№ 5902
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110143398 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по искова молба на ЗАД ...................“, ЕИК ..................,
със седалище и адрес на управление: гр. С.................., срещу К. П. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. С............... с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1,
т. 3 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 702,62 лева,
представляваща платено от застрахователя обезщетение за щети по лек автомобил марка
„С.“, модел „Ф. К.“, с рег. № .........., причинени при ПТП, настъпило на .............. г. в гр.
С................“, вследствие на виновно, противоправно поведение на ответника при управление
на лек автомобил марка „.............“, модел „Л.............“, с рег. № ............., след което е напуснал
мястото на настъпването на ПТП, заедно с платените лихви и разноски, на основание влязло
в сила Решение № 8462/23.07.2022 г. по гр. д. № 59684/2021 г. на СРС, 33 състав, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2023 г., до окончателното
изплащане.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 03.06.2021 г. в гр. С................“, е
настъпило ПТП, предизвикано по вина на ответника, като водач на лек автомобил марка
„.............“, модел „Л.............“, с рег. № ............., в резултат от което са били причинени щети
на лек автомобил марка „С.“, модел „Ф. К.“, с рег. № ........... След реализиране на ПТП
водачът на лекия автомобил марка „.............“ напуснал мястото на произшествието. Към
момента на ПТП лекият автомобил „.............“ имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗАД ...................“ АД, а лекият автомобил „С.“ – валидна застраховка
„Каско“, сключена със ЗАД „...........“. С влязло в сила съдебно решение по гр. д. №
59684/2021 г. на СРС, 33 състав, било признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, че ЗАД ...................“, ЕИК: ..........., дължи на ЗАД „...........“ АД, ЕИК: ..............., сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
03.07.2021 г. по ч. гр. дело № 34173/2021 г. по описа на СРС, 33 състав, както следва: 163,68
лева – на основание чл. 411, изр. 2 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща регресно вземане за
1
изплатено по договор за застраховка „Каско на МПС” обезщетение за вреди на лек
автомобил марка „С.“, модел „Ф. К.“ с рег. № .........., причинени от застрахователно събитие,
настъпило на .............. г. в гр. С................“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.06.2021 г. до погасяване на задължението; 49,88 лева – на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода от 15.06.2018 г. до 15.06.2021 г. Със
същото решение ЗАД ...................“ бил осъден да заплати в полза на ЗАД „...........“ АД сумата
от 395,00 лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата от 75,00 лева,
представляваща разноски в заповедното производство. Решението било постановено при
участие на лицето К. П. И., ЕГН: **********, като трето лице-помагач на страната на ЗАД
...................“ АД. Излага се, че въз основа на така постановеното решение, с платежно
нареждане от 10.08.2022 г. ищецът е заплатил в полза на ЗАД „...........“ АД сумата в размер
на 702,62 лева. Счита, че с оглед обстоятелството, че водачът на лекия автомобил „.............“ е
напуснал мястото на произшествието са налице предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за
ангажиране на регресната му отговорност за платеното от застрахователя по „Гражданска
отговорност“.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
чрез назначения му по делото особен представител адвокат Л. Д., с който оспорва иска по
основание и размер. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за
ангажиране на регресната му отговорност, доколкото при процесното ПТП не е била налице
нито една от хипотезите на чл. 125, т. 1 – 8 ЗДвП за задължително посещаване на
местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата. Сочи, че по делото
не са представени доказателства за влизане в сила на Решение № 8462/23.07.2022 г. по гр. д.
№ 59684/2021 г. на СРС, 33 състав. Оспорва доказателствената стойност на представения с
исковата молба протокол за ПТП.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, като посещаването на
местопроизшествието от тях е било задължително по закон, освен в случаите, когато е било
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника по предявения иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията
на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия
състав на предявения иск: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между
виновния водач – ответник и застрахователя – ищец; 2./ настъпването на процесното
застрахователно събитие по време на действие на договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите; 3./ всички елементи от обективната и субективна страна
на деликта – 3. 1. / деяние /действие или бездействие/; 3. 2. / противоправност на деянието;
3. 3. / вредоносния резултат; 3. 4. / причинната връзка между вредите и противоправното
деяние; 4./ размера на претендираните вреди; 5./ плащането на обезщетение на увреденото
лице, както и следва да докаже, че 6./ делинквентът е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже, че е погасил претендираните суми.
2
По делото не е спорно, а и се установява от извършена справка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ от информационната система на Гаранционен фонд
/л. 18 от настоящото дело и л. 18 от приложеното за послужване гр. д. № 59684/2021 на СРС,
33 състав/ че към момента на настъпване на застрахователното събитие – .............. г., е
съществувало валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответника –
собственик и водач на лек автомобил марка „.............“, модел „Л.............“, с рег. № .............,
възникнало по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със срок на покритие 05.11.2015 г. – 05.11.2016 г.
При съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал – Протокол
за ПТП № 1540391/.............. г., писмо вх. № 433200-2327/08.01.2018 г., адресирано от СДВР –
отдел „..........“ до ЗАД „...........“, писмените доказателства по приложеното за послужване гр.
д. № 59684/2021 на СРС, 33 състав, и гласните доказателствени средства, събрани в хода на
настоящото съдебно производство чрез разпита на свидетелката И. С. С., а и с оглед на
процесуалното поведение на ответната страна, съдът намира за установено в процеса, че на
.............. г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП с участието на лек автомобил марка
„С.“, модел „Ф. К.“, с рег. № .........., управляван от водача И. С. С., и лек автомобил марка
„.............“, модел „Л.............“, с рег. № ............., управляван от водача К. П. И., при което
последният e ударил в задната му част изчакващия на червена светлина на светофарната
уредба лек автомобил марка „С.“, модел „Ф. К.“, с рег. № .........., и след това e напуснал
мястото на произшествието. Протоколът за ПТП е съставен от компетентен орган в рамките
на неговите правомощия и след посещение на местопроизшествието, поради което същият
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното
в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостове............. волеизявление. Констатациите на съставителя в процесния протокол за
ПТП се потвърждават по категоричен начин от останалия писмен доказателствен материал и
от свидетелsките показания на И. С. С. – водач на лекия автомобил марка „С.“, модел „Ф.
К.“, с рег. № .........., която като непосредствен участник в ПТП-то отрязва свои лични
впечатления относно обстоятелствата, при които то е настъпило, поради което като
последователни, логични и неопровергани от други доказателства по делото, съдът изцяло
ги кредитира и поставя в основата на изводите си относно обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП, вкл. относно виновното и противоправно поведение на водача на лек
автомобил марка „.............“, модел „Л.............“, с рег. № ............., както и че последният е
напуснал местопроизшествието след настъпване на ПТП – което обстоятелство
недвусмислено се установява и от констатациите на длъжностното лице, съставило Протокол
за ПТП № 1540391/.............. г., като в тази си част протоколът за ПТП обективира официално
удостоверително изявление по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК за заварен на място на ПТП
единствено увреденият участник, но не и делинквентът.
По делото липсва спор, че в резултат на процесното събитие за лек автомобил марка
„С.“, модел „Ф. К.“, с рег. № .........., са настъпили имуществени вреди по вид и размер,
описани в исковата молба – тези обстоятелства обективно се установяват по несъмнен начин
и от събраните по делото писмени доказателства: Протокол за ПТП от .............. г., съставен
от мл. автоконтрольор П. И., доклад по щета № ............ опис и експертизи по щета.
От изисканото и приложено за послужване гр. д. № 59684/2021 г. на СРС, 33 състав,
се установява, че производството по посоченото дело е приключило с Решение №
8462/23.07.2022 г., с което е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ЗАД
...................“, ЕИК: ..........., дължи на ЗАД „...........“ АД, ЕИК: ..............., сумите, за които е
издадена била заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 03.07.2021 г.
по ч. гр. д. № 34173/2021 г. по описа на СРС, 33 състав, както следва: 163,68 лева – на
основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща регресно вземане за изплатено
по договор за застраховка „Каско на МПС” обезщетение за вреди на лек автомобил марка
3
„С.“, модел „Ф. К.“ с рег. № .........., причинени от застрахователно събитие, настъпило на
.............. г. в гр. С................“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.06.2021 г. до погасяване на задължението; 49,88 лева – на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
представляваща лихва за забава за периода от 15.06.2018 г. до 15.06.2021 г. Със същото
решение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД ...................“, ЕИК: ..........., е осъден да заплати
на ЗАД „...........“ АД, ЕИК: ............... сумата от 395,00 лева, представляваща разноски в
исковото производство и сумата от 75,00 лева, представляваща разноски в заповедното
производство. Решението е постановено при участие на лицето К. П. И., ЕГН: **********,
като трето лице-помагач на страната на ЗАД ...................“ АД. Съгласно отбелязване на
съдията-докладчик решение № 8462/23.07.2022 г. е влязло в законна сила на 16.08.2022 г.
От представен и приет по делото като писмено доказателство платежен документ от
10.08.2022 г. /л. 22 от настоящото дело/ се установява, че на посочената дата ЗАД
...................“ е заплатил на ЗАД „...........“ сумата в размер на 702,62 лева, при посочено
основание за извършеното плащане „Щета No ................ Дело No 20211110159684/2021
СРС“.
При това положение съдът приема, че спорът между страните се свежда до това дали
напускането на мястото на произшествието от виновния водач обосновава възникването на
регресното право на застрахователя по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, като това е свързано с
разрешаването на въпроса дали посещението на местопроизшествието от органите за
контрол на движение по пътищата е било задължително в конкретния случай.
По спорния въпрос съдът намира следното:
В разглежданата хипотеза, по делото не се спори, а и от събраните доказателства се
установи, че в резултат на процесното ПТП са настъпили единствено щети с имуществен
характер. С оглед на това, в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 123,
ал. 1, т. 3 ЗДвП, според която, когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди, водачът е длъжен: да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието; ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението, и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
ПТП; ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Наличие на
разногласие има винаги, когато между участниците не е постигнато съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него. При съгласие, то трябва да бъде изрично обективирано в
надлежна форма, като се съобрази изискването на чл. 5, ал. 1 Наредба № Iз-41 от 12.01.2009
г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между .............,
според която: „Когато при произшествието са причинени само материални щети и между
участниците в него има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват
своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3“. Следователно
законът е предвидил задължение за участник в произшествие да не напуска мястото при
липса на съгласие. Последиците от неизпълнението на това задължение и дали е налице
елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ зависи от това дали
е съществувало задължение за органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Случаите, при които органите за контрол на МВР задължително посещават мястото
на ПТП, са изрично рег.тирани в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, както следва: когато при
произшествието има убит или ранен човек; когато произшествието е предизвикало
задръстване на платното за движение; в произшествието участва ППС, което превозва
опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за
4
движението; когато има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, или не притежава необходимите права за управление на МПС; когато
произшествието е с участието на ППС на МО или на БА, както и на съюзнически и/или
чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на РБ или пребиваващи на нея, като
в този случай се уведомява служба „Военна полиция“ към министъра на отбраната; когато
между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него /чл. 125, т. 7 ЗДвП/; когато произшествието е с един участник и МПС не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието
вреди.
В настоящия процес, безспорно се установи, че съгласие между участниците в ПТП
не е било оформено в писмена форма, при спазване на изискването на чл. 5, ал. 1 Наредба №
Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между ............. – поначало това не се твърди по делото, а и не се ангажират
доказателства в тази насока. Липсват наведени фактически твърдения, подкрепени с
доказателства, относно неформално съгласие между участниците в ПТП относно
обстоятелствата, свързани с ПТП. За установяване наличието, респ. липсата на подобно
съгласие, по делото са изслушани свидетелските показания на И. С. С. – водач на лекия
автомобил марка „С.“, модел „Ф. К.“, с рег. № ........... В показанията си последната разказва,
че поради изминалия значителен период от време от датата на ПТП не помни детайли
относно обстоятелствата, при които то е настъпило, но в най-общ план спомените й за
произшествието се свеждат до това, че поради неспазване на дистанция с управлявания от
нея автомобил, водачът на намиращия се зад нея лек автомобил се е ударил в задната част на
нейното МПС. След настъпване на съприкосновение между двете МПС другият водач
изобщо не спрял автомобила си, а се изнесъл в лентата на насрещно движещите се и
напуснал местопроизшествието. Мястото на ПТП било посетено от служители на КАТ. При
изложените по-горе съображения на съда относно доказателствената стойност на събраните
гласни доказателствени средства, изхождащи от непосредствен участник в процесното ПТП,
за който няма основания за съмнение относно неговата заинтересованост от делото, и
съобразявайки безспорния по делото факт, че за настъпилото ПТП не е бил попълнен
двустранен констативен протокол за ПТП, а е бил съставен Протокол за ПТП от полицейски
служител, подписан единствено от другия водач, в който е отразено, че ответникът е
напуснал мястото на ПТП, то настоящият състав намира, че между участниците в ПТП не е
било постигнато съгласие и приложение намират разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. в и
чл. 125, т. 7 ЗДвП, а именно след уведомяване от участник в ПТП, органите за контрол на
МВР имат задължение за посетят местопроизшествието по силата на законова разпоредба.
Това е така, тъй като изпълнението на задължението на водачите на МПС да спрат, за да
установят какви са последиците от произшествието и да окажат съдействие за установяване
на вредите (чл. 123, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП), съставлява предпоставка и
необходимо условие, за да изпълнят и последващото си задължение да съставят двустранен
протокол за ПТП при съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП (чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „б“ от ЗДвП), респ. да уведомят съответната служба за контрол на МВР при липса на
съгласие между участниците в ПТП (чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП) - в тази насока е и
практиката на Софийски градски съд, обективирана в Решение № 4745 от 7.08.2024 г. на
СГС по в. гр. д. № 9651/2023 г., Решение № 5700 от 9.11.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
12672/2022 г., Решение № 3329 от 22.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 1137/2023 г. и др., която
настоящият съдебен състав споделя. Възприемането на обратното становище (че разногласие
по смисъла на чл. 125, т. 7 ЗДвП е налице само ако виновният водач е спрял на
местопроизшествието, оспорил е обстоятелствата относно ПТП и едва тогава го е напуснал)
означава водачът, който не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „а“ ЗДвП (да спре, за да установи последиците от произшествието) да се постави в по-
5
благоприятно положение от този, който все пак е изпълнил това свое задължение, каквато
цел очевидно не е преследвана от законодателя при предвиждане на регресната отговорност
на водачите по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Или иначе казано, би се стигнало до хипотеза, при
която водачът, неизпълнил законово рег.тираното си задължение по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП,
би черпел от това си недобросъвестно поведение благоприятни правни последици.
При горните мотиви, съдът приема, че на основание чл. 125, т. 7 ЗДвП, посещението
на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата в конкретния
случай е било задължително.
По делото не се твърди и не се установява наличие на неотложна медицинска или
друга причина за напускане на мястото на ПТП преди идване на органите за контрол по
движение на пътищата, поради което настоящият състав намира, че са налице предвидените
в разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ основания за реализиране на регресната отговорност
на ответника, което обосновава извод за основателност на предявения иск.
По разноските
При този изход на делото право на разноски има ищцовото дружество. Последното
претендира разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 лева, платен адвокатски
хонорар в размер на 480,00 лева с вкл. ДДС, платен депозит за особен представител в размер
на 300,00 лева, депозит за свидетел в размер на 30,00 лева и платена такса за СУ в размер на
5,00 лева. Своевременно от ответника е релевирано възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно с оглед на
броя и вида на извършените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия,
вкл. лично явяване в открити съдебни заседания. С оглед на това съдът намира, че в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от общо 865,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С............... ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
...................“, ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С.................., на
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, сумата в размер на 702,62 лева, представляваща платено от
застрахователя обезщетение за щети по лек автомобил марка „С.“, модел „Ф. К.“, с рег. №
.........., причинени при ПТП, настъпило на .............. г. в гр. С................“, вследствие на
виновно, противоправно поведение на К. П. И. при управление на лек автомобил марка
„.............“, модел „Л.............“, с рег. № ............., след което е напуснал мястото на
настъпването на ПТП, заедно с платените лихви и разноски, на основание влязло в сила
Решение № 8462/23.07.2022 г. по гр. д. № 59684/2021 г. на СРС, 33 състав, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2023 г., до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА К. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С............... ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД
...................“, ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. С.................., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 865,00 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 43398/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7