РЕШЕНИЕ
№
гр.
Ловеч 05.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева като разгледа
докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 508 по описа на АдмСЛ за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211
от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Административното дело
е образувано по жалба с вх.№ 4627/14.12.2020 г. подадена от мл. експерт Б.Х.Б.,
командир на екип в група „Пожарогасителна и спасителна дейност" на PC
„Пожарна безопасност и защита на населението" - Ловеч към РД „Пожарна безопасност
и защита на населението" - Ловеч при Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението" - МВР, с посочен съдебен адрес ***, чрез адв. Е.
Д. Ц. – ЛАК, срещу Заповед № 1983к-1691/18.11.2020 г. на Директора на ГД“ПБЗН“
- МВР.
С оспорения акт, за
извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, на основание чл. 204, т.3,
във връзка с чл.194, ал.2, т.4, от ЗМВР
„неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР“ (нарушени т.т. 15, 19, 20 и 28 от ЕК), във вр. с чл. 203, ал.1, т.13 и
чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР и чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР, на Б. е наложено
дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ” и е прекратено служебно правоотношение като
младши експерт в МВР, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се твърди,
че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна поради
съществени нарушения на административно-производствените правила и в
противоречие с материално-правните разпоредби. Твърди, че в заповедта има
противоречие между мотиви и диспозитив, както и между словесното описание и
цифровата квалификация на нарушението, мотивите на заповедта са неясни и
жалбоподателят не е разбрал какво точно дисциплинарно нарушение е извършил.
Навеждат се доводи, че наказанието е наложено в нарушение на принципа на
съразмерност и не отговаря на тежестта на твърдяното нарушение. Моли съдът да
отмени оспорената заповед и да му присъди разноските в производството.
В съдебно заседание и
в писмена защита оспорващият чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и иска
отмяна на заповедта, като излага доводи по същество за нейната
незаконосъобразност и претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание
ответникът чрез юрисконсулт Н. ангажира становище за неоснователност на жалбата
и за правилност и законосъобразност на заповедта. Претендира възстановяване на
разноските по делото за юрисконсулт.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Повод за образуване на
дисциплинарното производство е постъпила до Началник на ПБЗН Ловеч Докладна
записка №1762р-8830/14.05.2020 г. от РУ Ловеч при ОДМВР Ловеч /лист 152/ за
констатирано нарушение на ЗДвП от служител на РД ПБЗН Ловеч, съобщения за произшествие
от 18.5.2020 г. и от 20.05.2020 г. и изготвена на 28.05.2020 г. Докладна
записка от Началник група ПГ и СД в РЗ ПБЗН – Ловеч /лист 149-151/. За
извършване на проверка е издадена Заповед № 921з-344/18.05.2020 г. на Директор
РД ПБЗН – Ловеч /лист 95/.
С оглед резултатите от
проверката и установените данни, отразени в изготвена Справка
№921р-1201/12.06.2020 г. /лист 88/, в ГД ПБЗН – София е постъпило Предложение
за образуване на дисциплинарно производство /лист 86/ от Директор на РД ПБЗН –
Ловеч.
На 29.06.2020 г. със
Заповед № 1983К-903 издадена от Директор на Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ гр.София (ГД ПБЗН София) е образувано
дисциплинарно производство по чл.207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР срещу младши експерт Б.Х.Б.,
държавен служител на РД ПБЗН – Ловеч /лист 64 и сл./. Със заповедта е определен
и съставът на дисциплинарно-разследващия орган.
В заповедта е посочено
деянието на жалбоподателя Б., което органът е определили като предварителни
данни за извършено дисциплинарно нарушение: при извършена на 13.05.2020 г.
проверка от служители на РУ Ловеч, Б. „отказал
да бъде тестван с техническо средство … за употреба на алкохол“, „не е представил свидетелство за управление
на МПС и талон към него“, „не е
изпълнил предписание за изследване“. Посочена е нарушената норма на ЗМВР
чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с т.19, т.20 и т.28, букви „а“, „б“ и „в“
от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, и чл. 203, ал. 1,
т. 13 от ЗМВР.
Служителят е запознат със заповедта за
образуване на дисциплинарно производство /лист 65/.
Назначената от дисциплинарно-наказващия
орган комисия е извършила проверка, събрала е и е приобщила е към преписката /лист
110 и сл./: сведения от полицейските служители на РУ Ловеч, извършили
проверката на 13.05.2020 г., копия от съставени АУАН и издадено НП, както и
копие от издадена Заповед за прилагане на ПАМ №20-0906-000145/14.05.2020 г.
издадена от Началник сектор ПП към ОДМВР Ловеч /лист 128/, сведения за ползван
платен годишен отпуск, кадрова справка и длъжностна характеристика на служителя
и др. данни от личното кадрово досие, приобщени са и няколко писмени обяснения
от Б. и протоколи за запознаването му срещу подпис с Етичен кодекс за поведение
на държавните служители в МВР и с всички вътрешно-ведомствени актове (правила,
заповед и др), уреждащи служебната му дейност /лист 118 -120 и сл./.
На 24.08.2020 г. на
жалбоподателя е връчена Покана за даване на писмени обяснения /лист 98/. В
поканата е описано подробно деянието, за което е образувано дисциплинарното
производство: на 13.05.2020 г. при полицейска проверка Б. е отказал да му бъде
извършена проба за наличие на алкохол с техническо средство и не се е явил за
химическо лабораторно изследване на посоченото в издадения талон място.
Деянието е прието за нарушение на т. 19, т. 20 и т. 28 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, както и на т.5 от Заповед №
8121з-396/05.08.2014 г. на Министър на вътрешните работи, и квалифицирано като
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2, т.4 от ЗВМР, за
което на основание чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР се налага дисциплинарно
наказание „уволнение“.
На 25.08.2020 г. Б. е
представил писмени обяснения, като твърди, че не е отказвал да му бъде извършена
проверка и е искал изследване с доказателствен анализатор.
За резултата от
дисциплинарното производство е изготвена обобщена справка рег.№
921р-1758/03.09.2020г. /лист 75/.
В справката е описана
подробно установената фактическа обстановка от дисциплинарно-разследващия
орган, събраните доказателства, направен е анализ на
данните и е формиран извод, че е безспорно доказано извършването на следното
нарушение от страна на Б.: при извършване на полицейска проверка на 13.05.2020
г. около 23,40 ч. в с.Радювене, общ.Ловеч, на ул.“Стоян Едрев“ на лек автомобил
„Ситрен“ с рег.№******, управляван от мл.експерт Б.Х.Б., служителят на РД ПБЗН не е изпълнил
разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на
МПС след употреба на алкохол или друго упойващо вещество, и не се е явил за
химическо лабораторно изследване на посоченото в издадения талон място. Според
ДРО с това си деяние Б. е нарушил т. 19, т. 20 и т. 28 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, както и на т.5 от Заповед №
8121з-396/05.08.2014 г. на Министър на вътрешните работи.
На 10.09.2020 г.
мл.експерт Б., след отправена покана от 09.09.2020 г. /лист 97/ е запознат
срещу подпис с изготвената Обобщена справка /лист 83/ и му е предоставен
възможност да представи възраженията и обясненията си.
На 11.09.2020 г. Б. е
подал Писмени обяснения до ДРО /лист 102/, в които твърди, че по време на
процесната проверка от служители на РУ Ловеч не му е предлагано изследване с доказателствен
анализатор и е направил искания да се разпитат служителите на РУ Ловеч, да се
провери дали издадения му талон е по утвърдения образец и дали в служебните
автомобили на служителите на РУ Ловеч е имало видеонаблюдение.
На 28.09.2020 г. е
изготвено Становище /лист 66/ от ДРО. В становището е изложена хронологично
установената фактическа обстановка, обсъдени са събраните доказателства и
дадените от Б. обяснения на 26.05.2020 г., на 10.06.2020 г., на 25.08.2020 г. и
на 11.09.2020 г., както и направените от него искания за събиране на
доказателства. ДРО е приел, че по направените искания са събрани достатъчно
доказателства в хода на дисциплинарното производство – събрани са писмени
сведения от всички служители на РУ Ловеч, които са участвали в проверката,
приложени са заповед за налагане на ПАМ, АУАН и талон за изследване №0038254
/лист 125/, от който по безспорен начин се установява, че Б. е направил избор
на начина по т.2 от талона, по който да се извърши изследването („медицинско и
химическо изследване“, а не изследване с „доказателствен анализатор“, лист
125), като се е подписал. От отговора на МБАЛ – Ловеч се установява, че Б. не е
посещавал на 14.05.2020 г. Спешното отделение във връзка с издадения талон за
изследване /лист 134/. На 18.09.2020 г. от Сектор ПП при ОДМВР Ловеч е изискано
представяне на записи от АИС ВПК монтирани в служебните автомобили на
служителите на РУ Луковит, като от отговора, представен на 21.09.2020 г. /лист
132/, се установява, че не са налични записи.
ДРО е направил извод,
че деянието на Б. представлява тежко нарушение на служебната дисциплина,
несъвместимо с оставането на служба в МВР и е направено предложение да му бъде
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
и да бъде прекратено служебното
му правоотношение.
Материалите от
дисциплинарното производство ведно с обобщената справка и становището са
постъпили при дисциплинарно-наказващия орган на 01.10.2020 г. /резолюция на
лист 66/. На 19.10.2020 г. на Б.Б. е връчена покана по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР,
с която му е предоставен срок за представяне на писмени обяснения до 21.10.2020
г./лист 49/.
В поканата е описано
подробно извършеното деяние, което органът е посочил, че представлява нарушение
по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР. Посочил е и точките от Етичния кодекс,
които смята за нарушени- т.19, т.20 и т.28, б.“а“ и б.“в“, както и т.5 от МЗ
№8121з-396/05.08.2014 г.
На 20.10.2020 г. са
депозирани писмените обяснения на Б. /лист 37/. В обяснението се посочва, че
издаденото НП за нарушението, извършено на 13.05.2020 г. е отменено с влязло в
сила съдебно решение и е прекратено действието на наложените ПАМ. Отново се
правят исканията за събиране на доказателства, направени и в обясненията от
11.09.2020 г. , като се твърди, че извършеното дисциплинарно нарушение не
уронва престижа на службата.
Обясненията са
доведени до знанието на ДНО на 12.11.2020 г., видно от поставената резолюция.
Дисциплинарно-наказващият
орган е приел за безспорно доказано извършването на дисциплинарно нарушение по чл.
194, ал. 2, т. 4 от Закона за МВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР", като конкретно нарушени според
органа са т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28 б.“а“ от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, което дисциплинарно нарушение е съставомерно по чл.
203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
На 18.11.2020 г. е
издадена процесната Заповед №1963к-1691, с която е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР на
младши експерт Б.Х.Б. - командир на екип в група „Пожарогасителна и спасителна
дейност" на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението" - Ловеч към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението" - Ловеч при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението" - МВР, считано от датата на връчване на заповедта.
Въз основа на така
приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок. Оспорената заповед съдържа волеизявление на
издателя на акта, с което се засягат права и законни интереси на жалбоподателя
като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно
компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните,
Ловешки административен съд, шести административен състав намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно изискванията
на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен
акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Не се спори между
страните, че Б.Х.Б. с ЕГН********** е държавен служител по смисъла на ЗМВР на
длъжност младши експерт, командир на екип в група „Пожарогасителна и спасителна
дейност" на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението" - Ловеч към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението" - Ловеч при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението" – МВР.
Безспорно е по делото
обстоятелството, че главен комисар Н.Н. при издаване на процесната заповед е
имал качеството Директор на ГД ПБЗН – София, която длъжност е сред изброените в
чл.204 от ЗМВР, следователно разполага с компетентност да налага дисциплинарно
наказание от посочения вид по отношение на жалбоподателя. Поради изложеното
съдът намира, че заповедта е издадена от териториално и материално компетентен
орган, упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма, съдържа задължените реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР, мотивирана е с излагане на фактически и правни основания, подписана е от
нейния издател. Не е налице твърдяното от оспорващия противоречие между мотиви
и диспозитив на акта: в мотивите органът е описал подробно обстоятелствата, при
които е било извършено нарушението и самото нарушение, като в диспозитива е
наложил съответстващото му дисциплинарно наказание. Съдът не установи допуснати
от органа съществени нарушения на специалните административно-производствени
правила. Дисциплинарното производство е започнало с издаване на заповед,
връчена за запознаване на лицето. Органът е запознал жалбоподателя с
изготвената обобщена справка и становище за наказание, както и със събраните по
дисциплинарната преписка доказателства, и му е дал възможност да представи
писмени обяснения и възражения по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, т.е. предоставил е възможност
на служителя да се защити (арг. чл. 207, ал. 8, т. 1 и ал. 10 от ЗМВР).
Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 196, ал. 2 от ЗМВР. При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание органът
изрично е обсъдил и е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от
него последици, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител,
като му е наложил предвиденото в закона наказание. Съгласно разпоредбата на чл.
210, ал. 2 от ЗМВР заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена
на Б. срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване.
Съдът след съвкупна
преценка на приобщените по делото доказателства намира, че оспорената заповед е
издадена и в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби.
Дисциплинарната
отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно
производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се
налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения
са дефинирани в чл.194, ал.2 от ЗМВР.
В процесния случай
жалбоподателят е наказан за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194, ал.2, т.4 „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР“ във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 197, ал. 1,
т. 6 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за МВР - тежко нарушение на
служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание
"уволнение", представляващо деяние, несъвместимо с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа
на службата.
Като такова тежко
нарушение е прието неспазването на т.15, 19, 20 и 28, б.“а“ от Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР.
Деянието на Б. е
следното:
При извършената на
13.05.2020 г. проверка от служители на РУ Ловеч Б., като водач на МПС, отказал
да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, а
след издаването на талон за изследване, не се явил за извършване на медицинско
изследване на посоченото място. Тези обстоятелства съдът счита за безспорно
доказани. По делото е представена дисциплинарната преписка, в която са
присъединени писмени сведения, дадени от четирима служители на РУ Ловеч, които
са присъствали и са извършили проверката. Представен е и съставения АУАН и
издадена заповед за налагане на ПАМ. Пред съда са дадени показания от
свидетелите Г., С., С. /лист 194 и сл./ и И. /лист 207 и сл./, които са
извършили проверката.
Показанията на
свидетелите са непротиворечиви и съответстват на събраните писмени
доказателства, изложеното от тях не се опровергава от останалите данни по
делото, поради което съдът ги кредитира.
Безспорно е доказано,
че при осъществен контрол от служители на РУ Ловеч Б., в качеството му на водач
на МПС, на 13.05.2020 г., в с.Радювене, е отказал да му бъде извършена проверка
за концентрацията на алкохол в кръвта с техническо средство. Издаден му е талон
за изследване по образец, който на основание §25 от Преходните разпоредби към
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от
Правилата на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи обнародван в ДВ бр. 67/2014г., изм.и доп. бр. 64/2018 г., обхващат
поведението на служителите на МВР не само при и по повод изпълнение на
служебните им задължения. Съгласно чл. 11, б "а" от ЕК "Етичните
правила в този кодекс са приложими спрямо държавните служители за техните
действия и поведение в работно и извънработно време съобразно тяхната
подготовка (обща и специална) и нормативно определените им правомощия". В
тази връзка поведението на служителите на МВР е обвързано с изграждането на
положителен образ на МВР /чл. 8 от ЕК/.
Съгласно Етичния
кодекс:
Т. 15 Държавният
служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме.
Отказът на Б. да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол в качеството му на водач на МПС
и неявяването в предоставения срок на посоченото място за извършване на
медицинско изследване съгласно издадения му талон за изследване, безспорно са
действия и бездействия в разрез с разпоредбите на ЗДвП, видно от нормата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
Т. 19 Държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява.
Нарушението на
установеното задължение на държавния служител на МВР като водач на МПС да му
бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол по реда на ЗДвП
накърнява доброто име на институцията, която представлява, в случая РД ПБЗН -
Ловеч и ГД ПБЗН – София, тъй като създава впечатление, че служителите на РД
ПБЗН – Ловеч могат да не спазват правилата за движение по пътищата, включващи и
задължението на водачите да бъдат извършвани проверки за употреба на алкохол по
чл. 174, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 2, ал. 1 Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Т. 20 Държавният
служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с
поведението си.
Поведението на Б. в
случая по никакъв начин не може да се приеме за личен пример, насърчаващ
спазването на закона от останалите хора.
И т. 28 , б.“а“ Държавният
служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в
пътното движение се подчинява на нормативно определените правила за движение по
пътищата в Република България.
С отказа да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство на място и
неявяването си в срок на посоченото място да изпълни даденото му с талона за
изследване предписание за медицинско и химическо или химико-токсикологично
изследване, Б. не се е подчинил на нормативно определени правила от ЗДвП.
ДНО е направил извод,
че поведението на Б. е в нарушение на задълженията по тези четири точки от
Етичния кодекс.
Съдът счита, че
поведението на Б. безспорно е в нарушение на правилата по т. 15, 19 и 20 и
т.28, б.“а“ от Етичния кодекс, както е посочено в заповедта, а също и в
нарушение на други правила от ЕК, част от които са посочени в Обобщената
справка и в Становището на ДРО.
Обстоятелството, че
ДНО е приел, че поведението на Б. нарушава и други правила от ЕК /например т.15
се посочва за пръв път в заповедта, а част от посочените точки от ЕК в
Обобщената справка и Становището са посочени в Поканата, но не се посочват в
Заповедта/, няма за последица невъзможност на Б. да разбере какво точно е
извършеното дисциплинарно нарушение, защото навсякъде е посочена точно правната
норма на чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР. И в Обобщената справка, и в Становището, и
в Поканата подробно са описани всички обстоятелства от конкретното деяние на Б.,
което ДРО и ДНО са приели, че представлява дисциплинарно нарушение по чл. 194,
ал.2, т. 4 от ЗМВР. Квалификацията на нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР не се променя от това кои и колко точки от ЕК са нарушени, достатъчно е
неспазването дори на едно от правилата по Етичния кодекс, за да е налице това
дисциплинарно нарушение.
Фактът, че в
заповедта, вместо посочените по-рано в Обобщената справка, Становище и Покана
правила по т. 19, т. 20 и т. 28, б.“а“ и б.“в“ от ЕК и т.5 от МЗ
№8121з-396/05.08.2014 г., са посочени като нарушени правилата по т.15, т.19,
т.20, т.28, б.“а“ от ЕК, не се отразява и на квалификацията на нарушението по
чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.
Безспорно е доказано в
случая, че с поведението си Б. е нарушил над три от правилата на ЕК. Налице е
нарушение на правилата на Етичния кодекс квалифицирано по четири различни
точки, което определя деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина,
нарушаващо установения обществен ред и го квалифицира като такова, с което се
уронва престижа на службата.
Относно наведените
аргументи в Писмените обяснения на Б. от 20.10.2020 г., че издаденото НП за
процесното нарушение на ЗДвП е отменено от РС – Ловеч по НАХД №512/2020 г.,
съдът намира същите за неотносими към дисциплинарната отговорност. По аргумент
от разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят
дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за
търсене и на друг вид отговорност. Като в последния случай установените в
дисциплинарното производство факти и обстоятелства, станали основание за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, се доказват на общо
основание с всички допустими доказателствени средства в хода на самото
провеждано дисциплинарно производство и независимо от установените такива в
други по вид производства срещу служителя за същото деяние.
Изрично в ЕК е
посочено, че държавният служител, независимо от заеманата длъжност, в
качеството си на участник в пътното движение се подчинява на нормативно
определените правила за движение по пътищата в Република България. Затова е без
значение колко тежко е нарушението на правилата на ЗДвП, дали за него се
предвижда нисък или висок размер административно наказание и дали такова ще
бъде наложено, това не отменя задължението на служителите на МВР да спазват
всички установени правила. А правилата за извършване на проверка за употреба на
алкохол на водачите на МПС безспорно за част от правилата за движение по
пътищата на РБ, като част от уредбата, дадена от законодателя със ЗДвП.
Държавният служител в МВР е длъжен да съобразява законността на действията,
които възнамерява да предприеме, длъжен е да пази доброто име на институцията,
която представлява, както и да насърчава хората да спазват закона, като дава
личен пример с поведението си. В случая, с поведението си Б. е нарушил
посочените конкретни норми от ЕК, поради което правилно е ангажирана
дисциплинарната му отговорност на посоченото в акта правно основание.
Нарушението на
нормативно установените правила има за резултат неопазване доброто име на
институцията - МВР, даване на лош пример на другите служители на МВР (в случая
пряко, тъй като поведението на Б. е станало достояние на служителите на РУ
Ловеч) и на гражданите относно спазване на правилата за движение по пътищата,
установени със ЗДвП. Тези деяния са несъвместими и с наложените в обществото
морални норми и принципи, насочени към спазване на установения в страната
обществен и правов ред, поради което се определят в практиката като деяния,
водещи до намаляване или загуба на доверие в институцията, която служителят
представлява, в случая РД ПБЗН Ловеч и ГД ПБЗН - София, което може да доведе до
липса на обществена подкрепа за цялостната дейност на МВР. В този смисъл е и
постановеното Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по т. д. № 4/
В съответствие с
установените факти и доказателствата за извършено дисциплинарно нарушение по
чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарният орган законосъобразно е наложил
на извършителя за установеното деяние, предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР наказание "уволнение", т. е. наложеното наказание съответства по
вид и тежест на тежестта на извършеното нарушение. Правилно е приложен и чл.
226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, съобразно който при налагане на дисциплинарно
наказание "уволнение" служебното правоотношение на държавния служител
в МВР се прекратява.
Предвид установеното,
оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на
регламентираната форма, при липса на допуснато нарушение на административно-производствените
правила и в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона.
Безспорно в случая оспореният акт отговаря на целта на закона - да се
въздейства на наказания служител, както и възпитателно и превантивно върху
останалите служители, за да се постигне обществена обстановка, в която да не се
създават предпоставки за уронване престижа на МВР, чиито служители изначално са
призвани да спазват закона и да дават пример с поведението си на останалите
граждани.
Предвид изложеното
съдът счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваната заповед, а
подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
делото разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат. Претенцията на
процесуалния представител на ГД ПБЗН – София за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счита за частично основателно за сумата от 200 лв.,
съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, шести
административен състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалба с вх.№ 4627/14.12.2020 г. подадена от мл. експерт Б.Х.Б.,
командир на екип в група „Пожарогасителна и спасителна дейност" на PC
„Пожарна безопасност и защита на населението" - Ловеч към РД „Пожарна
безопасност и защита на населението" - Ловеч при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението" - МВР, срещу Заповед №
1983к-1691/18.11.2020 г. на Директора на ГД“ПБЗН“ – МВР, с която за извършено
от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, на основание чл. 204, т.3, във връзка
с чл.194, ал.2, т.4, от ЗМВР „неспазване
на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ (нарушени
т.т. 15, 19, 20 и 28 от ЕК), във вр. с чл. 203, ал.1, т.13 и чл.197, ал.1, т.6
от ЗМВР и чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР, на Б. е наложено дисциплинарно наказание
„УВОЛНЕНИЕ” и е прекратено служебно правоотношение като младши експерт в МВР,
считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Б.Х.Б. с ЕГН**********,***
да заплати на ГД „ПБЗН“ – МВР гр. София, представлявана от директор, сумата от
200 лв. /двеста лв./ представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е може да се
обжалва с касационна жалба чрез АдмС-Ловеч пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщението.
Препис от решението да
се изпрати на страните по делото.
Административен
съдия: