№ 62200
гр. София, 14.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110118152 по описа за 2025 година
СРС, като съобрази дадените от ВКС тълкувателни насоки в ТР № 2/18.3.2022г по т.д.№
2/2020г., както следва:" Институтът на прихващането е уреден в чл. 103 – чл. 105 ЗЗД.
Изисква насрещни вземания за пари или еднородни заместими вещи. Необходимо е
вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо. Задължението на
прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо.
След като по правило длъжникът може да изпълни преди срока (чл. 70, ал. 2 ЗЗД), той може
и да прихване преди срока. Другата предпоставка е ликвидността. Тя е изискване само към
активното вземане. Аргументът е от буквалния прочит на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, но и логически.
Ако ликвидността е относима и към пасивното вземане, а то е ликвидно, защото е безспорно
установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение, спорът за него е
недопустим. В недопустимия процес съдът не може да установи ликвидността и на
активното вземане. Ликвидно е активното вземане, определено по основание и размер,
което е безспорно (установеното с влязло в сила решение или заповед за изпълнение), но и
неоспореното от длъжника, срещу когото се прихваща. Да се приеме, че активното вземане е
ликвидно само когато е установено със сила на пресъдено нещо, означава: 1) да се изключи
възможността за извънсъдебно прихващане по начин, различен от договорния; 2)
прихващащият да се принуди предварително да проведе успешен съдебен процес за своето
вземане; 3) да не се отчита възможността неговото вземане, макар и съдебно установено, да
е погасено поради факт, настъпил след съдебното дирене в производството по решението
или поради факт, настъпил след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК по влязлата в сила заповед за
изпълнение. Изводите противоречат на правната рамка на погасителния способ и на чл. 439,
ал. 2 ГПК, а наличието или липсата на ликвидност на активното вземане се изяснява по
спора за пасивното вземане. ", намира, че исковата молба е нередовна: неясно е
задължението на прихващащия / т.нар. пасивно вземане, или с какво вземане се твърди да е
извършено извънсъдебно прихващане"/, както и предвид самите твърдения на ищеца, че
същото е спорно, следва да се обоснове интерес от установителен иск, или целта на ищеца е
1
да получи безспорност и на своето вземане по отношение на ответника.
Ето защо, съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото.
УКАЗВА на ищеца с писмена молба с 1 брой препис, в едноседмичен срок от получаване на
настоящото разпореждане да посочи:
1. Какво задължение има към ответника, с което задължение твърди да е направил
извънсъдебно изявление за прихващане по ИД;
2. Да посочи дали това задължение е установено с влязло в сила решение или със заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК;
3. Като съобрази мотивите на ВКС в посоченото ТР, и изложеното в исковата молба
твърдение, че ответникът оспорва вземането, с което ищцата извършва извънсъдебно
прихващане, изрично да посочи интереса си от установителен иск;
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2