РЕШЕНИЕ
Номер 2346 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански
състав
На 07.06
Година 2019
В публично заседание на 09.05.2019 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 9870 по описа
за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.86
от ЗЗД във връзка с чл.99 от ЗЗД.
Ищецът “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сумата 489, 56 лева, представляваща дължима
главница по Договор за паричен
заем № ***/31.12.2015 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са били прехвърлени на 01.06.2016
г. с Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е ищеца; такса разходи в размер на
45 лева; неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне
на банкова гаранция или поръчителство на две физически лица в размер на 428, 52
лева за периода 28.05.2016 г. – 24.12.2016 г.; обезщетение
за забава в размер на 94, 17 лева за периода
29.05.2016 г. – 06.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.01.2019 г.
до окончателното й изплащане,
по изложените в исковата молба и
в представяни при разглеждането на делото писмени становища съображения.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение - включително и тези,
направени в производството по ч. гр.
дело № 3528/2018 г. по описа на ПРС - ХVІІІ гр. състав. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от ответника разноски.
Ответникът П.К.С. ***,
чрез особения му представител адв. П.М., оспорва обективно съединените искове и
моли съдът да го отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в
отговора на исковата молба и в представяни при разглеждането на делото писмени становища
съображения.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2257/08.03.2018 г., издадена по ч. гр. дело № 3528/2018 г. по описа на ПРС -
ХVІІІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 489, 56 лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № ***/30.12.2015 г., сключен
с „Изи Асет Мениджмънт” АД,
вземанията по който са били прехвърлени на 01.06.2016
г. с Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е ищеца; такса разходи в размер на
45 лева; неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне
на банкова гаранция или поръчителство на две физически лица в размер на 428, 52
лева за периода 28.05.2016 г. – 24.12.2016 г.; обезщетение
за забава в размер на 94, 17 лева за периода
29.05.2016 г. – 06.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.03.2018
г. до окончателното погасяване, както и
разноските по делото в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като Заповедта е била връчена на ответника при условията на
чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по
заповедта в срока по чл.415 от ГПК. В хода на производството по делото, с
подадена на 14.01.2019 г. молба, ищецът е поискал и съдът е допуснал в
съдебното заседание по делото на 19.02.2019 г. изменение на първоначално
предявения иск срещу ответника с правно основание чл.422 във връзка с чл.415,
ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК и след изменението е продължил разглеждането на
делото по обективно съединените искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.92,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.99 от ЗЗД, съобразно допуснатото изменение.
Както се установява
от събраните по делото писмени доказателства – включително и тези, съдържащи се в приложеното ч. гр.
дело № 3528/2018 г. по описа на ПРС - XVІІІ гр. състав и заключението от 04.02.2019 г. на вещото
лице по ССЕ М.М., на 30.12.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника е бил сключен Договор
за паричен заем № ***, по който
е била предоставена парична сума в размер на 800 лева и уговорена договорна лихва в размер на 159, 64 лева, платими на 12 равни месечни погасителни вноски, всяка
в размер на 79, 97 лева, като при забава в плащането на погасителна вноска, П.С.
дължи и уговорената между страните такса разходи, а отделно, ответникът е следвало в 3-дневен срок от подписване на Договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му, а именно – две физически лица поръчители,
всяко от които да отговаря на
конкретно уговорени изисквания,
или валидна банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение и която да е
валидна 30 дни след крайния срок на договора, като поради неизпълнение
на тези задължения е
начислена и търсената неустойка. Срокът
на договора е изтекъл с настъпване
на падежа на последната погасителна вноска – 24.12.2016 г., като
ответникът е извършил плащане в размер 759,20 лева, а неплатени
са останали посочените по-горе вземания. На 01.06.2016 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне
на вземанията /цесия/ от
16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция
за събиране на вземания”
ООД (чийто правоприемник е ищецът по настоящето дело), с което са изкупени
дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения по сключен между «Изи
Асет Мениджмънт» АД и
ответника Договор за паричен
заем № ***/31.12.2015 г.
От страна на ответника не са ангажирани каквито и да е
доказателства, че вземанията на „Изи Асет
Мениджмънт” АД срещу ответника по представения като писмено доказателство
по делото Договор за паричен
заем № ***/30.12.2015 г. са били прехвърлени с Рамковия
договор за продажба и прехвърляне
на вземанията /цесия/ от
16.11.2010 г. и Приложение № 1 от 01.06.2016 г. към
него, нито – че между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и ответника
е бил сключен Договор за паричен
заем № ***/31.12.2015 г., прехвърлен на праводателя на ищеца с Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 16.11.2010 г. и Приложение № 1 от
01.06.2016 г. към него.
При така установената фактическа обстановка, доколкото
от събраните по делото доказателства не се установява
между праводателите на ищеца
и ответника да е бил сключван
Договор за паричен заем № ***/31.12.2015 г., а вземанията по сключеният между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД Договор за паричен
заем № ***/30.12.2015 г. не се установява да са били прехвърляни на ищеца или неговия праводател, съдът намира, че ответникът
не дължи на ищеца претендираните след изменението
на обективно съединените искове суми, а оттук – че исковете се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят изцяло.
Следва да бъде
издаден РКО на особения представител на ответника – адв. П.М., за внесеният от
ищеца депозит в размер на 300 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25 – Офис сграда „Лабиринт“,
ет.2, офис 4, представлявано от *** *** и ***, против П.К.С., ЕГН **********, с
последен известен постоянен и настоящ адрес:***, представляван от особения представител адвокат П.М.М.,***, офис 8,
обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.86
от ЗЗД във връзка с чл.99 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 489, 56 лева, представляваща дължима главница по Договор за паричен
заем № ***/31.12.2015 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са били прехвърлени на 01.06.2016
г. с Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г. на „Агенция за
събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е ищеца; такса разходи в размер на
45 лева; неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне
на банкова гаранция или поръчителство на две физически лица в размер на 428, 52
лева за периода 28.05.2016 г. – 24.12.2016 г.; обезщетение
за забава в размер на 94, 17 лева за периода
29.05.2016 г. – 06.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.01.2019 г.
до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане в
сила на Решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС – ХVІІІ гр. състав ч. гр. дело № 3528/2018
г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето Решение И ОТ ВЛЯЗЛОТО В СИЛА НА 16.03.2019
г. Протоколно Определение от 19.02.2019 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
НА особения представител на ответника – адвокат П.М.М. РКО за внесения от ищеца
депозит за възнаграждението му за осъщественото особено представителство В
РАЗМЕР НА 300 лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.