№ 3908
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110215544 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ц. Г. В., ЕГН: **********, против наказателно
постановление (НП) № СОА23-РД11-30/05.01.2023 г., издадено от Д***, в
качеството му на заместник-кмет на Столична община, направление
„Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е наложено
административно наказание - „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения, че наказателното постановление не
съответства на обективната истина, а посочените в него обстоятелства не са
установени по надлежния ред, както и не са отчетени всички релевантни
факти. Сочи се, че обжалваното НП е издадено от лице, което не разполага с
компетентност за това. На следващо място се навежда твърдение, че
поставената пътна маркировка М14 не отговаря на изискванията за
сигнализация, заложени в Наредба № 2, тъй като не е в жълт цвят. Отделно от
това се излагат съображения, че процесният автомобил не е бил паркиран, а е
бил в престой, тъй като водачът му е изчаквал подготовката на стоки, които
след окомплектоването им са били натоварени. Възразява се още и срещу
извода на наказващия орган за авторството на деянието, тъй като от събраните
доказателства не се установявало безспорно, че жалбоподателят е осъществил
вмененото му нарушение. В тази връзка се твърди, че водач на установения
товарен автомобил е бил свид. Росен Борисов, докато санкционираното лице е
1
само управител на дружеството, чиято собственост е превозното средство.
Изтъква се още и неяснота относно акта, въз основа на който е издадено
обжалваното наказателно постановление, което пораждало невъзможност за
преценка с кой АУАН е било установено разглежданото нарушение. На
последно място се твърди наличието на нарушения на императивни
разпоредби на ЗАНН, регламентиращи отразяването на смекчаващите и
отегчаващите отговорността на нарушителя обстоятелства, както и на другите
обстоятелства, относими към определянето на вида и размера на наказанието.
Жалбоподателят моли за отмяна на наказателното постановление като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява.
Същият се представлява от адв. Панталеева, която поддържа жалбата и моли
за отмяна на наказателното постановление, като се позовава на развитите в
жалбата доводи. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение, като
акцентира върху провеждането на производството в повече от едно заседание.
Представя писмена защита, в която подробно развива защитните си аргументи
по същество на правния спор.
Въззиваемата страна - зам. кмет на Столична община, се представлява от
юрисконсулт Пенева. Същата моли за потвърждение на наказателното
постановление, като намира същото за правилно и законосъобразно, за което
препраща към депозираните от нея писмени бележки. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № СОА22-РД09-3069 от 13.12.2022 г. на Д*** - зам. кмет на
Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност” е
възложено да изпълнява функциите на административнонаказващ орган по
преписки, образувано въз основа на съставени актове за установяване на
административни нарушения по ЗАНН, като издава наказателни
постановления срещу съответните нарушители. По силата на Заповед №
СОА22-РД95-506/12.09.2022 г. кметът на Столична община е определил
„Център за градска мобилност“ ЕАД за служба за контрол по смисъла на чл.
167, ал. 2 от ЗДвП.
На 09.11.2022 г., около 14:39 часа, при осъществяване на служебните си
задължения свид. А. Д. на длъжност „контрольор автомобилен транспорт, той
и инспектор“ при „Център за градска мобилност“ ЕАД, забелязал товарен
автомобил, спрял върху хоризонтално начертаната на пътното платно
маркировка М14 в гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 1. Установено било, че
автомобилът е марка „Дачия”, модел „Докер“, с рег. № СА *** ТТ –
собственост на „*** ЕООД с ЕИК ***, като същият бил с отворен капак и от
задната му част се извършвали товаро-разтоварни работи, а около него се
намирали служители на търговското дружество. Свидетелят Д. изготвил
2
снимки, изобразяващи разположението на превозното средство, след което
съставил и поставил под чистачката му фиш серия СО № 9118289 в
отсъствието на нарушителя, по силата на който на собственика му била
наложена глоба в размер на 20 лв. На 14.11.2022 г. фишът бил оспорен от
името на „*** ЕООД, като били изтъкнати съображения, целящи да оборят
възприетата фактическа обстановка.
Вследствие на това, на 14.12.2022 г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бл. № 003054 от свид. Д., в
присъствието на колегите му Бочо Петров и Пенко Пенков. АУАН бил
съставен срещу управителя на дружеството – Ц. Г. В., за това, че на
посочената дата в гр. София, ул. „Марко Балабанов“ № 1, описаният товарен
автомобил марка „Дачия”, модел „Докер“ с рег. № СА *** ТТ е бил паркиран
върху пътна маркировка М14, с което бил нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът е
подписан от нарушителя и му е връчен лично на същата дата срещу
отбелязване на възражението, че е незаконосъобразен. В седемдневният срок
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило и писмено възражение срещу акта, в
което законният представител на дружеството е посочил, че не е осъществен
от обективна и субективна страна съставът на вмененото му административно
нарушение, като не били отчетени всички релевантни за фактическата
обстановка и установяването на действително създадената ситуация и
обективната истина факти и обстоятелства.
Въз основа на така издадения АУАН, на 05.01.2023 г. е издадено
процесното НП № СОА23-РД11-30/05.01.2023 г. на Д*** - заместник-кмет на
СО, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл.
183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя Ц. Г. В. е наложено
административно наказание - „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели - А. Д.
(актосъставител) и Росен Борисов, както и въз основа на надлежно
приобщените по реда на чл. 283 от НПК заверени копия на: заповед №
СОА22-РД09-3069/13.12.2022 г., заповед № СОА22-РД95-506/12.09.2022 г. и
заповед № СОА24-РД09-1872/02.02.2024 г. на кмета на СО, придружително
писмо за връчване на НП, глоба с фиш серия СО № 9118289, заповеди на
изпълнителния директор на „ЦГМ“ ЕАД и списъци на служителите за
запознаване с издадените заповеди, допълнителни споразумения към основен
трудов договор, длъжностна характеристика за длъжността „кат, той и
инспектор“, инструкция за работа на служителите на „ЦГМ“ ЕАД, схема за
организация на движението и условията за паркиране на ул. „Марко
Балабанов“ № 1, писмени възражения, АУАН № 003204/14.12.2022 г.,
декларация по чл. 188 от ЗДвП, договор за наем на недвижим имот от
01.11.2022 г., свидетелство за регистрация на МПС, пътни листове от система
за проследяване на превозни средства, договор за услуга „Теленор Автопарк
3
Решения“, както и снимков материал на разположението на процесното МПС.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетеля Д. и установи, че същите са лишени от фактическа конкретика в по-
значителната си част. Така актосъставителят изяви отсъствието си на спомени
относно съставянето на АУАН, а възпроизведените му пред съдебния състав
такива се характеризират със своята откъслечност и преимущественото си
несъответствие спрямо действителната фактология. Лицето споделя, че е
установило автомобила в паркирано положение, а около него не е имало други
лица, поради което не е могъл да установи собственика му. Подобно
твърдение противоречи на генерираните от самия актосъставител снимки, на
които личи, че в обкръжението на превозното средство са се намирали няколко
човека, наблюдаващи процедурата по установяване на нарушението, което
бележи вероятност за тяхната съпричастност към позиционирането
автомобила. Не само това, но и отвореният заден капак на товарния автомобил
буди подозрение относно констатацията на актосъставителя за оставянето му в
паркирано положение.
На следващо място, на анализ бяха подложени и показанията на
свидетеля Росен Борисов, които съдът прецени като последователни, логични
и лишени от вътрешни противоречия. В тях свидетелят излага своите
непосредствени възприятия относно служебните си ангажименти в процесния
ден, усилената си натовареност, товарните дейности, извършвани с участието
на процесното МПС, начертаната върху пътното платно маркировка и
разположението на автомобила върху нея. Показанията на свидетеля
съответстват на приобщените по делото материали и се явяват източник на
пряка доказателствена информация по случая, поради което и съдът ги
кредитира изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства. Приложените по делото фотоснимки, направени от
актосъставителя, разкриват пространственото разположение на автомобила
спрямо положената върху платното пътна маркировка, а също разкриват и
положението на МПС-то, предполагащо извършването на товаро-разтоварни
мероприятия от страна на заобикалящите го лица. Представената от Столична
община схема изобразява организацията на движение и паркиране в
процесния пътен участък, като потвърждава и наличието на разграфена пътна
маркировка от вида М14. Констатацията досежно авторството на деянието се
разколебава от приложените пътни листове, от които личи, че на процесната
дата товарното МПС е било зачислено и управлявано от свид. Борисов, и по-
конкретно - във времевия диапазон от 14:25 до 14:41 на 09.11.2022 г. е било в
състояние, обозначено като „среден престой“, докато жалбоподателят В. в
същия ден е шофирал друго МПС.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
4
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация -
санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество, тъй като следва служебно да
провери законността им, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
представените заповеди за делегиране на компетентност на актосъставителя и
наказващия орган. В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира
направеното от жалбоподателя възражение относно некомпетентност на
издалия НП орган за неоснователно. Двата процесуални акта са издадени при
спазване на предвидения за това процесуален ред, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 от ЗАНН и съдържат всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и на двама
свидетели, като е подписан от същите и от актосъставителя и е връчен на
санкционираното лице, като по този начин разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3
и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са спазени.
С оглед на така констатираното, се налага извод за липса на формални
процесуални основания за обявяване на обжалваното НП за
незаконосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че е налице нарушение на
материалния закон, тъй като не е доказано по категоричен и безпротиворечив
начин, че именно жалбоподателят Ц. В. е позиционирал автомобила на
указаното място, както и че последният изобщо е бил в паркирано положение.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, която предполага участниците
в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. Нормата въвежда общо задължение за участниците в
движението, при нарушаването на което е предвидено налагането на
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на водач, който
неправилно престоява или е паркирал неправилно (чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП).
Контролният орган в момента на съставяне на фиша не е установил кой е
водачът, който е паркирал автомобила в разрез с правилата за движение по
пътищата. Видно от показанията на актосъставителя Д., същият не е изследвал
5
въпроса за управлението на автомобила, въпреки че около него са били
идентифицирани няколко лица, а и самото превозно средство е установено с
отворен заден капак. От друга страна, свидетелят Борисов призна пред съда
неизгоден за себе си факт, свързан с управлението на автомобила през този
ден, което му твърдение намира потвърждение в представения по делото
пътен лист, отразяването в което разкрива, че действително той го е оставил в
състояние на престой на ул. „Марко Балабанов“ № 1 едва няколко минути
преди забелязването му от контролните органи на „ЦГМ“ ЕАД. С това
констатациите от АУАН досежно водача на МПС се явяват опровергани, а
неизясняването на обстоятелствата, свързани с паркирането му в нарушение
на установените правила, води до необходимост от отмяна на наказателното
постановление на самостоятелно основание.
Отделно от гореизложеното, съдът намери за необоснована тезата, че
автомобилът е бил паркиран на посочената в наказателното постановление
локация. Изводът на актосъставителя за оставянето на превозното средство в
паркирано положение се явява необезпечена с нужните доказателствени
средства, имайки предвид, че същото е установено в перпендикулярна
позиция спрямо разположението на улицата, с отворена задна врата и
заобиколено от лица, някои от които облечени в работно облекло (вж.
приложените по преписката снимки, направени от актосъставителя).
Съвкупната преценка на горните факти навежда на извод, че в настоящата
хипотеза се касае за престояване на МПС, а не за неговото паркиране, тъй
като същото е оставено в неподвижна позиция за целите на извършваните
товарно-разтоварни работи. Отделно от това, свидетелят Борисов удостовери
присъствието си в обкръжаващата околност като водач на МПС-то. Също така,
пътният лист разкрива, че автомобилът е бил спрян за ограничено време,
което било необходимо за товаренето на материалите в каросерията на
превозното средство. Тези три предпоставки, проявени едновременно,
съответстват на критериите за престой на МПС, заложени в разпоредбата на
чл. 93, ал. 1 от ЗДвП – „пътно превозно средство е в престой, когато е спряно
за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача“. Вместо
това обаче, актосъставителят неправилно е приел, че се касае за неправомерно
паркиране на МПС – при несъобразяване с наличната пътна маркировка,
който извод е възприет и от наказващия орган с възпроизвеждането му в
издаденото наказателно постановление.
Ето защо настоящият съдебен състав прие, че не се установи по
безспорен начин, че товарният автомобил е бил паркиран в несъответствие с
пътната маркировка, нито че това е осъществено лично от жалбоподателя Ц.
В., при което обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна
като издадено в нарушение на материалния закон.
С оглед изхода на дело право на разноски има жалбоподателя, и макар
такова искане да е направено, съдът констатира, че сред материалите по
делото липсват доказателства за плащане на разноски, поради което и такива
6
не следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СОА23-РД11-30/05.01.2023 г.,
издадено от Д*** - заместник-кмет на Столична община, направление
„Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП, на жалбоподателя Ц. Г. В. е наложено административно наказание -
„глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7