявения размер от 169.56лв. или за разликата от 73.88лв. искът е неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение за сумата от 5.61лв. за периода 31.01.2020г. – 12.01.2023г. се явява
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото. Предявени са искови
претенции в общ размер на 1 476.17лв., уважената част е в размер на 1023.35лв.,
респективно отхвърлената част е в размер на 452.82лв., при каквото съотношение
следва да бъдат разпределени разноските по делото.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1445.33лв., от които
700.00лв. – депозит вещи лица, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение, 200.80лв.
– държавна такса и 444.53лв. – депозит особен представител.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 1001.97лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Ж. Д., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ Е., ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 899.25лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.09.2020г. – 30.04.2022г., до обект,
представляващ /адрес/, с абонатен № 236988, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба 27.04.2023г. до окончателно изплащане на сумата, 95.68лв.
– мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 12.01.2023г. и 28.42лв. – стойността на
услуга дялово разпределение за периода м.09.2020г. – 30.04.2022г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба 27.04.2023г. до окончателно изплащане
на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия, в частта, за сумата от
370.92лв. за периода 01.05.2019г. – м.08.2020г. вкл., иска за мораторна лихва върху
стойността за доставена топлинна енергия, в частта, за сумата от 73.88лв., иска за
дялово разпределение, в частта, за сумата от 2.41лв. за периода м.12.2019г. –
м.08.2020г. вкл. и иска за сумата от 5.61лв. – мораторна лихва върху дяловото
разпределение за периода 31.01.2020г. – 12.01.2023г., една част като погасени по
давност, друга част като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Ж. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ Е., ЕИК ********, сумата от 1001.97лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Н.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6